13. Ограничения на авторското право.

І. Общи „граници" за авторското право.
1. Всички закони за АП и сродните права, както и някои международни договори, включват разпоредби относно ограниченията на АП. В продължение на много години АП се е развивало като едно силно изключително право. Използването на закриляни произведения изисква разрешение от страна на автора, което може да бъде предоставяно или пък да бъде отказано. Понякога обаче монополът на носителя на авторското право може да влезе в конфликт с други, не по-малко важни интереси. Затова законите във всички държави разпореждат, че в определени случаи, и при специфични условия, закриляните произведения могат да бъдат използвани, без да е дадено разрешение за това, и дори без заплащане на възнаграждение.
2. Ограниченията на авторското право се различават в различните страни, но съществуват някои общи граници за авторското право, които са възприети навсякъде. Например всички държави налагат ограничение относно времетраенето на авторското право.
3. Друго ограничение, което е всеобщо признато, това е изискването закриляното произведение да е оригинално. Друг основен принцип, възприет в целия свят, е принципът за съотношението „идея - изразяване на идеята". По принцип се закрилят само изразените „по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма" произведения. Идеите не се закрилят от авторското право.

ІІ. Начини за ограничаване на правата на авторите.
1. Задължително колективно използване на права. В този случай законът ограничава не съдържанието на закриляното право, а възможността за индивидуалното упражняване на това право, като предвижда, че носителите на правото могат да го упражняват само чрез организации за колективно управление.
2. Принудителни лицензии. За принудителни лицензии говорим в случаите, когато авторът или друг носител на АП е длъжен да даде лицензия на всяко лице, което отговаря на определени от закона условия, да използва произведението срещу заплащане на възнаграждение. Ако страните не се споразумеят по отделните елементи на принудителната лицензия тогава въпросът се отнася за разрешаване от съда.
3. Законови лицензии. Те се отличават от принудителните лицензии дотолкова, доколкото произведението би могло да се използва при определени от закона предпоставки, без да е необходимо съгласието на автора или на друг носител на АП. В замяна на това носителите на АП имат право на заплащане на възнаграждение. Изключения от посоченото дотук са случаите на свободно използване на произведенията, посочени в ЗАвтПСП, за които не се заплаща никакво възнаграждение.
Освен посочените общи ограничения, болшинството държави в света предвиждат специфични ограничения за определени цели:
- за целите на научно изследователската работа;
- с оглед на използване на цитати;
- с оглед на възможностите за развитието на критиката и анализа;
- за целите на информацията;
- за целите на образованието;
- с оглед на съхраняването на архиви
- за целите на правосъдието;
- за развитие на библиотечното и музейното дело;
- за лично ползване.

ІІІ. Свободно използване на произведенията според Бернската конвенция и ТРИПС.
1. Правна уредба според БК. БК установява само някои ограничения на АП, без изчерпателно да посочва правилата за свободното използване на произведенията. Тя се ограничава по същество да отпрати към съответните законодателства на съюзните държави. Според чл. 9, ал. 2 БК: „За законодателствата на страните на Съюза се запазва правото да разрешават възпроизвеждането на такива произведения в определени случаи - при условие че такова възпроизвеждане не засяга нормалното използване на произведението и не накърнява неоправдано законните интереси на автора".
Това е така наречената Тристепенна формула. Тези три условия са:
(1) ограниченията или изключенията могат да се прилагат само в определени специални случаи;
(2) ограниченията или изключенията не трябва да влизат в противоречие с нормалното използване на произведението;
(3) ограниченията или изключенията не трябва да увреждат законните интереси на автора.
А) Цитати: Според чл. 10, ал. 1 от БК допустими са цитати от произведение, което вече е било направено публично достояние по правомерен начин, при условие че са спазени добрите нрави и че цитатите са в обем, оправдан от поставената цел. Правото на цитиране е ограничено от следните условия:
1) Произведението, от което се цитира откъс, да е станало по правомерен начин достъпно за общо ползване.
2) Цитатът да е в съгласие с „добрите нрави". Въпреки, че съществуват различни тълкувания по въпроса дали цитата е в съгласие с добрите нрави само съдът във всеки отделен случай може да реши до колко са спазени добрите нрави.
3) Цитатът трябва да бъде използван в размер, оправдан от поставените цели.
Друго основание за допускане на цитирането е предвидено в ал. 2. Според нея на страните от Съюза се предоставя решаването на въпроса за използването на произведенията като илюстрация в учебен процес чрез:
- възпроизвеждане и публикуване (по смисъла на чл. 3, ал. 3);
- радио- и телевизионни предавания;
- записи на звуци или образи.
Б) Свободно използване на статии, речи и доклади. Свободно използване на произведения в информации за актуални събития.
Смисълът на установяването на такова свободно използване е АП да не ограничава възможностите за разпространяване на информация. То е уредено в чл.10-bis, ал. 1 и 2. Според ал. 1 компетентни да позволяват средствата за масова информация да възпроизвеждат актуални статии по различни дискусии публикувани във вестници или предавани по радиото имат националните законодателства. Те ще определят и условията при които могат да бъдат използвани произведения „... в границите, оправдани от целта за информация", за да бъде направено достояние на обществото определено събитие.
2. Правна уредба на ограниченията и изключенията в ТРИПС - Споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуалната собственост.
Член 13 от Споразумението за ТРИПС от 1994 год. задължава държавите да определят ограниченията и изключенията от изключителните права само в отделни случаи, които не влизат в противоречие с нормалното използване на произведението и не увреждат неразумно законните интереси на носителя на правото. Тази формулировка следва много близо текста на чл. 9, ал. 2 от БК, но разликата е, че той се прилагаше само за правото на възпроизвеждане, а чл. 13 от ТРИПС - за всички имуществени права.

