Лекция 8 - Основни глаголни форми. Спрежение.

ОСНОВНИ ГЛАГОЛНИ ФОРМИ

Всичките шест времена в латински език и именните глаголни форми се образуват от три основи – сегашната, перфектната и партиципиалната.
1. От сегашната основа се образуват три времена -  praesens, imperfectum и   futurum primum, както и infinitivus praesentis activi et passivi, participium praesentis activi и participium futuri passivi.
2. От перфектната основа се образуват формите за деятелен залог на останалите три времена: perfectum, plusquamperfectum и futurum secundum, както и  infinitivus perfecti activi.
3. От партиципиалната основа се образуват  participium perfecti passivi, participium futuri activi и супините, а от  participium perfecti passivi и спомагателния глагол се образуват описателно формите за страдателен залог на perfectum, plusquamperfectum и futurum secundum, както и  infinitivus perfecti passivi.

Сегашната основа може да се установи от инфинитива и формата за 1. лице на indicativus praesentis activi, миналата – от indicativus perfecti activi 1. sing и причастната - от participium perfecti passivi. Поради това за образуването на всички форми на спрежението на даден глагол е достатъчно и необходимо да се знаят основните глаголни форми:
Indicativus praesentis activi 1. sing;
Indicativus perfecti activi 1. sing;
Participium perfecti passivi;
Infinitivus praesentis activi.
amō, amāvī, amātus, amāre;
moneō, monuī, monitus, monēre;
legō, lēgī, lectus, legere;
capiō, cēpī, captus, capere
audiō, audīvī, audītus, audīre.

Четвъртата основна форма  (infinitivus praesentis activi) обикновено се замества с цифра, която посочва съответното спрежение на глагола. Глаголите от първо и четвърто спрежение със слаб перфект с характеристика  -v- се дават в речниците само с формата за 1. лице на indicativus praesentis activi и цифрата на съответното спрежение. Поради голямото разнообразие при образуването на миналата основа и participium perfecti passivi останалите глаголи се дават и заучават с всички основни глаголни форми. Когато не са посочени форми за indicativus perfecti activi 1. sing и participium perfecti passivi, това означава, че липсват форми за спежението от миналата основа. При непреходните глаголи без минало страдателно причастие като трета основна форма се посочва супинът или participium futuri activi (ако се употребяват от този глагол):
veto, vetui, vetitus 1 – забранявам;
doceo, docui, doctus 2 – уча;
mitto, mīsi, missus 3 – пращам;
venio,vēni, ventum 4 – идвам;  
bibo, bibi, - 3 – пия;
studeo, studui, - 2 – занимавам се;
doleo, dolui, dolitūrus 2 – страдам;
sum, fui, futurus, esse – съм.

МИНАЛА ОСНОВА


Миналата или перфектната основа служи за изразяване на еднократно и свършено действие. От нея се образуват формите за деятелен залог на минало свършено време (perfectum), минало предварително време (plusquamperfectum) и бъдеще предварително време (futurum secundum).
Миналата основа се образува по различни начини.
Когато миналата основа се образува с помощта на характеристиките v, u, s, казваме, че имаме слаб перфект.
Когато миналата основа се характеризира с редупликация, промяна на коренната гласна или миналата основа е равна на глаголната основа, имаме силен перфект.

I. СЛАБ  ПЕРФЕКТ

1. С характеристиката –v-, която се явява след дълга гласна, образуват миналата основа почти всички глаголи от първо и четвърто спрежение и отделни глаголи от второ и трето спрежение.

Глагол
Глаголна основа
Минала основа
Perfectum 1. sg
ōrnō 1 украсявам, снабдявам
ōrnā-
ōrnāv-
ōrnāvī
audiō 4 чувам, слушам
audī-
audīv-
audīvī
fleō 2 плача
flē-
flēv-
flēvī
petō 3 търся, искам
petī-
petīv-
petīvī
serō 3 сея
sē-
sēv-
sēvī
cupiō 3 желая
cupī-
cupīv-
cupīvī


2. Характеристиката –u-, която е идентична с  характеристиката –v-, се явява след съгласна и служи за образуване на миналата основа при повечето глаголи от второ спрежение и отделни глаголи от другите спрежения.

