6. Правна уредба на частноправните отношения с международен елемент – методи на правна уредба и видове норми.


Видове норми

В международното общуване и взаимодействието между правните системи на различни държави до голяма степен са уеднаквени разпоредбите, както в материалното, така и в процесуалното МЧП. Отпращащите норми в бг МЧП със същите критерии се срещат и в другите правни системи. Развитието на всяка правна система е свързана с реципирането от други правни системи. В този смисъл, привръзките в българското МЧП са взети от тези норми, които са изработени в международното общуване или други правни системи.
Общата привръзка на двустранната норма се нарича “формула на привързване” = диспозиция на отпращащата норма. Някои от тези привръзки имат общ характер, т.е. прилагат се при всички видове правоотношения, защото всички типове правоотношения имат субекти. Общата привръзка се прилага при деликтни и договорни правоотношения и т.н.
Други привръзки са характерни само за определен тип правоотношения – специални привръзки.
Общите привръзки се обозначават с латински наименования:
è lex personalisличен закон на физическото лице - представлява определяне на приложимото право към правния статут на физическото лице като субект на частното правоотношение. Lex personalis определя правоспособността, дееспособността, личните права на физическото лице. Правните системи на различните държави познават два варианта на lex personalis:
o   lex patriasзакон на гражданството, т.е. някои правни системи определят личния закон на физическото лице по правото на държавата, чиито гражданин е съответното лице;
o   lex domiciliiправо на държавата по обичайното местопребиваване на физическото лице, т.е. връзката е териториална
Тези критерии зависят от законодателя на всяка държава. В редица законодателства съществува и т.нар. смесена система, която е много по-разпространена днес. У нас също като субсидиарен критерии се приема този по обичайното местопребиваване, т.е. териториалната връзка на лицето с конкретната държава. За лицата, които имат двойно гражданство, нито едното от които не е българско, личният им закон се определя от държавата, в която е обичайното им местопребиваване.
è По отношение на юридическите лица, правният статут се обозначава като lex societatis, т.е. личен закон на юридическото лице. Определя се дали съответното образувание е юридическо лице или е гражданско дружество и какъв вид търговско дружество е, кой го представлява, надлежно ли е учредено, как ще се прекрати, как ще се преобразува, т.н. Законодателството на всяка държава избира критерии за определяне на приложимото право и това може да бъде:
o   законът по месторегистрация;
o   законът по действителното седалище;
o   законът, където то осъществява основната си дейност;
При юридическите лица не може да има лице без националност – то винаги е създадено по правен ред и има националност.
è lex rei sitae – закон по местонахождение на недвижимия имот, който определя дали вещта е движима или недвижима, обема на вещните права (право на собственост, право на строеж, право на преминаване). Ако вещта се намира в Румъния – румънското право определя кои са вещните права, обема им, прехвърлянето и т.н. Ако в румънското право не съществува като вещно право правото на строеж, то румънското право няма да урежда това право.
Правото по местонахождение определя формата на сделките с недв. имот, което е приложимо към прехвърлянето на вещните права. То не се прилага при договора за продажба на недвижим имот, защото това е облигационно правоотношение с транслативен ефект.
è lex loci actus – закон по местоосъществяване на правното действие и регулира формата на правното действие и може да придобие различни варианти:
o   закон по местоизпълнението – налице е правно действие, което определя начина, по който ще се изпълни задължението;
o   закон по местонастъпване на вредоносното действие – въз основа на него може да се определи фактическият състав на деликта (гражданско извъндоговорно правоотношение и вината се презюмира);
o   закон по местосключване на брака
è lex fori – закон на сезирания съд. МЧП е винаги на сезирания съд (т.е. материалният закон на съда) и е широка формула, защото сезираният съд винаги прилага собственото си процесуално право. Съдът не прилага чужд процес, защото е публично-правна институция и прилага собствените си правни норми.
На второ място, сезираният съд винаги прави квалификацията на правоотношението по собственото си право. Законът на съда винаги определя неговата международна компетентност, т.е. дали българският съд е компетентен да гледа едно дело с международен елемент, се определя от българското право. А това, че в българското право има източници с международен произход, е без значение. Когато не може да бъде установено съдържанието на чуждото право, тогава се прилага законът на сезирания съд. В определени случа,и когато бъде отклонено прилагането на чуждото право, се прилага българското право, ако сезираният съд е бг.
Специални формули на привързване:
è lex voluntatis – прилага се в договорните отношения и означава възможността на страните да изберат приложимо право към техните правоотношения;
è lex loci laborisзакон по местополагане на труда;
è lex bandere - закон на знамето – прилага се в морските правоотношения;
Принципът на привързване е lex proximus, т.е. законът на най-тясната връзка. На първо място, всички норми, които се съдържат в КМЧП са изградени на този принцип. Съгласно чл.2, ал.1 законодателят изрично е заявил, че привръзките, които е избрал в отпращащите норми на кодекса са изградени на този принцип. Чл.2, ал.2 от КМЧП – съдържа т.нар. *“коригираща клауза” (escape clause). Става дума, за това, че в хода на разглеждане на делото правоприлагащият орган може да установи, че критериите, които законодателят използва в конкретния случай и спрямо конкретните факти не притежават ............................Възможността в чл.2, ал.2 не означава, че съдията може алтернативно да приложи друго право, а само възможност, на която може да се позове правоприлагащият орган. Най-често този принцип се прилага при договорните отношения.