Лекция 7 - Степенуване на прилагателно. Наречия от прилагателни имена

GRADUS COMPARATIONIS (СТЕПЕНИ ЗА СРАВНЕНИЕ)

Качествените прилагателни имат форми за предаване на различни степени на качеството. Както в български, така и в латински език прилагателните имат три степени за сравнение: положителна, сравнителна и превъзходна степен.

GRADUS POSITIVUS (ПОЛОЖИТЕЛНА СТЕПЕН)

Положителната степен на прилагателните имена е форма, която предава качества на лица или предмети само по себе си, без да става съпоставяне със същото качество на други лица или предмети. Формата за положителна степен е представителната форма, с която прилагателните имена се дават в речниците:
longus 3                         дълъг                 асеr, aсris, асrе             остър
liber, era, erum              свободен           gravis, e                         тежък
pulcher, chra, chrum     хубав                 utilis, e                           полезен
sapiens, entis                мъдър                 facilis, e                         лесен.

GRADUS COMPARATIVUS (СРАВНИТЕЛНА СТЕПЕН)

Формата на прилагателните имена в сравнителна степен предава по-високо качество на предмети или  лица в сравнение със същото качество на други предмети или  лица. Тя се образува с помощта на суфиксите -ior за мъжки и женски род и -ius за среден род. Тези суфикси се поставят на мястото на завършеците за родителен падеж единствено число.

Positivus
Gen. sing.
Gradus comparativus

longus 3              
liber, era, erum  
асеr, сris, асrе    
sapiens, entis
gravis, e                       utilis,e  
facilis, e                                             

long-i
liber-i
acr-is
sapientis
grav-is
util-is
facil-is
mf                                                                   n
longior                                                       longius
liberior                                                       liberius
acrior                                                         acrius
sapientior                                                sapientius 
gravior                                                      gravius
utilior                                                        utilius
facilior                                                      facilius

Формите за сравнителна степен се скланят по трето консонантно склонение, като при формите за среден род има ротацизъм, така че те се скланят като съществителното tempus.

Casus
Singularis
Pluralis

Nom.
Gen.
Dat.
Acc.
Abl.
mf                                      n
longior                             longius
longiōris
longiōri
longiōrem                        longius
longiōre
mf                                      n
longiōres                         longiōra
longiōrum
longiōribus
longiōres                        longiōra
longiōribus

Сравнителната степен на прилагателните изтъква качество в по-голяма степен от положителната степен. Предава високо качество само по себе си, без да се прави сравнение между предмети или лица. Превеждаме с помощта на наречията твърде, много или частицата по-. Такава употреба на сравнителната степен се нарича comparativus absolutus.
Non faciunt equum meliōrem aurei freni. (Seneca)

При сравняване с качеството на други лица или предмети, думата, с чието качество се прави сравнение, стои в ablativus comparationis или пък се употребява сравнителният съюз quam (отколкото) и тогава сравняваните предмети или лица стоят в един и същи падеж (най-често номинатив или акузатив).
Melior est certa pax sperātā victoriā (abl.)  или melior est certa pax quam sperāta victoria (nom.).  

Сравнителната степен се подсилва с еtiam още, multo, aliquanto много, paulo малко.
Incipere multo est quam impetrāre facilius. (Plautus)

Предаването на по-ниска степен на едно качество става описателно с помощта на наречието minus (по-малко), а еднаква степен се изразява чрез tam (толкова) – quam (колкото).

