16. Защита срещу дискриминация. Правна уредба и практически аспекти.

Като термин „дискриминация” (от лат. discriminatio — „правене на разлика“) е третирането или възприемането на даден човек или група по признак на класа, категория, раса, религиозна принадлежност, сексуална ориентация или нещо друго вместо спрямо неговите лични качества. Но като цяло това е даване или отнемане права, задължения или възможности.
Конституцията на България забранява всички форми на дискриминация, и казва, че “Всички граждани са равни пред закона”. По-детайлното разглеждане на видовете текстове ни убеждава, че в практически аспект са забранени всички видове дискриминация.
-Расовата дискриминация представлява неравноправно третиране на индивидите на базата на реални или имагинерни расови категории.

Законът за защита от дискриминация цели да осигури на всяко лице правото на равенство и ефективна защита срещу дискриминацията. В текстовете му се регламентира кое е дискриминация и кое не, как точно се доказва съответното нарушение и какви са санкциите и производствените правила.

Република България има Национален план за действие за защита от дискриминация от 2007 г., който се координираше от Националния съвет за сътрудничество по етнически и демографски въпроси.
- Половата дискриминация ощетява лице от възможности или възнаграждения единствено на базата на пола му.
Законодателството, защитаващо равноправието между половете е обикновено сложно и разнородно. И в тази посока съществуват контролни механизми, създадени в съответствие с международните инструменти на ООН – Комитет за премахване на дискриминацията по отношение на жените. За да се решат дискриминационните практики, е необходимо обществото ни да се научи да ги разпознава, да ги унищожава на момента и да не възпитава по подобен начин подрастващите.
- Религиозната дискриминация представлява установяване неравноправно третиране на индивидите на базата на техните религиозни вярвания или принадлежност.
Свободата на религията и вярата е застъпена в много конституции. Една от първите декларации на правата на човека е още от времето на Френската революция. В нея се посочва, че човек има право да избира и изповядва религия, стига това да не е за сметка на обществения ред. Това право е лично и неотменимо. То се гарантира в международното право и във вътрешното право на Република България, а и конкретно от Закона за вероизповеданията.
- Дискриминацията на хора в неравностойно положение, независимо дали това са инвалиди, глухонеми и т.н. се изразява в неприемане на работа, в социални и културни групи, неправилно третиране, непредставеност в медиите, филмите и т.н., както и неосигуряване на помощни механизми (превод за глухонеми, специални сигнали за незрящи, паркинги за инвалиди и пр.). Интересите на хора в неравностойно положение са защитени от Закона за интеграция на хора с увреждания и от Закона за насърчаване на заетостта.
- Възрастовата дискриминация представлява установяване неравноправно третиране на индивидите на базата на тяхната възраст - обикновено приема две форми: дискриминация срещу младежи и срещу възрастни лица. Съществуват организирани групи срещу възрастовата дискриминация. От една страна това може да е Кодекса на труда, а от друга Закона за насърчаване на заетостта и много други.
- Социалната дискриминация представлява (установяването на) подобна практика на по-неблагоприятно третиране или ограничаване, лишаване на индивиди и групи от чисто законовите им права и задължения, както и възможности, на базата на тяхната класа или според групата, към която принадлежат.

Дискриминационното поведение се осъжда в редица международни документи като Всеобщата декларация за правата на човека, Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и много държави са приели закони за защита срещу дискриминацията.
Антидискриминационните практики у нас най-често се възприемат като въвеждане на антидискриминационно законодателство, но в действителност могат да представляват различни действия от страна на държавата за предотвратяване на практиките на дискриминация. Например Комисията за защита от дискриминация е подпомагана от нейните териториални звена – отдел „Регионални представители”, Службата за демократични институции и права на човека. е подпомагана от нейните териториални звена – отдел „Регионални представители”,Хартата на клиента е документ, който писмено изразява воля и желание за оказване и предоставяне на независима помощ на жертвите на дискриминация, Европейската конвенция за защита правата на човека , Европейския омбудсман. В защитата от дискриминация голяма роля играят местните обществени организации, медиите, образованието, местните обществени посредници.

