4. Създаване на международно правна система за защита правата на човека след Втората световна война. Устав на ООН. Основни структури и организация на дейност.

ООН е създадена на 24 октомври 1945 г. от 51 държави с цел съхраняване мира чрез развитие на международното сътрудничество и колективната сигурност. Днес в организацията членуват 192 държави, сътрудничещи си на принципа на суверенното равенство и мирното разрешаване на споровете.
ООН създава всеобхватно законодателство по въпросите на човешките права ­универсален и международно признат кодекс на правата на човека, към който могат да се присъединят всички страни и да се стремят всички хора. ООН формулира широк спектър от международно признати права - икономически, социални и културни, политически и граждански права. Тя е създала и механизми, които да подкрепят и да защитават тези права и да подпомагат правителствата да изпълняват своите отговорности. В основата на това законодателство са Уставът на ООН и Всеобщата декларация за правата на човека, приети от Общото събрание съответно през 1945 и 1948 година. От тогава насам ООН постепенно разширява законите за човешките права, включвайки специфични стандарти, отнасящи се до жените, децата, инвалидите, малцинствата, мигриращите работници и други уязвими групи подлагани на дискриминация.ООН организира непрекъснато образователни кампании, програми и техническа помощ за развитие на редица национални съдебни и наказателни системи, за обединяване работата на организацията в ключовите области на сигурността, развитието, хуманитарната помощ, икономическите и социалните въпроси. Действително всеки орган или специализирана организация на ООН в някаква степен се занимава със защитата на човешките права.

Основни международноправни актове по правата на човека
В Устава на ООН бяха включени ясни и строги условия за човешките права, които положиха основата на международното законодателство в ерата след 1945 година.

Хартата за правата на човека на ООН включва:
- Всеобщата декларация за правата на човека.
- Пакта за граждански и политически права.
- Пакта за социално-икономически и културни права
- Протоколите за забрана на смъртното наказание и за правото на индивидуална жалба.

Всеобщата декларация за правата на човека
Тя е приета на 10 декември 1948 г. и този ден се отбелязва в целия свят като Международен ден на правата на човека. Нейните 30 члена съдържат основните граждански, културни, икономически, политически и социални права, на които трябва да се радват всички хора във всички страни. Всеобщата декларация има тежест в международно право и служаи за критерий, с който се оценява поведението на държавите. Много държави са включили в основните си закони или в конституциите си цитати от Всеобщата декларация.

Устав на ООН
Уставът на ООН е основен документ на организацията, който урежда правата и задълженията на страните членки и определя органите и процедурите при тяхното функциониране. Като международен договор уставът систематизира основните принципи на международните отношения.
Членството в ООН е открито за всички миролюбиви държави, които приемат съдържащите се в устава задължения и желаят да ги изпълняват.
Целите на ООН, произтичащи от нейния Устав са: да поддържа международния мир и сигурност; да развива приятелски отношения между държавите, основани на зачитане принципа на равноправието и самоопределението на народите; да осъществява сътрудничество при разрешаване на международните икономически, социални, културни и хуманитарни проблеми и да насърчава зачитане на правата и основните свободи на човека; да бъде център за съгласуване на действията на държавите за постигането на тези общи цели.

Основните принципи в дейността на ООН са:
- суверенно равенство на всички страни членки;
- добросъвестно изпълнение от страните членки на задълженията си по устава;
- уреждане на международните спорове с мирни средства по такъв начин, че да не се поставят в опасност международния мир и сигурност;
- въздържане от заплаха със сила или употреба на сила против която и да е държава;
- оказване на ООН всестранна помощ във всички действия, предприемани в съответствие с устава;
- ненамеса във вътрешните работи на която и да е било държава.

Основни структури на ООН
ООН има 6 основни органа.