GRADUS SUPERLATIVUS (ПРЕВЪЗХОДНА СТЕПЕН)

Превъзходна степен на прилагателните имена предава качество в най-висока степен, притежавано от предмет или лице в сравнение със същото качество на други предмети или лица. Превежда се на български с помощта на частицата най-. Освен това тази форма предава и твърде високо качество. Тогава се превежда с помощта на наречията твърде, много и се нарича елативна степен (gradus elativus).
Превъзходна степен се образува с помощта на суфиксите
-issimus (m), -issima (f), -issimum (n)
-simus (m), -sima (f), -simum (n)

Най-често и от повeчето прилагателни имена превъзходната степен се образува с помощта на суфиксите -issimus (m), -issima (f), -issimum (n) в номинатив (като се изключат прилагателните имена с номинатив на -еr за мъжки род). Тeзи  суфикси се поставят на мястото на завършъка за родителен падеж единствено число-i  или -is. Например от прилагателното longus (дълъг) фор­мата за родителен падеж в положителна степен е long-i. При поставяне на суперлативните суфикси вместо завършъка за генитив -i се получават формите longissimus (m) най-дълъг или твърде дълъг, longissima (f) най-дълга или твърде дълга, longissimum (n) най-дълго или твърде дълго.

Gr. positivus
Gen. singularis
Gr. Superlatives
longus 3              дълъг
sapiens                мъдър
gravis, e              тежък 
utilis,e                 полезен
long-i
sapient-is 
grav-is
util-is
long-issimus, a, um
sapient-issimus, a, um
grav-issimus, a, um
util-issimus, a, um


Всички прилагателни имена, които в именителен падеж единствено число мъжки род  завършват на –er, образуват  превъзходната степен с помощта на суфикса -simus, променен след -r в -rimus (m), -rima (f), -rimum (n):
liber    свободен           gr. superl. liberrimus, a, um
acer     остър                gr. superl. acerrimus, a, um

При шест прилагателни на -ilis, -ile се използва краткият суфикс -simus за превъзходна степен, променен в -limus (m), -lima (f), -limum (n) след -l при прибавянето на суфикса на мястото на генитивния завършъкis:
facilis, e              лесен               gr. superl.   facillimus, a, um
difficilis, e          труден                                dificillimus, a, um
similis, e             подобен                               simillimus, a, um
dissimilis, e         различен                             dissimillimus, a, um
gracilis, e            тънък                                   gracillimus, a, um
humilis, e            нисък                                   humillimus, a, um

Сложните прилагателни на -dicus, -ficus, -volus  образуват правилно сравнителна степен със суфиксите –ior (mf), -ius (n)  и превъзходна степен със суфиксите -issimus (m), -issima (f), -issimum (n), но от основа, разширена със суфикса –ent (фактически основата на сегашните деятелни причастия):
maledicus   злословещ   maledicentior, -ius   -  maledicentissimus, a, um
magnificus  величествен  magnificentior, -ius    magnificentissimus, a, um
benevolus  доброжелетелен  benevolentior, -ius    benevolentissimus, a, um

Превъзходната степен може да се подсилва с vel (дори), quam (възможно, колкото се може), longe (далеч):
longe nobilissimus  (далеч) най-знатен
quam altissimus  възможно най-висок
vel sapientissimus  дори най-мъдрият


GRADUS COMPARATIONIS IRREGULARES (Неправилно степенуване)

Особености при образуването на степените за сравнение

1. Пет много често употребявани прилагателни имена образуват сравнителна и превъзходна степен от различни корени:

Gradus positivus
Gradus comparativus
Gradus superlativus

bonus  добър
        mf                       n
      melior              melius

optimus, a, um
malus  лош
      peior                peius
(също: dēterior    dēterius)
pessimus, a, um
dēterrimus, a, um
magnus  голям
      maior               maius
maximus, a, um
parvus  малък
      minor               minus
minimus, a, um
multus  многоброен
Sg.  няма               plūs
Pl.  plūrēs              plūra 
plūrimus, a, um

Прилагателното multus  многоброен няма форми за единствено число на мъжки и женски род в gradus comparativus. Формата за gen. plur. e plūrium.

Само формата е на сравнителна степен, но не и значението при прилагателното complūrēs mf, complūra n (gen. plur. complūrium) мнозина, някои.