Позитивна дискриминация. 
В стремежа да се поправи една несправедливост, се предприемат действия в полза на малцинството, но в ущърб на мнозинството.
Негативната дискриминация, т.е в тесен смисил поставяне на лице в по – неблагоприятно отношение.
В България -2003 г. беше приет Закон за защита срещу дискриминацията, който цели да осигури на всяко лице равенство пред закона; равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот и ефективна защита срещу дискриминацията.
Комисията по правата на човека при ООН приема 1992г. резолюция, наречена „За закрила на ромите”. С нея страните- членки на организацията, се призовават да вземат мерки за ликвидиране на различните прояви на дискриминация срещу това население. Същата година в Будапеща се основава европейският Ромски парламент „Евророма”, който води упорита работа за признаване на ромската култура и идентичност.
Важна инициатива срещу дискриминация има проектът на Министерството на труда и социалната политика „Национален каталог на добри практики на антидискриминация. Каталогът представлява средство за идентифициране на ефективни антидискриминационни дейности (по признаците пол, етнически произход, възраст, увреждане, религия и др.), които могат да се прилагат изцяло или в модифициран вид в подобен контекст , за да се постигне максимален позитивен ефект. До момента в България около двадесет неправителствени организации осъществяват активна антидискриминационна дейност, характеризираща се с активна гражданска позиция, иновативност и ефективност. Антидискриминационната им дейност се изразява основно в застъпничество, правно консултиране и правна защита, мониторинг, експертна работа, участие в дейността на консултативни органи, медийни кампании и др.
През последното десетилетие на XX век Европейският съюз поема отговорност за разработване и реализиране на ефективни антидискриминационни политики. В общ целеви план тези инициативи са ориентирани към:

Подобряване на разбирането за проблеми, свързани с дискриминация, посредством анализи, статистики и оценка за ефективността на прилагане на антидискриминационно законодателство; Развитие на капацитета за борба и превенция за дискриминацията чрез укрепване на междуинституционалния диалог и създаване на партньорства; Подкрепа за прилагане на антидискриминационното законодателство чрез засилен на мониторинг, организиране на семинари за прилагащите законите и създаване на мрежи от организации и комисии, работещи против дискриминацията; Иницииране на публичен дебат за защита срещу дискриминацията; Идентифициране и премахване на причините за пораждане на системна дискриминация и социално – икономическо неравенство; Гарантиране на реален достъп до права и възможности и прилагане на позитивни правни и политически мерки в обществената и частната сфера; Осведомяване на гражданите на Европа за техните права за защита от дискриминация, за възможностите им за равно третиране в сферата на образованието, здравеопазването, социалните дейности и за достъп до обществени места и услуги; Разкриване на предимствата от разнообразно в културен аспект европейско общество; Формиране на нов подход в борбата против дискриминацията и стимулиране на участието на представители на дискриминирани групи в конструиране и осъществяване на антидискриминационни политики и практики; Работа с гражданското общество против дискриминацията и за утвърждаване на толерантността и културното разнообразие.
България, като страна – членка на ЕС, участва активно посредством дейността на държавни институции неправителствени организации на национално, регионално и местно равнище в реализирането на целите на Програмата за борба с дискриминацията на Европейската общност. Нейното законодателство в различни сфери ( трудова заетост, социално подпомагане, интеграция на хора с увреждания, закрила на детето, защита срещу домашно насилие и от дискриминация, борба с трафиика на хора и др.) транспонира европейските директиви за равно третиране и недискриминиране на основата на определени признаци и създава механизми за защита от дискриминация, като едновременно съдейства за нейното предотвратяване и утвърждава мерки за равенство на възможностите. Базово значение за реализиране на антидискриминационни политики и практики у нас има приетият Закон за защита от дискриминация.