Общо събрание
Това е съвещателният орган на ООН. Участват всички страни членки като всяка от тях дава един глас, избират се за 3 год с право на преизбиране.Дейността му се подпомага от комисии. Решения по съществени проблеми се приемат при мнозинство 2/3 от гласовете в зависимост от важността на проблема. Чрез своите съвещателни, надзорни, финансови и избирателни функции Общото събрание заема основно място в дейността на ООН. То упражнява контрол върху действията на органите в социалната и икономическа сфера и на тези, занимаващи се с проблемите на несамоуправляващите се територии и в/у Секретариата. Общото Събрание получава годишни доклади от генералния секретар, Съвета за сигурност, Икономическия и социален съвет, Съвета за попечителство и може да отправи предложения към тях. Последните 2 органа извършват дейността си под егидата му. Разполагането с бюджета на ООН. Избирателните -подбира членовете на Икономическия и социален съвет и избираемите членове на Съвета за сигурност и Съвета за попечителство. Освен това взима участие при избора на съдии в Международния съд и определянето на генерален секретар. Заедно със Съвета за сигурност Общото събрание има право да предложи поправки в Хартата, както и да свика конференция за ревизиране на същия документ.

Съвет за сигурност
Членове са 15 страни- 5 постоянни члена(САЩ, СССР, Великобритания, Франция и Китай) и 10 непостоянни. Последните трябва да бъдат избирани както следва: 5 от Африка и Азия, 1 от Източна Европа, 2 от Западна и 2 от Латинска Америка. Председателството се поема от всеки член за един месец. При определяне на непостоянните членове Общото събрание не само трябва да се стреми към справедливо географско разпределение, но също да отчете приноса на дадената държава за поддържането на световния мир и сигурност.
Съветът за Сигурност разследва всеки сблъсък или заплаха за реда, но може единствено да направи препоръки за мирното му разрешаване. От друга страна съветът може да изисква от страните членки да наложат различни санкции спрямо държава виновна за застрашаване или нарушаване на мира. Наказания може да влязат в сила и при проява на агресия или неизпълнение на решение на Международния съд. Основна грижа на Съветът за сигурност е запазването на световния мир, което като главна цел на ООН му отрежда изключително важно място.

Икономически и социален съвет
Икономическият и социален съвет е отговорен за изпълнението на сложната система от икономически, социални, хуманитарни и културни дейности на ООН. Неговите 27 члена се избират от Общото събрание за 3 години с възможност за преизбиране. Въпреки че няма постоянни членове, страните, които са нужни за работата на съвета, са редовно преизбирани. Дейността му е подпомагана от комисии, организирани на функционални или географски основи. Четири регионални комисии - за Европа, Азия и Близкия Изток, Латинска Америка и Африка, са създадени да се борят със специфични регионални икономически проблеми.

Секретариат
Секретариатът се управлява от генералния секретар, който е определен от Общото събрание по предложение на Съвета за сигурност с мандатът 5 години и възможност за преизбиране. Административни и политически функции. Той е длъжен да представи на вниманието на организацията всяка заплаха за мира. Генералният секретар назначава върховен комисар по правата на човека.

Международен съд
Международният съд е основният правораздаващ орган на ООН и статутът му е неделима част от Хартата. 15 съдии- избирани от Общото събрание и Съвета за сигурност, които гласуват независимо един от друг. 1 страна може да има само един съдия. Основните Съдиите служат 9 години и не подлежат на преизбиране. Седалището на съда се намира в Хага.

Съвет за попечителство
Съветът за попечителство се направлява от Общото събрание и надзирава администрацията в териториите под попечителство чрез отделни споразумения с управляващите ги държави.
Върховен комисар за правата на човека
Длъжностното лице на ООН с мандат 4 год, което носи главната отговорност за дейността на организацията по правата на човека. Задачи ­ подпомагане и защита на ефективното прилагане на всички човешки права; подкрепа на международното сътрудничество по правата на човека; стимулиране и координиране на дейността по човешките права в системата на ООН; подпомагане разработването на нови стандарти за правата на човека; помощ за ратификацията на споразуменията по правата на човека. Върховният комисар е упълномощен да реагира на сериозни нарушения на човешките права и да предприема действия за предотвратяване на нарушенията.
Службата на Върховния комисар за правата на човека (СВКПЧ) е координатор на дейността на ООН по правата на човека и служи като секретариат на Комисията по правата на човека, на органите по споразуменията за правата на човека (експертните комитети, наблюдаващи спазването им) и на други органи по правата на човека в ООН. Службата извършва и дейности по правата на човека на място и осигурява консултантски услуги и техническа помощ.

Международни стандарти за приемливо поведение на държавите
ООН е установила темпове в създаването на международни стандарти за приемливо поведение на държавите. Като законодател ­ ООН е извършила безпрецедентна кодификация на международното право. Като наблюдател ­ ООН играе централна роля в това правата на човека да не са само абстрактно формулирани, но и да се осъществяват на практика. Като изследовател ­ ООН събира данни, които са незаменими при разработването на законите за човешките права-изготвя проучвания и доклади, даващи насоки за политиката, практиката и нови институции, които могат да укрепят зачитането на човешките права. Като апелативна инстанция ­ жалби срещу държави могат да подават и отделни лица, след като всички вътрешни средства са изчерпани. Като дискретен дипломат ­ на конфиденциална основа генералният секретар и върховният комисар за човешките права повдигат пред държавите членки такива въпроси като освобождаване на затворници и замяна на смъртни присъди и др.

Право на развитие
Принципът на равенството на възможностите за развитие е залегнал в основата на Устава на ООН и във Всеобщата декларация за правата на човека - неотменимо човешко право, чрез което всеки човек и всички хора да имат право да участват, да допринасят и да се ползват от икономическото, социалното, културното и политическото развитие.

Програмата за техническо сътрудничество
Програмата за техническо сътрудничество по правата на човека, контролирана от Службата на Върховния комисар, ръководи близо 50 проекта годишно в около 30 държави. Проектите се изпълняват главно в развиващите се страни и в страните в преход към демокрация. В центъра на вниманието са четири основни области: съдебната администрация; образование по човешки права; национални институции; национални планове за действие. Специално внимание се обръща на такива въпроси като икономически социални и културни права; право на развитие; расизъм; права на коренното население; трафик на жени и деца; равенство на половете и човешки права на жените; права на детето. Разработила е регионални стратегии чрез които се извършва междуправителственото сътрудничество, споделя се опит и могат да бъдат разработвани общи политики и програми.

Борба с расизма и расовата дискриминация
ООН се обръща към всички държави да вземат мерки и да се преборят с новите форми на расизъм, по-специално чрез закони, административни мерки, образование и информация, провежда конференции и др.

Защита правата на децата
Детският фонд на ООН (УНИЦЕФ) е единствената специализирана организация на ООН, която има мандат да защитава правата на децата и се стреми да осигури всеобщото прилагане на Конвенцията за правата на детето. През 2000 г. Общото събрание прие два факултативни протокола към конвенцията ­ единият забранява вербуването на деца под 18 години във въоръжени сили и участието им във военни действия; другият засилва забраната и наказанията за продажба на деца, детска проституция и детска порнография,защита на работещите деца от експлоатация и от опасни условия на труд, гарантирне достъпа на децата до един минимум на образование, прехрана и здравеопазване и в дългосрочна перспектива да постигне постепенно премахване на детския труд и др.

Правата на малцинствата
От самото си създаване ООН постави правата на малцинствата на предно място в дневния си ред по правата на човека -специално гарантирана от член 27 на Международния пакт за гражданските и политическите права, както и от принципите за недискриминация и участие.

Защита на правата на инвалидите
ООН се стреми да издига статута на хората с увреждания и да подобрява живота им. Загрижеността на ООН за благосъстоянието и правата на хората с увреждания се корени в нейните принципи, които се основават направата на човека, на основните свободи и равенството на хората.

Заключение
Действително мерките за защита на човешките права са по-силни от когато и да било и са все по-тясно свързани с борбата за социална справедливост, икономическо развитие и демокрация, но въпреки усилията на ООН, в света продължават да съществуват значителни и широко разпространени нарушения направата на човека.