12. Публичност (чл.20 НПК)

1. Наказателно-процесуалният закон предписва съдебните заседания да се провеждат публично, освен в изрично предвидени в кодекса случаи. Публиката се състои от лица, граждани (в чл. 409, ал. 2 НПК законодателят ги нарича и "слушатели"), които присъстват в залата на съда от откриване на съдебното заседание по делото до неговото приключване с обявяване на присъдата. Тези лица не са субекти. Те имат право: - да присъстват в съдебната зала; - да искат разрешение от председателя на съдебния състав да присъстват на съдебното заседание, провеждано при закрити врати (чл. 264, ал. 1 НПК); - да искат отмяна на наложената им глоба (чл. 266, ал. 4 НПК). Съдът, от своя страна, е задължен да обезпечи възможност за присъствие на публика в съдебната зала и да се произнесе по исканията на лицата. Лицата имат задължения: - да спазват реда в съдебната зала и да не препятстват по какъвто и да било начин правилното провеждане на заседанието; - да напуснат съдебната зала, когато бъдат отстранени, и да заплатят глоба, когато такава бъде определена.

2. Осъществяването на основното начало на публичност в съдебната фаза на процеса разкрива известни особености: а) Публичността се отнася до делата в съда. Няма публичност в досъдебното производство. б) Публичността се отнася до всички наказателни дела, от общ и от частен характер. в) Публичността се проявява в дейността на всички съдилища в структурата на съдебната власт, предвидени в ЗСВ.

3. Ограничения в действието на основното начало на публичност.
ОГРАНИЧЕНИЯ НА ПУБЛИЧНОСТТА (Действие на правилото "при закрити врати") – 1. ПО СИЛАТА НА ЗАКОНА: - Когато по делото има свидетел със скрита самоличност; - За запазване на държавна тайна или друга установена със закон тайна; - За запазване на нравствеността. 2. ПО УСМОТРЕНИЕ НА СЪДА - Неразгласяване на факти от интимния живот на гражданите
УСТНОСТ И НЕПОСРЕДСТВЕНОСТ (ЧЛ. 18 И 19 НПК) 1. Устност. Наказателното производство се извършва устно, освен в случаите, определени от НПК. В съответствие с това всички обяснения, показания, изказвания в наказателния процес трябва да бъдат направени в устна форма като условие за действителност. 2. Непосредственост. Съдът и органите на досъдебното производство основават решенията си върху доказателствени материали, които те събират и проверяват лично, освен в посочените от НПК случаи. 3. Провеждането на непосредствено и устно наказателно производство е правило, обща хипотеза, която търпи ограничения в множество насоки: - когато в производството по наказателни дела участва свидетел със скрита самоличност; - когато вещото лице дава заключението си в писмен вид; - когато по чл. 279 и 281 НПК в съдебно заседание се прочитат обяснения на обвиняемия и свидетелски показания, дадени по същото дело на досъдебното производство; - когато в съдебно заседание се прочитат протоколите за оглед, освидетелствуване, претърсване и изземване и др., - когато в производството се четат протоколи за извършени действия по разследване или съдебни следствени действия от други процесуални органи при условията на делегация или от органи на друга държава, при осъществяване на съдебна поръчка; - когато производството е задочно, т.е. извършва се в отсъствието на обвиняемия по делото (на няколко от обвиняемите).

4. От основното начало на устност и непосредственост на процесуалната дейност произтичат законовите изисквания за неизменност на съдебния състав и непрекъснатост на съдебното заседание.
а) Неизменност на състава на съда (чл. 258 НПК). Делото се разглежда от един и същи състав на съда, от започването до завършването на съдебното заседание. С цел избягване на това неудобство за процеса, в случаи с фактическа и правна сложност, е въведен институтът на запасните съдии и запасните съдебни заседа-тели (чл. 260 НПК), които: - отговарят на всички законоустановени изисквания за заемане на длъжност "съдия", респ. "съдебен заседател"; - назначени са на тази длъжност по реда на ЗСВ.
б) Непрекъснатост на съдебното заседание (чл. 259 НПК). След изслушване на съдебните прения и последната дума на подсъдимия, членовете на състава на съда не могат преди постановяване на присъдата да разглеждат други дела.