10. Европейска конвенция за гражданството. Обяснителен доклад. Правна уредба на българското гражданство. Установяване на гражданство.

Конституцията от 1991 г. по нов начин урежда сложната материя „българско гражданство“. Тези въпроси са поставени в началото на Глава II, озаглавена „Основни права и задължения на гражданите“. Тази принципно нова уредба наложи и приемане-то на нов Закон за българското гражданство (ЗБГ). Тя също така налага и цялостен преглед на законовите и подзаконови актове, регламентиращи обществените отношения, свързани с българското гражданство, в насока върховенството на Конституцията и но-вото систематично място в йерархията на нормативните актове на международните договори, съответно „ратифицирани, обнарод-вани и влезли в сила“. Подписването на Европейската конвенция за гражданството (ЕКГ) постави Република България в нова ситу-ация. Във връзка с предстоящото и ратифициране от Народното събрание, очевидно се налагат промени в Закона за българското гражданство.

Понятието гражданство
Гражданството като правен институт и фактическо състояние се оформя като контрапункт на поданството по време на де-мократичните революции в края на ХVIII и началото на ХIХ в. Едва тогава лицата получават по-широки права, свободи и опреде-лени възможности за участие в политическия живот и в осъществяването на публичната власт. Френската революция отхвърля по-нятието „поданици“.
Гражданството, както и другите правни категории, се обуславя предимно от съществуващите социално-икономически и полити-чески отношения в обществото и представлява юридически израз на икономико-политическата връзка на определено лице и даде-на държава. Обикновено
Общоприето е разбирането, че гражданство (на една или на няколко държави) може да притежава само физическо лице, когато изразява състояние на съпринадлежност. Гражданинът се ползва със защита от страна на държавата независимо дали е на нейна територия или не. В този смисъл гражданството е състояние на социално-политическа трудно променяща се съпринадлеж-ност, което е на индивидуално основание и има формален характер (начин на придобиване, на удостоверяване, регистри за граж-данско състояние и за гражданска регистрация, документи за самоличност, избирателни списъци и т. н.). Своеобразна гаранция за това са съответните законови процедури за натурализация (обща и привилегирована) и за освобождаване от гражданство – изиск-вания, срокове, компетентни държавни органи и т. н. Отношението гражданин – държава не е едностранно (в смисъл подчиненост на гражданина на определени правила и норми), а двустранно и многообразно. Би могло да се говори за съвкупност от права и за-дължения, присъщи само на българските граждани (избирателни права, право на защита от Република България, забрана за пре-даване и съдене от друга държава извън случаите определени в международни договори, по които Р България е страна, право на заемане на определени държавни длъжности, войнски дълг и т. н.) и съвкупност от права и задължения, определени за гражданите изобщо (право на свобода на сдружаване, на вероизповедание, на придвижване, на защита и т. н.) без оглед на тяхното конкретно гражданство (възможно е и състояние на безгражданственост като статус) или на други особености в правния им статут (законно, незаконно пребиваващи чужденци и т. н).

Анализирайки различните гледни точки по същността на гражданството достигаме до следните изводи:
– на първо място, гражданството е отношение между конкретното физическо лице и отделната държава;
– на второ място, то се изразява във взаимната обвързаност между индивида и държавата, чието основно съдържание се явява съв-купността от взаимни права и задължения;
– на трето място, гражданството възниква във вътрешното право на отделната държава и основно има вътрешноправно значение, като през последните години, след рухването на глобалното противопоставяне между двете обществено-политически системи, на-раства и неговото междудържавно значение, което според проф. М. Геновски „... винаги е съществувало“;
- на следващо място, гражданството винаги се свързва с определен тип държава и с определена социално-икономическа среда (из-ключение – гражданин на ЕС).

В заключение гражданството като правно явление е правната връзка между конкретно физическо лице и държава от опре-делен тип, която се характеризира с устойчивост, проявяваща се в пространството независимо от местопребиваването на лицето (в страната или в чужбина) и с непрекъснатост във времето, при възможност за промяна в съдържанието (съвкупност от взаимни пра-ва и задължения) при наличие на законово определени предпоставки. Тази правна връзка е установена от държавата в интерес на обществото и на отделния индивид и съществува на основата на взаимна привързаност, съпричастност между лицето и държавата.

