Лекция 6 - Герундий. Бъдеще време. Числителни имена.

GERUNDIUM

Герундият е отглаголно съществително име от среден род по второ склонение. Употребява се само в единствено число в косвените падежи – генитив, датив (рядко), акузатив (само с предлог – ad, рядко inobinter), аблатив. За номинатив и безпредложен акузатив служи инфинитивът, заедно с който образуват парадигмата на склонението в единствено число. Като отглаголна форма притежава категориите залог (деятелен), определя се с наречие, а герундият от преходните глаголи има пряко допълнение. Като съществително име има род (среден), скланя се (в единствено число) и може да се придружава от предлог. На български се превежда с отглаголно съществително име или с да + глаголна форма в трето лице, а употребеният в аблатив герундий може да се развие в подчинено обстоятелствено изречение.
Образува се със суфикса –nd- (при глаголите от първо и второ спрежение) и с –еnd- (при глаголите от трето и четвърто спрежение):
amandi, amando, ad amandum, amando;
discendi, discendo, ad discendum, discendo.

Употреба

1. В генитив герундият се употребява обикновено като genitivus obiecti (при съществителни, прилагателни и при аблативите causā и gratiā, които се употребяват като несъщински предлози с родителен падеж) и genitivus explicativus.
Triste est nomen carendi. (Cicero) Тъжна е думата нямане.
Ars recte docendi difficilis est. Трудно е изкуството на правилното преподаване.
Amor scelerātus habendi. (Ovidius)
Scribendi recte sapere est et principium et fons. (Horatius)
Occаsio discendi non omnibus datur.
Homo natūrā discendi cupidus est.
Summum crede nefas animam praeferre pudōri
Et propter vitam vivendi perdere causas. (Iuvenalis)
2. В дателен падеж се употребява рядко.
iter idoneum eundo – удобен за вървене път.
3. В акузатив герундият се употребява само с предлог – обикновено с предлога adрядко с ininterob.
Scribitur ad narrandumnon ad probandum(QuintilianusПише се за разказване, а не за доказване.
Multi philosophi ad docendum (vel: docendi causa) Athenas veniēbant.
4. В аблатив се употребява безпредложно като ablativus instrumenti или с предлози:
Aliōs docendo ipse multa disces. С ученето на другите самият ти ще научиш много. (или по-добре: Като учиш другите сам ще научиш много.)
Castīgat ridendo mores. (Opera Comique)
Libros diligenter legendo multa discere possumus.
Plus in metuendo mali est quam in ipsoquod timētur. (Cicero)


FUTURUM I - БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ
Изявително наклонение на първо бъдеще време представя еднократно или многократно действие в бъдещето. Изявително наклонение на бъдеще време се образува от сегашната основа, към която се прибавят характеристиките -b- (за глаголите от първо и второ спрежениеи -ēā- (само за 1. sg-ā-) (за глаголите от първо и второ спрежениеи личните окончания. Спомагателният глагол sum и неговите производни образуват бъдеще време без характеристиката.
Зaпoведно наклонение на първо бъдеще време минало несвършено време се образува от сегашната основа, към която се прибавят личните окончания за imperativus futuri. Има форми за второ и трето лице единствено и множествено число. Предава заповед, която трябва да се изпълнява в бъдеще и се употребява предимно в закони, предписания и др.

Indicativus futuri primi activi

1. спрежение
2. спрежение
3. спрежение
4. спрежение
Verbauxiliare
Sg. 1.
amā-b
ще обичам
cēnsē-b
ще оценявам
scrīb-ā-m
ще пиша
audi-ā-m
ще слушам
er
ще съм, ще бъда
      2.
amā-b-i-s
cēnsē-b-i-s
scrīb-ē-s
audi-ē-s
er-i-s
      3.
amā-b-i-t
cēnsē-b-i-t
scrīb-ē-t
audi-ē-t
er-i-t
Pl1.
amā-b-i-mus
cēnsē-b-i-mus
scrīb-ē-mus
audi-ē-mus
er-i- mus
     2.
amā-b-i-tis
cēnsē-b-i-tis
scrīb-ē-tis
audi-ē-tis
er-i-tis
     3.
amā-b-u-nt
cēnsē-b-u-nt
scrīb-ē-nt
audi-ē-nt
er-u-nt

