14. Времетраене на авторското право

І. Общи разпоредби, уредба според международните конвенции и сравнително-правен обзор. 
ЗАвтПСП в Глава шеста урежда времетраенето на АП. В същата глава на Закона се съдържат и разпоредби относно наследяването на АП.
1. Закрилата на АП се предоставя винаги за определен срок. Законодателите в отделните страни са били водени от различни съображения при установяването на продължителността на срока на закрила: от установена традиция, влияние на определено чуждестранно право, задължения, произтичащи от сключени от съответната държава международни договори, от обществено-политически и идеологически съображения.
В правната теория са били защитавани и идеите за т. нар. „вечна" закрила на авторското право, която “вечна закрила" се основава на идеите за интелектуална собственост.
Принципът, от който се излиза при определяне на продължителността на срока на закрила след смъртта на автора, е необходимостта да бъдат гарантирани едно или две поколения преки негови наследници.
Българското АП до 1993 г. предвиждаше различни срокове на времетраене на авторското право. Правната уредба изхождаше от това, че „всеки автор създава произведение не за себе си, а за обществото". В държавите-членки на Бернския съюз (БС) за закрила на литературните и художествени произведения, създаден с БК срокът на закрила обхваща живота на автора и определен период от време, който се изчислява след неговата смърт. От 1948 г. установеният в Бернската конвенция срок за закрила се смята за минимален. Към продължителността на живота на автора се прибавя определеният от БК 50-годишен срок, който се изчислява от първи януари на годината следваща годината на смъртта на автора.
Бернската конвенция предвижда също така и начините, по които се изчислява периодът на закрила на АП върху произведения, публикувани анонимно или под псевдоним. По принцип срокът е 50 години, отчитани от момента, в който произведението правомерно е направено достъпно за обществото. Ако възприетият псевдоним не оставя място за съмнение относно личността на автора или ако авторът на произведението, публикувано анонимно или под псевдоним разкрие своята личност в течение на 50-годишния срок, тогава се прилага общото правило за продължителност на срока на закрила.
Във всеки случай срокът се определя според правото на държавата, в която се търси закрила, ако обаче в законодателството на тази страна не е предвидено друго, този срок, не може да бъде по-продължителен от срока, установен в страната на произхода на произведението.
Разпоредбите на Бернската конвенция се прилагат и за произведенията, които са създадени в съавторство, при условие че сроковете, определени от момента на смъртта на автора, започват да се изчисляват от момента на смъртта на последния от съавторите. За да се преодолеят различията във сроковете в ЕО бе приета Директива за уеднаквяване на сроковете на закрила. Разпоредбите на ЗАвтПСП са съобразени с нея.
2. Правна уредба на времетраенето на авторското право според ЗАвтПСП. ЗАвтПСП установява, че срокът на закрила след смъртта на автора е 70 години. В съответствие с общата разпоредба на чл. 27 ЗАвтПСП чл. 28 предвижда, че АП върху произведения, използвани анонимно или под псевдоним, продължава 70 години след разгласяването им за пръв път. Ако в този срок авторът стане известен или ако псевдонимът не буди съмнение относно неговата личност, ще се прилагат разпоредбите на предходния член, т.е. авторското право ще се закриля докато авторът е жив и 70 години след неговата смърт.
Според чл. 28а АП върху компютърна програма база данни, възникнало съгласно чл. 14 (т.е. в рамките на трудово правоотношение, при което носител на авторското право е работодателят) ще се закриля 70 години след разгласяването съответно на компютърната програма или на базата данни. Ако обаче авторът може да бъде идентифициран като такъв в разгласеното произведение, ще се прилагат разпоредбите на чл. 27, т. е. закрилата ще се прилага до смъртта на автора и 70 години след нея.
Чл. 29, урежда въпроса относно времетраенето на АП върху филми. АП върху филм или друго аудиовизуално произведение продължава 70 години след смъртта на последния преживял измежду режисьора, сценариста, оператора, автора на диалога и автора на музиката, ако тя е била създадена специално за филма.
Срока на закрила на т.нар. „сборни произведения" е 70 години като се уточнява, че произведения, които се публикуват на томове, части, броеве или епизоди, срокът се изчислява за всеки от тях поотделно.
Изключително важен въпрос във връзка със срока на закрила след смъртта на автора или след създаването на произведението е как трябва да се определя началото на сроковете. Член 31 гласи, че всички срокове по тази глава започват да текат от първи януари на годината, следваща годината, в която е настъпила смъртта на автора или е създадено (съответно разгласено или публикувано) произведението.
3. Закрила на непубликувани произведения. Според чл. 34а, - Всяко лице, което разгласява произведение след изтичане на срока на времетраене на авторското право, ако то не е било публикувано дотогава, се ползва с правата по чл. 18. (1) Авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица освен в случаите, за които този закон разпорежда друго. Това му право продължава двадесет и пет години, считано от първи януари на годината, следваща годината, в която произведението е било разгласено.
Във връзка с новите срокове за закрила на произведенията в ЗИД на ЗАвтПСП от 2000 г. е включена специална разпоредба - § 51, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби, според която Законът в новата си редакция от 2000 г. се прилага и за произведенията, изпълненията, звукозаписите, филмите и радио- и телевизионните програми, създадени или осъществени преди влизането му в сила, ако не са изтекли предвидените в него срокове за закрила.
Алинея 2 на § 51 предвижда, че от закрила ще се ползват и носителите на права, чийто срок на закрила е бил вече изтекъл според редакцията от 2000 г. Но тези носители на права не могат да имат претенции към ползватели, които са използвали произведенията им по време, когато срокът на закрила на тези права е бил изтекъл по смисъла на действалия по това време закон.