Лекция 3 - Съществително име

NŌMEN SUBSTANTĪVUM – СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ

                Съществителното име е название на определен факт от действителността: лице, предмет, явление, качество, действие.
                Съществителните имена (и изобщо имената) се характеризират със следните три граматични категории: род, число и падеж. Всяко име има род и е употребено в някой падеж в единствено или множествено число. Флексията (изменението по род, число и падеж) на имената се нарича склонение (dēclīnātio).
               
1. Genus - род
                genus masculīnum – мъжки род
genus feminīnum – женски род
genus neutrum – среден род
                Родът на съществителните имена е естествен (според пола) и граматичен (според морфологични признаци).

Естествен род
                1. Имената на лицата от мъжки пол са masculīnа (от мъжки род), но също така и имената на народите, на ветровете и на реките: poēta clārus славен поет;  Persae (pl. t.) – перси; auster – южен вятър, южняк; Sēquana - Секвана, Сена. (Всъщност това са имената на боговете на тези реки. Само малки рекички могат да носят имена на изворни нимфи и съответно да са от женски род).
2. Имената на лицата от женски пол са fēminīnа (от женски род), както и имената на дърветата (според примитивната представа за дървото като същество, което ражда плодовете): mālus – ябълка, ябълково дърво; laurus - лавър. От женски род също така са и гръцките названия на острови и държави: Aegyptus – Египет; Rhodus - Родос .

Граматичен род
1. Имената на животните обикновено са epicoena, тоест родът е граматичен и с една и съща форма се означават и мъжкият, и женският пол: aquila f – орел; ānser m – гъска; vulpēs f – лисица; tigris f – тигър. По-рядко имената на животните са mōbilia (gallus m – петел, gallīna f - кокошка) или commūnia (bōs mf – вол, крава).
2. Събирателните съществителни имена (nōmina collectīva) имат граматичен род, дори и когато означават конкретни лица: legiōnēs Rōmānae – римски легиони; vigiliae nocturnae – нощни стражи.
3. Съществителното mancipium роб е neutrum – като стока за продан.
4. Несклоняемите имена са от среден род:  fās n – божествено право, позволено; nefās n –безбожно дело, беззаконие; iōta n – йота (буква от гръцката азбука); per fās et nefās – с позволени и непозволени средства; suprēmum valē – последно сбогом.

2. Numerus - число
Singulāris – единствено число
Plurālis – множествено число
От старото двойнствено число (duālis) са запазени само числителните duō (два) и ambō (двама, и двамата).
Някои съществителни, предимно лични имена, се срещат само в единствено число и са singulāria tantum (съкратено sg. t.), а други, обикновено събирателни имена - само в множествено число и са plurālia tantum (съкратено pl. t.).

3. Casus - падеж
                Падежите означават функциите на имената в изречението във връзка със сказуемото (praedicātum).  Белег за съответния падеж е падежното окончание. В латински език има следните 6 падежа:
  • Nōminātīvus (именителен падеж): Номинативът е падежът на подлога (subiectum) и на сказуемното определение (nōmen praedicātīvum), което служи за пояснение на подлога и заедно с копулата образува сложно сказуемо.
  • Genitīvus (родителен падеж): Генитивът е падежът на несъгласуваното определение и изразява обикновено принадлежност или качество.
  • Datīvus (дателен падеж): Дативът е падежът на непрякото допълнение (obiectum indīrēctum) и означава за кого е предназначено глаголното действие или в чия полза или вреда е то.
  • Accūsātīvus (винителен падеж): Акузативът е падеж на прякото допълнение (obiectum dīrēctum) при преходните глаголи и означава лицето или предметът, върху които пряко се въздейства. Употребява се и с предлози и изразява посока, разпостранение или отношение.
  • Ablātīvus (аблатив): Аблативът означава обстоятелствата, при които се осъществява глаголното действие, а думата в аблатив изпълнява функцията на обстоятелствено пояснение (adverbiāle) в изречението. Аблативът се употребява предложно и безпредложно. Той е обединил функциите на три стари падежа: същински аблатив или sēparātīvus (означава отделяне и произход), īnstrūmentālis (означава средството, начина или причината за осъществяването на действието) и locātīvus (означава мястото или времето, когато се осъществява действието).
  • Vocātīvus (звателен падеж): Вокативът служи за означаване на повикваното лице. Думата във вокатив не изпълнява никаква функция в изречението и затова се отделя със запетая.