Indicativus futuri primi passivi

1. спрежение
2. спрежение
3. спрежение
4. спрежение
Sg1.
amā-b-or
ще бъда обичан, ще се обичам
cēnsē-b-or
ще бъда оценяван, ще се оценявам
scrīb-ā-r
ще бъда писан, ще се пиша
audi-ā-r
ще бъда слушан, ще се слушам
      2.
amā-b-e-ris
cēnsē-b-e-ris
scrīb-ē-ris
audi-ē-ris
      3.
amā-b-i-tur
cēnsē-b-i-tur
scrīb-ē-tur
audi-ē-tur
Pl1.
amā-b-i-mur
cēnsē-b-i-mur
scrīb-ē-mur
audi-ē-mur
      2.
amā-b-i-mini
cēnsē-b-i-mini
scrīb-ē-mini
audi-ē-mini
      3.
amā-b-u-ntur
cēnsē-b-u-ntur
scrīb-ē-ntur
audi-ē-ntur

Imperativus futuri primi activi

1. спрежение
2. спрежение
3. спрежение
4. спрежение
Verb auxiliare
Sg 2.
amā-tō
трябва да обичаш
cēnsē-tō
трябва да оценяваш
scrīb-i-tō  трябва да пишеш
audī-tō
трябва да слушаш
es-tō
трябва да бъдеш
      3.
amā- tō
cēnsē-tō
scrīb-i-tō
audī- tō to ē-t
es-tō
Pl2.
amā- tōtе
cēnsē-tōte
scrīb-i-tōte
audī-ē-tis
es-tōte
     3.
amā-ntō
cēnsē-ntō
scrīb-u-ntō
audī-u-ntō
s-u-ntō

Imperativus futuri primi passivi

1. спрежение
2. спрежение
3. спрежение
4. спрежение
Sg 2.
amā-tōr
трябва да бъдеш обичан
cēnsē-tōr
трябва да бъдеш оценяван
scrīb-i-tōr
трябва да бъдеш писан
audītōr
трябва да бъдеш слушан
      3.
amā-tōr
cēnsē-tōr
scrīb-i-tōr
audī-tōr
Pl.  2.
няма
няма
няма
няма
      3.
amā-ntor
cēnsē-ntor
scrīb-u-ntor
audi-u-ntor


NUMERALIA  -  ЧИСЛИТЕЛНИ  ИМЕНА

Числителните имена изразяват количество (брой), поредност или разпреде­ление на предмети и лица. В зависимост от това числителните се разделят на четири групи:
  1. Numeralia cardinalia - числителни бройни (количествени) имена.
2.  Numeralia ordinalia -  числителни редни имена .
3. Numeralia distributiva - числителни разпределителни имена.
4.  Numeralia adverbia - числителни наречия.
Латинските (римските) цифри се образуват от следните основни знаци: I = 1, V = 5, Х = 10, L = 50, С = 100, D = 500 и М = 1000. Изразяването на числата става по следния начин:
а)  Като се повтаря основният знак: III = 3, ХХХ = 30,  ССС = 300, МММ = 3000.
б)  По-малката цифра след друга увеличава, а пред нея - намалява чис­лото: XI = 11, IХ = 9, ССХХ = 222 и т. н.
в)  Хоризонтална черта над знака дава увеличение с хиляда:   Х = 10 000, а заграждането на числото от три страни дава увеличение със 100 000 : Х  = 1000000.

От бройните числителни се скланят първите три: ūnusūnaūnumduoduaeduotrēstria и стотиците от двеста до деветстотин включително. Сто­тиците се скланят като прилагателни имена по първо и второ склонение в мно­жествено число. Числото mīlle (хиляда) в единствено число не се скланя, а в множествено число се скланя по трето вокално склоонение (като mare море) и има само едно lmīliamīliummīlibus.

