9. Квалификация /правната характеристика/ в международното частно право – същност, видове и способи за извършване.

Квалификация на отпращащите правните норми

Прилагането на всяка правна норма е немислимо без *квалификация на отпращащата правна норма = установяване на нейното съдържание, нейния смисъл и подчиняване на фактическите обстоятелства на хипотезиса на правната норма. Правната квалификация на фактите е условие за нейното правилно прилагане. Квалификация се извършва винаги, когато трябва да се прилага дадена правна норма. Особеностите на МЧП са свързани с това, че поради действието на отпращаща норма се налага прилагане на чужди норми. Значението на квалификацията в МЧП е съществено, защото тя командва прилагането на даден закон.
За да определи кое е приложимото право: на първо място съдията следва да квалифицира съответния институт към една от правните категории. В зависимост от това как ще се квалифицира ПО – като договорно или деликтно, ще се приложи една или друга отпращаща норма.
Специфичният момент е в т.нар. *конфликт на квалификацията. Той произтича от различията на отделните институти и уредбата им в националните законодателства, респ. по кое законодателство съдията ще следва да квалифицира ПО с оглед прилагане на съответната отпращаща норма. *Квалификацията е правна квалификация на термините и понятията, които се съдържат в отпращаща норма (квалификация от първа степен) и правно изясняване и характеристика на привлечените норми от МЧП (квалификация от втора степен).
Квалификацията започва още от избора на препращащата норма. Съгласно ГПК съдът е длъжен да квалифицира нормата още с доклада по делото - преди първото заседание (в закрито заседание).
Прилагането на отпращаща норма е свързано с международния елемент, което е свързано и с определена чужда държава. Т.е. квалификацията на един и същи фактически състав може да бъде различна. Наличието в различните държави на едни и същи отпращащи норми не гарантира еднакъв избор на приложимото право. Защото макар и нормите да са едни и същи, квалификацията, която ще направи съдът или правоприлагащият орган на едно ПО като договорно или извъндоговорно предопределя квалификацията на една отпращаща норма.

Квалификацията от първа степен – тази, която води до подчиняване на фактическите обстоятелства на обема на отпращащата норма (хипотезата), съгласно чл. 31 винаги се извършва съгласно закона на сезирания съд.  Защото още когато се подвеждат фактическите обстоятелства под хипотезиса на правната норма, съдията няма никаква представа за съдържанието на чуждото право. Той може само да тълкува фактическата обстановка само съобразно собствените си принципи и съобразно собственото си право. Затова и чл. 39, ал.2 посочва българското право. От принципа има някои изключения, които са сравнително редки:
1)     Квалификацията на недвижимите имоти и недвижимите вещи се извършва съобразно правото на държавата, където те се намират – чл. 61, ал. 2 КМЧП;
2)     Непознатите на закона понятия –> тези правни институти следва да се квалифицират според правото, от което те изхождат – чл. 39, ал. 2 КМЧП. Например, ако съдът или правоприлагащият орган бъде сезиран със спор относно взаимоотношенията в тръста (вид доверителна собственост – институт на английското право), франчайзинг (договор), единственото нещо, за да може да квалифицира ПО е да го квалифицира като договорно или извъндоговорно и да се опита да намери подобна норма в собственото си право.

След като бъде извършена квалификацията от първа степен, правоприлгащият орган пристъпва към прилагане на самата отпращаща норма. Понятията, които се съдържат в отпращащата норма, също се тълкуват от сезирания съд. Защото това е национална отпращаща норма и е създадена от самия законодател.  (?????)

Квалификацията от втора степен. След като вече е подчинен фактическият състав на хипотезиса на правната норма и е определено чуждото право, следва това чуждо право да се приложи. Тълкуването на понятията на чуждото право става по реда и смисъла, които са предвидени в съответната чужда правна норма или чужд правопорядък. Следователно, когато прилага отпращаща норма, правоприлагащият орган прилагайки чуждото право трябва да се съобразява и с чуждата съдебна практика, съответните научни трудове за тълкуване на чуждото право, начина, по който са определени автономно в чуждото право съответните правни институти.

Автономна квалификация - Освен от първа и втора степен, МЧП познава и още един вид квалификация – автономна квалификация.  Възможността за нея е предвидена в чл. 39 КМЧП. Под автономна квалификация се подразбират две неща:
Ø  когато законодателят дава определение на термините, използвани в акта;
Ø  тълкуването, което дава Съдът на ЕС – изрично автономно тълкуване. Т.е. начинът, по който се определят термините на общностното право са идентични  за всички държави членки.
Ø  чл. 39, ал. 3 КМЧП -> когато съдът или правоприлагащият орган е възможно да изработи собствено тълкуване на определени понятия с оглед международния характер на спора и особеностите на МЧП. Това би трябвало да бъде под строгия контрол на неговото правосъзнание и на горестоящата съдебна власт;
N.B. Субект на квалификацията е винаги правоприлагащият орган.

Приспособяването и транспонирането на правни институти

 *Приспособяване на правен институтедно и също ПО, което е подчинено на несъвпадащи норми, черпени от различни правопорядъци. (Например, СИО, която не е позната на германското право, когато е възникнала у нас, но в последствие трябва да бъде преценена по друг правопорядък, в тези случаи е налице приспособяването. Т.е. няма да се говори вече за СИО, а ще се говори за съсобственост – съдът ще се опита по някакъв начин да приспособи един институт към друг, който е подобен и съществува в другия правопорядък).
*Транспониране правните последици, които са възникнали при действието на един правен акт, да се зачетат в друга държава, чието право не познава този правен институт.