14. Законодателна уредба на омбудсмана.

В България законовата уредба на омбудсмана е установена с:
1. Конституцията – върховен закон чл. 5 ал. 1, който гласи: “Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да и противоречат”.
2. Международните договори – “Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат”.
3. Закон за омбудсмана – ”Този закон урежда правното положение, организацията и дейността на омбудсмана”.
4. Правилник за организацията и дейността на омбудсмана – “С този правилник се уреждат организацията и дейността на омбудсмана и неговата администрация и реда за приемане и разглеждане на жалби и сигнали, за извършване на проверка по инициатива на омбудсмана, за посредничество и за отправяне на предложения и препоръки”. “Въпросите относно дейността на омбудсмана и организацията на неговата администрация, които не са уредени в Закона за омбудсмана и настоящия правилник, се регулират с вътрешни актове на омбудсмана: инструкции, наредби, заповеди, решения, методически указания и други”.
5. Конвенция за защита правата на човека и основните свободи.

Според окончателно приетия закон омбудсманът се избира от Народното събрание за срок 5 години и може да бъде преизбиран на същата длъжност само за още един мандат. За омбудсман се избира български гражданин с висше образование, който притежава високи морални качества и отговаря на условията за избор на народен представител. Предложение за избор на омбудсман могат да правят народните представители и парламентарните групи. Народното събрание избира омбудсман с тайно гласуване. Избран е кандидатът, получил мнозинство повече от половината от гласувалите народни представители. В случай че при първото гласуване никой от кандидатите не е получил необходимото мнозинство, произвежда се второ гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове. При второто гласуване за избран се смята кандидатът, който е получил гласовете на повече от половината от гласувалите народни представители. Заместник-омбудсманът се избира от Народното събрание в срок един месец от избирането на омбудсмана, по негово предложение и за срока от 5 г. Заместник-омбудсманът трябва да отговаря на критериите за избираемост по чл. 9. от Закона за омбудсмана.

Омбудсманът встъпва в длъжност след полагане на клетва пред Народното събрание. Изборът за нов омбудсман се произвежда не по-късно от два месеца преди изтичането на мандата. Омбудсманът продължава да изпълнява задълженията си до встъпване в длъжност на новоизбрания омбудсман. Длъжността на омбудсмана и на заместник-омбудсмана е несъвместима с друга държавна длъжност, длъжност по управление в търговско дружество или юридическо лице с нестопанска цел, както и с членство в политическа партия или синдикална организация. Омбудсманът и заместник-омбудсманът не могат да извършват търговска дейност.
Омбудсманът е институция, изцяло зависеща от личността, нейният авторитет и способността й да убеждава. За омбудсман се избира лице, което е политически необвързано, притежава професионална компетентност и широк обществен авторитет.

Правомощията на омбудсмана и на заместник-омбудсмана се прекратяват предсрочно от Народното събрание при:
1. установяване на несъвместимост или неизбираемост;
2. фактическа невъзможност да изпълнява правомощията си повече от шест месеца;
3. влизане в сила на присъда за умишлено престъпление;
4. несправяне със задълженията си и при нарушаване на Конституцията и законите на страната или общоприетите морални правила за поведение в обществото;
5. оставка;
6. смърт.

Институцията се финансира от държавния бюджет, като омбудсманът получава възнаграждение равно на три заплати на наетите по трудов договор в обществения сектор. Законът за омбудсмана бе обнародван в "Държавен вестник" и влезе в сила 2004. На 2005г. бе избран Гиньо Ганев за първия национален омбудсман на Република България, който изпълнява длъжността и до днес. Институцията на омбудсмана (наименуван „обществен посредник”) може да се избира и на местно ниво.

Правомощията на омбудсмана според българското законодателство са:
1. приема и разглежда жалби и сигнали за нарушения на права и свободи от държавните и общинските органи и техните администрации, както и от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги;
2. прави проверки по постъпилите жалби и сигнали;
3. отговаря писмено на лицето, което го е сезирало, в едномесечен срок; ако случаят изисква по-обстойна проверка, този срок е три месеца;
4. отправя предложения и препоръки за възстановяване на нарушените права и свободи пред съответните органи, техните администрации и лицата по т.1;
5. посредничи между административните органи и засегнатите лица за преодоляване на допуснатите нарушения и примирява позициите им;
6. прави предложения и препоръки за отстраняване на причините и условията, които създават предпоставки за нарушения на правата и свободите;
7. уведомява органите по чл. 150 от Конституцията, за да бъде сезиран Конституционният съд, ако се прецени, че се налага тълкуване на Конституцията или обявяване на противоконституционност на закона;
8. уведомява органите на прокуратурата, когато има данни за извършено престъпление от общ характер;
9. Омбудсманът действа и по своя инициатива, когато констатира, че не се създават необходимите условия за защита на правата и свободите на гражданите.
10. Омбудсманът може да възлага на заместник-омбудсмана някои от своите правомощия.

Правата на омбудсмана са записани в същия закон и респективно в същата глава чл. 20
право - на достъп до органите, техните администрации и лицата по чл. 2, включително и да присъства при обсъждане и вземане на решения от тях;
право - да иска и получава навременна, точна и пълна информация от органите, техните администрации и лицата по чл. 2;
право - да изразява публично мнение и становища, включително в средствата за масово осведомяване.
право - Омбудсманът няма право да огласява обстоятелства, станали му известни при изпълнение на неговите функции, които са държавна, служебна или търговска тайна или са от личен характер.

Жалби и сигнали пред омбудсмана могат да подават физически лица без разлика на гражданство, пол, политическа принадлежност или религиозни убеждения. Жалбите и сигналите могат да бъдат писмени или устни, подадени лично, по пощата или по друго традиционно средство за съобщение. Жалбата трябва да съдържа името и постоянния адрес на жалбоподателя, описание на нарушението, органа, администрацията или лицето, срещу които се подава жалбата. Към жалбата могат да бъдат приложени и писмени доказателства.Анонимни жалби и сигнали, както и такива за нарушения, извършени преди повече от две години, не се разглеждат.Ако жалбата е устна, се съставя протокол, в който се съдържа информацията предвидена в нормативния акт. Подаването на жалби пред омбудсмана е безплатно. Получените жалби и сигнали се вписват в регистъра. В него се отбелязват и предприетите по всеки конкретен случай мерки и резултатът от тях.
Последната глава - глава пета от закона за омбудсмана е озаглавена: административнонаказателни разпоредби. В нея се посочва какви са санкциите за нарушаване и неспазване на правилата за поведение предвидени в Закона за омбудсмана.