Българско гражданство и български произход
Конституцията ясно разграничава две понятия – „лице от български произход“ (българин) и „български гражданин“. Спо-ред него „Българинът е лице, което по своя произход (от майката или от бащата) е с българска кръв. Българинът не е задължител-но български гражданин. Понятието българин е етническо, а не юридическо”. Обратно, понятието „български гражданин“ е юридическо по своето съдържание. Български граждани (включително по рождение) могат да бъдат не само българи, но и лица с дру-га етническа принадлежност.

Правото на гражданство и съществуването на лица без гражданство.
Гражданството създава у отделния човек чувство за принадлежност, самоличност и сигурност. Без него не могат да се уп-ражняват такива права и свободи като право на пребиваване и съществуване, свобода на придвижване, възможност за работа, достъп до съдебната система, право на защита в най-широк смисъл и т. н. В случаите, когато те липсват, за лицата без гражданст-во възникват проблеми, до правна, фактическа и психическа несигурност, до липса на перспектива, тези хора de jure не съществуват.
Възможно е това състояние да възникне в момента на раждането или на един по-късен етап. В момента на раждането е възможно например при раждането на дете от родители без гражданство в страна, която признава изключително принципа на про-изхода (jus sanguinis). На един по-късен етап възникване на безгражданство е възможно например когато лицето бъде освободено или лишено от гражданството си без да има възможност да придобие ново.
В края на петдесетте години са положени значителни усилия за създаване на международноправна уредба на статута на апатридите. Приети са Конвенция за намаляване на случаите на лица без гражданство, Конвенция за статута на апатридите, Кон-венция за гражданството на омъжената жена, Декларация за правата на лицата, които не са граждани на страната, в която живеят, и др.
Според международното право без гражданство е „лице, което не е смятано за гражданин на нито една държава по сила-та на нейното законодателство“. Тази дефиниция е кратка и разбираема. Същевременно тя е много ограничена и в известна степен теоретична, тъй като се отнася до специфична група от хора, наричани „лица без гражданство de jure“. Тя не обхваща много хора, определяни като “лица без гражданство de facto“.

Множествено гражданство
Обикновено всяко лице е гражданин на една държава. Обаче, макар и по-рядко, съществуват случаи, при които едно лице едновременно е гражданин на две или повече държави. Съгласно чл. 2, б. „б“ ЕКГ „множествено гражданство е едновременното притежаване на две или повече гражданства от едно лице“. Множественото гражданство е резултат на обективната несъгласува-ност по въпросите на гражданството в законодателствата на отделните страни.
И при четирите начина за придобиване на гражданство (по произход, по месторождение, по натурализация и при възста-новяване на гражданство) е възможно едно лице да се окаже с две или повече гражданства.
В законодателството на Република България до 1989 г. не се допускаше двойно гражданство. Разпоредбите в тази насока бяха повече или по-малко рестриктивни. След това, особено в Конституцията от 1991 г. и в ЗБГ, се проявява търпимост към лицата с двойно гражданство. България „нито дава“, „нито разрешава“, „нито признава“ двойно гражданство. Тя просто допуска това правно състояние.
В чл. 3 на сега действащия Закон за българското гражданство е записано: „Български гражданин, който е и гражданин на друга държава, се смята само за български гражданин при прилагане на българското законодателство, освен ако в закон е предвидено друго.“ По този начин нашето законодателство е в унисон с основните международноправни принципи, според които: „Едно лице с няколко гражданства, намирайки в една от държавите, чието гражданство притежава, не може в отношенията си с нея да се позовава на друго свое гражданство“.
Тезата, че българските граждани, притежаващи и чуждо гражданство, трябва да ползват на територията на Република България статут на български граждани и български документи за самоличност, освен ако в закон не е изрично посочено друго, е последователно проведена и в новия Закон за българските документи за самоличност (ЗБДС). - „българските граждани, притежа-ващи документи за самоличност, издадени от друга държава, са задължени в срок до 60 дни от придобиването им да уведомят пис-мено компетентните български органи.“, а в ал. 2 е регламентирано: „Български граждани, притежаващи и чужди документи за самоличност, в отношенията си с българските държавни институции са задължени да удостоверяват самоличността си с българските документи за самоличност.“
Отношение към правните проблеми на лицата с двойно гражданство имат и разпоредбите на Закона за гражданската ре-гистрация. Въвеждат се понятията „постоянен адрес“ и „настоящ адрес“. Съгласно чл. 93, ал. 1 „Постоянен адрес е адресът в насе-леното място, където лицето избира да бъде вписано в регистрите за населението.“ Този адрес на територията на Република Бъл-гария е само един. Съществува правна възможност постоянният адрес да бъде заявен и при подаване на заявление за снабдяване с български документ за самоличност в чужбина от постоянно живущ там български гражданин. Настоящият адрес е адресът, на който лицето пребивава. Той може да съвпада, но може и да бъде различен от постоянния адрес.
При сключване и прекратяване на брак се спазват условията на българския Семеен кодекс. Това лице ще дължи данъци в нашата страна, освен ако няма спогодба за избягване на двойното данъчно облагане. Тази категория лица могат да избират, но нямат право да бъдат избирани за президент, вицепрезидент, народни представители, кметове и общински съветници, нямат право да работят в съдебната система, нито да заемат държавни длъжности в Патентното ведомство, в Министерството на отбраната, в МВР, НСО, НРС и т. н.
Значително се усложняват взаимоотношенията, когато лице с двойно или множествено гражданство се намира на територията на трета страна и според нейното законодателство трябва да бъде определен приложимият отечествен закон. В международното право е възприет принципът на закона на реалното, ефективно гражданство. Тоест, това е законът на държавата, с която лицето е по-тясно свързано

