9. Действие на данъчните правни норми по време, място и по отношение на лицата.

Данъчноправните норми действат в 3 направления, както всички други норми:
Действие по време – възможно е още с приемане на нормата да се определи крайния срок на действие, като това ограничение се среща при норми, с които се създават данъчни облекчения. В масовия случай, когато не е определен краен момент се наблюдават промени, защото нормите са свързани със социалния живот, инфлацията и др. /всяка година се определя в таблици данъка за ФЛ/.
Влизане в сила на данъчните норми - данъчните закони влизат в сила по общия правен принцип – 3 дни след обнародването им, ако не е казано друго в самия данъчен закон.По този общ принцип влизат в сила устройствените и процесуално-данъчните норми. За същинските норми, уреждащи плащане на данъци действа принципа от 1.01. на следващата година -- Данъчните закони са специфични, уреждат специфични отношения, които се реализират в икономическата сфера, затова влизането им в сила трябва да се съобразява с тези реалности. Една от тях е финансовата година на стопанския субект. Всеки стопански субект води своите сметки в определени периоди, и ако влизането в сила на данъчния закон не е съобразено, ще се затрудни изчисляването и събирането на данъка.
Данъците са основния приход в бюджета. Всеки бюджет се съставя и изпълнява в рамките на наличната година, затова влизането в сила на данъчните закони е предвидено винаги по-късно. От една страна датата трябва да е съобразена със стопанската и бюджетната година, от друга страна трябва да се даде възможност на данъчните служби предварително да се запознаят с предявените данъчни задължения. ЗУДБ – приемане и промени по нови данъчни закони да се съобразяват с влизането в сила и на държавния бюджет. Когато говорим за данъчни задължения, които са в рамките на един месец, правната норма може да влезе в сола от 1-во число на месеца, ако това не дава сериозно отражение върху бюджета. Обратно действие е недопустимо, макар да няма изрична регламентация.
Принцип на неретроактивност – всеки данъкоплатец трябва да знае предварително и ясно каква данъчна тежест ще понесе. Ако това не се спази, ще се наруши стопанската инициатива. У нас съществува макар и малка възможност да се даде обратна сила на данъчния закон. Тогава ще се създадат много затруднения. Дори и в тези, които ще действат занапред, трябва да е посочено как ще се решават висящите положения. С обратна сила - при налагане на данъчни наказания. Обратно действие при тълкувателни закони, обратна сила при определени спорове, когато данъчното отношение се поражда от друго правно отношение.
Действие по място – ДПН действат на територията на страната, т.е. в пределите на територията, определена с политически държавни граници. ДПН не действа извън тези предели, защото тя е реализация на държавния суверенитет. Изключения: 1.Не винаги ДПН действат върху цялата територия-типично ограничение са безмитните икономически зони, там действат ЗДДС и Закона за акцизите само за алкохол и цигари; 2.Извън границите – митническо нарушение при вход.
Действие по отношение на лицата – от една страна, освен ФЛ и ЮЛ, субекти на данъчни задължения може да са и други социални дадености, предвидени като такива само за цели на данъчното законодателство /гражданско дружество и място на стопанска дейност/. Данъчните закони характеризират субектите с допълнителни белези, като така ги квалифицират като местни или чуждестранни лица, за целите на данъчното облагане. Друг проблем, свързан със субекта е, че дан.правните норми действат спрямо неограничен брой адресати, но за определена категория адресати /ЗКПО е за ЮЛ; ЗОДФЛ е за бълг.граждани/ На тази база се прави сравнение и отграничение между данъчните норми и индивидуалните данъчни актове. Индивидуалния данъчен акт – с еднократно действие, отнася се за конкретен адресат и случай. Това са актове по приложението на данъчните норми, когато в тях се предвижда издаването на такъв акт.