15. Съдът - главен субект па процеса

1. Съобразно чл. 119, ал. 1 КРБ съдът правораздава. Действащият НПК урежда компетентността на съда в две насоки: - в съдебното производство, в качеството му на главен процес; - в досъдебното производство.
а) В съдебното наказателно производство, след като бъде валидно сезиран с обвинителен акт на прокурор или тъжба на пострадал, съдът ръководи цялото наказателно производство и решава всички въпроси по делото (чл. 27 НПК). б) В досъдебното производство съдът има изключително контролни функции.

2. Процесуални актове на съда (чл. 32 НПК). Наказателно-процесуалният закон урежда четири вида съдебни актове. а) Присъда - когато първата и въззивната инстанции решават въпросите за виновността и отговорността на подсъдимия. б) Решение - когато се произнася по основателността на жалба и протест или на предложение за възобновяване на наказателното дело. в) Определение - във всички останали случаи, когато съдът се произнася . г) Разпореждания - когато се произнася председателят на съдебния състав, председателят на съда или съдията-докладчик.

3. Състав на съда (чл. 28 НПК). а) В първа инстанция съдът разглежда наказателни дела в различен състав: -двама съдии и трима съдебни заседатели - когато за престъплението се предвижда наказание доживотен затвор или не по-малко от 15 години лишаване от свобода; - един съдия и двама съдебни заседатели - когато за престъплението минимумът или максимумът или и двете заедно са над 5 г. ЛС, но под 15 г. ЛС; -един съдия, когато за престъплението се предвижда наказание до 5 години лишаване от свобода или друго, по-леко наказание. б) Във въззивната и касационната инстанции съдът заседава в състав от трима съдии;в) В производството по възобновяване съдът действа в състав от трима съдии.
Предубедеността и заинтересуваността са основание за отвеждане на съдиите, което се изразява в: - участващите да направят отвод на съдия или съдебен заседател; - самоотвод; - произнасяне по направения отвод, респ. самоотвод с определение, след съвещание на членовете на състава.

4. Подсъдност. Видове подсъдност: Предметна чл. 35 НПК съдилища от първа инстанция; Местна - разпределя между еднакви по степен съдилища в страната чл.36 и 37 НПК; Функционална - определя кой съд като каква инстанция действа чл. 45 НПК; Особена - военните съдилища чл.396 НПК; По връзка на делата - определя съдът, който трябва да разгледа делото в случаите на множество престъпления чл. 41 НПК; Между еднакви и различни по степен съдилища са възможни спорове за подсъдност: