13. Закрила на основните права и свободи. Правото на защита. Съдебна практика по тези въпроси.

Обемът от индивидуални и колективни ценности отразява понятието права на човека и основни свободи, които са необходимо условие, предоставящо възможност на хората да живеят достойно.

Всяко лице, от момента на раждане придобива обем от права, присъщи на всяко човешко същество / естествени права/, наричани „права на човека”, които всъщност представляват глобална, общочовешка ценност и по природа принадлежат на всички хора, на цялата човешка общност без изключения.
Недопустимо е едно лице прилагайки своите права да нарушава правата на другите.

Обща характеристика на основните права
Основните права са вид права на човека. Те имат характеристика като на всяко субективно право. Основното право е възможността, която обективното право е предоставило на даден правен субект да изисква от друг правен субект определено поведение, което той, другият правен субект, е длъжен да осъществи. Основното право е въведено в субективно право от самата Конституция, т.е. от основния закон на държавата.Всяко субективно право намерило място в основният закон придобива юридическо битие на основно право и стават неотменяемо.
Основните права имат и социално значение. Те имат значение най – напред за самият човек и за обществото.

Система на основните права
Съвкупността от закрепените в действащата Конституция права може да бъде разпределена в групи по определени принципи, т.е. може да бъде систематизирана. Могат да се обособят следните групи основни права:
- лични права, т.е основни права, чрез които гражданите осъществяват своя физически и духовен интегритет; - правото на живот; правото на лична свобода и неприкосновеност; правото на неприкосновеност на личния живот; правото на неприкосновеност на жилището; правото на неприкосновеност на кореспонденцията; правото на достойнство и на хуманно отношение; правото на справедлив съдебен процес; правото на свободен избор на местожителство и на придвижване; свобода на съвестта, на мисълта и на избора на вероизповедание, както и на правото на религиозни и атеистични възгледи; правото да изразява и разпространява мнение; свобода на печата и на другите средства за масово осведомяване.
- политически права, т.е основни права, чрез които гражданите осъществяват участието си в управлението на държавата и обществото; - избирателни права; правото на сдружаване; правото на събрания и манифестации; правото да се търси, получава и разпространява информация; правото на жалби, предложения и петиции до държавните органи.
- социално – икономически и социално – културни права, т.е основни права, чрез които гражданите осъществяват участието си в създаването и ползването на основни материални и духовни блага. - правото на труд – свобода за избор на професия, работа, правото на здравословни и безопасни условия на труд, правото на минимално трудово възнаграждение, правото на почивка; правото на стачка; правото на обществено осигуряване и социално подпомагане; правото на зрдавеопазване, на здравно осигуряване, на безплатно медицинско обслужване, както и забрана за принудително лечение и за принудителни санитарни мерки; правото на здравословна и благоприятна околна среда; правото на частна собственост и право на наследяване; право на образование; правото за ползване на националните и общочовешки културни ценности и на развитие на собствената култура в съответствие с етническата принадлежност, както и свободата на художествено, научно и техническо творчество; авторските, изобретателските и другите им сродни права.

Защита на основните лични права
Правото на живот е закрепено още в Международният пакт за гражданските и политическите права (чл. 6) и в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (чл. 2). Правото на живот е защитено срещу държавата чрез премахване на смъртното наказание. У нас това стана с измененията на в НК през 1998 г., които напълно изсключиха смъртното наказание от наказателноправната ни система. В редица държави смъртното наказание продължава да се прилага (например в голяма част от щатите на САЩ). Срещу посегателството върху живота си от страна на другите граждани човекът е защитен чрез сурови наказателни мерки - лишаване от свобода за определен период от време, доживотен затвор и доживотен затвор без замяна.

Правото на лична свобода и неприкосновеност
Правата, предмет на разпоредбата на чл. 30 от Конституцията, са закрепени в Международният пакт за гражданските и политическите права (чл. 9) и в Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (чл. 5). Правото на лична свобода и неприкосновеност има своите законови определени граници.При определени от закона условия гражданите могат да бъдат задържани, т.е. да бъдат лишени от лична свобода. Задържането е възможно най – напред като предварително задържане за престъпление от общ характер. Следователят е длъжен в срок до 24 ч. да съобщи на прокурора за задържането, а прокурорът от своя страна е длъжен веднага да се произнесе по него. Задържането е възможно по - нататък и като мярка за неотклонение. Мярката „ задържане под стража”, общият смисъл на която е да осигури явяването на обвиняемия пред съда и да изключи възможността той да извърши друго престъпление.
Форма на задържането е и домашният арест, постановяван като мярка за неотклонение. Тази мярка се състои в забраната обвиняемият да напуска жилището си без разрешение на съответният орган. Задържането е възможно и като изпълнение на наказателната мярка „ лишаване от свобода”, респ. „затвор” по НК. Лишаването от свобода е от 3 месеца до 20 години, респ. до 30 години, както и доживотен затвор със замяна и доживотен затвор без замяна. Задържаният може да обжалва пред съда законноста на задържането. Съдът се произнася незабавно.
- Административни принудителни мерки се прилагат единствено по силата на закона.
- Възможни е прилагането на медицински принудителни мерки. Наказателният кодекс предвижда налагането на такива мерки спрямо лицата, извършили обществено опасно деяние в състояние на невменяемост или изпаднало в такова състояние преди постановяване на присъдата или по време на изтърпяване на наказанието (чл. 86 от НК). Те се свеждат до лечението (принудително) на лицето.
Определена форма на посегателство върху неприкосновеността на личността са освидетелстването (оглед на лице), обискът и други подобни действия. Те са възможни само при условията и по реда определени със закон. Лицата, чиито права и законни интереси са засегнати, могат да обжалват съответните действия.

Правото на защита. 
Конституцията въвежда в самостоятелно основно право и правото на защита. Възниква още в момента на задържането или на привличането на лицето като обвиняем. Органът на досъдебното разследване е длъжен да уведоми задържаният (обвиняемият) за правото му на защитник, да му осигури връзка със защитника и да не предприема никакви действия, докато не изпълни това свое задължение
Защита може да се осъществява лично от обвиняемия и/ или от други лица. Защитник може да бъде лице, което упражнява адвокатска професия или е съпруг (съпруга), низходящ или възходящ на обвиняемия. В някои случаи участието на защитник в наказателното производство е задължително. В тези случаи съдът назначава за защитник лице, което упражнява адвокатска професия. Защитникът има право да се среща насаме с обвиняемият, да присъства на всички действия по разследването, да прави искания, бележки, възражения, да обжалва актове на съда и на органите на досъдебно разследване, които накърняват правата и законните интереси на обвиняемият. Тайната на съобщенията между адвоката и неговия подзащитен е според Конституцията, ''неприкосновена''. Нарушаването на правото на защита съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и е достатъчно основание за отмяна на съответната осъдителна присъда.

Правото на неприкосновеност на личния живот
Личният живот на гражданите е неприкосновен. Определена намеса в личния живот на гражданите е все пак неизбежна. Под защита е поставен не само непосредствено личният живот на гражданите, но и техният семеен живот. Посегателствата срещу честта, достойнството и доброто име на гражданите, осъществени чрез обида и клевета, се наказват от Наказателният кодекс (чл. 146 – 148-а от НК).
- В защита на личните данни - 2001 г. Закон за защита на личните данни. Конституцията изрично забранява гражданите да бъдат следени, фотографирани, филмирани, записани или подлагани на други такива действия., но това трябва да става само въз основа на закона и по реда, предвиден в закона. Законът за специалните разузнавателни средства допуска следенето на гражданите в различните му форми чрез наблюдение, подслушване, проследяване, проникване, белязване и проверка на кореспонденцията с разрешение на съдебната власт и писмено разпореждане на министърът на вътрешните работи за прилагане на специални разузнавателни средства.Наблюдение на лица се допуска и по Закона за МВР.