Като сравнителна и превъзходна степен от прилагателното malus  лош се използват и синонимните форми dēterior, dēterius по-долен, по-лош; dēterrimus, a, um най-долен, най-лош.

2. Прилагателните с един номинативен завършек за трите рода vetus, gen. veteris стар и dīves, gen. dīvitis богат и прилагателното potis, pote могъщ образуват степените за сравнение с известни промени от правилата:

Gradus positivus
Gradus comparativus
Gradus superlativus

dīves, gen. dīvitis  богат
    mf                       n
dītior                  dītius

dītissimus, a, um и
dīvitissimus, a, um
vetus, gen. veteris  стар
vetustior           vetustius
veterrimus, a, um
potis, pote  могъщ
potior                potius
по-важен, по-добър
potissimus, a, um
най-важен, най-главен

3. Несклоняемите прилагателни имена frūgī благоразумен, честен и nēquam  негоден, лош образуват по следния начин степените за сравнение:

Gradus positivus
Gradus comparativus
Gradus superlativus

frūgī  благоразумен, честен
    mf                       n
frūgālior             frūgālius

frūgālissimus, a, um
nēquam  негоден, лош
nēquior               nēquius
nēquissimus, a, um


4. Като gradus superlativus (във функцията на gradus elativus) се употребяват префигирани прилагателни имена в gradus positivus с представките prae- и per-: permultus твърде многоброен, твърде много, pl. permultī твърде много; perpaucī твърде малко; perpulcher твърде хубав; praefortis много смел, твърде силен; praemātūrus преждевремнен. С изключение на praeclarus (твърде светъл, блестящ, прекрасен, славен) тези прилагателни не образуват сравнителна и превъзходна степен за сравнение.


Непълно степенуване

Някои прилагателни имена нямат форми за всички степени за сравнение.

1. Следните прилагателни нямат положителна степен:
ocior, ocius по-бърз; ocissimus, a, um най-бърз;
dēterior, dēterius по-долен, по-лош, по-слаб; dēterrimus, a, um най-долен, най-лош.

2. Следните прилагателни нямат превъзходна степен:
gr. posit. iuvenis, iuvene млад; gr. comp. iunior, iunius по-млад, младши
gr. posit. senex стар, старец; gr. comp. senior, senius по-стар, старши

3. Повечето прилагателни имена на -bilis нямат превъзходна степен (но: nōbilissimus най-знатен; mōbilissimus най-подвижен, най-изменчив).

4. Някои прилагателни, които са образувани от наречия за време и място, имат само
сравнителна и превъзходна степен, а gradus positivus липсва (или има само остатъци от положителната степен):

Gradus positivus
Gradus comparativus
Gradus superlativus
īnfrā  долу, по-долу
īnferior по-долен, по-нисък, по-късен
īnfimus и īmus  най-долен, най-нисък, последен
suprā  горе, отгоре, повече
superior по-горен, по-раншен, по-високостоящ
suprēmus и summus  най-горен, последен, висш
intrā  вътре
interior  вътрешен, близък
intimus  най-вътрешен, най-дълбок, на-близък
extrā  отвън, вън
exterior външен
extrēmus и extimus най-външен, краен, последен
citrā  отсам
citerior отсамен, по-близък
citimus  най-близък
ultrā  отвъд, оттатък, повече
ulterior отвъден, оттатъшен, по-далечен
ultimus най-отдалечен, последен, най-голям
prae  пред, отпред
prior пръв (от двама), преден, по-ранен, по-важен
prīmus пръв, най-главен, най-знатен
post  назад, после, зад, след
posterior  по-заден, по-късен, по-лош
postrēmus и postumus най-последен, най-заден, най-лош
prope близо, почти
propior по-близък, последен, по-подходящ
proximus най-близък, твърде близък, последен

В положителна степен от тези прилагателни се срещат остатъци, предимно субстантивирани прилагателни имена:
  • īnferī, ōrum m обитателите на подземното царство, мъртвите; mare īnferum Тиренско море;
  • superī, ōrum m небесните богове; mare superum Йонийско море;
  • exterī, ōrum m чужденци; natiōnes exterae чужди народи;
  • prīdiē (adv.) един ден преди (+gen. или acc.), предния ден;
  • posterī, ōrum m потомци; posterō diē на следващия ден;
  • сравни propinquus близък.

