1. Възникване и развитие на авторскоправната закрила.

1. Отношение към създаваните произведения в древността.
В античността не е било известно авторското право, въпреки, че схващането за съществуването на интелектуалната собственост върху “произведенията на духа” води началото си още оттогава. Историческите източници доказват, че още в Древна Гърция и в Древния Рим се е ценяла не вещта, върху която е било материализирано произведението, а самото произведение. В Древния Рим също не е имало законодателно установени правила, уреждащи съществуването и упражняването на авторски права.
Заниманието с изкуство е било занятие, за което достойни са били считани единствено свободните, а не робите. Когато създателят на дадено произведение е бил роб, той е имал нужда от благоволението на меценат. Меценатът е могъл да разполага по свое усмотрение с ръкописа, включително да предприеме размножаването му, като възложи преписването да бъде извършено от роби. В този смисъл меценатството е първообраз на издателската дейност Преписването на ръкописите процъфтява в Древния Рим. Но усилията и разноските по преписването са били оценявани по-високо от самата творба.
През Средновековието, когато писаните произведения се размножават в манастирите, също се срещат примери за осъзнаване на авторството.

2. Същност на привилегиите. През 1440 год. е открито книгопечатането. От този момент рязко се увеличава възможността за разпространяването на книги. Постепенно през Ренесанса се установява т. нар. режим на привилегиите, т.е. гарантираната закрила е придобила формата на забрана за отпечатване по отношение на трети лица и на гарантирана възможност за определени лица да отпечатват дадени произведения. Гарантираните привилегии се проявяват в четири различни форми.
1. Привилегии на печатарите – печатарят, който се занимава със своя занаят в рамките на определена територия, е получавал една ограничена по време привилегия за изключителното упражняване на този занаят в рамките на дадена област.
2. Привилегии за книги - След разпространяването на печатарството привилегиите са били предоставяни на отделни печатарски работилници или пък са били предоставяни общи привилегии за закрила на поредица от произведения. Те са осигурявали разпространяването, пласмента на печатарската продукция, но са - защитавали “произведението на духа" значително по-малко, отколкото отпечатаното „материализирано произведение".
3. Авторски привилегии - с постепенното осъзнаване на индивидуалността на твореца през Ренесанса все повече автори полагат усилия да наложат правна закрила за своите творби. Първата привилегия от този вид е била предоставена във Венеция - през 1486 г, на автора Сабеликус.
4.Териториални привилегии - те възникват от средата на XVI в. Това са били специални закони, с които на определени групи от лица се е забранявало да извършват препечатки в определен период от време.
Най-старата привилегия от този вид, насочена срещу препечатването на немски език, е била разпоредбата на Базелската община от 1531 г, с която се е забранявало на всички печатници в града Базел да отпечатват наново книги, които са били публикувани в Базел в рамките на три години след публикуването на произведението.

3. Теория за издателската собственост. Приемало се е, че печатарите и издателите са имали своеобразно право на собственост върху издаденото произведение. В печатарите и издателите се създава убеждението, че и без да се отстъпват особени привилегии на авторите, трябва да им бъде заплащано определено възнаграждение (първоначално авторите са получавали най-често безплатни екземпляри от произведението). Тази теория за собствеността на издателите възниква първоначално в гилдиите на търговците на книги в Англия, където собственикът на едно изключително издателско право е бил наричан собственик на екземпляра (сору). Оттам идва днешното наименование „copуright”.

4. Теория за интелектуалната собственост. Принципът за закриляне на издателите на произведенията на отделните автори постепенно отстъпва на представата за интелектуалната собственост на автора върху неговото произведение. Това става под влияние на позитивизма. В това отношение Англия е била водеща страна, тъй като по времето на кралица Анна - в 1709 г., е бил приет закон в тази насока. Законът признава в полза на авторите изключително право на възпроизвеждане за определен период от време. Законът на Анна Стюард поставя началото на обективното авторско право. Признатото в полза на авторите изключително право на възпроизвеждане е било установено първоначално за срок от 21 години след влизане в сила на закона, а за нови произведения - за срок от 14 години с възможност за продължаване за периоди от по 14 години, при условие носителят на авторското право да е жив.
Във Франция по време на Френската революция са били отменени всички привилегии. Учредителното събрание е виждало в тях символ на кралската власт и затова решава да премахне този режим. През 1791 и 1793 г. са приети два революционни закона. Техните автори използват понятието собственост, за да определят правото на автора по отношение на неговото произведение. С този подход се открива съвременната епоха в съществуването на обективното авторско право не само във Франция.
Първият съвременен германски закон за авторското право е бил изграден върху наказателноправната концепция, забраняваща всякакви препечатки, но той изхожда от необходимостта да се закриля авторското право и предвижда закрилата на драматични и музикални произведения. Законът установява срок за закрилата 30 години след смъртта на автора. За разлика от този първи закон, в сборника от закони на Съюза на Германските държави от 1837 г. е било установено, че германските държави трябва за закрилят произведението 10 години след появата му.
През средата на миналия век се разглежда и първото съдебно дело - делото Шелинг, за авторскоправна закрила. По повод на съдебния спор съдът постановява, че решението за публикуване на едно произведение може да бъде взето единствено от неговия автор.
През втората половина на миналия век на американския континент са били приети законите за авторското право в Кънектикът, Масачузетс и Мериленд, в които авторското право е определено като „най-свещената от всички собствености".