Правото на неприкосновеност на жилището
Неприкосновеността на жилището е категорично защитена и от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. В чуждо жилище може да се влезе и остане: с разрешение на съдебната власт; когато трябва да се предотврати непосредствено предстоящо или започнало престъпление; за залавяне на извършителя на престъпление; при крайна необходимост;при други изрично посочени в закона случаи.
Влизането и оставането в жилището без съгласие на неговият обитател е допустимо по НПК – за извършване на претърсване. Влизането и оставането в жилището без съгласие на неговият обитател е възможно и по Закона на МВР.
Защитата срещу посегателства върху неприкосновеността на жилището се осъществява по общият ред. Съгласно чл. 170, който влезе в чуждо жилище, като употреби за това сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт или специални технически средства, се наказва с лишаване от свобода.

Правото на неприкосновеност на кореспонденцията
Тайната на кореспонденцията е защитена от Международният пакт за гражданските и политически права и Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Тя е защитена и от текущото ни законодателство. Тайната на кореспонденцията е и наказателноправно защитена. Текстът от НК предвижда лишаване от свобода за онези, които по посочения в него начин нарушават тайната на кореспонденцията. Чл. 139 от НПК предвижда възможността да бъде задържана и изземвана кореспонденция, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления. В досъдебното производство разрешението за това се дава от съдията при съответния първоинстанционен съд, а в съдебното производство – от съда, който разглежда делото. Възможност за проверка на чуждата кореспонденция се съдържа и в Закона за специалните разузнавателни средства (чл.10). Законът за пощенските услуги допуска в определени случаи да се отварят чужди пощенски пратки.

Правото на достойнство и на хуманно отношение
Отношение към това имат и Международният пакт за гражданските и политически права, Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, Конвенция против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне на наказание. Конституцията, водена от една висока представа за човешкото достойнство, забранява използването на мъчения, на жестоко или безчовешко отношение към човека. Това включва:
- забрана за използване на насилствени средства за получаване на признание от подсъдим;
- забрана за насилствена асимилация.-
- забрана за подлагане на медицински, научни или други опити без съгласие на конкретното лице.

Правото на справедлив съдебен процес
В Международният пакт за гражданските и политическите права и Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и в нормите на Наказателнопроцесуалния кодекс и на някои други законодателни актове. Разпоредбите на НПК са насочени най – напред към приключване на наказателното производство в разумни срокове. Установените срокове за съжаление не всякога се спазват. Когато намери, че наказателното производство неоправдано се бави, подсъдимият може да подаде жалба срещу бавното производство. Наказателното производство е подчинено и на някои съществени общи правила – принципи и презумпции, установени в защита на подсъдимия. Преди всичко тук действа принципът, че никой не може да бъде осъден единствено въз основа на направени от него самопризнания. Няма ли други доказателства, самопризнанието остава без всякаква правна стойност. Наказателното производство е подчинено и на презумпцията, че обвиняемият е невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.

Правото на избор на местожителство и на предвижване
Същото това право е признато в Международният пакт за гражданските и политическите права. Правото по Конституцията се ползва широко от гражданите. В някои законодателно предвидени случаи това право може да бъде ограничено. Ограничения са предвидени най- напред в Наказателнопроцесуалния кодекс - прокурорът може да забрани на обвиняемият – независимо от това дали е български гражданин или чужденец – да напуска без негово разрешение пределите на страната. Ако обвиняемият направи искане да напусне страната, прокурорът е длъжен да се произнесе по него в тридневен срок. Отказът му подлежи на обжалване пред съответният първоинстанционен съд. Съдът се произнася незабавно с определение, което не подлежи на обжалване. По закона за българските документи за самоличност всеки български гражданин може да напуска страната и да се завръща в нея. Правото на българските граждани да напускат страната може да бъде ограничено само в случаите, предвидени със закон, когато е необходимо да се защити националната сигурност или общественият ред, здравето на гражданите или правата и свободите на други граждани. При никакви обстоятелства обаче не може да бъде ограничено правото на българските граждани да се завърнат в страната.
Българските граждани не могат да бъдат екстрадирани, т.е предавани на друга държава и експулсирани, т.е изгонвани.
Свобода на съвестта, на мисълта, на избор и вероизповедание, както и правото на религиозни или атеистични възгледи
Тези свободите са предмет Конституцията и на Международния пакт за гражданските и политическите права и Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
Свободата на съвестта е свободата да се вярва или да не се вярва в бога. Свободата на мисълта е по – обща свобода. Свободата на изповеданията е свободата на вярващите да се организират в съответни религиозни общности. Поради самото си естество свободата на мисълта не би могла да бъде ограничавана. Свободата на съвестта обаче, както и свободата на вероизповеданията, биха могли да бъдат ограничавани. С определено морално предимство се ползва Българската православна църква – църквата на източноправославното вероизповедание, което в Конституцията (чл. 13, ал. 3) е определено като „традиционно в Република България”.
Свободата на изповеданията е защитена и наказателно. В НК има глава „Престъпления против изповеданията”. Посегателства върху тази свобода се наказват и с лишаване от свобода, което може в някои случаи да стигне до три години.

