10. Истината в наказателния процес (чл.13 НПК). Служебно начало

1. Съдът и органите на досъдебното производство в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриване на обективната истина, по реда и със средствата на НПК.

2. Активността на познаващия субект - държавния процесуален орган, преминава през различни нива, съобразяващи хода на развитие на процеса на формиране на знания. Най-общо и условно процесуалното познание протича като преход от онтологическо към гносеологическо ниво и от гносеологическо към психологическо ниво на познавателна активност. Развитие на познавателния процес в производството по наказателни дела - 1. ОНТОЛОГИЧЕСКО НИВО (събитието на престъплението): Следи от събитието на престъплението - доказателства в процеса; 2. ГНОСЕОЛОГИЧЕСКО НИВО - Достигане до знание, изводи (истинен или неистинен), заключения, истинни или неистинни 3. ПСИХОЛОГИЧЕСКО НИВО - Формиране на отношение спрямо качествата на достигнатото знание и вземане на ре-шение за определено процесуално действие;

3. Законодателят е създал специализиран процесуален механизъм за реализиране на задачата за разкриване на обективната истина - доказването. Определящо в доказването като процесуална дейност е откриването, навеждането, представянето, събирането, фиксирането, закрепването и проверяването на фактически материали - следи от престъпното деяние.

4. Когато разглеждаме обективната истина, имаме предвид обективно-истинно знание. Познаващият процесуален субект взема решенията си, включително прави оценка на доказателствените материали по вътрешно убеждение. Критерият за достигната обективна истина трябва да бъде обективен според естеството си и да не зависи от волята на субекта, който моделира своите представи и формира изводите си. Такъв критерий е процесуалната практика - многократно повтарящи се фактически положения;

5. Съдържащото се в основното начало на разкриване на обективната истина изискване е адресирано до съда и органите на досъдебното производство. В това отношение държавните органи са оправомощени за следното: а) Имат компетентност в сферата на борбата с престъпността. б) Започват и водят производството по всяко едно наказателно дело. в) Постановяват междинните и окончателните за определени процесуални стадии процесуални актове. г) Дирят служебно обективната истина в процеса. В това отношение те са служебно ангажирани да извършат доказване и фактическо установяване, резултатите от което влагат в съответен акт.

СЛУЖЕБНО НАЧАЛО (ОФИЦИАЛНО НАЧАЛО)
1. Всеки юридически процес, в който се разглеждат и решават въпроси на факта и правото, се развива с оглед на определена инициатива, движеща сила за започване на производството и неговото придвижване до постановяване на окончателен процесуален акт.
Във всеки момент от участието си в едно наказателно производство държавния процесуален орган служебно предприема съответните, предвидени в закон действия, при което: - се включва в производството по делото и се осъществява като държавен орган; - ръководи процеса и решава въпросите на делото и/или повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер; - реализира динамиката на наказателния процес като слага начало на производството по делото и извършва всички действия по неговия ход (преминаване от един стадий или етап към друг стадий или етап на процеса), включително се произнася при наличие на установените в закона основания със съответен процесуален акт;
Задълженията на тези органи се отнасят не само до осъществяване на истинно фактическо установяване, но също и до правилно прилагане на материалния наказателен закон.

2. Служебното начало в наказателното производство се проявява като задължение, отнасящо се до всички държавни процесуални органи. То се реализира по различен начин в различните стадии на процеса:
а) По отношение на съда. На основание чл. 119,ал. 1 от Конституцията съдът правораздава по наказателни дела. След внасяне на обвинителен акт на прокурор или тъжба от пострадал, съдът ръководи цялото наказателно производство и решава всички въпроси на делото (чл. 27 НПК).
б) По отношение на органите на досъдебното производство (прокурор, следовател, дознател) - осъществяват досъдебно разследване със задача да бъде изяснен въпросът за повдигане на държавно обвинение пред съд, да бъде събран и проверен достатъчен доказателствен масив за постановяване на процесуален акт по прекратяване на наказателното производство в досъдебната му фаза или за съставяне и внасяне в съд на обвинителен акт.
- в рамките на досъдебното разследване разследващите органи привличат обвиняем, предявяват материалите от разследването и съставят заключително постановление;
- прокурорът, след завършване на разследването, съставя и внася в съд обвинителен акт за повдигане на държавно обвинение пред съд и съдене на обвиняемия.

3. В изпълнение на служебните си задължения, съдът и органите на досъдебното производство развиват активна процесуална дейност по осъществяване на наказателно-процесуалната форма, за постигане задачите на процеса, за предоставяне възможност на всички участници в процеса да реализират своите функции и предназначение. Наказателно-процесуалният закон създава реда и условията за тази дейност и задължава държавните процесуални органи да съблюдават процесуалните правила, което също е израз на служебна ангажираност. Законът, обаче, в определени случаи е уредил възможност за ограничаване проявата на служебното начало в дейността на процесуалните органи, при което те се отклоняват от общия ред за гледане и решаване на наказателни дела.
Ограничаването проявата на служебното начало в дейността на държавните процесуални органи се проявява предимно по наказателни дела от частен характер, при които сезирането на съда, повдигането на обвинение и изпълняването на функцията на главен обвинител се извършва от пострадалото от престъплението физическо лице.