Числата от 21 до 99 се изразяват по два начина:
а). По-малкото число стои след по-голямото без съюз: quadrāgintā trēs = 43.
б). По-малкото предхожда по-голямото със съюза : trēs et quadrāgintā = 43.

При числата над сто обикновено по-голямото стои преди по-малкото: mīlle sescentī sexāgintā sex = 1666. Съюзът et най-често липсва или стои само при едно от няколкото числа: mīlle et sescentī sexāgintā sexmīlle sescentī et sexāgintā sex или mīlle sescentī sexāgintā et sex = 1666.

Единиците 8 и 9 не се прибавят към десетиците, а от следващата десетица се вади съответно две или едно:
duodēquadrāgintā    =  40 - 2 = 38
undēquadrāgintā      =  40 – 1 = 39
duodēvīgintī             = 20 – 2 = 18
undēvīgintī               = 20 - 19.
Но се срещат и форми: decem octō и octō et decem = duodēvīgintī (18).

Числото 98 се предава винаги octō et nōnāgintā, а 99 по два начина: novem et nōnāgintā и undēcentum.

Поредните числителни имена се скланят като прилагателни имена по първо и второ склонение. По служба и по употреба те са близки до прилагателните имена. При сложните числителни редни имена всичките съставки са числителни редни, а не само последното (както е в български)octōgēsimus quīntus осемдесет и пети.
Разпределителните числителни също се скланят като прилагателни имена по първо и второ склонение, но само в множествено число.
Числителните наречия естествено са неменливи думи.

Рьзпределителните числителни се употребяват:
а) За предаване на един и същ брой за всеки един от няколко предмета: omnibus āvibus bīnae sunt alae. – Всички птици имат по две крила.
б) При pluralia tantum се предава количество: dēna castra десет лагера; bīnae litterae две писма, но duae litterae две букви.

От числителните имена се образуват прилагателни имена с номинативно окончание -рlех за трите рода. Те се скланят по трето склонение като прилагателни имена с едно окончание и изразяват кратност:
simplex, icis        единичен
duplex, icis          двоен
triplex, icis          троен
decemplex, icis   десеторен.

Склонение на първите три числителни бройни и на числителното хиляда:

casus
m         f            n
m             f              n
   mf           n
n
Nom.
ūnus     ūna   ūnum
duo       duae      duo
trēs          tria
mīlia
Gen.
ūnīus
duōrum duārum duōrum
trium
mīlium
Dat.
ūnī
duōbus  duābus  duōbus
tribus
mīlibus
Acc.
ūnum  ūnam  ūnum
duōs      duās      duo
trēs          tria
mīlia
Abl.
ūnō      ūnā     ūnō
duōbus  duābus  duōbus
tribus
mīlibus

NUMERALIA

Числени стойности
NUMERALIA  -  ЧИСЛИТЕЛНИ  ИМЕНА
С арабски цифри
С римски цифри
Numeralia cardinalia
Numeralia ordinalia
Numeralia distributiva
Adverbia numeralia
1
I
ūnus, ūna, ūnum
един, една, едно
prīmus, a, um
първи, първа, първо
singulī, ae, a
по един, по една, по едно
semel
веднъж
2
II
duo, duae, duo
два(ма), две
secundus, a, um ; alter, a, um
втори, втора, второ
bīnī, ae, a
по два(ма), по две
bis
два пъти
3
III
trēs, tria
tertius, a, um
ternī (trīnī), ae, a
ter
4
IV
quattuor
quārtus, a, um
quaternī, ae, a
quater
5
V
quīnque
quīntus, a, um
quīnī, ae, a
quīnquiēs
6
VI
sex
sextus, a, um
sēnī, ae, a
sexiēs
7
VII
septem
septimus a, um
septēnī, ae, a
septiēs
8
VIII
octō
octāvus, a, um
octōnī, ae, a
octiēs
9
IX
novem
nōnus, a, um
novēnī, ae, a
noviēs
10
X
decem
decimus, a, um
dēnī, ae, a
deciēs
11
XI
undecim
undecimus, a, um
undēnī, ae, a
undeciēs
12
XII
duodecim
duodecimus, a, um
duodēnī, ae, a
duodeciēs
13
XIII
trēdecim
tertius decimus,
tertia decima
tertium decimum
ternī denī
ter deciēs
14
XIV
quattuordecim
quārtus decimus,a,um
quaternī denī
quater deciēs
15
XV
quīndecim