Описателно степенуване

Някои прилагателни нямат форми за сравнителна и превъзходна степен. Те се образуват описателно, като формата за положителна степен се придружава от наречията magis повече и maximē най-много. Такива прилагателни са следните:

1. Всички прилагателни на -us с предходна гласна (без тези на -quus, -guis, -uis), напр.:

Gradus positivus
Gradus comparativus
Gradus superlativus
arduus стръмен
magis arduus
maximē arduus
idōneus удобен
magis idōneus
maximē idōneus
noxius вреден
magis noxius
maximē noxius
pius благочестив
magis pius
maximē pius

Сравни обаче правилното образуване на степените за сравнение:

Gradus positivus
Gradus comparativus
Gradus superlatives
antīquus древен, стар
antīquior, antīquius
antīquissimus, a, um
pinguis тлъст
pinguior, pinguius
pinguissimus, a, um
tenuis тънък
tenuior, tenuius
tenuissimus, a, um

2. При повечето прилагателни с умалителния суфикс -ulus, както и на -ālis, -āris (правилно образуват обаче степените за сравнение familiāris близък, родствен, liberālis щедър, salutāris спасителен).

3. При някои прилагателни на -rus като ferus див, gnārus сведущ, mīrus чуден (но правилно при clārus славен, pūrus чист, vērus истински, верен).

4. При прилагателните frūgifer плодоносен, плодороден, inops беден, novus нов по-често се употребяват степените за сравнение от техни синоними:

Gradus positivus
Gradus comparativus
Gradus superlatives
frūgifer (fertilis, e плодороден)
fertilior, fertilius
fertilissimus, a, um
inops (egēns, gen. egentis беден)
egentior, egentius
egentissimus, a, um
novus (recens, gen. recentis нов, пресен, скорошен)
recentior, recentius
recentissimus, a, um (но: novissimus последен)

Липса на степенуване

1. Прилагателните имена за материя нямат степени за сравнение:


argenteus сребърен
aureus златен
līgneus дървен
terreus земен, от пръст

2. Някои прилагателни имена заради значението си нямат степени за сравнение:


Rōmānus римски
Graecus гръцки
mortālis смъртен
nocturnus нощен
ūnicus единствен
singulāris отделен, изключителен


3. Прилагателните имена с елативните префикси prae- и per- и с умалителния префикс sub-: permagnus твърде голям, praemātūrus преждевремнен, subdūrus твърдичък, жесток. С изключение на praeclārus (твърде светъл, блестящ, прекрасен, славен) тези прилагателни не образуват сравнителна и превъзходна степен за сравнение.

ADVERBIA DERIVATA

Наречия от прилагателни имена

Положителна степен
Производните наречия от прилагателни имена от второ и първо склонение се образуват с окончанието -ē (поставя се на мястото на генитивното окончание -ī за мъжки род). Окончанието -ē представлява старо окончание за аблатив (инструментал) и стои в отгласна връзка с окончанието -ō.

Наречията от прилагателни имена от трето склонение се образуват с помощта на окончанието -ter, поставяно към основата на гласната -i, или с други думи при производните наречия от прилагателни имена от трето склонение се явява завършекът -iter (поставя се на мястото на генитивното окончание -is). Поради синкопа при някои наречия се явява -ter: audācter (и audāciter) смело (от прилагателнoтo audāx, gen. audācis); faculter лесно (от facilis, e с основа facul-); difficulter (от difficilis); simulter (и similiter) подобно (от similis, e с основа simul-); sollerter изкусно (от sollers, gen. sollertis изкусен). Прилагателните с основа на nt- получават само окончание -er: sapienter мъдро, благоразумно (от sapiēns, gen. sapientis); dīligenter старателно (от dīligēns, gen. dīligentis).

