12. Имуществени права според ЗАатПСП.

I. За разлика от някои законодателства, които съдържат точно и изчерпателно изброяване на имуществените права, нашият законодател е включил - една разпоредба с общо значение в чл. 18, ал. 1, според която „Авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица, освен в случаите, за които този закон разпорежда друго".
Основната идея на закона се заключава в това да даде възможност на автора да участва в разпределението на икономическите резултати, които други лица могат да получат в резултат на използване на произведението.
В примерното изброяване, съдържащо се в чл. 18, ал. 2, е залегнала идеята, че за всяко разширяване на кръга от лицата, които могат да имат достъп до произведението на автора, той трябва да има нова възможност за получаване на възнаграждение. Според чл. 19, авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид.
Законът демонстрира постепенно разширяване на съответстващите на използването на произведението имуществени права при правото на публично представяне или изпълнение на произведението - т. 3 от чл. 18, ал. 2.
Към имуществените права на авторите законът отнася правото на използване и правото на преработка на произведението, както и използването на произведението за създаване на ново, производно от него произведение".
1. Право на възпроизвеждане - чл.18. Това е най-важното право сред имуществените права. Без значение е по какъв начин се възпроизвежда произведението и колко екземпляра ще бъдат получени в резултат на възпроизвеждането. Няма значение и колко продължително е съществуването на произведения екземпляр, няма значение и това дали произведението в процеса на възпроизвеждането е намалено или уголемено.
Винаги обаче възпроизвеждането трябва да има материална форма, тъй като именно материалната форма позволява да се възприеме произведението с човешките сетива, макар и с помощта, на технически средства.
2. Право на разпространение
А) Функция и съдържание. Законът предвижда и право на разпространение сред неограничен брой лица на оригинала и екземпляри от произведението. Най-често авторът отстъпва на ползвателя правото на възпроизвеждане и правото на разпространение едновременно. Но въпреки това голямо значение има отделното включване в закона на правото на разпространение - например когато възпроизвеждането на екземпляри от произведението се извършва в чужбина и там то е законно и допустимо.
Б) Изчерпване (прекратяване) на правото на разпространение. Според чл. 18а първата продажба или друга сделка на територията на държавите-членки на ЕС, с която се прехвърля собствеността върху оригинала на произведението или екземпляр от него, извършена от носителя на АП или с негово съгласие прекратява правото на разпространение на тази територия, с изключение на правото да се разрешава по-нататъшното му отдаване под наем.
Необходимо е носителят на АП да е извършил сделка, с която да е прехвърлил собствеността върху оригинала на произведението или екземпляри от него. Прехвърлянето на собствеността става най-често чрез продажба, но може да стане и чрез дарение, замяна и всеки друг начин, известен на правото.
Разрешението за ползване на екземпляр от произведението не означава „прехвърляне на собственост". Възможно е предоставянето на право на разпространение само за определен период от време.
3. Право на отдаване под наем. Правото не е включено в списъка на видовете имуществени права, а само е споменато в чл. 18а. Следователно правото да се отдава под наем оригиналът или екземпляри от произведението е имуществено право на автора, което не се изчерпва, не се прекратява след сключването на сделка; с която се прехвърля собствеността върху произведението.
4. Право на публично показване. Публичното показване на произведение на изобразителното изкуство и на произведение, създадено по фотографски начин, е посочено от закона като имуществено право на авторите. Българският закон не съдържа ограничението, познато на други законодателства относно това, че правото на публично показване като авторско право се отнася само до непоказвани преди това творби. Това ограничение обикновено се въвежда с цел да не се пречи на свободната търговия с произведения на изобразителното изкуство.

ІІ. Права за използване на произведенията в нематериална форма.
1. Право на публично представяне или изпълнение на произведението. То е към имуществените права. Под „публично представяне" се разбира сценично изпълнение на произведения: това са драматични, музикално-драматични, хореографски и пантомимични произведения.
Публично изпълнение е всяко изпълнение на музикално или литературно произведение на достъпно за публиката място - концертна зала, бар, дискотека, транспортни средства и др.
2. Право на излъчване на произведение по безжичен път и право на предаване на произведение по кабел или друго техническо средство (т. 4 и т. 5 от чл. 18, ал. 2 ЗАвтПСП). Тези видове използване на произведенията дават възможност те да бъдат доведени до знанието на най-широка аудитория, което засяга особено интересите на авторите. Правото на излъчване на произведение по безжичен път като особено имуществено право на автора се характеризира със следните особености: за него е типичен елементът „публичност", тъй като произведението се приема от най-широка публика посредством разпространението му с радиосигнал (радиовълни). Приемащата аудитория се увеличава значително при излъчването на произведенията чрез спътник.
При това могат да бъдат излъчвани както вече разгласени произведения, така и произведения, които все още не са разгласени. За излъчване се приема и прякото предаване на едно произведение от мястото, където то се изпълнява или се представя публично. Необходимо е съгласието на неговия автор.
Излъчването на произведението обхваща както първоначалното съобщаване на произведението на публиката, така и последващо излъчване на произведението.
Изключително близко до правото на излъчване на произведението по безжичен път е и правото на предаване на произведението чрез кабел или друго техническо средство. Разликата между това право и правото на излъчване се заключава в техническите средства, с които се довежда до знанието на аудиторията едно произведение.
В чл. 21 е предвидено, че разрешението за излъчване на произведението по безжичен път включва и разрешение за предаването му чрез кабел или друго техническо средство „от същата организация", без заплащане на отделно възнаграждение и при условие, че предаването се извършва едновременно с излъчването, в непроменен вид, и не излиза извън територията, за която е отстъпено правото на излъчване.
Едно ново имуществено право на авторите беше закрепено в изменението на ЗАвтПСП през 2000 г. и беше вписано в Договора за авторското право, приет от СОИС през 1996 г. То е включено в т. 10 на ал. 2 на чл. 18 и е назовано предлагане “по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до произведението. Има се предвид приемането чрез интернет на авторски произведения, които благодарение на тази разпоредба са защитени от авторското право.

ІІІ. Други имуществени права:
1. Преработка на произведението. Според закона АП върху превод или преработка, принадлежи на лицето, което ги е направило, без с това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение. Това не лишава други лица от правото, да правят самостоятелно свой превод или своя преработка на същото произведение.
Според вида на преработката могат да бъдат- различавани: а) превод; б) адаптация: в) съкращаване; г) добавяне. Авторът ще има правото да разрешава всякакъв вид преработки.
2. Реализиране на архитектурен проект чрез построяване или изработване на обекта, за който той е предназначен.
3. Внос и износ на произведението. То се изразява в изключителното право на автора да разрешава вноса и износа на екземпляри от произведението в търговско количество, независимо дали са произведени законно или в нарушение на правото по т. 1.
4. Право при следваща продажба. В ЗАвтПСП на правото при следваща продажба е посветен чл. 20. Текстът гласи: (1) При повторна и всяка следваща продажба на оригинала на произведение на живописта, скулптурата и графиката чрез посредник или на публична продажба авторът има право да получи отчисление от продажната цена.
Характерно за българското разрешение по този въпрос е, че то се отнася за авторите на произведения на изобразителното изкуство, а не и за носителите на права върху ръкописи на литературни и музикални произведения, които също често се препродават. Освен това текстът е приложим само когато продажбата е извършена чрез посредник или на публична продажба. Посредникът може да бъде търговец, галерия, музей. Но ако препродаването е станало от частно лице, авторът няма право да получи предвиденото в текста възнаграждение.