Лекция 6 - Местоимение

PRŌNŌMINA (МЕСТОИМЕНИЯ)

Местоимение е тази част на речта, която служи за заместваните на имена - съществителни, прилагателни, числителни.

Според функцията на заместваните имена местоименията се делят на две групи:
Prōnōmina substantīva - местоимения съществителни (субстантивни местоимения):
заместват съществителни имена (egō, tu, quis, quī etc. - аз, ти, кой, който и др.).
Prōnōmina adiectīva - местоимения прилагателни (адйективни местоимения):
заместват определения на имена (meus, tuus, quālis etc. - мой, твой, какъв и др.).

Според значението си местименията се делят на следните групи:
1. Prōnōmina persōnālia - лични местоимения (към тази група се включва и prōnōmen reflexīvum - възвратното местоимение).
2. Prōnōmina possessīva - притежателни местоимения.
3. Prōnōmina dēmōnstrātīva - показателни местоимения.
4. Prōnōmina relātīva - относителни местоимения.
5. Prōnōmina interrogātīva - въпросителни местоимения.
6. Prōnōmina indēfīnīta - неопределителни местоимения.
7. Adiectīva prōnōminālia - местоименни прилагателни. (Включват се към групата на местоименията, защото имат значение, което е близко до  неопределителните местоимения, и получават местоименни окончания.)

Личните местоимения и възвратното местоимение нямат граматическия признак род и притежават специфична само за тях флексия.

Притежателните местоимения се скланят като прилагателните имена от първо и второ склонение.

Другите местоимения са с окончания като прилагателните по първо и второ (и отчасти по трето склонение), но притежават характерни само за тях окончания, наречени местоименни (и оттук това склонение се нарича местоименно или прономинално): окончанията -īus за gen. sing. и  -ī за dat. sing., които са общи и за трите рода, и окончанието -d за nom. и acc. sing. на средния род (освен при средния род ipsum от местоимението ipse).

Prōnōmina persōnālia. Prōnōmen reflexīvum.

Личните местоимения (prōnōmina persōnālia - от persōna `лице`) заместват лица. Възвратното местоимение замества лица и предмети, отнася се до подлога (в трето лице) в изречението, употребява се в косвените падежи и има еднакви форми за единствено и множествено число.


Singularis

Persona prima (1. л.)
Persona secunda (2. л.)
Persona tertia (3. л.) (prōnōmen reflexīvum)
Nom.
egō (egŏ) - аз
tū - ти
няма
Gen.
meī  - към мене
tuī - към тебе
suī - към себе си
Dat.
mihī  (mihĭ, mī) - на мене, ми
tibī  (tibĭ) – на тебе, ти
sibī  (sibĭ) – на себе си
Acc.
- мене
- тебе
- себе си
Abl.
a mē  – от мене
mēcum – с мене
a tē  - от тебе
tēcum – с тебе
a sē  – от себе си
sēcum – със себе си

Pluralis

Persona prima (1. л.)
Persona secunda (2. л.)
Persona tertia (3. л.) (prōnōmen reflexīvum)
Nom.
nōs - ние
vōs - вие
няма
Gen.
nostrī / nostrum
vestrī / vestrum
suī
Dat.
nōbis
vōbis
sibī  (sibĭ)
Acc.
nōs
vōs
Abl.
a nōbis
nōbiscum
a vōbis
vōbiscum
a sē 
sēcum

Особености в склонението и употребата

1. За gen. sing. на личните местоимения и възвратното местоимение служи gen. sing. neutrum на притежателните местоимения (meī, tuī, suī, nostrī, vestrī). Тези форми се употребяват само като genitivus obiecti, срв. desīderium tuī (= te desīderō) - копнежът по теб.

2. За gen. pl. на личните местоимения служи gen. pl. masculinum на притежателните местоимения (nostrum, vestrum - със завършек -um вм -ōrum). Тези форми се употребяват само като genitivus partitivus, срв. nemō nostrum - никой от нас.

3. Аблативът от личните местоимения и възвратното местоимение се употребява само с предлог. Предлогът стои след формата на местоимението и се пише слято: mēcum, tēcum, sēcum, nōbiscum, vōbiscum.

4. Дативната форма на личното местоимениеза първо лице е контрахирана форма от mihī след изпадане на интервокалното -h-.

