Лекция 2 - Морфология. Части на речта. Глагол.

Части на речта

В латински език различаваме следните части на речта:
                I. Менливи
                1. Nōmina – имена. Изменението на имената се нарича склонение.
a)       Substantīvum – съществително име (terra, ae f земя; deus, ī m бог)
b)      Adiectīvum – прилагателно име (bonus 3 добър; gravis, e тежък)
c)       Prōnōmen – местоимение (ego аз; meus 3 мой)
d)      Numerāle – числително име (decem десет; primus пръв)
2. Verbum – глагол (amo обичам; sum съм). Изменението на глаголите се нарича спрежение.
II. Неменливи
1.       Adverbium – наречие (bene добре; saepē често)
2.       Coniūnctio – съюз (et и; quia защото)
3.       Praepositio – предлог (in в; sine без)
4.       Particula – частица (nōn не; nōnne нали; -ne ли)
5.       Interiectio – междуметие (vae горко; ō! `o!`, `ах!`)


VERBUM (ГЛАГОЛ)

Общи бележки
Глаголът е дума, която означава действие или състояние. Глаголните форми се делят на две групи:

1. Verba finīta (определени или лични глаголни форми) - тези глаголни форми са определени по лице (persōna), число (numerus), наклонение (modus), време (tempus) и залог (genus). Определените глаголни форми имат характеристика за всяка една от тези глаголни категории. Изменението (флексията) на глагола по лице, число, време, залог и наклонение се нарича спрежение. Както в български език и латинските глаголни форми биват прости или сложни - образувани с помощта на спомагателния глагол sum съм. Сложни са формите на страдателния залог на перфектната система и на описателното спрежение (coniugātio periphrastica). 

2. Verba īnfīnīita (неопределени или именни глаголни форми) - тези глаголни форми нямат характеристика за лице, а само характерните за имената категории род, число и падеж. Именните глаголни форми се разделят на две групи:
а) Отглаголни съществителни: īnfīnītīvus (инфинитив или неопределено наклонение), gerundium (герундий), supīnum (супин).
b) Отглаголни прилагателни: participium (причастие), gerundīvum (герундив). В съвременния български език от именните глаголни форми са се запазили само причастията.


VERBUM FINITUM

Определените глаголни форми имат характеристика за всяка една от глаголните категории:

1. Persona (лице) – и в латински, както и в български език, има три лица:

  • Първо лице (persōna prīma) – осъществяването на глаголното действие се свързва с лицето, което говори.
  • Второ лице (persōna secunda) - осъществяването на глаголното действие се свързва с лицето, на което се говори.
  • Трето лице (persōna tertia) - осъществяването на глаголното действие се свързва с лицето, за което се говори.

2. Numerus (число) – като в български език има две числа:

  • Singulāris (единствено число) - осъществяването на глаголното действие се свързва с едно лице, предмет или явление.
  • Plūrālis (множествено число) - осъществяването на глаголното действие се свързва с две или повече лица, предмети или явления.

3. Наклонението (modus) – е глаголна категория, която определя отношението между глаголното действие и действителността. В латински има три наклонения:

  • Indīcātīvus (modus) (изявително или разказно наклонение) представя действието като факт, като реално извършващо се.
  • Imperātīvus (modus) (заповедно наклонение) представя действието като задължително за извършване, като заповед.
  • Coniūnctīvus (modus) (подчинително наклонение) представя действието като желано, възможно или неосъществимо.

4. Категорията време (tempus) дефинира протичането на глаголното действие по отношение на момента на говорене (следователно глаголното действие може да се осъществява в настоящето, миналото или бъдещето).

В латински език има шест времена:
  • praesēns (сегашно време);
  • imperfectum (минало несвършено време);
  • futūrum I (бъдеще време);
  • perfectum (минало свършено време);
  • plūsquamperfectum (минало предварително време);
  • futūrum II (бъдеще предварително време).

5. Залогът на глагола (genus) определя връзката на глаголния субект с осъществяването ка глаголното действие. В латински език глаголът има форми за два залога:
  • āctīvum (деятелен залог) - субектът на глагола (подлогът) е вършител на действието, означено с глагола. 
  • passīvum (страдателен залог) - субектът на глагола (подлогът) е обект на действието, означено с глагола. Пълно спрежение в страдателен залог имат само преходните глаголи (тези, които имат пряко допълнение), а непреходните имат форми за пасив само в 3. л. ед. ч. с безлично значение. В латински език има една категория глаголи, наречени депонентни (verba dēpōnentia), които имат страдателна форма, но активно значение, напр. loquor говоря.

