10. Съдържание на авторското право общи положения. Неимуществени права: според Бернската Конвенция и според българския закон.

І. Неимуществени права на авторите.
1. Общи положения - монистична и дуалистична теория. В държавите, принадлежащи към континенталната правна система, се приема, че АП включва имуществени и неимуществени права на авторите. През последните години в новите кодификации на АП в европейските държави се отделя и една трета категория “други права” – те не са нито само „имуществени”, нито единствено “неимуществени”.
Българският закон закрепва делението на правата на неимуществени и имуществени.
Монистичната теория е в основата на германското право, докато френското право е изградено върху дуалистичната теория. Родината на неимуществените права е Франция.
А) Според дуалистичната, АП съдържа две различни групи права, но не може да се игнорира фактът, че самият закон утвърждава определено единство на АП и въпреки дуализма на двете групи, имуществените права и неимуществените права не съществуват в отношения на отчужденост. Неимуществените права според френския закон са права, които са вечни, неотчуждими и не се погасяват по давност, докато имуществените са ограничени по време, отчуждими и могат да бъдат погасявани по давност.
Б) Според монистичната теория целостта, единството на АП не само се провъзгласява като принцип, но и се интерпретира в смисъл, че АП като цяло осигурява по-пълна защита (поне теоретично).
Първата и най-важна последица на този принцип на интегритет е, че АП в неговата цялост не може да се отчуждава. То може да бъде получавано от правоприемниците на автора по наследство. Следователно, авторът може само да предоставя лицензии (разрешения) за правото да се използва едно произведение.

ІІ. Неимуществените права според Бернската конвенция.
В нея за пръв път е предвидена закрила на неимуществени права през 1928 г. Тази закрила е усъвършенствана последователно през 1948 и през 1967г. Съдържанието на неимуществените права на автора се определя в чл. 6-bis, ал. 1, според която: „Независимо от имуществените права на автора и даже след отстъпване на тези права той има право да изисква признаването на своето авторство върху произведението и да се противопоставя на всяко извращение, преиначаване или друго изменение на това произведение, а също и на всяко друго посегателство върху произведението, което може да навреди на честта или на репутацията на автора". Т.е. правото на авторство включва и правото на авторско име и правото на неизменяемост на произведението.
Тези две неимуществени права съвсем не изчерпват комплекса от неимуществени права, който обикновено се закриля в отделните страни. В повечето закони обаче, както и в литературата се посочват четири основни вида неимуществени АП:
- 1. право на публикуване;
- 2. правото на автора да извършва сам промени в произведението си;
- 3. правото на неизменяемост на произведението;
- 4. правото на авторство.
Неимуществените авторски права са свързани с личността на автора. В законите на различните държави обикновено не се дава определение на понятието “неимуществено право”, а се посочват отделни негови характеристики.
Въпреки че не е изрично упоменато в Бернската конвенция, правото на публикуване като неимуществено право трябва да бъде закриляно по общите правила на Конвенцията, стига то да е предвидено в държавата, в която се търси закрила.
Средствата за защита на правата, предоставени от чл. 6-bis от Бернската конвенция, съгласно ал. 3 от същия член, се уреждат от законодателството на държавата, в която се търси закрила. Това е приложение на принципа на асимилацията.

