5. Хартата за правата на човека. Всеобща декларация за правата на човека

Хартата за правата на човека на ООН включва - всеобща декларация за правата на човека, пакт за граждански и политически права, пакт за икономически, социално-икономически и културни права, протоколите за забрана на смъртно наказание и за правото на индивидуална жалба.

Хартата съдържа 6 глави:
- достойнство
- свобода
- солидарност
- равенство
- гражданство
- справедливост
Повечето от тези права се съдържат и в други документи, но Хартата е първия документ, които включва всички права.

Всеобщата декларация за правата на човека, която е възприета като общо постижение на всички народи е приета е на 10 декември 1948 и от тогава до ден днешен се отбелязва като Международен ден за правата на човека. Тя е преведена на поне 375 езика и диалекти. Декларацията е приета без гласове против. От гласове са се въздържали представители на 8 държави: Саудитска Арабия, ЮАР и държавите от бившият социалистически лагер. България гласува "ЗА", защото е член на ООН от 1955 г. Тя е първият всеобщ междуправен акт в областта на правата на човека, които е приет и провъзгласен от един универсален международен орган. Нейните 30 члена съдържат съдебни, граждански, културни, икономически, политически и социални права, на които трябва да се радват всички хора във всички страни.
Всеобщата декларация за правата на човека не е договор, тя е приета като резолюция. Но главната и цел е да осигури една обща мярка за правата на човека и да служи като стандарт. Днес тя е вече акт с нормативен характер. Самата декларация става символ на това, което в международното право се разбира - права на човека. Всеобщата декларация допълва устава на ООН, като част от конституционната структура на свободната общност.
Всеобщата декларация за правата на човека обвързва всички държави, а не само членовете на ООН.
Според декларацията всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Тя  закрепва множество основни права на човека. В чл.1 и чл.2 се прогласяват някои от основните принципи в системата на правата на човека (принципът за всеобщност и принципът на равноправието).
- в следващите разпоредби се формулират самите права от така нареченото “първо поколение” /правото на живот, на свобода и лична сигурност, забрана за робство, забрана за жестоко отношение към човека, забрана за произволен арест, правото на справедлив наказателен процес, презумпцията за невиновност, забрана за намеса в личния живот на гражданите, правото на свободно придвижване, правото на гражданство, свобода на мисълта, съвестта и религията, свобода на убежденията, правото на събрания и сдружения и др./;
- права от “второ поколение”: правото на труд, правото на почивка, правото на жизнено равнище, включително прехрана, облекло, жилище, правото на социална осигуреност, правото на образование, правото на участие в културния живот на обществото.

Декларацията не предлага никакви гаранции за спазването на прогласените права. Не се предвиждат никакви международноправни механизми за защита на признати, но нарушени права на човека.
Тази декларация, заедно с пакта за граждански и политически права и пакта за социални и икономически права са известни с понятието Харта за правата на човека.