Гражданство на ЕС
Трябва да се прави разлика между икономически и социални права, които са налице в юриспруденцията от петдесетте го-дини до днес, и понятието „европейско гражданство“. Първите опити за включване на понятието „европейско гражданство“ са направени от Европейския парламент. За пръв път се споменава в проекто-договора за ЕО от 1974 г., а по-късно – и в инициатива-та на групата „Крокодил“ (по името на ресторанта, в който група политици и учени са се събирали и обсъждали тези въпроси). През следващата 1975г. белгийският министър-председател Лео Тиндеманс дава идеята на гражданите на държавите-членки на Европейската общност да се признаят така наречените „обособени права, като членове на Общността“. Тези права да включват не само икономически, но и политически права, като например участие в изборите за Европейски парламент. Реализацията на тези идеи бе възможна на един по-късен етап. При подготовката за приемането на Единния европейски акт от почти всички участници се възприема идеята за свободно движение на хора, за право на свободно пребиваване и заселване, които права към този момент са съществували само за икономическите субекти. В последвалия период усилията са насочени към разработване на програми и проекти за засилване свободния обмен на граждани и някои свързани с тях права – защита на потребителите, на здравето и т. н.
Европейският съюз днес има 27 държави-членки с население от около 450 милиона души. Той е най-големият относително обособен междудържавен икономически, политически и културен съюз. На 1 ноември 1993 г., с влизането в сила на Договора от Маастрихт, Общността направи изключително сериозна крачка напред. Бяха създадени икономически и валутен съюз, единна ва-лута и политически съюз. Бяха изцяло премахнати бариерите пред свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали в рам-ките на Общността. Договорът от Маастрихт създаде института на европейското гражданство. Тези негови постановки бяха до-развити чрез измененията с Договора от Амстердам.
Преминава се в практически аспект към целта на Съюза – закрила на правата на гражданите. Комитетът Адонино, по име-то на председателя му, представя два доклада. Първият основно е свързан с правата на гражданите за участие в политическия процес, а вторият – с необходимостта от единен паспорт, с открояване на външните и вътрешните граници на ЕО и др.
Европейска конвенция за гражданството приета на 14 май 1997г., от Комитета на министрите на Съвета на Европа, открита за подписване на 7.11.1997г., която отразява основните идеи и постижения при регламентиране на обществените отношения свързани с гражданството на континента Европа.
На 1.11.1993г. влиза в сила въведено с Договора за Европейски съюз(ДЕС), наричан Договора от Маастрихт, -чл.17-22(предишна номерация чл.8-8с).
Европейска конвенция за гражданството, която е подписана от България на 18.01.1998г., изрично посочва гражданството, не е свързано и не сочи етнокултурната принадлежност на лицето. Европейската конвенция за гражданството, която е подписана от Б –я 98г изрично посочва - гражданството не е свързано и не сочи етнокултурната принадлежност на лицето . Пример - майка бълг. Баща – виетнамец . детето има 2 имена Хо и Христо , Детето има право да живее в Б-я .