5. Личните местоимения и възвратното местоимение често се подсилват с частиците te (само за местоимението tū - tūte), -met, -pte (за останалите местоимения, но без генитивните форми – egōmet, sēmet, vōsmet, mihīpte) или с удвояване на едносричните форми (най често sē sē).

6. Възвратното местоимение (само за трето лице) се употребява, когато се отнася до подлога в изречението, и  посочва отношението спрямо него, поради което се среща само в косвените падежи. Ако стои в главното изречение, местоимението е пряко възвратно. Когато се явява в подчинено изречение, възвратното притежателно местоимение може да се отнася до подлога в главното изречение (косвено възвратно местоимение - превежда се с `негов`, `техен`) или до подлога в подчиненото изречение (пряко възвратно местоимение - превежда се със `себе си`). 

7. Като нерефлексивно третолично местоимение се употребяват показателните местоимения и преди всичко местоимението is.

8. Косвените падежи от личните и възвратното местоимение се употребяват и като преки възвратни местоимения. Винителните форми на личните местоимения и възвратното местоимение служат за изразяване на възвратност при глагола:

Persona
Singularis
Pluralis
1.
mē vocō  наричам се
nōs vocāmus  наричаме се
2.
tē vocās  наричаш се
s vocātis  наричате се
3.
sē vocat  нарича се
sē vocant  наричат се


МЕСТОИМЕННИ ПРИЛАГАТЕЛНИ

Десет прилагателни имена по първо и второ склонение имат в gen. и dat.sing. за трите рода прономиналните окончания  us,  . По значе­ние те се доближават до неопределителни местоинения:

ūnus, ūna, ūnum                           един, една, едно
ūllus, ūlla, ūllum                           някой, някоя, някое
nūllus, nūlla, nūllum                     никой, никоя, никое
sōlus, sōla, sōlum                           сам, сама, само
tōtus, tōta, tōtum                            цял, цяла, цяло
alius, alia, aliud                              друг, друга, друго
alter, altera, alterum                       друг, един от двамата
uter, utra, utrum                             кой от двамата; който и да е от двамата
neuter, neutra, neutrum                нито един от двамата

Casus
Singularis
Pluralis

Nom.
Gen.
Dat.
Acc.
Abl.
m                     f                      n  
tōtus                tōta             tōtum
tōtīus
tōtī
tōtum              tōtam            tōtum
tōtō                 tōtā              tōtō
m                     f                         n                     
tōti                 tōtae            tōta
tōtōrum         tōtarum       tōtōrum
tōtīs
tōtōs              tōtās                 tōta 
tōtīs


1. Местоименното прилагателно alius, alia, aliud  друг има в nom. sing. среден род характерното за местоименията окончание -d. В gen. sing. се употребява и формата alterīus, особено при противопоставяне.

2. Alter, altera, alterum  друг съдържа ali- както в alius и сравнителния суфикс –ter.

3. Местоимението uter, utra, utrum  също съдържа компаративния суфикс –ter. То има значение на въпросително, относително и неопределително местоимение: кой от двамата, който от двамата, който и да е от двамата (един, някой от двамата). От него са образувани и местоименията: neuter, neutra, neutrum   нито един от двамата; uterque, utraque, utrumque  единият и другият, и двамата; alteruter, alterutra, alterutrum  един от двамата (скланя се само втората част.).

4. Местоименното прилагателно ūllus e oт *unulus > *ūnlus >ūllus.

5. Местоименното прилагателно nūllus  e oт *ne-ūllus.

6. Местоимението nūllus замества  gen. и abl. sing. и цялото множествено число на nemo (никой). Nēmō идвa от ne-hemō < ne-homō и се скланя по следния начин:


Singulаris
Pluralis
Nom.
nēmō


Няма

Gen.
nūllīus
Dat.
nēminī
Acc.
nēminem
Abl.
nūllō

7. Nihil (nīl) нищо идва от *nе-hilum през *nehil. Значението на думата още в древността е било неясно. Навярно означава нещо твърде незначително - влакънце, нишка. В класическия латински език nihil се скланя така: 


Singulаris
Pluralis
Nom.
nihil, nīl


Няма

Gen.
nullīus reī, nihilī  
Dat.
nullī reī
Acc.
nihil, nīl, nihilum
Abl.
nullā rē, nihilō

Формите nihilī, nihilō са по второ склонение и са от съществителното nihilum, i n (нищо).


