Лекция 7 - Съществителни от трето склонение

DECLINATIO TERTIA

Към трето склонение принадлежат съществителни имена от трите рода с основа, която завършва на съгласна или на гласната -i-. Nominativus singularis получава окончание –s при някои съществителни от мъжки и женски род или е равен на основата, а genitivus singularis завършва на –is.
1.Nominativus sigmaticus – с окончание –s за именителен падеж при съществителни от мъжки и женски род, изключително при основа на няма съгласна и на гласната -i: princeps, principis m първенец, принцепс, rex, regis m цар, miles, militis m войник, iuventus, iuventūtis f младост, hiems, hiemis f зима, civis, civis m гражданин.
2. Nominativus asigmaticus – без окончание –s за именителен падеж при съществителни от мъжки и женски род  с основа на плавна съгласна, на назал и на –s. В именителен падеж основата се явява в непроменен или променен вид: cōnsul, cōnsulis m консул, victor, victōris m победител, homo, hominis m човек, mōs, mōris m нрав.
3. Nominativus singularis при имената от среден род е равен на основата, често с променен вид:
- Крайната гласна i се променя в -e при двусричните съществителни или изпада при многосричните: mare, maris n море, animal, animālis n животно.
- Крайната сричка -es или -os на основата се променя в –us: tempus, temporis n време, genus, generis n род.
- Денталът в края на думите от среден род изпада, а двойните съгласни се опростяват: lac, lactis n мляко, mel, mellis n мед.

КОНСОНАНТНО СКЛОНЕНИЕ

Съществителните по това склонение имат основа, която завършва на няма съгласна, на плавна съгласна, на назал и на –s. Имената по трето консонантно склонение са неравносрични – в косвените падежи на единствено число и във всички падежи в множествено число имат поне една сричка повече в сравнение с номинативната форма на единствено число. Гласната от последната сричка на основата се запазва винаги в nom. и  voc. sing., но кратката гласна в средна отворена сричка в многосричните думи преминава в -i-.
1.Основите на съществителните на няма съгласна завършват на лабиал (p, b), на дентал (t, d) и на гутурал (c, g). Имената от мъжки и женски род имат сигматичен номинатив, а номинативът на съществителните от среден род е равен на основата.
- Лабиалите p и b остават непроменени пред номинативното -s: prīnceps, prīncipis m първенец, принцепс, trabs, trabis m греда.
- Съчетанието на гутуралите c, g с номинативното –s се отбелязва с x (c, g + s > x): rēx, rēgis m цар (основа reg-), pāx, pācis f мир (основа pac-).
- При денталните основи съгласните t и d се уподобяват на номинативното –s и двойната съгласна в края на думата се  опростява, т.е. на практика денталът от основата и изпаднал пред номинативното -s за мъжки и женски род (t, d  + s > ss > s): fraus, fraudis f  измама, civitas, civitātis f държава, sacerdōs, sacerdōtis mf жрец, жрица, mīles, mīlitis m войник, caput, capitis n глава.
- Съществителните на -ōs, -es в номинатив иtis, -ĭtis в генитив са  изключително от мъжки род, а останалите съществителни с основа на дентал са главно от женски род (завършващи на -tās в номинатив и -tātis в генитив, на -ūs в номинатив –и ūtis и -ūdis в генитив, на -ēs  в номинатив и tis и -ēdis в генитив) . Съществителните с основа на гутурал са предимно от женски род, от мъжки род са например rēx, rēgis m цар, dux, ducis m вожд, grex, gregis m стадо, index, indicis m знак, iūdex iūdicis m съдия, pontifex, pontificis m понтифекс, senex, senis m старец.

Casus
Singularis

Nom./Voc.
Gen.
Dat.
Acc.
Abl.
m
rēx
rēg-is
rēg-ī
rēg-em
rēg-e
m
prīnceps
prīncip-is princip-ī prīncip-em
prīncip-e
m
mīles
mīlit-is
mīlit-ī
mīlit-em
mīlit-e
f
fraus
fraud-is
fraud-ī
fraud-em
fraud-e
n
caput
capit-is
capit-ī
caput
capit-e
Casus
Pluralis
Nom./Voc.
Gen.
Dat.
Acc.
Abl.
rēg-ēs
rēg-um
rēg-ibus
rēg-ēs
rēg-ibus
prīncips
prīncip-um
prīncip-ibus
prīncips
priīncip-ibus
mīlit-ēs
mīlit-um
mīlit-ibus
mīlit-ēs
mīlit-ibus
fraud-ēs
fraud-um
fraud-ibus
fraud-ēs
fraud-ibus
capit-a
capit-um
capit-ibus
capit-a
capit-ibus


                2. Съществителните с основа на плавна съгласна имат асигматичен номинатив, който е равен на основата. Те са главно от мъжки род: cōnsul, cōnsulis m консул, victor, victōris m победител, passer, passеris m врабче, но uxor, uxōris f съпруга, soror, sorōris f сестра, guttur, gutturis n гърло, marmor, marmoris мрамор, мраморна статуя.
                Известен брой съществителни на -er в nom. и voc. sing.  синкопират (съкращават) гласната е в останалите форми на склонението. Такива синкопирани съществителни са например pater, patris m баща, māter, mātris f  майка, frāter, frātris m брат, venter, ventris m корем, стомах, November, Novembris m ноември.