Вътрешноправна уредба
На 30.09.2003 г. в Държавен вестник на Република България беше обнародван Закона за защита срещу дискриминацията, който влиза в сила от 01.01.2004 г. Основните цели на закона са да бъде осигурено на всяко лице правото на равенство пред закона, равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот и ефективна защита срещу дискриминацията.
Законът защитава от дискриминация всички физически лица на територията на страната, сдружения на физически лица и юридически лица, когато са дискриминирани на основата на някои от признаците посочени в закона: пол, раса, народност, етническа принадлежност, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.
Списъкът на защитените признаци по закона е отворен, т.е. законът дава възможност за защита и по други, допълнителни признаци, които не са изрично споменати в него. Предлага се промяна в наименованието на “Закона за защита срещу дискриминацията” в „Закон за защита от дискриминация”. Тази промяна е необходима с оглед уеднаквяване на наименованието на закона и на специализираната Комисия, която се учредява с него. Друг основен аргумент за промяна в наименованието на Закона е смисловото съдържание на понятието „защита срещу дискриминацията”. Това понятие предполага нормативна уредба на реда на формиране на държавна политика в областта на борбата срещу дискриминацията. Понятието „защита от дискриминация” включва контролни механизми за защита, т.е. специализиран орган и процедури. Според действащия закон това са Комисията за защита от дискриминация и производството за защита от дискриминация в Глава четвърта от закона.
Приет в контекста на процесите за асоцииране на България в Европейския съюз, Законът за защита от дискриминацията за първи път в българското право дефинира понятията “пряка” и “непряка” дискриминация, “тормоз” ,”сексуален тормоз”, “преследване”, “подбуждане към дискриминация”, “расова сегрегация”, “изграждане и поддържане на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места”.

Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на защитените признаците, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
Непряка дискриминация е налице, когато привидно неутрална разпоредба, критерий или практика биха поставили лица, принадлежащи към защитена група, в определено по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица освен ако въпросните разпоредба, критерий или практика са обективно оправдани от легитимна цел и средствата за постигането на тази цел са подходящи и необходими.
Тормоз е всяко нежелано поведение на основата на защитените признаци, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда.
Сексуален тормоз е всяко нежелано поведение от сексуално естество, изразено физически, словесно или по друг начин, с което се накърняват достойнството и честта и се създава враждебна, обидна, унизителна или застрашителна среда и, в частност, когато отказът да се приеме подобно поведение или принудата към него може да повлияе на вземането на решения, засягащи лицето.
Преследване е:
а) по-неблагоприятно третиране на лице, което е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действие за защита от дискриминация;
б) по-неблагоприятно третиране на лице, когато свързано с него лице е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действия за защита от дискриминация;
в) по-неблагоприятно третиране на лице, отказало да дискриминира.
Преследване е всяко по-неблагоприятно третиране на лице поради действие за защита срещу дискриминация, независимо дали действието е вече предприето или предстои, или е само предполагаемо, или е предприето не от жертвата, а от свързано с нея лице. Преследване е и по-неблагоприятно третиране на лице, което е отказало да дискриминира.
Подбуждане към дискриминация е пряко и умишлено насърчаване, даване на указание, оказване на натиск или склоняване към извършване на дискриминация, когато подбуждащият е в състояние да повлияе на подбуждания.
Расова сегрегация е издаването на акт, извършването на действие или бездействие, което води до принудително разделяне, обособяване или отделяне на лице на основата на неговата раса, етническа принадлежност или цвят на кожата.

Изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места.
- В отделен раздел от закона е предвидена защитата срещу дискриминация при упражняване правото на труд, която включва определени забрани и задължения за всеки работодател. Така работодателят, при обявяване на свободно работно място, няма право да поставя изисквания, свързани с някои от признаците, на основата на които е забранена дискриминацията. Работодателят няма право да откаже да наеме на работа или да наеме при по-неблагоприятни условия лице на основата на някой от признаците по закона и е длъжен да осигурява еднакви условия на труд. Той е длъжен да осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. Той няма право да отказва приемането на работа поради бременност, майчинство или отглеждане на дете.
Работодателят е длъжен да предоставя на работниците и служителите равни възможности за професионално обучение и повишаване на професионалната квалификация и преквалификация, както и за професионално израстване и израстване в длъжност или ранг, като прилага еднакви критерии при оценка на дейността им. Той е длъжен да пригоди работното място към нуждите на лице с увреждания при неговото наемане или когато увреждането на лицето настъпи след наемането му на работа, освен когато разходите за това са необосновано големи и биха затруднили сериозно работодателя.
Работодател, получил оплакване от работник или служител, който се смята за подложен на тормоз, включително сексуален тормоз, на работното място, е длъжен незабавно да извърши проверка, да предприеме мерки за прекратяване на тормоза, както и за налагане на дисциплинарна отговорност, ако тормозът е извършен от друг работник или служител. Той е длъжен да прилага еднакви критерии при налагане на дисциплинарни наказания без оглед на признаците на основата на които е забранена дискриминация.