MODUS CONIUNCTIVUS - ПОДЧИНИТЕЛНО НАКЛОНЕНИЕ

Конюнктивът в главно изречение е наклонение, което представя действието като несъответстващо на действителността – като желано действие или като допускано, предполагаемо действие. Понеже в български език отсъства сътветно наклонение, превеждаме конюнктива описателно – с помощта на да, нека, дано, би + глагол.

В латински език се употребява по-често в подчинени изречения и се явява белег за тяхната зависимост от главното изречение. В този случай превеждаме с изявително наклонение.

Латинският конюнктив има форми на четири времена – презенс, имперфект (образуват се от сегашната основа), перфект и плусквамперфект (образуват се от миналата основа). Характеризира се с модална гласна (coniunctivus praesentis) или суфикс (в останалите времена), прибавяни към съответните основи, а личните окончания са същите като в изявително наклонение.

Coniunctivus praesentis се образува от сегашната основа с прибавянето на модалната гласна -ē- (при глаголите от I спрежение) и -ā- (за останалите спрежения). При глаголите от I спрежение модалната гласна се е сляла с гласната от основата, така че основната гласна -а- не личи. Отделни глаголи (sum, volo et composita, edo) образуват  coniunctivus praesentis с тематичната гласна -ī-.

ТАБЛИЦА НА СПРЕЖЕНИЕТО

в подчинително наклонение на сегашно време (coniunctīvus praesentis āctīvī et passīvī)

Coniunctīvus praesentis actīvi
 
Coniugatio prima
Coniugatio secunda
Coniugatio quarta
Sg.     1.
ame-m   (да/нека обичам)
vide-a-m     (да/нека виждам)
audi-a-m     (да/нека чувам)
2.
amē-s
vide-ā-s
audi-ā-s
3.
ame-t
vide-a-t
audi-a-t
Pl.    1.
amē-mus
vide-ā-mus
audi-ā-mus
2.
amē-tis
vide-ā-tis
audi-ā-tis
3.
ame-nt
vide-a-nt
audi-ā-nt


Coniunctīvus praesentis passīvi
 
Coniugatio prima
Coniugatio secunda
Coniugatio quarta
Sg.     1.
ame-r 
vide-a-r   
audi-a-r
2.
amē-ris
vide-ā-ris
audi-ā-ris
3.
amē-tur
vide-ā-tur
audi-ā-tur
Pl.      1.
amē-mur
vide-ā-mur
audi-ā-mur
2.
amē-mini
vide-ā-mini
audi-ā-mini
3.
amē-ntur
vide-ā-ntur
audi-ā-ntur


Coniugatio tertia - coniunctīvus praesentis actīvi
 
Основа на съгласна
Основа на -u-
Осн. на -ĭ- (verba на -io)
Sg.   1.
reg-a-m (да/нека управлявам)
tribu-a-m (да/нека деля; разпределям)
capi-a-m (да/нека вземам, хващам)
2.
reg-ā-s
tribu-ā-s
capi-ā-s
3.
reg-ā-t
tribu-ā-t
capi-a-t
Pl.      1.
reg-ā-mus
tribu-ā-mus
capi-ā-mus
2.
reg-ā-tis
tribu-ā-tis
capi-ā-tis
3.
reg-ā-nt
tribu-ā-nt
capi-ā-nt

Coniugatio tertia - coniunctīvus praesentis passīvi
 
Основа на съгласна
Основа на -u-
Осн. на -ĭ- (verba на -io)
Sg.    1.
reg-a-r
tribu-a-r
capi-a-r
2.
reg-ā-ris
tribu-ā-ris
capi-ā-ris
3.
reg-ā-tur
tribu-ā-tur
capi-ā-tur
Pl.     1.
reg-ā-mur
tribu-ā-mur
capi-ā-mur
2.
reg-ā-mini
tribu-ā-mini
capi-ā-mini
3.
reg-ā-ntur
tribu-ā-ntur
capi-ā-ntur