Глагол
Глаголна основа
Минала основа
Perfectum 1.sg
cēnseō 2 оценявам
cēns-
cēnsu-
cēnsui
habeō 2 имам
hab-
habu-
habui
vetō 1 забранявам
vet-
vetu-
vetui
colō 3 обработвам, почитам
col-
colu-
colui
pōnō 3 поставям
pos-
posu-
posui
rapiō 3 грабвам
rap-
rapu-
rapui
saliō 4 скачам
sal-
salu-
salui


3. Характеристиката -s-, се явява само след съгласна и с нея се образува миналата основа при повечето глаголи от трето спрежение и отделни глаголи от второ и четвърто спрежение.
При глаголна основа на няма съгласна стават някои фонетични промени при прибавянето на характеристиката -s-:
a) Гутуралите c, g, h (h - само в trahō и vehō) + -s-дават x.
b) Звучният лабиал b става p пред s.
c) При глаголна основа на денталите t, d, tt  в миналата основа се явява ss или s (геминатата ss след дълга коренна сричка и след съгласна се опростява в s)

Глагол
Глаголна основа
Минала основа
Perfectum 1.sg
ardeō 2 горя
ard-
ars-
arsī
maneō 2 оставам
man-
mans-
mansī
cē 3 вървя
ced-
cess-
cessī
dī 3 казвам
dīc-
dīx-
dīxī
invā 3 навлизам
invād-
invās-
invāsī
laedō 3 удрям
laed-
laes-
laesī
mittō 3 пращам
mīt-
mīs-
mīsī
nūbō 3 омъжвам се
nūb-
nūps-
nūpsī
quatiō 3 клатя
quat-
quass-
quassī
regō 3 управлявам
rēg-
rēx-
rēxī
scrībō 3 пиша
scrīb-
scrīps-
scrīpsī
trahō 3 влача
trah-
trax-
traxī
sanciō 4 освещавам
sānc-
sānx-
sānxī
sentiō 4  чувствам
sent-
sēns-
sēnsī


II. СИЛЕН  ПЕРФЕКТ

1. Редупликацията е характеристика за миналата основа на немного глаголи (и техните производни) от трето спрежение и 2 глагола от първо спрежение и 4  глагола от второ спрежение.
a) Редупликацията представлява повтаряне на началната съгласна (най-често c, p, t) на глагола с гласната e.
b) Когато в корена има гласните i, o, u, тогава се повтаря цялата начална сричка. c) При глаголите spondeō и stō се повтаря началната сричка с двете съгласни, но във втората сричка на миналата основа s изпада.
d) Производните глаголи не получават редупликация, освен тези от глаголите dō, stō, discō, poscō.

Глагол
Глаголна основа
Минала основа
Perfectum 1.sg
cadō 3 падам
cad-
cecid-
cecidī
incidō 3 нападам
incid-
incid-
incidī
caedō 3 удрям, сека
caed-
cecīd-
cecīdī
occī 3 убивам
occīd-
occīd-
occīdī
pariō 3 раждам
par-
peper-
peperī
currō 3 тичам
curr-
cucurr-
cucurrī
concurrō 3 сблъсквам се
concurr-
concur-
concurrī
tangō 3 допирам
tag-
tetig-
tetigī
spondeō 2 обещавам
spond-
spopond-
spopondī
respondeō 2 отговарям
respond-
respond-
respondī
poscō 3 искам
posc-
poposc-
poposcī
deposcō 3 изисквам
deposc-
depoposc-
depoposcī
discō 3 уча
dic-
didic-
didicī
ediscō 3 изучавам
edic-
edidic-
edidicī
1 давам
da-
ded-
dedī
condō 3 основавам
conda-
condid-
condidī
stō 1 стоя
sta-
stet-
stetī
obstō 1 преча
obsta-
obstit-
obstitī


2. Промяната в коренната гласна е квантитативна (удължаване на гласната) или квантитативна и квалитативна (удължаване и степенуване на гласната).
a) Квантитативна промяна (удължаване) на коренната гласна имат главно глаголи от второ и трето спрежение и няколко глагола от първо и четвърто спрежение.