Сравнителна степен
За сравнителна степен на производните наречия служи средният род (acc. sg. n.) на прилагателните в сравнителна степен.

Превъзходна степен
Превъзходната степен на производните наречия се образува по същия начин като наречията в положителна степен от прилагателни имена от второ и първо склонение (с окончанието -ē)


Adiectivum
Adverbia derivata
Gr. positivus
Gr. comparativus
Gr. superlativus
beātus блажен
beātē блажено
beātius
beātissimē
cārus скъп
cārē скъпо
cārius
cārissimē
doctus учен
doctē учено
doctius
doctissimē
longus дълъг
longē дълго
longius
longissimē
miser беден
miserē бедно
miserius
miserrimē
pulcher хубав
pulchrē хубаво
pulchrius
pulcherrimē
ācer остър
ācriter остро
ācrius
ācerrimē
celer бърз
celeriter бързо
celerius
celerrimē
brevis кратък
breviter кратко
brevius
brevissimē
fortis смел
fortiter смело
fortius
fortissimē
atrōx жесток
atrōciter жестоко
atrōcius
atrōcissimē
sapiēns мъдър
sapienter мъдро
sapientius
sapientissimē
bonus добър
bene добре
melius
optimē
malus лош
male лошо
peius
pessimē
nēquam долен
nēquiter долно
nēquius
nēquissimē


Особености при производните наречия

1. Някои производните наречия от прилагателни имена от второ и първо склонение се образуват с окончанието -ō:


cito бързо
crēbrō често
falsō лъжливно
meritō  заслужено (срв. gr. superl. meritissimō)
necessāriō необходимо
perpetuō постоянно
prīmō първо
postrēmō накрая
rārō рядко
sērō късно
sēcrētō тайно
subitō внезапно
tūtō сигурно (срв. gr. superl. tūtissimō)



2. Сравни разликата в значението при наречията на -ō и –ē:
certō сигурно, със сигурност, но certē наистина, поне;
vērō в действителност, наистина; обаче, но vērē истинно вярно.

3. Гласната, на която завършва наречието, се явява кратка при двусрични наречия с кратка гласна в корена (така нареченото ямбическо съкращение; ямбът представлява стъпка с кратка и дълга сричка: È _ ): cito бързо, bene добре male лошо.

4. В много случаи формата за acc. sing. neutr. на прилагателното име (accusativus adverbialis) служи за наречие:


multum много
plūs повече
plūrimum твърде много
plērumque в повечето случаи
nimium прекалено много
paulum (твърде) малко
parum (твърде) малко
cēterum впрочем
prīmum първо
dēmum най-сетне
dulce сладко
facile лесно
difficile трудно
impūne безнаказано
saepe често


5. Понякога форма на прилагателното име служи за наречие:
rūrsus (re-vorsus) назад; отново
prōrsus (prō-vorsus) напред, направо

Други начини за образуване на наречия

1. Със суфикса -tus се образуват наречия предимно от именни основи и означаяат изходна точка:


antīquitus от стари времена
funditus от основи
penitus напълно
prīmitus отначало
rādicitus от корен
intus отвътре, вътре; напълно
subtus отдолу, долу.

2. Някои наречия се образуват със суфикса -per:
nuper неотдавна, наскоро
paulisper малко, кратко време
sеmper винаги

3. Вкаменени падежни форми (главно от съществителни имена)
  • Акузативни форми на -im (-tim, -ātim), по-рядко на -am, -as):

confertim сбито
cursim тичешком
nominātim поименно
partim отчасти
passim навсякъде
paulātim малко по малко, постепенно
praesertim особено
sēnsim постепенно
clam тайно
cōram лице в лице, лично
perperam наопаки, обратно
crās утре
forās навън
aliās другаде; иначe

  • Аблативни форми:

diū (diūtius diūtissimē) дълго
noctū през нощта, нощем
hodiē днес
cottīdiē всеки ден
prīdiē предния ден
postrīdiē следващия ден
magnopere (magis, maximē) в голяма степен, много
modo само; току-що
quōmodo по какъв начин, как
forte случайно
grātīs даром, безплатно


  • Локативни форми:
herī вчера
vesperī вечер
forīs вън.