ІІІ. Неимуществени права според българския ЗАвтПСП.
Те са уредени в Българският закон в Глава четвърта - „Съдържание на автор-ското право", включва два раздела: Раздел I - „Неимуществени права" и Раздел II - „Имуществени права".
В резултат от създаването на произведение на литературата, изкуството или науката неговият автор придобива редица субективни права - както от личен неимуществен характер, така и от личен имуществен характер. Тези права традиционно се наричат изключителни, и се състоят във възможността за носителя на АП сам да реши въпроса как да реализира своите права.
1. Авторското право и отделните авторски права. Нашият закон се основава на идеята, че АП е единно и то се състои от различни видове неимуществени и имуществени авторски права. Тези отделни права са посочени в чл. 15 и чл. 18 от Закона.
2. Лични неимуществени и имуществени права. В българския закон, както и в законодателствата на всички европейски държави, е възприета класификацията на авторските права на неимуществени и имуществени.
1) Право на авторство. Основното право на автора е правото му да иска признаване на неговото авторство върху произведението. Правото на авторство е неотделимо от личността на автора. То може да принадлежи само на създателя на произведението и не може да се отчуждава на каквото и да било основание, вкпючително по договор и по наследство. Нещо повече - от това право авторът не може да се откаже. Правото на авторство се прекратява със смъртта на автора. То се признава и се закриля и след смъртта на автора, но вече не като субективно право, а като обществен интерес, който следва да бъде защитаван и признаван.
2) Право на авторско име. То е уредено в т. 3 и 4 на чл. 15 ЗАвтПСП. Правото на име се разглежда като конкретизация на правото на авторство, но въпреки че е свързано с него, то е напъпно самостоятелно право. Правото на авторско име е лично неимуществено право, което не може да бъде предадено на когото и да било. Както и правото на авторство, правото на авторско име възниква със самия факт на създаване на произведението, но за разлика от правото на авторство то се реализира само при разгласяване на произведението. Докато произведението не е разгласено, правото на авторско име съществува само потенциално, тъй като произведението е недостъпно за трети лица и те не могат да разберат името на неговия създател. Правото на авторско име (чл. 15, т. 5) има действие докато авторът е жив (като субективно право), а след неговата смърт се закриля от наследниците, от организации за управлрние на авторски права или от държавата, доколкото то представлява обществено значим интерес.
ЗАвтПСП сочи различни възможности, с чиято помощ авторът може да осъществи своето право на авторско име. Това са на първо място собственото име, на второ място - псевдоним, и на трето място - „друг идентифициращ го авторски знак".
Нарушаването на правото на авторско име се свежда до непосочване на името на автора или на неговия псевдоним или друг авторски знак. Особено нарушение е разкриването на псевдонима без съгласието на автора. В този случай авторът може да предяви иск за неимуществени вреди.
Правото на авторско име може да бъде осъществено и чрез публикуване, на произведението без да бъде посочвано име, т.е. анонимно. Този случай е обособен от нашия законодател в т.3 на чл. 15 като отделен вид неимуществено авторско право.
3) Право на защита на репутацията на автора. По този начин в повечето законодателства се изразява накратко правото на автора да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство (чл. 15, т. 5).
Съдържанието на това право се свежда до това, че при издаването, публичното изпълнение и всяко друго използване на произведението се забранява без съгласието на автора да се внасят каквито и да било изменения – както в самото произведение, така и в неговото заглавие и в обозначаването на авторското име. Без съгласието на автора е забранено произведението да бъде снабдено с илюстрации, предговор, послеслов или коментар или други пояснения. Когато произведението е резултат от съавторство, тогава е необходимо съгласието на всички съавтори или на упълномощен от тях съавтор.
Един от най-сложните въпроси, свързани с правото на автора да иска запазване на неговата репутация, е въпросът относно възможностите за отчуждаването му. Според българския закон връзката между личността на автора и правото на неизменяемост на произведението не е толкова голяма, че да бъде необходимо да се забранява прехвърлянето на това право от автора на други лица.
4) Право на разгласяване на произведението. Правото на разгласяване дава възможност на автора да реши дали създаденото от него произведение да бъде доведено до знанието на обществото и да определи времето, мястото и начина, по който да стане това (чл. 15, ал. 1, т. 1). За три вида закриляни обекти на авторското право според чл. 3 (филми и аудиовизуални произведения, произведения на архитектурата и проекти, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата; териториалното устройство; географията; топографията; музейното дело и която и да е област на науката и техниката), авторът не упражнява самостоятелно това свое неимуществено право.
Осъществяването на това право пряко засяга неимуществените интереси на автора. Освен това то води до изменение на правния режим на разгласеното произведение - от момента, в който е разгласено, могат да бъдат прилагани установените от закона ограничения на правата на авторите, свързани с възможностите за свободно използване на произведенията. Характерно за правото на разгласяване е, че то винаги се реализира заедно с друго право на автора: например чрез публикуване на произведение, ако се касае до литературно произведение или произведение на науката, или чрез публично представяне на едно сценично произведение.
Докато авторът е жив, той лично решава дали да реализира това свое неимуществено право - правото на разгласяване на произведението. Никой не може да го застави да стори това - дори ако произведението е създадено в резултат на изпълнение на задължение по трудово правоотношение.
ЗАвтПСП, предвижда и правото на автора „да променя произведението си, ако с това не се нарушават права, придобити от други лица" (чл. 15, ал. 1, т. 6). Уговорката е включена, за да не бъдат нарушени вещни права на лица, които са придобили такива права върху произведение не скулптурата или изобразителното изкуство.
Също с правото на разгласяване е свързано и правото на автора да спре използването на произведението поради промени в убежденията си, с изключение на реализираните произведения на архитектурата, като обезщети за претърпените вреди лицата, които законно са придобили правото да използват произведението (чл. 15, ал. 1,т. 8).
За разлика от другите неимуществени права, правото на разгласяване може да бъде наследявано.
5. Право на достъп до оригинала на произведението. То като допълнително ново неимуществено право (чл. 15, ал. 1, т. 7) е включено в ЗАвтПСП специално с оглед на защитата на произведенията на пластичните изкуства. Законът уточнява, че това неимуществено право може да бъде реализирано, когато произведението се намира във владение на друго лице и когато това е необходимо с оглед на упражняване на неимуществено или имуществено право, предвидено в този закон.
Специално с оглед на произведенията на архитектурата законът постановява в раздела „Неимуществени права", че авторът няма право да се противопостави на желанието на собственика на произведението на архитектурата да го разруши, преустрои, надстрои или пристрои, ако това се извършва в съответствие с действащите разпоредби. Имат се предвид разпоредбите на ЗУТ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

ІV. Отчуждаване на неимуществените права
Българският закон в чл. 16 предвижда, че само правото на авторство и правото на авторско име са неотчуждими. Отчуждаването на другите неимуществени права може да става само изрично и само в писмена форма. Според чл. 17 след смъртта на автора до изтичане на срока на закрила на авторското право неимуществените права, с изключение на правата по чл. 15, ал. 1, т 6 и т. 8, се упражняват от наследниците му.