12. Прекратяване на арбитражното производство

I. Както в съдебния исков процес, така и в арбитражното производство (АП) решение по съществото на делото може да бъде постановено само ако съдът не е дессзиран и искът е допустим.
В АП се стига до десезиране на арбитражния съд (АС):
а. Когато ищецът оттегли иска си, освен ако ответникът възрази и АС намери, че ответникът има законен интерес да бъде постановено решение (чл. 42, т. 1 ЗМТА; МАД 62-92, Сб. VII, 180).
Такъв ще е например случаят, ако ищецът оттегли иска си по време на устните състезания, когато е станало ясно, че искът му е неоснователен. При отказ от иска АП не се прекратява (МАД 62-92, Сб. VII 180). Вж. § 140 VII 2 „г".
б. Страните са съгласни производството да се прекрати (чл. 42, т. 2 ЗМТА).
в. Когато страните са сключили спогодба (чл. 40 ЗМТА). Особеното в АП е, че въпреки спогодбата АП няма да се прекрати, ако страните поискат АС да възпроизведе спогодбата в свое решение (т. нар. решение при уговорени условия (чл. 40 ЗМТА и по-долу § 142 I 5).
Ако АС бъде десезиран, той прекратява АП.

II. АП се прекратява и когато поради недопустимост на иска постановяване на решение по съществото на делото е недопустимо (липсва положителна процесуална предпоставка или е налице процесуална пречка - § 39 V 3, МАД 5-95, Сб. VII 181).
На практика в АП най-важната предпоставка за допустимост на АП е компетентността на АС, произтичаща от арбитражно споразумение, което е действително, не е изгубило силата си и е изпълнимо.
Както видяхме (§ 135 III), АС сам проверява дали е компетентен. Тази проверка поставя ред сложни въпроси.
а. Първият от тях е: може ли АС по свой почин (служебно) да провери компетентността си. Въпросът възниква поради възможността арбитражно споразумение да се сключи пред самия АС съобразно чл. 7, ал. 3 ЗМТА (§ 134 II). Член 7, ал. 3 ЗМТА ограничава служебната проверка на компетентността до непоправима нищожност на арбитражното споразумение (например неарбитрируемост на спора - § 134 I) или пълно бездействие на ответника (неподаване на отговор и неявяване по делото, но при условие че няма арбитражно споразумение, то е недействително, изгубило е силата си или е станало неизпълнимо). Ако то е само унищожаемо поради пороци на волята (недееспособност, грешка, измама, насилие), понеже те се вземат предвид само ако на тях се позове страната, чието изявление е опорочено, АС не може служебно да проверява своята компетентност.
б. В този случай, както и когато ответникът не бездейства, АС проверява компетентността си само ако ответникът я оспори, и то най-късно в отговора на исковата молба. Тя може да бъде оспорена, макар че ответникът е посочил арбитър или е участвал в избора на единствения арбитър, защото по този начин той съдейства да се образува АС, пред който да оспори неговата компетентност и да постигне прекратяване на делото (чл. 20, ал. 1 ЗМТА). Пропусне ли да я оспори своевременно, възможността за оспорване се преклудира, освен ако пропускът е извинителен. Ако случаят е такъв, оспорването може да стане и по-късно (чл. 20, ал. 3 ЗМТА).
Преклудирането важи както в АП, така и при иск за отмяна на арбитражното решение по чл. 47 ЗМТА. Ако ответникът съчетае неоспорването на компетентността с предприемане на процесуални действия, насочени към разрешаване на спора по същество, ще се стигне до сключване на арбитражно споразумение пред АС по силата на чл. 7, ал. 3 ЗМТА, респ. до потвърждаване на унищожаемото арбитражно споразумение (§ 134 II).
в. Изложените правила важат и когато в хода на АП бъде поставен въпрос, спорът по който не е включен в арбитражното споразумение (ищецът предявява допълнителен иск; ответникът предявява насрещен иск или възражение за прихващане, необхванати от арбитражното споразумение). Възражението за липса на компетентност трябва да бъде предявено веднага под страх на преклудиране, освен ако пропускът се дължи на уважителни причини (чл. 20, ал. 2 ЗМТА).
г. Понеже чрез оспорване на компетентността се отрича допустимостта на АП, редно и желателно е по него АС да се произнесе с определение, преди да навлезе в разглеждане на спора по същество. Арбитражното споразумение обаче може да бъде засегнато от същите пороци, от които е засегнат материалноправният договор (§ 133 V). В такъв случай спорът относно компетентността на АС не може да се отдели от материалноправния спор. Понеже неговото разрешаване става с решението по съществото на делото, тогава АС ще се произнесе и относно своята компетентност (чл. 20, ал. 4 ЗМТА). Намери ли, че е некомпетентен, той вместо да постанови решение по съществото на делото, ще го прекрати (35-93).
д. Компетентността на АС произтича от арбитражното споразумение, а то е договор. Затова спорът относно компетентността на АС може да бъде така сложен и да изисква събиране на същите доказателства, както спорът относно материалноправния договор (например подправен ли е подписът; има ли пороци на волята; разполагало ли е лицето, подписало арбитражното споразумение като представител, с представителна власт и т. н.). По тази сложност и трудност спорът за компетентността на АС съществено се различава от спора за компетентността на държавния съд.

III. Ако АС е десезиран или искът е недопустим, АС прекратява делото с определение (опр. ВАД 14-98, Сб. IX 121). То не подлежи на обжалване пред държавен съд и не може да бъде атакувано с иск по чл. 47 ЗМТА, така че слага окончателно край на делото. За последиците от завършване на делото вж. § 142 II.