CONIUGATIO (СПРЕЖЕНИЕ)

Образуването на различните глаголни форми се осъществява посредством суфикси и окончания. Всички глаголни форми в глаголната система на латински език се изграждат върху три основи, в които в промемен или непроменен вид се съдържа глаголната основа: сегашна, минала и партиципиална (или супинна) основа. Към тези основи се добавят характеристики за времената и наклоненията и окончания за дефиниране на лице, число и залог.

ЛИЧНИ ОКОНЧАНИЯ

Личните окончания в изявително и подчинително наклонение (indīcātīvus и coniūnctīvus) са еднакви за всички времена. Различни окончания имат само заповедно наклонение (imperātīvus) и изявително наклонение на минало свършено време в деятелен залог (indīcātīvus perfectī āctīvī).

Numerus/persona
Activum
Passivum
Ind. perf. act.
Sg. 1.
-ō, -m
-or, -r
      2.
-s
-ris
-istī
      3.
-t
-tur
-it
Pl. 1.
-mus
-mur
-imus
      2.
-tis
-mini
-istis
      3.
-nt
-ntur
-ērunt


Лични окончания на заповедно наклонение (imperātīvus)


Imperativus praesentis
Imperativus futuri

Activum
Passivum
Activum
Passivum
Sg. 2.
без оконч.
-re
-
-tor
      3.
няма форма
няма форма
-tō
-tor
Pl. 2.
-te
-minī
-tōte
няма форма
      3.
няма форма
няма форма
-ntō
-ntor


Тематични или съединителни гласни

Тематичните или съединителни гласни се явяват между основата на глагола и личните окончания, които започват със съгласна (обикновено когато основата завършва на съгласна или -u). Съединителните гласни винаги са кратки. Първоначалният тематичен вокал e в две отгласни степени e / o и в латински се явява в следния вид:
  • i пред s, t, m (от първоначално e или o)
  • u пред nt (от първоначално o)
  • e пред r, ns, nd.
Съединителните гласни се срещат в следните случаи в спрежението на латинския глагол:
  • В консонантното спрежение и u-основите (3. спрежение) пред окончания и завършеци, започващи със съгласна.
  • При глаголите от 4. спрежение пред окончания и завършеци, започващи със съгласната n.
  • При глаголите от 1. и 2. спрежение след характеристиката -b- за futūrum I.

Забележки:
1. Окончанията -m и -r се  срещат, когато характеристиката на времето или наклонението завършва на гласна, както и в спрежението на спомагателния глагол sum съм  в изявително наклонение на сегашно време(окончанието –m).
2. Дългата гласна от основата на глаголите се съкращава в крайна затворена сричка, като само пред -s дължината се запазва.
3. Глаголите от трето спрежение (с основа на консонант или кратък вокал) във 2. л. ед ч. на заповедно наклонение на сегашно време в деятелен залог (imperātīvus praesentis āctīvī 2. sg.)
завършват на : scrībe пиши (от scrībō, scrībеre пиша),  tribue разпределяй (от tribuō, tribuеre разпределям), cape хващай (от capiō, capеre хващам). Само при четири глагола се явява апокопа (изпадане на крайната гласна) и тази заповедна форма завършва на съгласна: dīc кажи (от dīcō, dīcere), dūc (dūcō, dūcere), fac (faciō, facere), fer (ferō, ferre).
4. Много често се употребяват дублетните окончания -re вм. -ris за  2. л. ед. ч. страдателен залог на изявително и подчинително наклонение (2. sg. passīvī)  и -ēre вм. -ērunt за 3. л. мн. ч. в изявително наклонение на минало свършено време в деятелен залог (3. pl. ind. perf. act.) (това окончание често се явява в поезията и с кратка гласна: - ĕrunt).


СЕГАШНА (ПРЕЗЕНТНА) ОСНОВА

1. От сегашната основа се образуват всички финитни глаголни форми на praesens (сегашно време), imperfectum (минало несвършено време) futurum I. От нея се образуват и следните именни глаголни форми: infinitivus  praesentis (инфинитив на сегашно време), participium praesentis activi (сегашно деятелно причастие), gerundium (герундий) и gerundivum (герундив).

