7. Данъчни правни норми. Същност, структура и видове. Материални и процесуални данъчни правни норми.

I.Обща х-ка: 1.Първо в основата на тази х-ка стои същността и особеностите на регулираните обществено-икономич. отнош-я. Можем да характеризираме дан.- норма от към предмета на регулиране, като посочим 4 осн. групи обществено-икономич. отнош-я, регулирани с нормите на ДП. I-та група са отнош-ята по създаването на нац.- доход и неговото натрупване в бюджета. II-та група отнош-я са тези, които се пораждат, за да се удовлетвори опр. цел - това се постига чрез задълж.- финансови вноски. III-та група отнош-я са тези, при които д-вата престира опр. услуга, ср/у която се заплаща съотв.- държ. или местна такса. И IV-та група отнош-я са тези по обезпечаването на държ.- интереси при определяне дохода, печалбата и при изпълн-ето на публ.- вземания. Те имат охранителен х-р. 2. На второ място можем да характеризираме дан. правната норма и от към Структура.В структурно отношение ДПН, както и останалите ПН, съдържа:
Хипотезис – това са указаните в нея факти и обстоятелства при наличието, на които настъпват предвидените правни последици.
Диспозиция – определя правилото за поведение, предписано от нея.
Санкция – предвижда мерките за държавно-властническо въздействие при неизпълнение на предписаното право.
Трите части не винаги са в един текст. Най-често санкцията се намира в раздела на административно-наказателните разпоредби. Когато ФС, определен в хипотезиса, се реализира, възниква конкретно право и задължение за данъчния субект /ДС/.
На терто място можем да разгледаме ДПН и от към метода на правно регулиране. В теорията се приема, че методът на регулиране зависи от регулираните обществени отнош-я. Щом като тези отнош-я имат нац. х-р и значение, методът на регулиране следва да бъде властнически. Империумът на данъчната норма е изразен по различен начин. Той се проявява както в хипотезиса, така и в диспозицията и особено в санкцията на данъчно-правната норма. Вс. данъчни закони съдържат адм. наказателни разпоредби. Властнич.- разпореждане на дан.- норма е адресирано и към двете страни на данъчното правоотн-е-това означава, че дан.- закони предвиждат санкции и за органите по приходите, най-вече в ДОПК има доста разпоредби, които предвиждат адм.-наказ. отговорност в различни хипотези, това е идеята, не само дан. субект да е носител на адм.-наказ.отговорност.
II.Видове данъчноправни норми: В зависимост от проявлението на империума различаваме сл. видове данъчни норми: а/задължаващи са нормите, с които субектите на дан.- правоотнош-я се задължават да изв. определени действия. Напр. нормите, с които данъкоплатецът се задължава да се регистрира данъчно, да подаде дан. декларация, да подаде справка-декларация, да плати данъка в срок и др. б/разрешаващи данъчноправни норми са тези, които дават право на данъкоплатеца да предприеме или да непредприеме опред. действия. Напр.сега действащия закон за ДДС - предвиди възможността за доброволна регистрация по ДДС - ако не си достигнал минималния праг за регистрация по ДДС може и да се регистрираш, може и да не се регистрираш. в/забраняващи са дан.- норми, с които се предписва на субектите да не извършват действия, с които могат да увредят интересите на фиска. Такива са действията за укриване на дохода, печалбата т.е. действия, чрез които се заобикаля данъчния закон. г/оправомощаващи дан. норми - напр.възлагането на задълж-ето на работодателите да удържат данъка в/у доходите и да го внасят в бюджета. д/техникоюридич. норми – те са напр.нормите за амортизационните отчисления. Дан.норми могат да се разделят и на данъчни норми с пряко и с косвено действие – към нормите с пряко действие се отнасят тези, относно отговорността за нарушение на дан.- законодателство, а към нормите с косвено действие се отнасят тези относно дан.- облекчения.