11. Имуществени права: според Бернската Конвенция и Договора на СОИС за авторско право.

І. Имуществените права според Бернската конвенция. 
В Бернската конвенция е установен своеобразен „каталог" от права, свързани използването на произведенията, който е безусловно задължителен за държавите-членки на Съюза.
А) Право на възпроизвеждане на произведението (чл.9). То е установено за пръв път в редакцията на Конвенцията от 1971 г. Формулирано е като “изключително право да се разрешава възпроизвеждането на произведенията по всякакъв начин или във всякаква форма". Това покрива всички начини за „фиксиране" на произведение върху материален носител, както и прехвърлянето му от един материален носител върху друг.
По смисъла на Конвенцията всички записи трябва да бъдат смятани за възпроизвеждане. Това е правна фикция, установена, за да служи на практическите цели на Конвенцията.
Въпреки липсата на изричен текст за правото на разпространение се приема, че щом като правото на възпроизвеждане на произведението се закриля, закрила се дължи и на правото на разпространение, тъй като разпространяването предпоставя съществуването на възпроизведени екземпляри.
Б) Право на преработка на произведения - чл. 12. То е установено още при една от първите редакции на Бернската конвенция през 1908 г. Авторите на литературни и художествени произведения се ползват с изключителното право да разрешават преработки, аранжименти и други изменения в своите произведения - чл.12.
Авторът се ползва от правата, не само по отношение на оригинала на своето произведение, но и по отношение на всички негови преобразувания. Те не могат да бъдат използвани публично без негово разрешение. В чл. 12 не се дава определение на това какво представлява преработката, но обикновено се има предвид всяка нова форма, в която се излага съдържанието на произведението. Следователно съществуват две права върху всяко преработено произведение. Това са правото на автора на оригиналното произведение и правото на автора на преработеното произведение.
В) Право на превод - чл. 8. То е включено в Бернската конвенция през 1908 г. Изключителното право на превод по принцип винаги е било признавано в Бернската конвенция, но същевременно винаги е съществувала тенденция към налагане на ограничения на това право - например чрез така наречените принудителни лицензии.
Правото на превод, така както е предвидено в Бернската конвенция, не изключва всяко възможно превеждане на едно произведение на друг език. Ако едно произведение е преведено например за задоволяване на лични нужди на превелия го или за задоволяване на лични нужди на възложилия превода, без преводът да е публикуван, не е нужно съгласието на автора на оригиналното произведение, нито пък съществува задължение за заплащане на възнаграждение.
Г) Право на публично изпълнение и на публично изнасяне на музикални и на литературни произведения (чл. 11, чл. 11-tег). Публичното изпълнение и публичното изнасяне представляват форми на възпроизвеждане на музикално или литературно произведение. Те са особено важни за възприемане на музикалните, музикално-драматичните и драматичните произведения.
Според Бернската конвенция авторите на такива произведения се ползват със закрила, която е установена като минимална. Според чл. 11, ал. 1 от Бернската конвенция, тези автори имат изключителното право да разрешават:
(1) публичното представяне и изпълнение на техните произведения, вкл. и публичното представяне и изпълнение чрез всякакви начини и средства;
(2) публичното предаване чрез всички средства на представянето и изпълнението на техните произведения.
Бернската конвенция предвижда закрила и за авторите на драматични и драматично-музикални произведения, що се отнася до преводите на произведенията им през времетраенето на техните права върху оригиналното произведение (ал. 2, чл. 11).

По сходен начин са уредени и правата на литературни произведения в чл. 11-ten авторите на литературни произведения имат изключителното право да разрешават:
(1) публичното изпълнение на техните произведения, вкл. и публичното изпълнение чрез всички начини и средства;
(2) публичното предаване с всички средства на изпълнението на техните произведения.
Д) Право на излъчване на произведението (чл. 11-bis). В Бернската конвенвенция се прави разграничение между възпроизвеждането на едно произведение чрез публично представяне, изпълнение и възпроизвеждане на произведение чрез излъчване. То е включено в БК през 1928 г. Съгласно чл. 11-bis от 1971 г. авторите на литературни и художествени произведения се ползват от изключителното право да разрешават: (1) излъчването на своите произведения или публичното съобщаване на тези произведения с всички други средства за безжично предаване на знаци, звуци или изображения;
(2) всяко публично съобщаване по жица или чрез средствата за безжично предаване на предаваното произведение, ако това предаване се осъществява от друга организация, а не от първоначалната;
(3) публичното съобщаване чрез високоговорители или чрез всяко друго аналогично средство, предаващо знаци, звуци или изображения.
Е) Право на заснемане на филм по съществуващо произведение (чл. 14). То е признато още през 1908 г. При всяка последваща редакция на Конвенцията са внасяни изменения във формулировката относно това право и според последния текст, авторите на произведения имат изключителното право да разрешават:
(1) филмовото преработване и възпроизвеждане на своите произведения, както и разпространяването на преработеното или възпроизведено по такъв начин произведение;
(2) публичното представяне и изпълнение на преработените или възпроизведени по такъв начин произведения и съобщаването им за всеобщо сведение.
Правото на автора на създадени преди заснемането на филма произведения се свежда както до възможността да бъде разрешено заснемането на филм по едно произведение, така и относно разпространяването на така заснетия филм.
За преработване на кинематографично произведение, производно от литературно или художествено произведение, е необходимо и разрешение на автора на оригиналното произведение, независимо от разрешението на автора на кинематографичното произведение.
Ж) Права по отношение на филмово произведение. И то е включено в БК през 1908 г.
Спорен е въпроса кой е автор на филмовото произведение. Продуцента, режисьора или продуцента.

На Стокхолмската дипломатическа конференция бе решено, че определянето на лицата - носители на авторско право по отношение кинематографично произведение, се извършва според законодателството на страната, в която се търси закрила.
Правилото за приложение на националния режим важи единствено по отношение на определянето на авторството върху кинематографичното произведение като цяло. То няма приложение по отношение на авторското право на композитора, създал музиката към филма - независимо от това дали музиката е създадена преди създаването на филма, или специално за неговото създаване; то няма приложение и по отношение на авторите на сценарии и диалози.
З) Право при следваща продажба. Това е последното от минималните права, установени в Бернската конвенция и единственото, което не спада към т. нар. обвързващи минимални права.
Това право е продиктувано от желанието да се държи сметка за интересите на художници и на други автори на художествени произведения в случаите, когато при последващи продажби на произведения значително се повишава тяхната цена.
Авторът от държава-участничка в Бернската конвенция може да претендира право при следваща продажба само доколкото то е признато във вътрешното право на държавата, в която се търси. БК не установява обаче задължение за членуващите в нея държави да въведат във вътрешното си законодателство правото при следваща продажба.

II. Имуществени права според Споразумението ТРИПС. 
Член 9 от Споразумението за ТРИПС е лаконичен - той установява задължение за държавите-членки на СТО да спазват разгледаните по-горе разпоредби на Бернската конвенция.