2. Според гласната, на която завършва сегашната основа на глаголите, те се разделят на четири групи, наречени спрежения. Тези четири спрежения се обединяват в две групи:

а) Основа на дълга гласна:
  • Първо или ā- спрежение: laudō, laudāre хваля;
  • Второ или ē- спрежение: teneō, tenēre държа;
  • Четвърто или ī- спрежение: audiō, audīre чувам, слушам.

б) Трето спрежение обхваща глаголи с основа на консонант или кратък вокал:
  • С основа на съгласна: scrībō, scrībĕre пиша;
  • С основа на ŭ: tribuō, tribuĕre разпределям;
  • С основа на ĭ: capiō, capĕre хващам. Глаголите с основа на кратката гласна ĭ са 15 и се различават от глаголите от 4. спрежение (с основа на дългата гласна -ī-) освен по дължината на гласната и по мястото на ударението и по характерните за консонантното спрежение завършеци, явяващи се в резултат на фонетически промени.

3. За праезика е характерно деление на спрежението на глаголите на тематично и на атематично (без тематични или съединителни гласни). От атематичното спрежение в латински език има само остатъци при sum и още няколко глагола.

4. В много случаи сегашната основа се явява подсилена.
а) При глаголите от първо, второ и четвърто спрежение към глаголната основа се добавят гласните -ā-, -ē-, -ī-, които характеризират спрежението:
secō, secāre  сека, режа (сег. осн. secā-);  sec-uī, sec-tus  (глаголна основа sec-)
augeō, augēre увеличавам (сег. осн. augē-); auxī, auc-tus (глаголна основа aug-)
saepiō, saepīre заграждам (сег. осн. saepī-);  saep-sī, saep-tus (глаголна основа saep-)
(Тук след формите за 1 л. ед. число на изявително наклонение на сегашно време в деятелен залог  (indicātīvus praesentis āctīvī 1. sg.) и на инфинитива на сегашно време в деятелен залог (īnfīnītīvus praesentis āctīvī) са посочени формите за 1 л. ед. число на изявително наклонение на минало свършено време в деятелен залог (indīcātīvus perfectī āctīvī 1. sg) и на миналото страдателно причастие (participium perfectī passīvī). Тези четири форми се наричат основни форми на глагола. Глаголите се представят в речниците с тези основни форми, но инфинитивът стои на последно място и може да се замени с цифра, която означава номера на скпрежението.)

б) При глаголите от трето спрежение сегашната основа обикновено съвпада с глаголната. Явяват се следните особености при образуването на сегашната основа:
  • сегашната основа се образува с помощта на носовата съгласна n, която се добавя към глаголната основа или се вмъква в корена:
sinō, sinere позволявам (сег. осн. sin-); sī-vī, sĭ-tus (глаголна основа sĭ-)
vincō, vincere побеждавам (сег. осн. vinc-); vīc-ī, vic-tus (глаголна основа vic-)
  • сегашната основа се характеризира с редупликация:
gignō, gignere раждам (сег. осн. gign-); gen-uī, gen-itus(глаголна основа gen -)
  • сегашната се образува чрез добавяне на суфикса -sc-:
(g)nōscō, (g)nōscere узнавам, познавам (сег. осн. (g)nōsc-); (g)nōvī, (g)nōtus (глаг. основа (g)nō-).



ТАБЛИЦА ЗА СПРЕЖЕНИЕТО

в сегашно време в изявително и заповедно наклонение и инфинитив в деятелен и страдателен залог (indicātīvus, imperātīvus et īnfīnītīvus praesentis āctīvī et passīvī)



Indicativus praesentis activi
 
Coniugatio prima
Coniugatio secunda
Coniugatio quarta
Sg.   1.
amō   (обичам)
vide-ō     (виждам)
audio     (чувам)
2.
amā-s
vidē-s
audī-s
3.
ama-t
vide-t
audi-t
Pl.    1.
amā-mus
vidē-mus
audī-mus
2.
amā-tis
vidē-tis
audī-tis
3.
ama-nt
vide-nt
audi-u-nt

Indicativus praesentis passivi
 
Coniugatio prima
Coniugatio secunda
Coniugatio quarta
Sg.   1.
amor 
vide-or   
audi-or
2.
amā-ris
vidē-ris
audī-ris
audī-3.
amā-tur
vidē-tur
audī-tur
Pl.    1.
amā-mur
vidē-mur
audī-mur
2.
amā-mini
vidē-mini
audī-mini
3.
ama-ntur
vide-ntur
audi-untur