Забележка
В латински език няма определителен член. От контекста личи дали ще преведем дадена дума с определителен член или без член.


Склонения (dēclīnātiōnēs)
Съществителните имена се делят на пет склонения според звука, на който завършва основата им, и окончанията, които получават. Основите (и коренът при коренните или безсуфиксните имена) на имената завършват на съгласни, на дългите гласни ā и ē, както и на кратките гласни o, u и i. Основите на i и консонантните основи са се слели в общо склонение.

 В някои от падежите при срещата на звука от основата с падежните окончания настъпват промени. Поради това можем да говорим за падежни завършеци, които представляват сливането на основната гласна (и коренната при някои безсуфиксни имена от пето склонение) и падежните окончания. Звукът, на който завършва основата, се явява в най-чист вид в родителен падеж множествено число (genitīvus plūrālis). Съществителните имена се дават в речниците в именителен падеж единствено число (nōminātīvus singulāris), след което се привежда формата за родителен падеж единствено число (genitīvus singulāris). По този начин се познава от кое склонение е дадено съществително име.

Преглед на склоненията

Dēclīnātio
Nom. sing.
Gen. sing.
Gen. pl.
Основа
ā- или първо скл.
cūra
cūrae
cūrārum
ā-
o- или второ скл.
dominus
dominī
dominōrum
o-
Трето склонение
консонантно скл.
вокално или i- скл.

cōnsul
turris

cōnsulis
turris

cōnsulum
turrium

l- (съгл.)
i-
u- или четвърто скл.
gradus
gradūs
graduum
u-
ē- или пето скл.
diēs
diēī
diērum
ē-


Падежни окончания

Звателен падеж (vocātīvus) винаги е еднакъв с  именителен падеж (nōminātīvus) с изключение на имената по второ склонение с номинативен завършек на -us.

Имената от среден род имат еднакви форми за три падежа: именителен, винителен и звателен падеж (nōminātīvus, accūsātīvus et vocātīvus). В множествено число окончанието в тези падежи по всички склонения е -a.

В множествено число аблативът винаги е еднакъв с датива.


Единствено число (singulāris)

Nōminātīvus (именителен падеж)
Имената от мъжки и женски род или нямат окончание, или получават номинативно окончание -s. При имената от среден род само тези от второ склонение получават окончание –m, а в останалите случаи именителната форма съвпада с основата на името (често с някои фонетични промени в трето консонантни склонение).

От вокалните основи само -ā основите (по първо склонение) са без номинативно окончание и съкращават изгласния вокал в -ă.

От консонантните основи (те са по трето склонение) без номинативно окончание са основите на -l, -r и -s. Имената с основа на -n загубват в номинатив и вокатив единствено число крайната съгласна –n и завършват на -ō: nātiō, gen. nātiōnis; homō, gen. hominis.

Genitīvus (родителен падеж)
Първоначалното окончание е -os с неговите отгласни степени -es (оттук става -is) и -s: cōnsulis, turris, gradūs и в остатъци при -ā основите (māter familiās). Отклонение от нормата представлява родителното окончание -ī при -о основите (по второ склонение), което се е наложило и при имената от първо и пето склонение: dominī, cūrae (от cūrāī), diēī.

Datīvus (дателен падеж)
Окончанието в трето, четвърто, и пето склонение е -ī (от първоначално -ei): cōnsulīs, graduī, diēī. При o- и ā- основите окончанието -ei се е сляло с основата (при o- основата с изпадане на крайното -i): dominō, cūrae (от cūrāi).

Accūsātīvus (винителен падеж)
Окончанието за мъжки и женски род по всички склонение е -m (и -em след съгласна от сонантно m):  cūra-m, dominu-m, cōnsul-em, turri-m, gradu-m, die-m.

Ablātīvus (аблатив)
Вокалните основи завършват на дълга гласна (след нея е имало -d, което е изпаднало около 200 г. пр. Хр.): cūrā, dominō, turrī, gradū, diē. Окончанието -e при консонантните основи представлява застъпник на окончанието -i за локатива (locātīvus - падеж, който се е слял с аблатива): cōnsul-e.

Vocātīvus (звателен падеж)
Имената по второ склонение с номинативен завършек на -us имат завършек за звателен падеж на -e (това всъщност е отгласна степен на гласната -o от основата). При всички останали имена от всички склонения вокативът винаги е еднакъв с  именителния падеж (nōminātīvus).