quīntus decimus,a,um
quīnī denī
quīnquiēs deciēs
16
XVI
sēdecim
sextus decimus,a,um
sēnī dēnī
sexiēs deciēs
17
XVII
septendecim
septimus decimus,a,um
septēnī denī
septiēs deciēs
18
XVIII
duodēvīgintī
duodēvīcēsimus,a,um
duodēvīcēnī,ae,a
duodēvīciēs
19
XIX
undēvīgintī
undēvīcēsimus,a,um
undēvīcēnī, ae, a
undēvīciēs
20
XX
vīgintī
vīcēsimus,a,um
vīcēnī, ae, a
vīciēs
21
XXI
vīgintī ūnus, a, um; ūnus et vīgintī
vīcēsimus prīmus, vīcēsima prīma, vīcēsimum prīmum; ūnus (a,um) et vīcēsimus (a,um)
viīcēnī singulī; singulī et vīcēnī
vīciēs semel; semel et vīciēs
28
XXVIII
duodētrīgintā
duodētrīcēsimus,a,um
duodētrīcēnī,ae,a
duodētrīciēs
29
XXIX
undētrīgintā
undētrīcēsimus,a,um
undētrīcēnī,ae,a
undētrīciēs
30
XXX
trīgintā
trīcēsimus,a,um
trīcēnī, ae, a
trīciēs
40
XL
quadrāgintā
quadrāgēsimus,a,um
quadrāgēnī,ae,a
quadrāgiēs
50
L
quīnquāgintā
quīnquāgēsimus,a,um
quīnquāgēnī,ae,a
quīnquāgiēs
60
LX
sexāgintā
sexāgēsimus,a,um
sexāgēnī,ae,a
sexāgiēs
70
LXX
septuāgintā
septuāgēsimus,a,um
septuāgēnī,ae,a
septuāgiēs
80
LXXX
octōgintā
octōgēsimus,a,um
octōgēnī, ae, a
octōgiēs
90
XC
nōnāgintā
nōnāgēsimus,a,um
nōnāgēnī,ae, a
nōnāgiēs
100
C
centum
centēsimus,a,um
centēnī, ae, a
centiēs
200
CC
ducentī, ae, a
ducentēsimus,a,um
ducēnī, ae, a
ducentiēs
300
CCC
trecentī, ae, a
trecentēsimus,a,um
trecēnī, ae, a
trecentiēs
400
CD
quadringentī,ae,a
quadrigentēsimus,a,um
quadringēnī,ae,a
quadringentiēs
500
D
quīngentī, ae, a
quīngentēsimus,a,um
quīngēnī,ae,a
quīngentiēs
600
DC
sescentī, ae, a
sescentēsimus,a,um
sescēnī,ae,a
sescentiēs
700
DCC
septingentī, ae, a
septingentēsimus,a,um
septingēnī,ae,a
septingentiēs
800
DCCC
octingentī, ae, a
octingentēsimus,a,um
octingēnī,ae,a
octingentiēs
900
CM
nōngentī, ae, a
nōngentēsimus,a,um
nōngēnī,ae,a
nōngentiēs
1000
M
mīlle
mīllēsimus,a,um
singula mīlia
mīliēs
2000
MM
duo mīlia
bis mīllēsimus,a,um
bina mīlia
bis mīliēs
3000
MMM
tria mīlia
ter mīllēsimus,a,um
terna mīlia
ter mīliēs
10 000
X
decem mīlia
deciēs mīllēsimus
dēna mīlia
deciēs mīliēs
21 000
XXI
ūnum et vīgintī mīlia
semel et vīciēs mīllēsimus,a,um
vīcēna singula mīlia
semel et vīciēs mīliēs
100 000
C
centum mīlia
centiēs mīllēsimus
centēna mīlia
centiēs mīliēs
1000000
M
deciēs centum mīlia
deciēs centiēs mīllēsimus
deciēs centēna mīlia
deciēs centiēs mīliēs



