15. Авторски договори: принципът на договорна свобода.

Авторското договорно право урежда договорните отношения, възникващи във връзка с използването на закриляните от авторското право произведения.

І. Принципът на договорната свобода в авторското договорно право.
1. Договорната свобода, е характерна особеност и на АП. За авторското договорно право важи в най-голяма степен принципът за защита на по-слабата страна по договорното правоотношение.
Именно поради тази причина се смята, че авторското договорно право чрез задължителните норми, съдържащи се в законите на отделните държави за АП и сродните му права, трябва да закриля икономически и социално по-слабата страна по договора, като й гарантира определени минимални права.
Все още не е напълно утвърдено понятието „авторско договорно право", но в съвременната теория на АП това означава съвкупността от норми, възникнали във връзка с използването на произведенията, защитени от АП.
Използването от други лица на произведенията - обекти на закрила от АП, се извършва въз основа на сключени авторски договори. Договорната форма е най-подходяща с оглед на закрилата както на неимуществените, така и на имуществените интереси на авторите. Тази форма съответства на интересите и на ползвателите, доколкото те придобиват права за използване на произведението и по този начин могат да покрият своите инвестиции.
За пръв път в български закон уредбата на авторските договори е в същия закон, в които е уредена и закрилата на авторските и сродните им права.
Според ЗАвтПСП произведението може да бъде използвано със съгласието на автора, освен когато този закон предвижда друго. С договора за използване на произведението авторът отстъпва на ползвателя изключителното или неизкпючителното право да използва създаденото от него произведение при определени условия и срещу възнаграждение.
2. Авторският договор - договор за използване на произведението - има безспорно гражданскоправен характер и се отличава с определена самостоятелност в сравнение с другите договори на ГП.
А) Това означава, че общите принципи на ГП ще бъдат прилагани и по отношение на авторските договори.
Б) Авторският договор има консенсуален характер.
В) Той е двустранен договор - поражда права и задължения и за двете страни по договора;
Г) Този договор има имуществен характер - той е възмезден договор.

ІІ. Задължения за страните. 
Авторските договори имат елементи, присъщи на договора за продажба, на договора за изработка и на договора за наем. Характерна особеност на авторския договор - АД е, че авторът се задължава да отстъпи определено право на ползвателя. Авторът няма да бъде в състояние да стори това, ако той вече е отстъпил изключително право на трето лице, или същото право за същата територия на друго лице, или пък не разполага с възможност да отстъпи право поради това, че не е автор, или пък, ако се установи плагиатство върху произведението. Авторът е длъжен да се въздържа от действия, които биха конкурирали възможността за използване на произведението от неговия контрагент, на когото той е отстъпил определено право.
Друг принцип, присъщ на АД е принципът на упражняване на отстъпеното право. С отстъпването на право от страна на автора за ползвателя по принцип не възниква задължение да използва произведението. За да бъде гарантирано правото на автора да види своето произведение издадено или филмирано, законът гарантира правото му на „връщане'' на отстъпеното право.
Ако в договора не е уговорен срок, се смята, че правото да се използва произведението е отстъпено за три години, а за произведения на архитектурата - пет години. Договорът за използване на произведение може да се сключи за срок до десет години. Когато този договор е сключен за по-дълъг срок, той има сила за 10 години.
Според чл. 39, ал. 1, ако в договора, с който се отстъпва изключително право, не е уговорен срок, в който ползвателят е длъжен да започне използването на произведението, авторът може да развали договора, ако използването не е започнало в двегодишен срок от сключването му или от деня на предаването на произведението, когато това е станало след сключването на договора. Тази разпоредба не се прилага за произведения на архитектурата.
Възнаграждението се определя като процент от печалбата от използването на произведението, като ползвателят може да заплати евентуално авансово част от възнаграждението. Договарянето на паушален хонорар, т.е. на цялостно предварително заплащане, е изключително опасно за автора, затова в някои законодателства то се забранява, а в други - паушалното заплащане е допустимо само като изключение.

ІІІ. Други разпоредби на ЗАвтПСП, създадени с цел да защитят интересите на авторите като по-слаба страна в правоотношението. 
ЗАвтПСП предвижда два вида отстъпване на права: (1) отстъпване на изключително право за използване на произведение, и (2) отстъпване на неизключително право за използване на произведение. Предвидено е отстъпването на изключително право за използване да става изрично и в писмена форма. Ако в договора между страните, който е сключен в писмена форма, няма уговорка за изрично отстъпване на право, тогава влиза в действие законовата презумпция - смята се, че е отстъпено неизключително право за използване на произведението" (чл. 36, т.4).
ЗАвтПСП съдържа защитна норма с оглед на територията на която може да бъде използвано произведението. Ако в договора не е уговорена територията, на която ползвателят има право да използва произведението, се смята, че това е територията на страната, чийто гражданин е ползвателят, или където се намира седалището му, ако той е юридическо лице.
ІV. Договори с организации за колективно управление. Същественото с оглед на сключваните договори между тях и авторите на произведения е това, че с тези договори авторите не отстъпват права, а отстъпват единствено възможността на организации за колективно управление да договарят използването на произведенията им по един или повече начини и да събират възнаграждения.
V. Договори относно бъдещи произведения. Това са договори за т. нар. „произведения, създадени по поръчка", за чието създаване се сключват договори за възлагане. АП върху произведение, създадено по поръчка, принадлежи на автора на произведението, освен ако в договора за възлагане е предвидено друго.
Отликите между художествена поръчка, визирана от чл. 42 ЗАвтПСП и поръчката са значителни. При поръчката се дължи правен резултат, а при художествената поръчка - материален. Поръчката е поначало безвъзмезден договор, докато на автора на художествената поръчка се дължи възнаграждение.
Довереникът действа за сметка на доверителя. Подобно правило не съществува при договора за художествена поръчка. Договорът за създаване на произведение по поръчка е близък до изработката.

VІ. Произведение, създадено в рамките на трудово правоотношение. 
Около три четвърти от всички творчески произведения днес се създават не от творци на свободна практика, а от служители, работещи по трудов договор с определен работодател. Типичният автор днес работи като „работник или служител" по смисъла на КТ.
АП върху произведение, създадено в рамките на трудово правоотношение, принадлежи на автора, освен ако в този закон не е предвидено друго. “Друго” е предвидено в Закона, според него авторското право върху компютърни програми и бази данни, създадени в рамките на трудово правоотношение, принадлежи на работодателя. Това е специална разпоредба, повлияна от Директивите на Европейския съюз.
Работодателят има изключителното право без разрешение на автора и без заплащане на възнаграждение, доколкото в трудовия договор не е уговорено друго, да използва така създаденото произведение за свои цели. Работодателят може да упражнява това право по начин и до степен, съответстващи на обичайната му дейност.
Относно заплащането за творческия труд на автора се предвижда, че когато трудовото възнаграждение на автора по времето, през което е създал произведението се окаже явно несъразмерно на приходите, реализирани от използването на произведението, авторът може да поиска допълнително възнаграждение. Ако не се постигне съгласие между страните, спорът се решава от съда по справедливост. Все още няма съдебна практика по прилагането на този текст.