Глагол
Минала основа
Perfectum 1.sg
iuvō 1 помагам; радвам
iūv-
iūvī
adiuvō 1 подпомагам
adiūv-
adiūvī
moveō 2 движа
mōv-
mōvī
videō 2 виждам
vīd-
vīdī
invideō 2 завиждам
invīd-
invīdī
legō 3 събирам; чета
lēg-
lēgī
intellegō 3 разбирам
intellēg-
intellēgī
fodiō 3 копая
fōd-
fōdī
vincō 3 побеждавам
vīc-
vīcī
veniō 4 идвам
vēn-
vēnī
adveniō 4 пристигам
advēn-
advēnī

b) Квантитативна и квалитативна промяна (удължаване и степенуване) на коренната гласна имат малко на брой глаголи от трето спрежение.

Глагол
Минала основа
Perfectum 1.sg
agō 3 водя, карам
ēg-
ēgī
subigō 3 покорявам
subēg-
subēgī
capiō 3 хващам
cēp-
cēpī
accipiō 3 получавам
accēp-
accēpī
faciō 3 правя
fēc-
fēcī
interficiō 3 убивам
interfēc-
interfēcī
iaciō 3 хвърлям
iēc-
iēcī
sī 3 сядам
sēd-
sēdī
possīdō 3 завладявам
possēd-
possēdī


3.Миналата основа съвпада с глаголната и сегашната основа при някои глаголи от трето спрежение на съгласна и u, а при два глагола от второ спрежение миналата основа съвпада с глаголната.

Глагол
Минала основа
Perfectum 1.sg
prandeō 2 закусвам
prand-
prandī
strīdeō 2 съскам
strīd-
strīdī
acuō 3 остря
acu-
acuī
bibō 3 пия
bib-
bibī
defendō 3 защитавам
defend-
defendī
metuō 3 страхувам се
metu-
metuī
statuō 3 постановявам
statu-
statuī
tribuō 3 разпределям
tribu-
tribuī
vertō 3 обръщам
vert-
vertī
volvō 3 търкалям
volv-
volvī


III. СУПЛЕТИВНОСТ

Някои глаголи са суплетивни – имат различни корени за сегашната и миналата основа.

Глагол
Минала основа
Perfectum 1.sg
sum съм
fu-
fuī
ferō нося
tul-
tulī


СПРЕЖЕНИЕ

Индикативът на перфекта се образува от миналата основа и перфектните окончания, а инфинитивът - със суфикса -isse и изразява предварителност.
Индикативът на плусквамперфекта се образува от миналата основа, характеристиката rā- и личните окончания.
Изявително наклонение на бъдеще предварително време се образува от миналата основа,  характеристиката ri- и личните окончания (1. sg. -ero).


Indicativus activi

Perfectum
Plusquamperfectum
Futurum secundum
Sing. 1.
audīv-ī
чух
audīv-eram
бях чул
audīv-erō
ще съм чул
         2.
audīv-istī
audīv-eras
audīv-eris
         3.
audīv-it
audīv-erat
audīv-erit
Plur. 1.
audīv-imus
audīv-erāmus
audīv-erimus
         2.
audīv-istis
audīv-erātis
audīv-eritis
         3.
audīv-ērunt
(audīv-ēre)
audīv-erant
audīv-erint

Indicativus perfecti activi: audīvisse.