Правото да се изразява и разпространява мнение
Свободата да се изразява мнение е защитена от Международният пакт за гражданските и политическите права и от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Свободата да се изразява мнение, подобно на останалите свободи, не е абсолютна. Неизбежни са някои ограничения. Свободата на единия има своите естествени граници в свободата на другия. Недопустимо е следователно тя да се използва срещу правата и законните интереси на останалите граждани и на обществото като цяло.
Свободата на печат и на другите средства за масово осведомяване
В чл. 40, ал. 1 е регламентирано: „Не се допуска никакво ограничение на свободата на печата и на другите средства за масово осведомяване – радио и телевизия”. Конституцията създава гаранции в лицето на съдебната власт: спирането и конфискацията на печатно издание или на друг носител на информация са възможни само въз основа на акт на органите на съдебната власт.

Защита на основните политически права – правата, чрез които гражданите осъществяват участието си в управлението на държавата и обществото. Избирателни права и правото на участие в допитване на народа

Тези права имат своето международноправно признание в Международния пакт за гражданските и политически права и Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Активното избирателно право, както и правото на участие в допитването до народа би могло да бъде нарушено още при изготвяне на списъците – избирателният списък, списъка за участие в допитването до народа. Нарушения са възможни и в процеса на гласуване – неколкократно гласуване от едно и също лице, нарушаване на тайната на гласуването и прочие. За допуснатите нарушения следва веднага да се сезира съответната избирателна комисия кмета и съответната община. Избирателните права са защитени и чрез мерки в Наказателния кодекс - който чрез насилие, измама, заплашване или по друг начин пречи на някого да осъществи избирателното си право, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд. Длъжностно лице на избирателната комисия, което наруши тайната на гласуването или по какъвто и да е начин преправи резултата от избори, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

Правото на сдружаване
Правото на сдружаване е закрепено в Международният пакт за икономическите, социалните и културните права в Конституцията: „Сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси”. Съществуват три основни вида сдружения на гражданите: политически партии, синдикални организации и обществени (неправителствени) организации с нестопанска цел.
Политическите партии са сдружения, които съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите. Политическите партии се подчиняват на изискванията на чл. 11 от Конституцията, където се прокламира и принципът на политически плурализъм. В отношенията си с държавата партиите са равнопоставени: нито една партия не може да се обявява или утвърждава като държавна.Недопустимо е освен това да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт. Законът, който урежда свързаните с политическите партии въпроси, е Законът за политическите партии. Право да образуват политически партии законът предоставя на българските граждани, които притежават избирателни права. За регистрация на политическата партия се изискват подписите най – малко на 500 души, тя се извършва в Софийският градски съд. Отказът на съда да извърши исканата регистрация може да се обжалва пред Върховният касационен съд по реда на ГПК в седемдневен срок от узнаването на съответния съдебен акт. В 14-дневен срок ВКС се произнася с решение, което е окончателно. Прекратяват при саморазпускане, сливане или разделяне и по решение на Софийския градски съд, когато дейността и противоречи на Конституцията или системно нарушава изискванията на закона.
Синдикалните организации са сдружения на хората на наемният труд, чрез които те защитават своите трудови и социални интереси. Синдикалните организации са категорично привързани към своите професионални интереси. Те нямат право да си поставят политически цели и да осъществяват дейност, присъща само на политическите партии. Синдикалните организации намират законовата си уредба в Кодекса на труда. Правото да създават синдикални организации притежават всички работници и служители, независимо от характера на тяхната месторабота и служителите в системата на Министерство на вътрешните работи. На военослужещите обаче това е отказано. Гражданите имат право да създават и юридически лица с нестопанска цел. Съгласно Закона за юридическите лица с нестопанска цел този вид юридически лица биват сдружения и фондации. Освен това те биват юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност и юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на дейност в частна полза. Сдруженията за осъществяване на дейност в частна полза се учредяват от най – малко 3 души, а сдруженията за осъществяване на общественополезна дейност – от най – малко 7 души. Те възникват с регистрирането им в окръжния съд по седалището на сдружението.
Юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общополезна дейност се регистрират и в Централния регистър при Министерство на правосъдието.