Понятието „гражданство на ЕС“ е въведено за първи път с Договора за Европейски съюз (ДЕС), наричан Договор от Маа-стрихт - чл. 8 – 8е, както и в редица други отделни разпоредби. Още в преамбюла държавите-членки заявяват, че са готови да съз-дадат гражданство на Общността. Цел на Европейската общност е закрила на правата и интересите на членовете на Съюза чрез създаване на гражданство на ЕС.“ Държавите-членки въвеждат понятието „европейско гражданство“, водени от желанието да ус-тановят пряка политическа връзка между ЕС и конкретното физическо лице, да спомогнат за по-активното му участие в социално-икономическия и политически живот в държавата-членка, на територията на която то пребивава без да бъде неин гражданин. На този етап правната уредба на статута на гражданин на Съюза не е съвсем пълна, а представлява една поредица от отделни права, като е направен опит за тяхното систематично изложение.
Гражданството на Европейския съюз не може да се придобие без предшестващо гражданство на държава-членка на Съю-за.
Гражданството на ЕО е регламентирано в Част II на Консолидираната версия на ДЕС след измененията чрез Договора от Амстер-дам ДЕО (чл. 17 – 22). Наред с даването на дефиниция за понятието „гражданство на Съюза“, уредбата изброява специфични пра-ва и задължения, но правата и задълженията, образуващи съдържанието на понятието „европейско гражданство“, трябва да се търсят не само тук, но и в целия договор.
Според чл. 17, ал. 1 ДЕС: „Създава се гражданство на Съюза. Всяко лице, което е гражданин на държава-членка, е граж-данин на Съюза. Гражданството на Съюза допълва, а не измества националното гражданство.“ Можем да приемем, че граждани-те на държавите-членки са със своеобразно двойно гражданство – национално (на държавата-членка) и гражданство на ЕС. Наци-оналното гражданство е специфичната правно-политическа връзка между лице и държава, която се определя изключително от съ-ответното национално законодателство като израз на суверенитета на отделната държава. То е абсолютно изискуема предпостав-ка за възникване на гражданство на ЕС, докато обратно – гражданството на ЕС не е основание за придобиване на съответното на-ционално гражданство на държава-членка на ЕС.
Правата, които са съдържанието на европейското гражданство, са предоставени на всеки гражданин на държава-членка, но не са гарантирани безусловно, а са подчинени на „ограничения и условия, предвидени в Правото на ЕО“, което е специфично за всяко конкретно регламентирано право.

- Правото на свободно придвижване и на свободно пребиваване на територията на държавите-членки, но с известни уго-ворки и условности: „Всеки гражданин на Съюза има право да се движи и да пребивава в рамките на територията на държавите-членки, при спазване на ограниченията и условията, предвидени в договора, и на приетите във връзка с неговото осъществяване разпоредби.“ (курсивът е на авторите). Две категории лица се изключват от правото на придвижване: (1) нямащите средства и (2) по съображения за обществен ред, сигурност и здравеопазване.
- Активното и пасивното избирателно право, регламентирани в чл. 19, са от най-дискусионните заради политическите им измерения. Регламентират се две основни хипотези:
(1) всеки гражданин на Съюза, живеещ в държава-членка, на която не е гражданин, има право да гласува и да се кандидатира в местни избори в държавата-членка, на територията на която живее, при същите условия, както и гражданите на тази държава;
(2) всеки гражданин на Съюза, който живее в държава-членка, чийто гражданин не е, има право да гласува и да се кандидатира в държавата-членка в изборите за Европейски парламент при същите условия, както и гражданите на тази държава.
- Гражданите на ЕС могат да разчитат на дипломатическа и консулска закрила от органите на държава-членка, различна от държавата на произход, когато националната им държава няма представителство в третата страна.
- Освен това са регламентирани възможности за извънсъдебна защита на правата на човека. По-конкретно, това са право-то на петиции до Европейския парламент и правото да се сезира Омбудсманът. Право на петиция имат както гражданите на стра-ните-членки, така и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или има седалище в държава-членка. Предпоставка за упражняване на правото на петиция до Европейския парламент е наличието на „пряк интерес“. Най-често срещаните теми, които са предмет на петиции, са правата на човека, на мигрантите, на безопасна околна среда и т. н.
Правото да се сезира Омбудсманът се отнася най-вече до случаи, при които се подават жалби поради лошо администра-тивно обслужване в самите институции на ЕС.
Въведена е правната фигура на пълномощник към Европейския парламент по въпросите на гражданството, което още вед-нъж сочи, че на тези въпроси се отделя голямо внимание. На всеки три години Европейският парламент, Комитетът на министрите на Съвета на Европа и Икономическият и социален съвет анализират приложението на разпоредбите от Част II на Договора, свързани с европейското гражданство. Голямо постижение след измененията на Договора за ЕС от Амстердам е преминаването на материята, регламентираща въпросите на свободното движение на хора, правото на убежище и имиграционната политика, от тре-ти към първи стълб. Тези значими въпроси попадат под компетентността на Общността и под юрисдикцията на Съда на Европейс-ката общност.