Множествено число (plurālis)

Nōminātīvus (именителен падеж)
При o- и ā- основите имената от мъжки и женски род са получили местоименното окончание –i: dominī (от dominoi), cūrae (от cūrāi). Окончанието -ĕs се е сляло с основите на гласна, поради което се явява дълго (-ēs) при имената от трето склонение: cōnsulēs, turrēs, gradūs, diēs.
Имената от среден род от всички склонения имат окончание -a.

Genitīvus (родителен падеж)
Първоначалното окончание е -ōm (съкратено в -ŏm и променено в -ŭm според фонетичните правила в латински език): cōnsulum, turrium, graduum. При ā- основите и по-късно и при o- и ē- основите е заето местоименното окончание -som (променено в -rum по закона за ротацизма и фонетичните правила за изгласни срички): cūrārum, dominōrum, diērum.

Datīvus (дателен падеж) и ablātīvus (аблатив)
Окончанието в трето, четвърто, и пето склонение е -bus:  (от първоначално -ei): cōnsulibus (с -i-пред -bus под влияние на трето вокално спрежение), turribus, gradibus (от първоначално gradubus), diēbus. При o- и ā- основите се е наложило окончанието –is на стария инструменлен падеж (īnstrūmentālis):  dominīs (от dominois), cūrīs (от cūrais), но и deābus.

Accūsātīvus (винителен падеж)
Имената от мъжки и женски род от всички склонения имат окончание –ns, като след изпадането на -n- пред -s предходната гласна от основата се удължава: dominōs, cūrās, turrīs, gradūs, diēs. В трето склонение се е наложило окончанието -ēs (проникнало и при вокалните основи): cōnsulēs, turrēs.
Имената от среден род от всички склонения имат окончание -a.

Vocātīvus (звателен падеж) винаги съвпада с номинатив.


DECLINATIO PRIMA

Към първо склонение принадлежат съществителни имена от женски род с основа на -ā-, поради което то се нарича още а-склонение и женско склонение. Имената от първо склонение имат завършек -ă в nominativus singularis и -ae в genitivus singularis. Така се представят и думите в речника, : puella, ae f – момиче.
Заетите думи от първо гръцко склонение завършват на -а (рядко -ē) за женски род, и на -а или -ās (рядко -ēs) за мъжки род: historia, ae f история; nauta, ae m моряк; Aenēās, ae m Еней, geōmetrēs, ae m - земемер.

Singularis
Pluralis
Nom.
puella
nauta
Nom.
puellae
nautae
Gen.
puellae
nautae
Gen.
puellārum
nautārum
Dat.
puellae
nautae
Dat.
puellīs
nautīs
Acc.
puellam
nautam
Acc.
puellās
nautās
Abl.
puellā
nautā
Abl.
puellīs
nautīs
Voc.
puella
nauta
Voc.
puellae
nautae


Особености при съществителните от първо склонение

  1. Граматическият род на съществителните от първо склонение е женски, но при названия на същества от мъжки пол и при имената на реките родът е естествен: poēta, ae m поет, Sēquana, ae m Сена.
  2. В следните изрази (наред с регулярните форми) се явява старото окончание за родителен падеж -as: pater familiās - баща на дома (фамилията); māter familiās - майка на дома (фамилията).
  3. Когато съществителните dea (богиня), fīlia (дъщеря) и līberta (освободена робиня) са употребени в датив и аблатив множествено число заедно със съществителните от мъжки род deus (бог), fīlius (син) и lībertus (освобожденец), те получават старото окончание -bus: cum fīliīs fīliābusque - със синовете и дъщерите.
ПРЕВЕДЕТЕ

1. Historia est magistra vitae. 2. Nihil sine causa est. 3. Non scholae, sed vitae discimus. 4. Iudex sententiam pronuntiat. 5. Pecuniam solvere debētis. 6. Schola disciplīnam et doctrinam dat. 7. Imperitia culpae adnumerātur. 8. Ignorantia non excūsat. 9. Sapientiae lingua loquimur. 10. Pro patria certāmus. 11. Damus operam iustitiae. 12. Sine iustitia nihil valet prudentia. 13. Satis eloquentiae, sapientiae parum. 14. Sus Minervam docet. 15. Scientia est potentia. 16. Epistula (vel charta) non erubescit. 17. Aquila non captat (vel capit) muscas. 18. Pecunia non olet. 19. Ubi bene, ibi patria. 20. Invidia umbra gloriae.