Правото на събрания и манифестации
Правото на събрания и манифестации е закрепено също в Международният пакт за гражданските и политическите права в Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Редът за организиране и провеждане на събранията и манифестациите се определя в Закона за събранията, митингите и манифестациите от 1990 г.
Събранията, митингите и манифестациите могат да се провеждат по всяко време на денонощието освен във времето от 22 до 6 часа. За провеждането на събрание или митинг на открито организаторите трябва да уведомят кмета най – малко 48 часа преди това, а в неотложни случаи – в еднодневен срок. За провеждането на манифестации уведомлението трябва да стане най – малко пет дни преди провеждането и, а в неотложни случаи – най – малко два дни. Ако събранието, митингът или манифестацията ще затрудни движението или обществения ред, кметът предлага съответна промяна. В определени от закона случаи кметът може да забрани провеждането на събранието, митинга или манифестацията. Забраната може да се обжалва пред съответния районен съд, който се произнася в петдневен срок.Решението е окончателно. Правото на събрания, митинги и манифестации е защитено с мерки по Наказателния кодекс. Съгласно НК наказва се с лишаване от свобода до две години онзи, който с насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин разтури или попречи да се проведе събрание, митинг или манифестация, допустими по Закона за събранията, митингите и манифестациите. Наказва се обаче и онзи, който в нарушение на Закона за събранията, митингитеи манифестациите проведе забранено събрание, митинг или манифестация. Наказанието в този случай е лишаване от свобода до една година.

Правото да се търси, получава и разпространява информация
В чл. 41, ал.1 се има предвид правото на обществена информация. Разбираното по този начин право е предмет на Закона за достъп до обществена информация. Обществената информация според чл. 2 от закона е „всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение отностно дейността на задължените по закона субекти.Не се допуска никакво ограничение на правото на достъп до обществената информация, освен ако тя представлява държавна или друга защитена от закона тайна. На посочените в закона основания достъпът до обществената информация може да бъде отказан. Заявителят може да обжалва пред окръжните съдилища или пред Върховния административен съд. Гражданите имат право и на информация, която обслужва техни лични законни интереси. Информацията се иска от органите, които я съхраняват. Отказът да се предостави исканата информация може да се основава единствено на съображения, свързани с държавна или друга защитена от закона тайна, както и с доброто име на други граждани. Отказът може да се обжалва.

