13. Арбитражно решение. Постановяване на арбитражното решение

I. Ако няма основания делото да бъде прекратено, арбитражният съд (АС) пристъпва към постановяване на решение. То не се различава много от постановяване на съдебното решение (§ 68). Особеностите са малко.
1. Когато АС е колегиален, решението се постановява с мнозинство, освен ако страните са уговорили друго (например, че решението трябва да бъде единодушно). Арбитърът, който е останал на особено мнение, го излага писмено и то се прилага към решението. Ако не може да се образува мнозинство, решението се постановява от председателстващия арбитър (чл. 39 ЗМТА). Тези проблеми не възникват, когато АС е едноличен.
2. Решението трябва да бъде писмено. То трябва да бъде мотивирано освен в два случая: а) ако страните са уговорили да няма мотиви; и б) ако се касае за решение при уговорени условия (чл. 40 ЗМТА и по-долу т. 6). Решението трябва да сочи датата (кога е постановено) и мястото на арбитража по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗМТА (§ 130 II), а не мястото, където делото е било разгледано и където може да е постановено и решението според чл. 25 ЗМТА.
Решението се подписва от арбитъра или арбитрите. При колегиален АС достатъчно е, ако то е подписано от мнозинството от арбитрите, щом подписалите го са посочили причината за липсващия подпис. Арбитърът, останал на особено мнение, е също длъжен да го подпише (чл. 41 ЗМТА).
3. Във връзка с постановяване на решението трябва да се подчертае една важна особеност на международния арбитраж, отнасяща се до приложимия закон.
Според чл. 38 ЗМТА АС решава спора, като прилага избрания от страните закон, т. е. по международните арбитражни дела важи автономията на волята (МАД 24-91, Сб. VII 177; МАД 223-91, Сб. VII 176; МАД 2-94, Сб. VII 174; ВАД 84-95, Сб. VIII 99 и др.). Тя е неограничена.
Страните могат да изберат закон, който няма нищо общо със спорното правоотношение (например българско и гръцко предприятие могат да уговорят, че по техния договор, който е сключен в България и се изпълнява в Гърция, ще се прилага френският материален закон). Изборът се отнася до материалния закон, а не и до стълкновител-ните норми на правната система, чийто е материалният закон, освен ако страните са уговорили друго.
Ако страните не са избрали приложимия закон, АС прилага закона, посочен от стълкновителните норми, които счита за приложими (чл. 38, ал. 2 ЗМТА). Тази разпоредба освобождава АС от задължението, което има държавният съд, да се ръководи при определяне на приложимия материален закон от стълкновителните норми на Република България.
Предоставената на АС свобода при определяне на стълкновителните норми не е обаче равнозначна на произволно усмотрение. Тя се движи в рамките на разумното очакване на страните, че АС ще избере този закон, който е в най-тясна връзка със спорното правоотношение и затова е оправдано да го урежда. Страните могат да изключат посоченото правомощие на АС, като уговорят стълкновителните норми, от които той следва да се ръководи.
4. Във всички случаи, когато спорът е договорен, АС трябва да вземе предвид условията на договора и търговските обичаи. Изводът е, че след повелителните норми на избрания или приложимия закон поредността на другите източници, обуславящи съдържанието на решението, е: уговорки на договора, търговски обичаи, диспозитивни норми на избрания или приложимия закон. Това правило на чл. 38, ал. 3 важи и за вътрешния арбитраж. При него обаче, понеже преобладаващият брой от споровете са свързани само с България, до избор на закон и прилагане на стълкновителни норми ще се идва по изключение, когато в спорното отношение има международен елемент (§ 3, ал. 3 от Преходните и зак-лючителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗМТА).
5. От чл. 38 ЗМТА следват два важни извода:
а. Единият е, че АС трябва да основе решението си на приложимия закон. Той не може да бъде овластен от страните, както е според други законодателства, да реши делото по справедливост без оглед на приложимия закон. Арбитрите не могат по волята на страните да бъдат превърнати от съдии в „дружески посредници".
6. Понеже трябва да реши спора съобразно приложимия закон, АС разполага със същите правомощия като държавния съд при отговора на въпросите: влязъл ли е в сила и още ли е в сила даден нормативен акт, е ли той, когато е подзаконов, в противоречие с нормативен акт от по-висш ранг (чл. 15 ЗНА) и т. н. Становището, че АС за разлика от държавния съд не разполага с правомощието по чл. 15 ЗНА, е неприемливо (обратно: 9-92).
б. Много от разгледаните въпроси не се поставят, когато се постановява арбитражно решение при уговорени условия. Такова решение АС дължи да постанови, когато в течение на делото страните сключат спогодба (в арбитражно заседание или вън от него) и поискат от АС да възпроизведе спогодбата в постановено от него арбитражно решение (чл. 40 ЗМТА). Диспозитивът на решението ще съдържа уговорените от страните условия на спогодбата. Решението не се мотивира, защото мотивите са излишни - чл. 41, ал. 1 ЗМТА (146-86, Сб. VI 155). АС ще откаже да постанови такова решение, ако намери, че спорът е неарбитрируем или че уговорените със спогодбата условия противоречат на повелителни норми на приложимия закон. Решението при уговорени условия има същата сила както обикновеното арбитражно решение по съществото на делото, но е по-стабилно от него, защото е неатакуемо на някои от основанията по чл. 47 ЗМТА, които са санирани от спогодбата (§ 145 II 3).
7. Постановеното решение се изпраща на всяка от страните по делото. То се смята обявено с връчването му на една от тях (чл. 41, ал. 3 ЗМТА). От този момент то влиза в сила и спрямо страната, която още не го е получила.
Арбитражното решение е окончателно и слага край на спора (чл. 38, ал. 4 ЗМТА). То не подлежи на обжалване. Ако е порочно, отмяната му може да бъде постигната само по исков ред (§ 145).

II. Със завършване на АП - било чрез определение за прекратяването му, било с решение по съществото на делото, правомощията на АС се прекратяват, освен ако е било поискано поправяне, тълкуване или допълване на арбитражното решение. В тези случаи прекратяването ще настъпи, след като АС се произнесе по искането (чл. 46 ЗМТА). Прекратява се и арбитражното споразумение (освен ако АП е било прекратено поради оттегляне на иска, недееспособност на ищеца или липса на представителна власт на лицето, което от негово име е предявило иска, понеже тези пороци не са били санирани чрез потвърждение). Заинтересуваната страна ще може да предяви правата си пред държавния съд, защото пречката за сезирането му е отпаднала.