7. Стълкновителни /отпращащи/ норми – структура, видове. Признаци за определяне на приложимото право. Принципът на най-тясната връзка.


Особеностите на предмета на регулиране на МЧП водят до създаване на една специфика на нормите на МЧП. Затова, за разлика от другите правни клонове, в МЧП различаваме два вида правни норми: преки и стълкновителни (отпращащи).
Преки норми в МЧП -> не се различават от коята и да било гражданско-правна норма. Тяхната структура е хипотеза, диспозиция и санкция. Специфичното тук е предметът на регулиране  - те уреждат специални частни ПО с МЕ. Преки норми, регулиращи частни ПО с МЕ се съдържат във вътрешни и м/ународни източници.
Например, тези, уреждащи правния статут на чужденците или нормата, която урежда, забранява или разрешава придобиване правото на собственост в/у земя от чужди граждани.
Преките норми, създадени по м/ународен договорен път или тези, съдържащи се в източници с м/ународен произход имат примат пред вътрешните преки норми, уреждащи този вид отношения и се тълкуват по чл. 3, ал.2 от КМЧП. Преки норми са, например, тези на Виенската конвенция за м/ународна продажба на стоки -> тя съдържа непосредствена и пряка уредба на договор за продажба на стоки в случай, че продавачът и купувачът се намират в две различни държави. В самата Конвенция се предвиждат задълженията на продавача и тези на купувача, как следва да се достави стоката, мястото на предаване на стоката и т.н. Ако е налице м/ународна продажба на стоки, съдът отива направо към прилагане на тази Конвенция.
Когато страните са избрали приложимо право, или са договорили нещо друго от диспозитивните преки норми, то прилага се съответната договорка м/у страните.
Преките норми могат да бъдат императивни и диспозитивни. В много случаи в м/ународни конвенции не се дефинира точно приложното им поле. В тези случаи, правоприлагащият орган следва да определи приложното поле на съответната пряка норма съобразно своето собствено материално право (по закона на сезирания съд).

Отпращащи норми

Втората група х-рна за МЧП са отпращащите (стълкновителни) норми, или още колизионни норми. Те локализират ПО и определят седалището на ПО, посочват компетентния правопорядък, който уреджа съответното частно ПО. Законодателят посочва кога и при какви условия ще се допусне прилагане на чуждо право. Без отпращаща норма в националното МЧП, съдът няма право да прилага чуждо право.
Приложимото чуждо право не се определя от отпращаща норма конкретно. Тя съдържа общ критерий, избран според вида на ПО, въздигнат в такъв с оглед привързване на ПО към даден правен ред.  Обикновено този критерий е елемент от самото ПО или от правния статут.
Например: Правният статут се определя от мястото, където лицето е регистрирано - чл.56 КМЧП.
Отделните елементи на едно ПО могат да бъдат регулирани от различно право съобразно отпращащата норма.
Например: Формата на сделката се подчинява на правото на държавата, където е сключена. Но самото съдържание и кое е приложимото право към договорното ПО се определя от друг критерий. Няма пречка този критерий, приложим към същността на ПО да се приложи и към формата на сделката, но е възможно и различно приложимо право.

Структура на отпращащата норма

Хипотезата се нарича обем, защото обикновено тя в своята хипотеза съдържа цял институт.
Диспозицията  се нарича привръзка и сочи приложимото право въз основа на избрания от законодателя критерий. В зависимост от това как е осъществен фактическият състав и какво се съдържа в него, приложимото право може да се различава, посочено в привръзката, която не се изменя, константа е и съдържа критериите за приложимото право.
В зависимост от привръзката, отпращащите норми биват два вида:
 едностранни (еднопосочни) - тези отпращащи норми, чиято привръзка конкретно посочва приложимото право или сочи директно правото на държавата, което следва да се приложи. Обикновено това е правото на сезирания съд - тази държава, от която изхожда отпращащата норма.
Например:
Когато двамата съпрузи нямат общо отечествено право и общо обичайно местопребиваване, то по отношение на развода се прилага бг право - чл. 82, ал.2 КМЧП -> Когато е налице хипотезата, се прилага едностранната отпращаща норма, съгласно която приложимо е бг право към развода.
 двустранни (двупосочни) - при тях, при осъществяване на фактическия състав е възможно прилагането на кое да е чуждо право. В КМЧП се съдържат само и единствено стълкновителни норми (не и преки), повечето от които са двустранни, а едностранните са малко и са изключение.
Двустранната отпращаща норма поставя в едно и също положение чуждият и местният правен ред като, в зависимост от фактическия състав, може да бъде приложено както местното, така и чуждото право.

Регулативна функция на отпращащата норма - т.нар. теория на развръщането на правото - не е теоретична постановка, а се прилага в съдебната практика. След като отпращащата правна норми посочи приложимо право в своята диспозиция, при осъществяване на фактическия състав на мястото на привръзката се привлича съответната чужда материална норма или местна, според зависи от приложимото право, която заема мястото на привръзката и така се разгръща в правило за поведение.