ПРЕВЕДЕТЕ

1. Gutta cavat lapidem non vi, sed saepe cadendo. (Ovid., Ep. ex Pon. IV, 10, 5) 2. Nulla aetas ad perdiscendum sera est. 3. Audendo virtus crescit, tardando timor. 4. Ad poenitendum properat, qui cito iudicat. 5. In iudicando criminōsa est celeritas. 6. Libertas est potestas faciendi id, quod iure licet. 7. Cogitando homines animalibus antecedunt. 8. Hominis ratio discendo alitur, videndi et audiendi delectatiōne ducitur. 9. Hominum est praeterea uti facultāte loquendi, qua animalibus quoque antecedimus. 10. Loquendo, docendo iam cupiditas nascitur ius civile perdiscendi, leges cognoscendi, omnem antiquitātem accipiendi. 11. Qui in potestate parentis est, testamenti faciendi ius non habet, adeo ut, quamvis pater ei permittat, tamen iure testāri non potest. (Dig.) 12Amīci famam tuam putāto gloriam. 13. Cantābit vacuus coram latrōne viātor. 14Vir bonus ab honesto nulla re deterrebitur, ad turpia nulla spe invitabitur. (Seneca) 15. Grata superveniet hora, quae non sperabitur (Hor., Ep. I, 4. 14). 16. Contumeliam si dices, audies. 17.  Invenies multos, mores qui pelle sub agni celant lupōrum. 18.  Minuentur atrae carmine curae. 19. Frangar, non flectar. 20. Qui ventum seminat, turbinem metet. (Syrus) 21. Quousque tandem abutēre, Catilīna, patientia nostra. (Cicero) 22Virgines Vestāles in urbe custodiunto ignem foci publici sempiternum. 23Da mihi factum, dabo tibi ius. 24Dos dabitur virgini. 25Hominem mortuum in urbe ne sepelīto, neve urito. 26Alias iudex rem aestimābit in puero, alias in iuvene, alias in sene. 27Libertus patrōnum sine permissu praetōris non impūne in ius vocābit. 28Partui ancillae, cui ex testamento libertas debētur, mora herēdis nihil nocēbit, sed illa quasi liberta liberum atque ingenuum procreābit, quatenus libertas non privāta, sed publica res est. 29Homo trium litterārum (=fur). (Plaut.) 30Conscientia mille testes. 31Soles duābus sedibus sedēre. 32Ver non una dies, non una redūcit hirundo. 33. Ambōbus oculis carior. (cf. Catull. 104, 2) 34Bis pueri senes. 35Quattuor sunt plagae coeli: oriens, occidens, septentrio, meridies. 36Tribus rebus vita tenētur: cibo, potiōne, spiritu. (Cicero37. Prima cratēra ad sitim pertinet, secunda ad hilaritātem, tertia ad voluptātem, quarta ad insaniam. 38Tria mala in omni morbo gravia sunt: metus mortis, dolor corporis, intermissio voluptātum. 39Senātor post sexagesimum et quintum annum in curiam venīre non cogitur nec vetātur. 40. Tres faciunt collegium. (Dig.) 41Res nullius cedit primo occupanti. 42Pacta tertiis nec nocent nec prosunt. 43Adoptatio duōbus modis fit: aut populi auctoritāte, aut imperii magistrātus, veluti praetōris. 44Tutōres sunt ex lege duodecim tabulārum adgnāti et patrōni.