Правна уредба на българското гражданство

Конституционна уредба.

Способи за придобиване на българско гражданство
Въпросите на гражданството са предмет на глава II на Конституцията на Република България, озаглавена "Основни права и задължения на гражданите". В Конституцията са установени три способа за придобиване на българско гражданство - по произход, по месторождение (ако не придобива друго гражданство по произход) и по натурализация.

Придобиване на българско гражданство по произход
Според първия способ, основан на принципа на произхода (на кръвта), български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин. /независимо от неговия етническа произход или да е придобил българско гражданство впоследствие при натурализация.

Придобиване на българско гражданство по месторождение
На принципа на месторождението - за всяко лице, родено на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по произход - без значение българско или чуждо. Чрез този способ се ограничават възможностите, при които лица, родени в България от родители - чужденци, могат да останат без гражданство, ако отечествените закони на родителите не ги обявят за свои граждани по произход.
Разбира се, съществуват определени изисквания, свързани най-вече с определени административни производства - снабдяване със заверен препис от акта за раждане в съответната чужда държава, превеждане и легализиране в България, пресъставянето на акта за раждане в общината по последното местоживеене на родителя - български гражданин в България и вписването му в регистрите за гражданско състояние

Придобиване на българско гражданство по натурализация
Третият способ предвижда придобиване на българско гражданство по натурализация от лице, което е чужд гражданин или е без гражданство. Придобиването на българско гражданство при условията на обща и привилегирована натурализация е възможно при наличие на законовите предпоставки. Необходимо е изрично изразена воля за придобиване и евентуално последващ акт на компетентен държавен орган, който е индивидуален, с конститутивни правни последици за лицето.

В Конституцията на Република България се предвижда
- облекчен ред за придобиване на българско гражданство за лицата от българска народност. Конституцията задължава законодателя да предвиди облекчен, различен от общия ред за придобиване на българско гражданство по натурализация по отношение на лицата от български произход. Най-често от тази правна възможност могат да се възползуват потомци на българи, лица от българските общности, които не са български граждани по закон.
- принципа на невъзможността за лишаване от българско гражданство за българските граждани по рождение.
- "Гражданин на Република България не може да бъде предаден на друга държава или на международен съд за целите на наказателно преследване, освен ако това е предвидено в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България".
- закрилата на Република България по отношение на българските граждани, пребиваващи в чужбина. По принцип такава защита не се дължи по отношение на български гражданин, който едновременно е гражданин и на друга държава-членка по ЕКГ и в момента се намира на нейна територия.

Законова уредба на българското гражданство
- Основен вътрешноправен акт, който регламентира обществените отношения, непосредствено свързани с гражданството, е Законът за българското гражданство- "Българското гражданство се урежда от Конституцията на Република България, от закона и от международните договори, които са в сила при настъпване на фактите или събитията, свързани с гражданството".
- По-нататък в закона е уредена допустимостта на двойното гражданство. Според чл. 3 от ЗБГ: "Български гражданин, който е и гражданин на друга държава, се смята само за български гражданин при прилагането на българското законодателство, освен ако в закон не е предвидено друго". Принцип е лицата с множествено гражданство, едно от които е българско, на територията на Република България при влизане, пребиваване и напускане на страната да се ползуват изключително от правния статут на български гражданин.
- На следващо място е регламентирано, че "гражданство не може да се установява по съдебен ред" (чл. 4 от ЗБГ). Това обаче не означава, че не могат да се оспорват отделни етапи от административното производство, като например заповед на упълномощено длъжностно лице с която се спира производството и не се дава ход за разглеждане на постъпили молби.
- Сключването или разтрогването на брака, както и промяната на гражданството на единия съпруг, не води автоматично до промяна на гражданството на другия съпруг. Така също е регламентирано, че осиновяването не променя по право гражданството на осиновения.
- "Всеки има право на избор на гражданство". Тази разпоредба се отнася за лицата, които по рождение придобиват освен българско още едно или повече чужди гражданства.