В друг самостоятелен раздел от закона е уредена защитата от дискриминация при упражняване правото на образование и обучение, като е предвидено че министърът на образованието и науката и органите на местното самоуправление вземат необходимите мерки за недопускане на расова сегрегация в обучаващите институции.
Законът, в отделни свои разпоредби, урежда и защитата от дискриминация при упражняването на други права.
В самостоятелна глава от закона са уредени статута и правомощията на Комисията за защита от дискриминация като независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите.
Комисията за защита от дискриминация се ръководи от законодателството на Република България и от Хартата на клиента при предоставяне на административните услуги в полза на обществото като цяло и подпомагана от нейните териториални звена – отдел „Регионални представители”.

Хартата на клиента е документ – писмено изразена воля и желание за оказване и предоставяне на независима помощ на жертвите на дискриминация при подаването на жалби за дискриминация, като провежда и независими проучвания относно дискриминацията и взаимодейства с други държавни органи и институции, органите на местното самоуправление, както и с неправителствени организации чрез становища или участие в разработването на проекти за нормативни актове, обмен на информация и други форми на сътрудничество.

Комисията за защита от дискриминацията е независим специализиран държавен орган, юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр. София. Осъществява своята дейност съгласно Закон за защита от дискриминация и Правилник за устройството и дейността на Комисията за защита от дискриминация.
За производството пред Комисията за защита от дискриминация не се събират държавни такси, а направените в хода на производството разноски са за сметка на бюджета на Комисията.
Комисията е постоянно действащ колегиален орган от девет членове, от които поне четирима юристи. Народното събрание избира 5 от членовете, в това число - председателя и заместник-председателя на комисията, а президентът на Република България назначава 4 от членовете на комисията.

В своята дейност Комисията за защита от дискриминация се подпомага от администрация, която се състои от:
• Главен секретар;
• Обща администрация;
• Специализирана администрация;
• Финансов контрольор.

Комисията в съответствие с разпоредбите на чл. 47 от Закон за защита от дискриминация:
1. установява нарушения на този или други закони
2. постановява мерки за предотвратяване и преустановяване на
3. налага предвидените санкции и прилага мерки за административна принуда;
4. дава задължителни предписания
5. обжалва административните актове, постановени в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането
6. прави предложения и препоръки до държавните и общинските органи
7. поддържа публичен регистър за издадените от нея и влезли в сила решения и задължителни предписания;
8. дава становища по проекти на нормативни актове за съответствието им със законодателството за предотвратяване на дискриминация, както и препоръки за приемане, отменяне, изменение и допълнение на нормативни актове;
9. предоставя независима помощ на жертвите на дискриминация
10. провежда независими проучвания относно дискриминацията;
11. публикува независими доклади и прави препоръки по всички въпроси, свързани с дискриминацията;
12. осъществява и други компетенции предвидени в Правилника за устройството и дейността й.

Принципи на служителите на Комисията за защита от дискриминация:
• Недопускане на дискриминация;
• Недопускане на конфликт на интереси;
• Защита на личната информация;
• Предоставяне на актуална и точна информация;
• Предоставяне на неутрална и честна позиция спрямо всички хора;
• Спазване на принципите на честност, почтеност, справедливост и добро обслужване на гражданите.

Законът регламентира и процедурите за защита от дискриминацията
Съществен напредък се отбелязва с приемането на три специализирани закони:
Закона за защита от дискриминация /2003г./;
Закон за защита от домашното насилие;
Закон за борба с трафика на хора /2003г./.
Законът транспонира цялото антидискриминационно законодателство на ЕС, като в редица отношения отива отвъд изискванията на директивите и предоставя по-обхватна защита от дискриминация, отколкото те.