Sum et composita - coniunctīvus praesentis actīvi
Sg.      1.
s-i-m
да/нека съм;
ad-sim
да/нека присъствам
pro-sim
да/нека помагам
possim
да/нека мога
2.
s-ī-s
ad-sīs
pro-sīs
possīs
3.
s-i-t
ad-sit
pro-sit
possit
Pl.        1.
s-ī-mus
ad-sīmus
pro-sīmus
possīmus
2.
s-ī-tis
ad-sītis
pro-sītis
possītis
3.
s-i-nt
ad-sint
pro-sint
possint


Употреба на coniunctīvus praesentis в главно изречение

I. Конюнктив за изразяване на проява на волята
Предава желание, подбуда, слаба заповед, забрана. Отрицанието е nē ( също и nēve или не, neque и не - след предходно отрицание nē).

А. Конюнктив като наклонение на желанието

1. Coniunctivus optativus предава желание и често се придружава от съюза utinam (дано). Превеждаме с помощта на дано да, дано, нека. Отрицанието е ne.
Coniunctivus praesentis (рядко coniunctivus perfecti) изразява възможно, изпълнимо желание, но без да се посочва дали това желание ще се изпълни или не.
Utinam cras veniat. Дано дойде утре.
Valeas! Дано си здрав! Бъди здрав!
Di tibi vitam prosperam dent. Дано (нека) боговете ти дадат щастлив живот.

Забележкa:
Изпълнимото желание може да се изрази и с velim, nolim, malim (coniunctivus praesentis от volo, nolo, malo) и coniunctivus praesentis или infinitivus.
Velim mihi ignoscas. Дано ми простиш.
Malim cito venīre. Дано дойда скоро.

2. Coniunctivus concessivus служи да се изрази някакво допускане и отстъпление, за да се настои на своето мнение. Употребява се с coniunctivus praesentis или coniunctivus perfecti. Често собственото мнение се придружава от at, tamen, certe (обаче; все пак) Отрицанието е ne. Превеждаме с помощта на нека да, да допуснем, че, макар и да и др.
Sit fur, sit sacrilegus…, at est bonus imperator. Макар да е крадец, макар да е светотатец, обаче той е добър военачалник.
Fiat iustitia, pereat mundus. Да бъде правосъдието, дори и да загине светът.

B. Конюнктив като наклонение на подбудата

1. Coniunctivus adhortativus предава подкана, насърчение, подбуда за осъществяване на действие. Употребява се главно в 1. л. множествено число (рядко в 1. л. единствено число). Превеждаме с помощта на да, нека. Отрицанието е ne.
Gaudeāmus igitur, iuvenes dum sumus. И така, да се радваме, докато сме млади.
Ne varietatem timeāmus.
Quod sentīmus, loquāmur; quod loquimur, sentiāmus. (Seneca)

2. Coniunctivus iussivus изразява заповед за 3. лице. Употребява се в сегашно време и се превежда с описателен императив с да, трябва да. Отрицанието е ne.
Audiātur et altera pars. Да се изслуша и другата страна.
Aut bibat, aut abeat. (Cicero) Или да пие, или да си отива.
Videant consules, ne quid detrimenti res publica capiat. (Livius) Консулите (трябва) да внимават държавата да не претърпи някаква щета.

Забележки:
а) Coniunctivus iussivus се употребява и във 2. л. единствено число на сегашно време, за да се изрази слаба заповед или общовалидна препоръка.
Ignoscas aliis multa, nihil tibi. (Auson.) Прощавай за много неща на другите, но за нищо – на себе си.
Ne nos indūcas in tentatiōnem. (Matth. 6.13)

b) Учтива забрана може да се изрази с nolim (coniunctivus praesentis от nolo не желая) и coniunctivus praesentis или infinitivus.
Nolite timēre! Не се страхувайте!
Noli arbitrāri! Не смятай!


II. Конюнктив за допускане
Изразява възможност, иреалност, съмнение. Отрицанието е non.

1. Coniunctivus potentialis изразява възможно действие или предпазливо мнение. Подлогът често е въпросително или неопределително местоимение. Употребява се най-често от verba dicendi (глаголи със значение `казвам`) и verba sentiendi (глаголи за сетивно възприятие). Превежда се с бих, може би, възможно е. Отрицанието е non. (Coniunctivus potentialis се употребява по-често в потенциалните условни периоди, за които ще стане дума по-късно.)
existimem – бих сметнал, бих предположил
Querat aliquis. Някой би питал (възможно е някой да пита).
Quis non fateātur? Кой не би признал? Кой не би се съгласил?