ПРЕВЕДЕТЕ

1. Minus habeo, quam sperāvi, sed fortasse plus sperāvi, quam debui. 2. Roma Cicerōnem patrem patriae dixit. 3. Iniuriam, qui facere decrēvit, iam facit. 4. Quae non posuisti, ne tollas. (Plato) 5. Quae peccavimus iuvenes, ea luimus senes. 6. Perdes maiōra, minōra nisi servaveris. (Syr.) 7. Cui prodest scelus, is fecit. 8. Quae potui, feci; faciant meliōra potentes. 9. Nulla fere causa est, in qua non femina litem moverit. (Iuv., Sat. VI, 242) 10. Ne puero gladium dederis. 11. Si tacuisses, philosophus mansisses. 12. Neminem riseris. 13. In quo iudicio iudicaveritis, iudicabimini. 14. Acerbum est habuisse, non iam habēre. 15. Solāmen miseris socios habuisse malōrum. 16. Principibus placuisse viris non ultima laus est. (Horatius) 17. Hic quiescit, qui numquam quiēvit. (надгробен надпис) 18. Multos perdidit lingua. 19. Neminem cito laudaveris, neminem cito accusaveris. (Seneca) 20. Cui prodest scelus, is fecit. 21. Plebs seditiōsa in Monte Sacro tribūnos sibi creāvit. 22. Dolo malo emptōri persuāsit, quasi servus esset sanus. 23. Praetōris edictum ius civīle aut adiūvit, aut supplēvit, aut correxit. 24. Pater si in filia sua adulterum domi suae deprehenderit, lex Iulia de adulteriis permittit, ut pater eam occīdat, ita ut in continenti filiam occīdat. 25. Lex erat duodecim tabulārum: si pater filium ter venumdederit, filius a patre liber esto.

Caesar, cum bello Pontico adversarios una pugna in fugam convertisset et terram subegisset, amīcis scripsit: “Veni, vidi, vici.”.

Dic, hospes, Spartae nos te hic vidisse iacentes
Dum sanctis patriae legibus obsequimur.
(Cic., Tusc. I, 42, 101 превод на епиграмата на гръцкия поет Симонид)

Milia misisti mihi sex bis sena petenti;
Ut bis sena feram, bis duodēna petam.
(Martialis)

Ennius et Scipio Nasīca
P. Scipio Nasīca, cum ad poētam Ennium venisset eique, ab ostio quaerenti Ennium, ancilla dixisset domi non esse, sensit illam domini iussu dixisse et illum intus esse. Paucis post diēbus, cum ad Nasīcam venisset Ennius et eum ad ianuam quaereret, exclāmat Nasīca se domi non esse. Tum Ennius ei: “Quid? Ego non audio vocem tuam?” Huic Nasīca: “Homo es impudens! Ego, cum te quaererem, ancillae tuae credidi te domi non esse, tu mihi non credis ipsi?"
(Cicero)

Ius civīle
Onnes populi, qui legibus et moribus reguntur, partim suo proprio, partim commūni omnium hominum iure utuntur; nam quod quisque populus ipse sibi ius constituit, id ipsius proprium est vocaturque ius civīle, quasi ius proprium civitātis; quod vero naturālis ratio - inter omnes homines constituit, id apud omnes populos peraeque custodītur vocaturque ius gentium, quasi quo iure omnes gentes utuntur.
(Gaius)

De emptiōne et venditiōne
In venditionibus et emptionibus consensum debēre intercedere palam est: ceterum sive in ipsa emptiōne dissentient sive in pretio sive in quo alio, emptio inperfecta est. Si igitur ego me fundum emere putārem Corneliānum, tu mihi te vendere Semproniānum putasti, quia in corpore dissensimus, emptio nulla est. Idem est, si ego me Stichum, tu Pamphilum absentem vendere putasti: nam cum in corpore dissentiātur, appāret nullam esse emptiōnem. Plane si in nomine dissentiāmus, verum de corpore constet, nulla dubitatio est, quin valeat emptio et venditio: nihil enim facti error nominis, cum de corpore constat. Inde quaeritur, si in ipso corpore non errātur, sed in substantia error sit, ut puta si acētum pro vino veneat, aes pro auro vel plumbum pro argento vel quid aliud argento simile, an emptio et venditio sit. Marcellus scripsit libro sexto digestōrum esse et venditiōnem, quia in corpus consensum est, etsi in materia sit errātum. Ego in vino quidem consentio, quia eadem in materia sit, errātum. Ego in vino quidem consentio quia eadem prope oujsiva est, si modo vinum acuit: ceterum si vinum non acuit, sed ab initio acētum fuit, ut embamina, aliud pro alio venisse vidētur. In ceteris autem nullam esse venditiōnem puto, quotiens in materia errātur.
(Ulpianus)