Придобиване на българско гражданство по произход и по месторождение
В материята за придобиване на българско гражданство в ЗБГ са уредени трите придобивни способа - по произход, по месторождение и по натурализация.
- В съответствие с ЕКГ от ЗБГ се предвижда, че български гражданин по произход е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин, както и всеки, който е припознат от български гражданин или чийто произход от български гражданин е установен със съдебно решение.
- По-нататък се предоставя "ex lege" българско гражданство по месторождение на следните категории лица, родени на територията на Република България:
- чиито родители са чужди граждани или единият родител е чужд гражданин, а другият е неизвестен, ако лицето не придобива друго гражданство по произход;
- чиито родители са без гражданство или с неизвестно гражданство;
единият родител е без гражданство или е с неизвестно гражданство, а другият родител е неизвестен.
- предоставя се "ex lege" българско гражданство на деца, намерени на територията на Република България, които иначе биха останали без гражданство.

Придобиване на българско гражданство по обща натурализация
Относно третият способ за придобиване на българско гражданство - по натурализация - в ЗБГ са предложени два режима - общ и преференциален за определени категории лица. Общият режим по чл. 12 от ЗБГ изисква кандидатите за натурализация:
- да са навършили 18 години;
- да са получили преди не по-малко от 5 години разрешение за постоянно пребиваване в Република България, което се дава от Министерство на вътрешните работи, при определени законови предпоставки. Според най-разпространената от тях - разрешение за постоянно пребиваване се дава на лице, което повече от пет години пребивава временно в Република България на основание съдебно регистрирана фирма и законен бизнес.
- да не са осъждани от български съд за престъпление от общ характер и срещу тях да няма образувано наказателно производство за такова престъпление, освен ако са реабилитирани;
- да имат доход или занятие, което им дава възможност да се издържат в Република България;
- да владеят български език (достатъчно за нормална комуникация на елементарно ниво, което се установява с притежаването на диплома за завършена някаква степен на образование в Република България или с документ от Министерството на образованието и науката след полагане на изпит по ред, определен с наредба на министъра на образованието и науката);
- да са освободени от досегашното си гражданство или да бъдат освободени от него към момента на придобиване на българско гражданство. Ако няма такъв документ, той следва да се представи в тригодишен срок след получаване на съобщението, че Съветът по гражданство към Министерството на правосъдието е одобрил молителя за даване на българско гражданство;
- със здравословното състояние на лицето (да не страда от предаваните по полов път болести, от СПИН, от заразни болести, да не е с установено сериозно нарушение на психичните функции или с изразена трайна психична увреда в резултат на психично заболяване или с умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция).

Придобиване на българско гражданство - преференциални правни възможности
Законът за българско гражданство предвижда и няколко преференциални режима за натурализация. Условно те могат да бъдат систематизирани в две подгрупи:
- привилегирована натурализация, при която се изисква минимум три години след получаване на разрешение за постоянно пребиваване на територията на Република България
- привилегирована натурализация, при която не се изисква определен минимален срок на постоянно пребиваване на територията на Република България.
При хипотезите от първата подгрупа трябва да бъдат налице всички изисквания, предвидени по отношение на общата натурализация в чл. 12 от ЗБГ и вместо пет, минимум три години, след получаване на разрешение за постоянно пребиваване на територията на България. Тези хипотези са следните:
- наличие не по-малко от три години на законно сключен брак с български гражданин, който да не е прекратен по законоустановения ред. Почти всички законодателства предвиждат подобно условие като изискване за привилегирована натурализация;
- наличие на предоставен статут на бежанец или убежище. Молбите за натурализиране на това основание, особено при предоставяне на убежище, са сравнително редки;
- лицето да е родено в Република България;
- разрешението за постоянно пребиваване на територията на Република България, издадено от органите на МВР да е получено преди навършване на пълнолетие;
- лицето да е без гражданство.
Втората условна подгрупа (чл. 15, чл. 16 от ЗБГ), при която не се изисква определен срок на постоянно пребиваване в Република България, се отнася за най-преференциалните режими на привилегирована натурализация, а именно:
- за лица от български произход.
- които имат живи или починали родители - български граждани;
- за осиновени от български граждани, при условията на пълно осиновяване;
- за лица, от чиято натурализация Република България има интерес;
- за лица, които имат особени заслуги към Република България в обществената и икономическата сфера, в областта на науката, технологиите, културата или спорта. Най-често това основание се използва за получаване на българско гражданство по облекчен ред от спортисти.
Тук сме изправени пред сложна правна уредба, при която за да се регламентира понятието "български произход", се препраща към културно-етническото понятие "българин", което в закона не е изяснено с правни средства.
При изясняване на правната формулировка на понятието "български произход" може да се ползва Законът за българите, живеещи извън Република България. Още в глава Първа, озаглавена "Общи положения", в чл. 3 се регламентира: "Български произход се доказва с документ, издаден от: български или чужд държавен орган; организация на българи, живеещи извън Република България, призната от компетентния български държавен орган за поддържане на връзки с тях; Българската православна църква; по общия исков ред по реда на ГПК".

