8. Тълкуване на данъчните правни норми. Попълване на празноти в данъчните закони.

Тълкуване на данъчните норми. Смята се, че данъчните норми се тълкуват стриктно, изхождайки от принципа за законоустановеност на данъчните задължения и НЕ в полза на някои от страните. Има кодекси, където е предвидено, че при съмнение се тълкуват в полза на ЗЛ – например руския кодекс. В данъчната теория преобладава схващането, че данъчното право, макар и да заимства понятия и институти от други отрасли, е автономно, т.к. често тези понятия и институти са модифицирани за целите на данъчното облагане. За това всички данъчни закони имат ДР, които съдържат легални определения. Понятията в ДПр се схващат в техния стопански смисъл, а не само от гледна точка на правно-формалното им съдържание. При тълкуването на данъчните закони се изхожда от общото понятие за тълкуване като мисловна дейност, извършена от правоприложителя, за да се установи точният смисъл на правната норма. Приложими са буквално, граматическо, систематическо тълкуване; както ограничителното, така и разширителното тълкуване. Когато говорим за попълване на празноти в данъчните закони става въпрос за това дали данъчният закон може да се прилага по аналогия. Принципът е, че каквото не е уредено в закона не може да се допълва. ЗНА не допуска аналогия при юридическата отговорност – административна, наказателна или дисциплинарна. От принципа на законоустановеност на данъчните задължения се приема, че аналогията в данъчното право е недопустима!
Непълнотите могат да са два вида: -във връзка с характеристиката на отделните елементи, определящи данъците. Могат да се преодолеят и чрез тълкуване. Става въпрос за неяснота в закона. -когато непълнотата е свързана с основни елементи, по повод на които възниква задължението - този порок не може да се преодолее чрез тълкуване.