3. Идеите за правата на човека и реализацията им до Втората световна война.

Правата на човека са обект на правна уредба и реализация преди всичко на вътрешното национално право. Но те са основен въпрос и за Международното право. По своята нравствена природа всеки човек обичайно е хуманист. Той не може да остане и не остава безразличен към останалите човешки същества, където и да се намират те. Бранейки правата на другите, той в крайна сметка брани и свойте права. Би било добре ако хуманното поведение на отделният човек преминава в хуманно поведение на и отделните държави. Доколкото хуманизмът е над национален, неизбежно става по-нататък и интернационализацията на усилията да се осигури определен минимум права на всеки човек. Така хуманизмът от действаща в международни отношения система от морални норми преминава в система от норми на Международното право - възниква международно хуманитарно право.
До Първата Световна война е имало отделни споразумения в защита на някои категории лица, но те не са имали претенцията да осигурят общи гаранции за правата на човека изобщо. Подписани са преди всичко международни спогодби за защита на религията на малцинствата в отделни държави./Вестфалските мирни договори/, Конвенции за забрана на робството и борбата с него-18-19век. Така през 1841г. пет европейски държави се споразумяват, че ще смятат търговията с роби за пиратство и взаимно си предоставят правото да претърсват търговските си кораби. По-късно в общият договор на Берлинската конференция от 26.02.1885 г., се приема, че търговията с роби е забранена според общите принципи на Международното право.
Идеи за създаването на международни организации съществуват много преди 20 век. Политическото разединение и враждите между отделните народи са основен фактор за сравнително късното им реализиране. Първи стъпки към осъществяването на тези идеи се правят през 19 век. Първоначално държавите създават международни организации, за да сътрудничат помежду си по специфични въпроси.
-. Международният телекомуникационен съюз/1865г/
- Международен телеграфен съюз/1874г./
-Световният пощенски съюз (сега и двата специализирани агенции на ООН). Тези две събития дават надежда, че и големи световни проблеми могат да бъдат разрешени по пътя на взаимното съгласие.
Идеята за предотвратяването на последиците от военните конфликти и изграждането на структура, която да се грижи за мироопазването постепенно започва да си проправя път. През 1889 г. в Хага се провежда Международна мирна конференция, която цели да разработи начини за разрешаване на кризи по мирен път, предотвратявайки войни, и систематизиране на правила за водене на война. Като резултат е установен и започва своята работа през 1902 г. Постоянният арбитражен съд. Последиците от Първата световна война провокират вземането на по-радикални мерки като създаването на Обществото на народите на Парижката мирна конференция. В подписаният от 44 държави устав на новата организация заляга Версайската система от мирни договори, което я превръща в удобен инструмент за прокарване на интереси в ръцете на страните победителки.
Парижката мирна конференция одобрява решението за създаване на Обществото на народите на 25 януари 1919 г. Уставът на Обществото е подписан от 44 държави на 28 юни 1919 г. От 27-те държави победителки във войната, от доминионите на Великобритания Канада, Австралия, Нова Зеландия и Южна Африка, както и от Индия. Към ОН се присъединяват 13 специално поканени неутрални държави. Няколко месеца след създаването на Обществото, се присъединяват България и Австрия (през 1920 г.)
Един от важните органи на ОН е Секретариатът. Той е постоянно действаща институция. Не участват всички, в началото само великите сили, после разделят секретариата, като в него участват постоянни и непостоянни членове:
- постоянни членове – Великобритания, Франция, Италия и Япония (САЩ не приемат Версайския мирен договор, и не са членове на Обществото на народите);
- непостоянни - избират се всяка година от общото събрание.
Секретариатът се разделя на комисии, в които се подготвят законите, за да се приемат от Общото събрание.
Норвежецът Фритьоф Нансен лобира за България. Той счита, че биха могли да помогнат на България, ако тя влезе в Обществото на народите да получи финансова помощ. България става член на Обществото на народите на 16 декември 1920 г., получава 2 заема, които ѝ помагат за излизане от следвоенната криза.
Причините ОН да се смята за провал са разнородни. Изискването за единодушен вот, липсата на военна сила, провеждането на собствените интереси на най-важните страни и бавното вземане на решения от непостоянните Съвет и Асамблея водят до неефективност в дейността ѝ. Неучастието на големи държави също подпомага провала на организацията. САЩ никога не се присъединява. Италия и Япония напускат. Германия е член за кратко, а Съветският Съюз е пет години по-късно след приемането му заради войната с Финландия. Още повече, изключването на предложената от японците Клаузата за „расово равенство” от Устава на ОН уронва авторитета ѝ. Друга основна причина за неуспеха на Обществото на Народите е и тежката икономическа обстановка, в която се намират много от Европейските държави в края на Първата Световна Война
Най-важна е Секцията за малцинствата, която е създадена през 1921 г. ОН влиза във функцията си на закрилник на правата на малцинствата. Още на първото заседание на Съвета на ОН е взето решение да се изработят правила и норми по малцинствения проблем-създадена е комисия от дипломати - специалисти по Международно право, които да изработят правилата. Характерно за тази система, приета 1920г. е, че според нея жалбите (оплакванията на малцинствата се приемат в Секретариата). Генералният секретар решава къде и как да бъдат решавани тези оплаквания. След Първата Световна война е създадена една значително по-широка мрежа от Международно правни актове в защита на правата на човека. Първите стъпки през 1918 – 1920 г са загриженост за правата на бежанците от Русия. Организацията ръководена от д-р Нансен си поставя за цел да снабди бежанците от Русия с паспорти, да легализира пребиваването им на територията на съответните държави, да осигури помощи (дрехи, храни), да съдейства за реализиране на правото им на труд.
Наред с актовете за защита на правата на малцинствата от Централна и Източна Европа са приети конвенции в защита на труда:
- Конвенция относно нощният труд на деца
- Конвенция за закрила на майчинството
- Конвенция относно седмичната почивка
- Конвенция за безработицата
- Конвенция относно платеният годишен отпуск

Израз на загрижеността за съдбата на множеството бежанци, появили се след Първата световна вийна са редица Международни актове, приети в тяхна зашита. Контролът за спазването на сключените Международни договори е поет от създаденото след Първата световна война Общество на народите.(ОН).
През 26-те години от съществуването си ОН е ръководена само от трима генерални секретари. След серия малки успехи и гръмки провали организацията на практика спира да действа след възхода на силите на Оста през 30-те години, водещи Европа и света към нова война. Избухването на Втората световна война практически слага край на ОН, но тя формално е разпусната чак през 1946 г., когато на нейна база се появява нова организация с нова структура и ново име - Организация на обединените нации (ООН). ООН заменя Обществото на народите с по-голям успех, като наследява някои негови агенции и организации.