ІV. Свободно използване на произведенията според българския закон.
Съдържанието на АП проявяващо се чрез имуществените и неимуществените права на авторите, може да бъде ограничено чрез определени законови разпоредби. Тези законови разпоредби са систематизирани от законодателя в Глава пета от Закона, озаглавена „Свободно използване на произведения".
Установените от закона ограничения на АП имат изчерпателен и ограничителен характер. Според чл. 23 „Свободното използване на произведения е допустимо само в случаите, посочени в закона, при условие че не се пречи на нормалното използване на произведението и не се увреждат законните интереси на носителя на авторското право".
Поначало ограниченията на АП са продиктувани от интересите на три групи ползватели и се предприемат в тяхна полза:
(1) в полза на обществото като цяло;
(2) в полза на групи от ползуватели (най-често това са представителите на културната индустрия);
(3) в полза на отделни лица - ползватели на произведенията.
Най-значителното ограничение на АП в полза на обществото като цяло, е определеният срок за закрила на АП докато авторът е жив и 70 години след неговата смърт.
Като проявни форми на ограниченията на АП се сочат задължителното колективно използване на т.нар. малки права, и на принудителните и на законовите лицензии.
Съгласно чл. 25 без съгласието на носителя на АП, но при заплащане на компенсационни възнаграждения е допустимо:
1. възпроизвеждането с нетърговска цел на отпечатани произведения, с изключение на нотни материали, върху хартия или друг подобен носител чрез репрографиране или друг способ, осигуряващ подобен резултат;
2. възпроизвеждането на произведения, независимо върху какъв носител, от ФЛ за негово лично използване, при условие че не се извършва с търговска цел. Тази разпоредба не се отнася до компютърните програми и архитектурните произведения.
Законът разделя в две групи случаите на допустимо свободно използване на произведенията:
1/ случаите на свободно използване, но със заплащане на компенсационно възнаграждение в чл. 25.
2/ случаите на свободно използване без заплащане на възнаграждения, посочени от законодателя в чл. 24.
Изключително важен е въпросът за уредбата на начините за събиране и разпределение на компенсаторните възнаграждения, които се дължат за свободното използване на произведения, разрешено по чл. 25, ал. 1 от Закона. Според последната редакция различните носители на права имат право на компенсационно възнаграждение и когато произведенията се презаписват или възпроизвеждат по репрографски начин (т. е. фотокопират) за лично ползване. При презаписването право да получат такова възнаграждение имат авторите, артистите-изпълнители и продуцентите в съотношение 1/3 към 1/3 към 1/3. При фотокопирането такова право имат авторите и издателите в съотношение 50% към 50%.
Възнаграждението се дължи от лицата, които произвеждат или внасят празни звуконосители или видео-носители и апарати, предназначени за записване; от лицата, които произвеждат или внасят апарати, предназначени за възпроизвеждане по репрографски начин. Размерът на възнаграждението е 5% от производствената цена на произведените в страната носители и 2% от производствената цена на произведените в страната апарати, съответно - от митническата облагаема стойност на внесените носители и апарати. Тези възнаграждения се изплащат на организации, създадени по реда на чл. 40 от Закона, които представляват отделните категории носители на права.