6. Пакт за граждански и политически права – факултативни протоколи Пакт за икономически, социални и културни права

Двата пакта са приети от Общото събрание на ООН на 16.12.1966 г. Влизат в сила десет години по-късно след като са ратифицирани от 35 държави (1976 г.) Към 2001 г. Международният пакт за гражданските и политически права /МПГПП/ е ратифициран от 148 държави, а Международния пакт за икономически, социални и културни права /МПИСКП/ от 145 държави. България ратифицира двата пакта още през 1970 г., но са публикувани в Държавен вестник 6 години по-късно. Интересно е да се отбележи, че САЩ все още не е ратифицирала Международния пакт за икономически, социални и културни права.
Правата, закрепени в двата международни пакта възпроизвеждат правата, провъзгласени във всеобща декларация за правата на човека./ Право на труд в справедливи и благоприятни условия. Право на социална защита, на задоволително жизнено равнище и на възможно най-добро състояние на физическо и душевно здраве;Право на образование и на ползване на благата на културната свобода и научния прогрес; права като свобода на придвижването; равенство пред закона; право на справедлив съд и презумпция за невинност; свобода на мнението и изразяването; мирни събрания; свобода на сдружаването, участие в обществените работи и в избори; защита на правата на малцинствата, забранява се произволното лишаване от живот; мъченията и жестокото третиране или наказание; робството и принудителния труд; произволния арест или задържане и своеволната намеса в личния живот; пропагандата на война и на расова или религиозна омраза. Новите моменти тук са:
Чл. 1 от МПГПП е формулирано правото на народите за самоуправление
Чл. 2 създава за всяка държава, страна по пакта задължението „да зачита и гарантира на всички лица, намиращи се на нейна територия и под нейна юрисдикция, признатите им от този пакт права”. Правото на живот е гарантирано с мерки, ограничаващи смъртното наказание.
В Чл. 9 са дадени в разгърната форма правата, които гарантират личността срещу несправедлив наказателен процес, включително и правото на обезщетение. Нови моменти се съдържат и в МПИСКП. Признато е правото на стачка, по-разгърнато са представени правото на здравеопазване, образование, на участие в културния живот.
Пактовете предвиждат механизми, чрез които трябва да се упражнява определен контрол за спазване на признатите с тях права. Заедно с Всеобщата декларация за правата на човека образуват Международната харта за правата на човека. Съставна част от Хартата са и двата факултативни протокола към Международния пакт за граждански и политически права. Първия предвижда правото на индивидуални жалби срещу нарушение правата на човека, а втория – премахването на смъртното наказание - в него участват 50 държави./15.12.1989 г./.