Защита на основните социално – икономически и социално – културни права – правата, чрез които гражданите осъществяват участието си в създаването и ползването (разпределението) на основни материални и духовни блага

Правото на труд
Правото на труд е закрепено също в Международният пакт за икономическите, социалните и културните права и в Европейската социална харта. В различните фази от своята реализация правото на труд има различно социално – правно битие. Във фазата до сключване на трудовия договор то не може да се смята юридически гарантирано. Никой работодател не може да бъде заставен да приеме някого на работа. Правото на труд във фазата след приключване на трудовия договор е гарантирано вече и чрез определени правни средства, предоставени от Кодекса на труда. Трудовият договор може да бъде прекратен само при посочени в самия него условия и условията посочени в Кодекса на труда. Кодексът на труда предвижда и определени форми на защита при незаконно уволнение. Съгласно КТ работникът, респективно служителят, има право да оспори законността на уволнението пред работодателя и пред съда и да иска:
- признаване на уволнението за незаконно и отмяната му;
- възстановяване на предишната работа;
- обезщетение за времето, през което бил без работа поради уволнението;
- поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в друг документ.
До предявяването на иска пред съда работодателят може по свой начин да отмени заповедта за уволнението. Ако това не стане или ако работникът реши директно да потърси съдебна защита, искът му ще се разгледа от съответният районен съд. Уволнението на някои категории лица не подлежи на съдебно обжалване. Това са лицата, избрани в държавни представителства, в обществени организации и политически партии. За някои работници и служители съществува специална закрила. Съответните разпоредби се отнасят до: минимална възраст за приемане на работа; приемане на лица, ненавършили 16 г.; приемането на лица от 16 до18 г.; приемането на лица, ненавършили 18 г.; особени грижи за непълнолетните. Установена е специална закрила и на жените: забранено е жените да извършват тежка и вредна работа; за жените трябва да има специална стая; бременни и кърмачки се трудоусрояват по предписание на здравните органи; недопустимо е командироването на бременни жени и на майки с дете до 3 години; жени с малко дете (до 6-годишна възраст) имат право на надомна работа.
Установена е специална закрила за лицата с намалена трудоспособност, т.е на лицата с физически и психически увреждания. Спазването на посочените по-горе трудовоправни разпоредби се осигурява чрез предвидените в КТ мерки на контрол. Цялостният контрол по спазването на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Главна инспекция по труда при Министерството на труда и социалната политика. За нарушававането на трудовото законодателство Кодексът на труда предвижда административнопринудителни и административно- наказателни мерки.
Забраната да се извършва принудителен труд е закрепена и в Конвенцията относно премахване на поправителния труд от 1957 г., ратифицирана от България през 1998 г. Ако някой застави някого да упражнява принудителен труд, ще осъществи престъплението принуда, преследвано от съотвените наказателни мерки. Трудовите права на гражданите са защитени наказателно и в други случаи. Подлежи на наказание онзи, който съзнателно попречи на някого да постъпи на работа или го принуди да напусне работа поради неговата народност, раса, религия, социален произход, членуване или нечленуване в политическа партия, организация, движение с политическа цел или поради неговите убеждения.

Правото на стачка е закрепено в Международния пакт за икономическите, социалните и културните права. Не се допуска стачка:
- с която се предявяват искания, които противоречат на Конституцията или имат политически характер;
- по време на природно бедствие;
- в производството, разпределението и снабдяването с електроенергия;
- в системата на съобщенията, на здравеопазването, на Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи, на съдебните, прокурорските и следствените органи;
- когато не се спазват изискванията на закона.
Решението за стачка се взема с обикновено мнозинство.
Работниците или служителите са длъжни да уведомят работодателя за предстоящата стачка най – малко седем дни преди нейното начало.По време на стачката те трябва да са на работното си място. Работодателят, както и работниците, които не участват в стачката, могат да предявят иск за установяване на незаконността на обявена, започнала или завършила стачка. Искът се предявява пред окръжния съд по седалище и местожителство на работодателя.

Правото на образование намира своята уредба и в ратифицирани от нашата страна международноправни актове – Международния пакт за икономическите, социалните и културните права и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Училищното образование на лицата до 16- годишна възраст е съгласно Конституцията задължително. Основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно. При определени от закона условия е безплатно образованието и във висшите държавни училища. Висшето образование в частните висши училища е, разбира се, платено. Режимът на висшите училища се подчинява на Закона за висшето образование от 1995 г.