Casus
Singularis

Nom./Voc.
Gen.
Dat.
Acc.
Abl.

cōnsul
cōnsul-is
cōnsul-ī
cōnsul-em
cōnsul-e
m
victor
victōr-is
victōr-ī
victōr-em
victōr-e
f
mulier
mulier-is
mulier-ī
mulier-em mulier-e
n
guttur
guttur-is
guttur-ī
guttur
guttur-e
m
pater
patris
patrī
patrem
patre
Casus
Pluralis
Nom./Voc.
Gen.
Dat.
Acc.
Abl.
cōnsul-ēs
cōnsul-um
cōnsul-ibus
cōnsul-ēs
cōnsul-ibus
victōr-ēs victōr-um victōr-ibus
victōr-ēs
victōr-ibus
mulier-ēs
mulier-um
mulier-ibus
mulier-ēs
mulier-ibus
guttur-a
guttur-um
guttur-ibus
guttur-a
guttur-ibus
patrēs
patrum
patribus
patrēs
patribus

                3. Съществителните от мъжки и женски род с основа на носова съгласна (-n) имат асигматичен номинатив. Една част от тях в именителен падеж са загубили крайното -n и завършват на -ō. Когато гласната от основата е дълга, тя се запазва във всички други форми, а кратката се редуцира в -i-.
- Повечето съществителни с основа на назал са от женски род. Те се образуват главно със суфикси, напр. nom. sing. на -io, -tio, -go, -tūdo и в gen. sing. на -iōnis, -tiōnis, -ginis, -tūdinis: regio, regiōnis f област, nātio, nātiōnis f народ, virgo, virginis f девица, magnitūdo, magnitūdinis f  големина.
- Съществителните на -о в nom. sing. и -ōnis и -ĭnis в gen. sing. са обикновено от мъжки род: leo, leōnis m лъв, sermo, sermōnis m беседа, разговор, реч, homo, hominis m човек, ōrdo, ōrdinis m ред, но caro, carnis f месо.
- Съществителните на -en в nom. sing. са от мъжки род: pectеn, pectinis m гребен, ren, renis m бъбрек.
- Съществителните от среден род  имат суфикса –men в nom. sing., който се променя в –min- в останалите падежи на singularis и във всички форми в рluralis: nōmen, nōminis n име.
- Съществителното sanguis,  sanguĭnis m кръв образува сигматичен номинатив, като n изпада пред s.
- Единственото съществително с основа на -m има сигматичен номинатив: hiems, hiemis f зима.

           Casus
Singularis

Nom./Voc.
Gen.
Dat.
Acc.
Abl.
m
homo
hominis
hominī
hominеm
hominе
f
natio
natiōnis
natiōnī
natiōnem
natiōne
m
pectеn
pectinis
pectinī
pectinem
pectine
n
nōmen
nōminis
nōminī
nōmen
nōmine
Casus
Pluralis
Nom./Voc.
Gen.
Dat.
Acc.
Abl.
hominēs
hominum hominibus
hominēs
hominibus
natiōnēs
natiōnum
natiōnibus
natiōnēs
natiōnibus
pectinēs
pectinum
pectinibus
pectinēs
pectinibus
noōmina
noōminum
noōminibus
nōmina
nōminibus

                4. Съществителнитe с основа на -s са от мъжки и среден род и имат асигматичен номинатив. Съгласната -s се променя в -r- в интервокално положение (ротацизъм): flōs, flōris m цвете, цвят, mūs, mūris m мишка, pulvis, pulveris m прах.
- Nom. sing. на съществителните от среден род завършва на -us, което идва от –os. Гласната -о- се запазва и в другите форми или преминава в -е- поради степенуване, а -s- в интервокално положение се променя в -r-, така че в другите форми основите на тези съществителни завършват на -or- или -er-: tempus, temporis n време, genus, generis n род..
- Много неедносрични думи с основа на -s са променили -s в -r в nom. sing. под влияние на косвените падежи и на формите в множествено число и под влияние на съществителните с основа на -r: arbor (arbōs), arboris f дърво, labor, labōris m работа, honor (honōs), honōris m чест, rōbur, rōboris n  здравина (но сравни robustus здрав).