2. Coniunctivus dubitativus (deliberationis) изразява колебание, съмнение, нерешителност, възможност за избор измежду различни опции, изказани във вид на въпрос. Употребява се в главни въпросителни изречения в 1. и 3. лице на единствено и множествено число (ораторски въпроси).  Coniunctivus praesentis предава съмнение за момента, а coniunctivus  imperfecti – за миналото. Отрицанието е non.
Quid agam, iudices? Quo me vertam? (Cicero) Какво да правя, съдии? Къде да се обърна?
Quid faciant leges, ubi sola pecunia regnat? (Petronius) Какво да правят законите там, където управляват еднички парите?
Magnificentiam non admirer? Да не се ли възхищавам на welikolepieto?


Употреба на coniunctīvus praesentis в главно изречение

Конюнктивът в подчинени изречения означава тяхната зависимост от главното изречение. В този случай превеждаме с изявително наклонение. Конюнктивът се употребява в различни видове зависими изречения, въвеждани с подчинителни съюзи или с местоимения и наречия. Един от най-често употребяваните съюзи е съюзът ut.

1. Ut с индикатив въвежда най-често сравнителни изречения и се превежда с както, като.
Ut sentio, ita dico. Както чувствам, така говоря.

2. Ut с конюнктив въвежда:

a) допълнителни (и подложни след безлични изрази) изречения (ut obiectivum): явяват се главно след глаглои за искане, допускане, за грижа; превежда се с да.
Rogo vos, ut bene discātis. Моля ви да учите добре.

b) целни (финални) изречения (ut finale): подчинените изречения посочват целта на действието, посочено в главното изречение; превежда се със за да.
Milti homines vivunt, ut edant et bibant, non bibunt et edunt, ut vivant. Много хора живеят, за да ядат и пият, а не пият и ядат, за да живеят.

Забележкa:
Вместо ut с отрицание в допълнителните и целните изречения стои ne (ne obiectivum - да не и ne finale - за да не).
Pueri videant, ne quid mali puellis dicant. Момчетата да внимават да не казват нещо лошо на момичетата.

c) следствени изречения (ut consecutivum): подчинените изречения посочват следствие от действието в главното изречение; превеждаме с че, щото, та; в главното изречение обикновено има показателно наречие или местоимение( sic, ita така, tantus толкова голям, talis такъв).
Nemo est tam bonus, ut non peccet. Никой не е толкова добър, че да не греши.

d) отстъпителни изречения (ut concessivum):  подчиненото изречение представя някаква уговорка по отношение на действието в главното изречение, в което често стои tamen все пак; превеждаме с макар и да, ако и да, въпреки че.
Ut dura lex sit, tamen lex est. Макар законът да е строг, все пак е закон.



ПРЕВЕДЕТЕ:


1. Proximus egomet mihi. 2. Amīcus quasi alter ego. 3. Ubi tu Gaius, ibi ego Gaia. 4. Da mihi factum, do tibi ius. 5. Et tu quoque, Brute! 6. Piger discipulus sibi nocet, non magistro. 7. Difficile est se noscere. 8. Imperāre sibi maximum imperium est. 9. Bis vincit, qui se vincit in victoria. 10. Nobiscum ius, nobiscum Dеus. 11. Vox unīus, vox nullīus. 12. Consuetūdo est altera natura. 13. Servi pro nullis habentur. 14. Iustitia nihil expetit praemii. 15. Nemo nostrum non peccat, homines (nom. pl.) sumus. 16. Nemo non benignus est iudex sui. 17. Stultus et improbus amor sui. 18. Nemo debet bis punīri pro uno delicto. 19. Sis bonus iudex. 20. Sit venia verbo. 21. Ignoscas (или ignoscito - imp. fut. 2 sg) saepe alteri, numquam tibi. 22. Аudiātur et altera pars. 23. Stilum saepe vertas. 24. Cedant arma togae. 25. Malis ne cedas. 26. Edimus, ut vivāmus, non vivimus, ut edāmus. 27. Do, ut des, do, ut facias, facio, ut des, facio, ut facias. (Dig.) 28. Punītur non solum quia peccātur, sed ne peccētur.