Правото на частна собственост и на наследяване е защитено и в Европейската конвенция за защита правата на човека. Всичко може да бъде предмет на частна собственост освен онова, което е изрично резервирано от държавата. Изключителна държавна собственост: подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, водите, горите, парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон. Конституцията оказва категорична защита на частната собственост – тя е обявена за „неприкосновена” . Но „неприкосновеността” не е все пак абсолютна. При определени условия частната собственост може да бъде и отчуждавана за удовлетворяване на държавна и обществена нужда – във всички случаи обаче единствено и само въз основа на закона. Отчуждаванато на недвижими имоти за държавна или общинска нужда е възможно в частност по Закона за териториално и селищно устройство. Издадените по него индивидуални административни актове могат да се обжалват. Частната собственост може да бъде отнемана в резултат от приложението на наказателната мярка „конфискация”. Защитата срещу наказателната мярка „конфискация” се осъществява по съдебед ред.

Правото на здравословна и благоприятна околна среда
Правото от Конституцията намира своето развитие в Закона за опазване на околната среда от 1991 г. Съгласно закона онзи, който е причинил другиму вреди от замърсяване или увреждане на околната среда, е длъжен да го обезщети. От своя страна онзи, който увреден от замърсяването на околната среда, има право да предяви иска за осъждането на нарушителя да преустанови нарушението и да отстрани последиците от нарушението.

Право на защита
Правото на защита като основно право на гражданите е закрепено за първи път в общата му форма в Конституцията на Република България от 1991 г Правото на защита днес има както вътрешнодържавни (конституционни и законови), така и международноправни основи.
Конституцията гласи: ”Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява и със защитник”. Правото на защита има всеобщ характер. С него разполага всеки гражданин за защита на нарушени или застрашени негови права или законни интереси. Това означава, че интересът, който стои в основата на това субективно конституционно право, е очертан много широко – така, че да бъде защитен субектът на правата изобщо, да бъде гарантиран той като субект на права в реалните правни отношения. На първо място правният интерес тук включва в себе си нарушено или застрашено субективно право. Има се предвид право, което е признато, юридически закрепено като гарантирана от закона възможност за едно или друго действие, поведение. На второ място той включва всеки нарушен или застрашен законен интерес – това е интересът (благо, ценност) за личността, който не е опосреден (не е скрепен) от субективното право, но е пряко защитен от закона. И субективното право, и законният интерес трябва да имат за субект субекта на защитното право. Те трябва да бъдат негови права и законни интереси. Правото на защита по чл. 56 от Конституцията не се отнася само до съдебния процес. Това е друг важен аспект на всеобщия му характер. Правото на защита е преди всичко право на съдебна защита или на защита в съда, но не се свежда до съдебна защита. Ярко доказателство за това е омбудсманът – форма на защита на правата, съществуваща наред (и във взаимодействие) със съдебната форма (наказателноправна, административноправна, гражданскоправна). Заслужава да се отбележи това, че според чл. 56 гражданинът има право да се явява и със защитник “Защитник” е понятие по-широко от адвокат. В ролята на защитник може да се яви например настойник или попечител.

Как се осъществява правото на защита?
Най-общо казано правото на защита предполага: да се съобщят на лицето стъпките, които държавният орган предприема срещу него (във връзка с негови действия и с неговия правен статус), в какво се състоят тези стъпки, какъв е техният предмет, в какво лицето се обвинява, ако е такъв случаят; да се предостави на лицето възможност да се запознае със становището на държавния орган, който се занимава с неговия случай; да се предостави на лицето възможност, ако то пожелае това, да изложи в някаква форма (устна, писмена) своето становище; лицето да може да представи в подкрепа на становището си доказателства; становището и доказателствата, ако са представени в определения срок, да бъдат взети предвид (органът да се запознае с тях) преди постановяването на решението; в държавните учреждение гражданинът да може безпрепятствено да се яви със защитник – той ще го подпомогне да се ориентира и да се защити. Правото на защита по чл. 56 от Конституцията не трябва де се схваща само като право на българските граждани. То е и основно човешка право. Правото на защита е поначало основно право на човека.
Правото на защита в чисто юридически план е процесуално право. В този смисъл то е вторично, производно право на човека.