Загубване на българско гражданство
Законът за българското гражданство урежда загубване на българско гражданство
-по инициатива на лицето (освобождаване от българско гражданство), както и
-по инициатива на държавата (отмяна на натурализация и лишаване от българско гражданство).
При освобождаването е възприет принципът на свобода на избор на лицето дали да се освободи от българско гражданство или да запази българското си гражданство. При така установената правна уредба в Република България, за да може едно лице да се освободи от българско гражданство, то трябва да отговаря на следните законоустановени изисквания:
- постоянно местоживеене в чужбина,
- придобиване на чуждо гражданство или
- данни за открита процедура за придобиване на чуждо гражданство.

Условията за отмяна на натурализация са:
- лицето си е послужило с данни или факти, станали основание за придобиване на българско гражданство, за които по съдебен ред е установено, че са неверни;
- лицето е укрило данни или факти, които биха били основание за отказ за предоставяне на българско гражданство, и
- отмяната е допустима до 10 години от придобиването на гражданството.

Български гражданин по рождение не може да бъде лишен от българско гражданство.
Следователно едно лице може да бъде лишено от българско гражданство, ако:
- го е придобило по натурализация;
- осъдено е с влязла в сила присъда за тежко престъпление против Република България;
- намира се в чужбина, и
- не остава без гражданство.

Възстановяване на българското гражданство
Възстановяването на българско гражданство (чл. 26 от ЗБГ) се извършва на основание подадена молба от лицето, като имайки предвид дадената в чл. 9 от ЕКГ възможност всяка държава да определи допълнителни условия за възстановяване на нейното гражданство, са предвидени и допълнителни изисквания:
- лицето да не е осъждано с влязла в сила присъда за умишлено престъпление в държавата, в която живее или в Република България;
- да не представлява заплаха за обществения ред, обществения морал, общественото здраве или за националната сигурност;
- за лицата от небългарски произход преди не по-малко от три години към датата на подаване на молбата за възстановяване на гражданство да имат разрешение за постоянно пребиваване в Република България.

Производство по установяване на българско гражданство
Това се налага само тогава, когато лицата са пребивавали продължително време в чужбина и имат съмнение дали са за-пазили българското си гражданство или са настъпили промени, свързани с него, както и при други случаи на съмнения относно гражданството – например когато в акта за раждане не е отразено гражданството, а и други мислими ситуации.

Производство и изисквания към документите, които се подават
За установяване на българско гражданство заинтересованото лице подава молба по образец.
- Молбите се подават до Министерството на правосъдието лично или чрез изрично упълномощено по нотариален ред лице чрез общините по последния постоянен адрес (постоянно местоживеене) в Република България.
- Към молбата се прилага акт за раждане или нотариално заверено ксерокопие, или пълен препис на акта за раждане, заве-рен от служител на общината.
- Документ, удостоверяващ датата и начина на напускане на страната, който създава значителни затруднения на гражда-ните поради липса на тази информация.
- Трябва да бъде приложена и справка по регистрите за населението от съответната община относно гражданството на лицето. За тази цел е необходимо гражданинът или неговият пълномощник да се явят лично в Служба „Административноправно обслужване на населението“ в съответната община и след справка на място да получат този документ. Практиката сочи, че в това отношение обикновено няма проблеми
Молбите, подадени чрез пълномощник, трябва да бъдат с нотариално заверени подписи върху тях. Когато лицето не е на-вършило 14-годишна възраст или е поставено под пълно запрещение, молбата се подава от двамата родители или от настойника му. Молбата може да бъде подадена само от единия родител, когато другият е лишен от родителски права. Когато лицето е непъл-нолетно или е поставено под ограничено запрещение, молбата се приподписва от двамата родители или от попечителя. И в тази хипотеза също молбата може да бъде подадена от единия родител, когато другият е лишен от родителски права. За починали ли-ца молба може да бъде подадена от техните наследници, притежаващи удостоверение за наследници, издадено от общината, или притежаващи съдебно решение по повод на заявен от тях интерес.
Документите на чужд език молителят представя легализирани и в официално заверен превод на български език от дипло-матическото или консулско представителство на България в съответната страна или от Дирекция „Консулски отношения“ на МВнР на Република България.

