13. Състезателност на наказателното производство. Равни права на страните (чл.12 НПК)

1. Състезателността е белег на правораздаването като висша правна дейност.

2. В най-чист вид състезателността е организирана в исковия граждански процес, където според нормата на чл. 127, ал. 1, изречение първо ГПК: "Всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения."
Презумпцията за невиновност и нейният доказателствен ефект -тежестта на доказване, значително модифицират условията на състезателност в наказателното производство.

3. Същността в проявата на състезателността на наказателния процес се разкрива в различни насоки.
а) Основните процесуални функции по обвинение и защита са разделени и се осъществяват от различни субекти, които в същото време не ръководят процеса и не решават неговите въпроси.
б) Действието на състезателността се развива в съдебното наказателно производство, при което защитата и обвинението се реализират от страни, а съдът не е страна.
в) Ръководно-решаващият съд не се ангажира по същество с процесуалните позиции на страните. Той е орган, пред когото се повдига обвинение и се извършва дейността по обосноваване виновността на обвиняемия, респ. дейността по оспорване на обвинението.
г) Макар да заема единствено и само позиция на арбитър, трето лице за страните в съдопроизводството, съдът по линия на служебното начало и началото на разкриване на обективната истина е задължен да бъде активен в процеса.
д) Реализирането на процесуално състезание е възможно при равнопоставеност на страните и равенство на участващите в процеса граждани. В резултат на това участващите в производството по делото органи и лица разгръщат в пълен обем смисъла на осъществяваната от тях процесуална функция.
е) Равноправието на страните и състезателността на съдебното производство не водят до еднаквост на тяхната правосубектност, а обезпечават равна възможност за страните в съдебния процес за достигане на определен процесуален резултат.
ж) Привлеченото към наказателна отговорност лице е активен субект на процеса и страна, притежава най-широк диапазон процесуални права в своето право на защита.

Състезателността е присъща на съдебната фаза на процеса. В дейността на органите на досъдебно производство няма състезателност. Затова извършваното от тях производство се обозначава като "едностранно".