Casus
Singularis

Nom./Voc.
Gen.
Dat.
Acc.
Abl.
m
flōs
flōris
flōrī
flōrem
flōre
n
tempus
temporis
temporī
tempus
tempore
n
genus
generis
generī
genus
genere
Casus
Pluralis
Nom./Voc.
Gen.
Dat.
Acc.
Abl.
flōrēs
flōrum
flōribus
flōrēs
flōribus
tempora
temporum
temporibus
tempora
temporibus
genera
generum
generibus
genera
generibus


Запомнете суфиксите:
а) Имената със суфикс -tio, gen. -tiōnis са отглаголни съществителни имена от женски род по трето консонантно склонение с основа на n за означаване на действие (nomina actiōnis) (съществителните от глаголи с основа на денталите t и d завършват на -ssio и -sio):
āctio, ōnis f извършване; действие, дейност; постъпване; иск; жалба, молба; съдебно следствие, дело, процес; обвинителна реч, съдебна реч
compēnsātio, ōnis f – прихващане, приспадане; компенсация
conceptio, ōnis f – възприемане, схващане; съставяне на юридически формули
concessio, ōnis f – отстъпване, позволение, концесия; прощаване
conductio, ōnis f – наемане, вземане под наем; откупуване; събиране
conventio, ōnis f – споразумение, съглашение, договор
dēfēnsio, ōnis f отбрана, защита; защитна реч
ēmptio, ōnis f – покупка, купуване
locātio, ōnis f – договор за наем, отдаване под наем
oblīgātio, ōnis f – задължение, облигационно отношение; свързаност, обвързане
pactio, ōnis f – съглашение, споразумение; формула
sānctio, ōnis f – постановление, постановление в наказателен закон, наказателен закон; освещаване; санкциониране
trāditio, ōnis f – предаване, прехвърляне на собственост
venditio, ōnis f – продажба, продаване

b) Със суфиксите -tas, gen. -tātis, -tūs, gen. -tūtis (основи на t) и -tūdo, gen. -tūdinis  (основа на n) се образуват главно отименни съществителни имена по трето консонантно склонение от женски род за означаване на качество (nomina qualitātis):
cīvitās, -tātis f – (право на) гражданство; поданство; град, държава
hērēditās, -tātis f – наследство (по гражданското право)
lībertās, -tātis f - свобода
quālitās, -tātis f – качество
quantitās, -tātis f – количество
societās, -tātis f – общност; съучастие; дружество, сдружение
ūniversitās, -tātis f – съвкупност, целокупност
voluntās, -tātis f – воля, желание
iuventūs, -tūtis f – младост; младеж, младите хора
senectūs, -tūtis f – старост
servitūs, -tūtis f – робство; покорство; роб, роби; задължение, налог; сервитут – ограничено вещно право върху чужда вещ
virtūs, -tūtis f – мъжество, храброст, смелост; добродетел, доблест
māgnitūdo, -tūdinis f – големина, величина; величие; важност
multitūdo, -tūdinis f – множество, голям брой; тълпа, народ
valētūdo, -tūdinis f – здраве

c) Със суфикса -tor, gen. -tōris се образуват отглаголни съществителни имена от мъжки род по трето консонантно склонение с основа на r за означаване на деятел (nomina agentis) (съществителните от глаголи с основа на денталите t и d завършват на -ssor и -sor). Съответстващите им названия на деятели от женски пол са също по трето консонантно склонение и имат суфикс -trīx, gen. -trīcis с основа на c.
āctor, ōris m – ищец; изпълнител; довереник, представител
auctor, ōris m – автор, причинител, инициатор; праводател; поръчител, настойник
crēditor, ōris m – кредитор, заемодател
dēbitor, ōris m - длъжник
ēmptor, ōris m - купувач 
vēnditor, ōris m продавач
victor, ōris m победител
victrīx, -trīcis f – победителка
genitor, ōris m родител
generīx, -trīcis f – родителка

Преведете:
1. Lex videt irātum, irātus legem non videt. 2. Iudicis est leges servāre. 3. Sine lege poena est conscientia. 4. Necessitas ante ratiōnem est. 5. Veritas nihil verētur nisi abscondi. 6. Fur semper in mora esse vidētur. 7. Timeo hominem unīus libri. 8. Nulla regula sine exceptiōne. 9. Patrem nuptiae demonstrant. 10. Unum, sed leōnem. 11. Nullum crimen, nulla poena sine lege. 12. Summum ius - summa iniuria. 13. Agit in fraudem legis. 14. Homo sum, humāni nil a me aliēnum puto. 15. O tempora, o mores. 16. Aurea mediocritas. 17. Nomina sunt odiōsa. 18. Repetitio mater studiōrum. 19. Consuetūdo est altera natura. 20. Hominem quaero. 21. Varietas delectat. 22. Exceptio firmat regulam. 23. Corrumpunt mores bonos colloquia mala. 24. Plenus venter non studet libenter. 25. Homo propōnit, Deus dispōnit. 26. Caecus non iudicat de colōre. 27. Ignorantia iuris nocet. 28. Non diu latent scelera. 29. Malum vas non frangitur.