Imperativus praesentis activi
 
Coniugatio prima
Coniugatio secunda
Coniugatio quarta
Sg. 2.
amā 
vidē 
audī
Pl. 2
amā-te 
vidē-te 
audī-te


Imperativus praesentis passivi
 
Coniugatio prima
Coniugatio secunda
Coniugatio quarta
Sg. 2.
amā-re 
vidē-re
audī-re
Pl. 2.
amā-mini 
vidē-mini
audī-mini

Infinitivus praesentis
 
Coniugatio prima
Coniugatio secunda
Coniugatio quarta
activum
amā-re
vidē-re
audī-re
passivum
amā-ri
vidē-ri
audī-ri


Coniugatio tertia - indicativus praesentis activi
 
Основа на съгласна
Основа на -u-
Осн. на -ĭ- (verba на -io)
Sg.   1.
reg-ō (управлявам)
tribu-ō (деля;разпределям)
capi-ō (вземам, хващам)
2.
reg-i-s
tribu-i-s
capi-s
3.
reg-i-t
tribu-i-t
capi-t
Pl.    1.
reg-i-mus
tribu-i-mus
capi-mus
2.
reg-i-tis
tribu-itis
capi-tis
3.
reg-u-nt
tribu-u-nt
capi-u-nt

Coniugatio tertia - indicativus praesentis passivi
 
Основа на съгласна
Основа на -u-
Осн. на -ĭ- (verba на -io)
Sg.   1.
reg-or
tribu-or
capi-or
2.
reg-e-ris
tribu-e-ris
cape-ris
3.
reg-i-tur
tribu-i-tur
capi-tur
Pl.    1.
reg-i-mur
tribu-i-mur
capi-mur
2.
reg-i-mini
tribu-i-mini
capi-mini
3.
reg-u-ntur
tribu-u-ntur
capi-u-ntur

Coniugatio tertia - imperativus praesentis activi
 
Основа на съгласна
Основа на -u-
Осн. на -ĭ- (verba на -io)
Sg. 2.
reg-e
tribu-e
cape
Pl. 2.
reg-i-te
tribu-i-te
capi-te


Coniugatio tertia - imperativus praesentis passivi
 
Основа на съгласна
Основа на -u-
Осн. на -ĭ- (verba на -io)
Sg. 2.
reg-e-re
tribu-e-re
cape-re
Pl. 2.
reg-i-mini
tribu-i-mini
capi-mini


Infinitivus praesentis
 
Основа на съгласна
Основа на -u-
Осн. на -ĭ-(verba на -io)
activum
reg-e-re
tribu-e-re
cape-re
passivum
reg- ī
tribu-ī
capī


Indicativus praesentis activi
Sg. 1.
s-u-m
съм; съществувам
ad-sum
присъствам
pro-sum
помагам
possum
мога
2.
es
ad-es
prod-es
potes
3.
es-t
ad-est
prod-est
potest
Pl. 1.
s-u-mus
ad-sumus
pro-sumus
possumus
2.
es-tis
ad-estis
prod-estis
potestis
3.
s-u-nt
ad-sunt
pro-sunt
possunt

Imperativus praesentis activi
Sg. 2.
es
ad-es
prod-es
няма
Pl. 2.
es-te
ad-este
prod-este
няма

Infinitivus praesentis activi
es-se
ad-esse
prod-esse
posse


ПРЕВЕДЕТЕ
1. Latīne scribimus et legimus. 2. Dum spiro, spero. 3. Crescit, non senescit. 4. Aut disce, aut discēde! 5. Divide et impera! 6. Festīna lente! 7. Si bene discitis, laudamini. 8. Laudāris, si bene loqueris. 9. Auscultāre disce, si nescis loqui! 10. Semper bene laborāre debes. 11. Dum vivimus, sperāre debēmus. 12. Amāri debētis. 13. Nihil semper floret. 14. Cum dormīmus, nihil audīmus neque sentīmus. 15. Numquam desperāre oportet, semper sperāre licet. 16. Non progredi est regredi. 17. Dum docemus, discimus. 18. Cogito, ergo sum. 19. Vivere militare est. 20. Tertium non datur. 21. Nota bene (NB). 22. Tace, si nescis loqui. 23. Oportet vivere. 24. Hic et nunc. 25. Ede, bibe, lude. (Lc 12.19) 26. Fluctuat, nec mergitur.