5. Теория за личното право. Емануел Кант през 1785 г. развива учението за авторското право като лично право. Кант прави разлика между „Опус меканикум" на книгата, което се подчинява на вещното право, и нейното съдържание, което се възприема като реч на автора, насочена към народа, и според Кант всеки има лично право върху своята реч. Това лично право се нарушава в случаите, когато се извършват препечатки на произведението без съгласието на автора.

6. Теория за нематериалната собственост. След като се признава, че авторското право не е нито вещно, нито лично право, се създава теорията за авторското право като право за нематериалните обекти. Тя се основава на схващанията на германските философи Фихте, Хегел, Шопенхауер. Хегел прави разлика между екземпляра на книгата, от една страна, и книгата като единно цяло, от друга страна.

7. Съвременни възгледи за предоставяне на авторскоправна закрила. Според англо-американската теория през XX в. съображенията, които оправдават предоставянето на права на авторите, могат да бъдат класифицирани като:
1) Съображенията относно естествената справедливост включват:
А) порицание на кражбата. След като произведението на автора се признава за някаква форма на собственост, следва да се прилага и съществуващото от най-древни времена порицаване на кражбата.
Б) възнаграждение за положения труд. Всяко лице получава възнаграждение за труда си, ето защо носителят на авторско право или на сродно право също следва да бъде възнаграден. Това право е законодателно закрепено в чл. 19 ЗАвтПСП.
В) защита на правата на човека. Защита на личността - произведението на автора е еманация на неговата личност и следователно трябва да бъде защитавано. Защита на имуществените и неимуществените интереси - изрично се посочва във Всеобщата декларация за правата на човека
Г) справедливост. Дори без да определяме авторските права като собственост е ясно, че неразрешеното използване на нещо, сътворено от друго лице, трябва да бъде осъждано в цивилизованото общество.
2) Съображения във връзка с подтика към творчество. Естествено, че ако авторът е сигурен, че неговото произведение ще бъде защитено срещу неразрешено използване, той ще има подтик да композира, да рисува или да пише.
3) Съображения, свързани с интересите на обществото като цяло.
А) Поощряване на знанията. Това съображение е посочено както в преамбюла на закона на кралица Анна така и в американския закон от 1790 г., чието наименование е подобно: „Закон за поощряване на знанието..."
Това е отразено и в разпоредбата на чл. 1 от Конституцията на САЩ, в която има позоваване на необходимостта от развитието на науката и полезните изкуства.
Б) Развитие на икономиката. Най-новото развитие в областта на международноправната закрила на тези права показва, че използването им от т. нар. културна индустрия води до ежегоден оборот от милиарди долари и изпреварва такива отрасли на икономиката като самолетостроенето, автомобилната индустрия, селското стопанство.
В) Развитие на културата. Законите, които поощряват създаването на литературни, музикални и художествени произведения, както и на произведения на науката, несъмнено допринасят за развитието на културата.
Г) Развитие на международното разбирателство.
Най-добър пример за това са действащите понастоящем международни договори в областта на авторското право и сродните му права.
4) Съображения във връзка с наличието на „обществен договор".
АП възниква и съществува благодарение на един своеобразен договор между автора и обществото. Обществото осигурява благоприятни условия, за да може да твори авторът, а авторът предоставя на обществото резултата от своя труд, който има определена стойност, и получава възнаграждение за това.
5) Морални съображения. Под „морални съображения" се имат предвид съображенията, които се излагат с оглед на закрилата на неимуществените права, т.е правата, които закрилят целостта на произведението и правото на авторско име и неизменяемост на произведенията. Съществуват и съображения, изказвани против предоставянето на такава закрила. Сред тях могат да бъдат посочени следните:
А) съображения срещу предоставянето по законов път на закриляни права; АП представлява неоправдан монопол, който ограничава свободата на достъп до закриляните обекти - АП е начин за осигуряване на печалби за културната индустрия, която използва произведенията на творците;
- авторското право има за резултат ограничения на търговията;
- авторското право е средство, което се използва от развитите държави, за да извличат средства от развиващите се държави, които са най-често вносители на такива произведения;
- заплащаните на авторите възнаграждения представляват своеобразен „данък" върху знанието и допринасят за увеличаване на цените на книгите и на всички други продукти;
- някои автори са склонни техните произведения да бъдат разпространявани и без да им се предоставя защита на имуществените права, а това означава, че не е редно на търговците да се предоставя възможност да извличат печалба от закрилата на права, които авторите не искат да упражняват самостоятелно.
Б) Съображения за ограничаване на времетраенето на закрилата на авторското право. Съгласно някои теории закрилата на АП не трябва да продължава след смъртта на автора.

8. Становища на български автори. Според Л. Аврамов и В. Таджер авторското право като единно субективно право не може да бъде отнесено нито към имуществените, нито към личните права. То не представлява една чиста правна форма, а се проявява като право от смесен вид - едновременно лично и имуществено. Освен авторското право има и други субективни права, които разкриват подобно смесено съдържание (напр. изобретателското право, родителските права, съпружеските права и пр.). Затова наред с другите два вида субективни права трябва да се признае съществуването на смесени откъм икономическо съдържание права.
При разглеждане и при наследяване на авторското право се проявява разликата в образуващите съдържанието му правомощия. Докато имуществените правомощия могат да се наследят и с тях авторът може да се разпорежда, не всички лични правомощия са наследими и неотчуждими. Но все пак неправилно ще бъде да се каже, че се наследява не авторското право, а имуществените правомощия на автора. Вярно е, че се наследява авторското право, но в онази част, която не е неотлъчно свързана с автора.