Срокове, в които трябва да се произнесе Министерството на правосъдието
В заповедта на министъра на правосъдието е посочено, че: „…при запитване от страна на Министерството на правосъди-ето общините са длъжни да отговорят в тридневен срок…“, но не е посочено считано от кога. В този смисъл съм на мнение, че тридневният срок трябва да бъде фиксиран „…считано от датата на получаване на запитването.“.

Правна същност и срок на валидност на издаденото удостоверение
Удостоверението за българско гражданство, издадено от Министерството на правосъдието е индивидуален администра-тивен акт, удостоверителен по характер, със срок на валидност една година, считано от датата на издаването му.
В заповед на министъра на правосъдието е регламентирано: „Във всички случаи документ за удостоверяване на българско гражданство се издава само от Министерството на правосъдието“.
Практиката обаче недвусмислено показва, че общините също издават документ, с който се удостоверява българско граж-данство (при постъпване в българската армия, при продължаване на образованието или при кандидатстване за работа в чужбина, при кандидатстване на съпруг/съпруга за българско гражданство, а също и при други случаи).
За да има прецизност в правната уредба, а също така и за разграничаване в практически аспект на двата вида удостоверения е необходимо документът, издаван от общините, да бъде наименуван по друг начин, съответно различен от Удостоверението за гражданство, издавано от Министерството на правосъдието.
Като резултат от реалното развитие на миграционните процеси, евентуалното бъдещо присъединяване на България към ЕС, все повече хора ще имат нужда от бърза и ефикасна процедура за установяване на гражданство. Ето защо правната уредба трябва да бъде максимално ясна, непротиворечива и разбираема за гражданите. Разумните срокове са във взаимен интерес – както за гражданите, така и за обществото.
Общи производствени правила и ред за осъществяване на производството
Подробно процесуалните правила са развити в глава V на Закона за българското гражданство “Производство във връзка с българското гражданство”, в Наредба № 1 и в указанията на Дирекция “Българско гражданство” за всяко отделно производство – необходими документи, такси при подаване на документи и при получаване на удостоверения, условия и ред за подаване, за получаване на информация за движението им, както и за крайния резултат.
Ако молбата и приложените документи не отговарят на изискванията на Закона за българското гражданство и на Наредба №1, те се връщат на молителя със заповед на министъра на правосъдието или на упълномощено от него лице. Това правило се прилага за всички преписки без изключение. Тази заповед е индивидуален административен акт и може да се обжалва по реда на Закона за административното производство или на Закона за Върховния административен съд в зависимост от статуса на подписалият заповедта - упълномощено длъжностно лице от Дирекция “Българско гражданство” или министъра на правосъдието.
Преписките се разглеждат от Съвета за гражданство по реда на постъпването им. Изключения се допускат само по решение на Председателя на Съвета по гражданството, ако важни причини налагат това.
Производството се осъществява основно в Дирекция "Българско гражданство" при Министерство на правосъдието, съвместно със заинтересованите министерства и ведомства, представени в Съвета по гражданството, които предоставят мнение по всяка конкретна преписка.
Съветът за гражданство заседава, ако присъстват най-малко ½ от състава му. Той взема решение с явно гласуване на мнозинство мининум 2/3 от присъстващите.
Министърът на правосъдието въз основа на мнението на Съвета по гражданството прави предложение до Президента на Република България за издаване или за отказ за издаване на указ за придобиване, освобождаване, възстановяване на българско гражданство, за отмяна на натурализация или за лишаване от българско гражданство.
На основание чл. 98, т. 9 от Конституцията, Президентът издава указ или отказва да издаде указ.
След приключване на производството, Дирекция “Българско гражданство” обявява номерата на преписките, приключили с издаване на указ или с отказ за издаване на
Гражданите могат да получат удостоверение за издаден указ, като представят бележка за заплатени държавни такси при получаване на документ, свързан с българско гражданство. След като бъде издаден указ, Министерство на правосъдието издава удостоверение за промените в гражданството и служебно уведомява общините и кметствата по постоянен адрес на лицето, МВР и МВнР (чл. 37 от ЗБГ).

Обжалване на отказите
Отказът за издаване на указ е окончателен и не може да бъде обжалван. Съгласно действуващото законодателство, указите на Президента могат да бъдат атакувани от конституционно определен кръг от правни субекти само пред Конституционния съд и то за противоконституционност.