  • Вкаменени предложнопадежни форми:

anteā преди това
posteā след това
intereā между това, междувременно
proptereā поради това
dēnuō отново
extemplō веднага
imprīmīs на първо място, особено
invicem поред, на смени; помежду си, взаимно
obviam насреща.

4. С помощта на глаголната форма licet:
sciīlicet разбира се; естествено
vidēlicet очевидно, сигурно.

5. За местоименните и числителните наречия виж на съответното място.


ПРЕВЕДЕТЕ

1. Veniet felicior aetas. (Lucan. VIII, 869). 2. Ambōbus oculis carior. (cf. Catull. 104, 2)  3. Pax vel iniusta utilior est quam iustissimum bellum. 4. Lex mortis legum lex est certissima. 5. Fama nihil est celerius. 6. Tormentis omnibus conscientia gravior. 7. Durior saxo. 8. Nigrior corvo. 9. Magister orandi optimus necessitas. (Syr.) 10. Salus populi suprēma lex esto. (Cicero) 11. Una harum ultima. (надпис върху часовник) 12. Honōres mutant mores, sed raro in meliōres. 13. Honesta mors turpi vita potior. 14. Melius est pueros flere quam senes. 15. Pluris est oculātus testis unus quam aurīti decem. 16. Apud bonum iudicem argumenta plus quam testes valent. (Cic., Res publ. I, 38, 59) 17. Legem brevem esse oportet, quo facilius teneātur ab imperītis.  18. Prior tempore, potior iure. 19. Semper potentior lex est, quae vetat quam permittit. 20. Lex posterior derogat priōri. 21. Lex posterior generālis non derogat legi priōri speciāli. 22. In dubio melior est causa possessōris. 23. Nemo plus iuris ad alium transferre potest, quam ipse habet. 24. Facillimum est vituperāre vitia aliēna, difficillimum est corrigere sua. 25. Non faciunt equum meliōrem aurei freni. 26. Fames est optimus coquus. 27. Turpis fuga mortis omni est morte peior (Cic., Phil. VIII. 10, 29). 28. Nil homine terra peius ingrāto creat. (Auson., Epigr. 140, 1). 29. Malum consilium consultōri pessimum (Varro, De re rust. Ill, 21). 30. Nil consuetudine maius. 31. A bovi maiōre discit arāre minor. 32. Homines quo plura habent, eo cupiunt ampliōra. 33. Regis voluntas suprēma lex. 34. Amīcus Plato, sed magis amīca veritas. 35. Suprēmum vale. 36. Potius sero, quam numquam. (Livius) 37. Non diu latent scelera. (Flor. I, 36, 6) 38. Mala herba cito crescit. 39. Secrēto amīcos admone, lauda palam. (Syr. 103) 40. Non facile de innocente crimen fingitur. 41. Pares cum paribus facillime congregantur. (Cic., Cato Maior 1.3, 7) 42. Facilius est dicere quam facere. 43. Aliter loqueris, aliter vivis. 44. Nusquam sunt, qui ubique sunt. 45. De mortuis aut bene, aut nihil. 46. Potius sero quam numquam. 47. Citius, altius, fortius.


Hereditātis causa
Munera quod senibus viduisque ingentia mittis,
Vis te munificum, Gargiliāne, vocem.
Sordidius nihil est, nihil est te spurcius uno,
Qui potest insidias dona vocāre tuas.
(Martialis)