5. Основни периоди в историческото развитие на международното частно право. Основни теории относно същността на международното частно право. Историческо развитие на българското международно частно право – позитивно право и наука.


Първите текстове, регламентиращи отношения с международен елемент са се появили в древните хиндуиски книги /веди/.
Методологически основания за изучаване историята на МЧП:
-Наличието на отношения, наподобяващи съвременните частни отношения с международен елемент
-Наличието на уредба на тези отношения
Първата уредба на частни отношения с международен елемент е статусът на чуждестранните търговци.
ІВторотоІ хилядолетие – Тигър и Ефрат. По-късно в древния Египет, Гърция, Рим. Тук вече има особена уредба на частни отношения -–с международен елемент.
В Гърция това са различни видове двустранни договори между гръцките градове със съседни народи: договори за исополития /чрез тях всяка една държавите-съдоговорителки приравнява чужденците към своите граждани/ ; симболаи /те са прототип на сегашните договори за правна помощ – между Атина и Милет/ ; договори за азилия /държавата-съдоговорителка гарантира закрила срещу насилия и посегателства спрямо гражданите на другата държава-съдоговорителка/.Тези източници са били международноправни в стара Гърция.
Рим – хус цивил и хус гентиум /правото на перегрините/, прецедентно е,  то има вътрешноправен произход. Тук източниците на МЧП са вътрешноправни.
След разпадането на Римската империя във Византия действа Юстиниановата кодификация – в нея няма норми на МЧП. Те постепенно се включват.Местният закон е меродавен при сключването на сделки и правните последици от тях.
В Италия градовете-държави са на мястото на Западната римска империя. Търговските отношения се развиват. Опитват се да приспособят старите римски отношения, но не успяват, защото са робски отношения. Затова постепенно италианските юристи създават нова уредба – статутите за регламентирането на частни отношения с международноправен елемент. Глосатори – първи научни трудове по МЧП. Те възраждат римското право до общо право за цялото Средиземноморие.
Постглосатори - най-важните за МЧП са Бартолус и Балдус – италиански юристи през 12 век. Бартолус разделя статутите на : лични, вещни, свързани с формата на правния акт. Балдус пръв ясно и регламентирано прилага личния закон на наследодателя като меродавен за неследяването, З на местонахождението на вещта при прехвърляне на недвижимости.
По-късно откриване на уредба на международни отношения става във Франция и Русия.
Шарл Дюмулен /1500-1566/ за първи път аргументира теорията за автономията на волята. Страните в един договор трябва да бъдат свободни сами да определят на коя провинциална система да подчинят своите облигационни отношения. Ако волята на страните не е изяснена достатъчно ясно и недвусмислено в договора, според Дюмулен съдът е длъжен да разкрие и установи тази воля. Той разделя кутюмите на реални /свързани с права върху вещи/ и лични /свързани с правоспособността и дееспособността на лицата. Реалните са задължителни за лицата на дадена територия. Личните следват личността, където и да се намира тя. Кутюмите са местни гражданскоправни системи в Западна Европа.
1804 г – Код Цивил – първата съвременна норма на МЧП – принципа на отечествения закон. Многостранни международни конвенции по МЧП.
След това – Холандия – Паоло и Йохан Вут и Улрих Хубер.
Германия – епохата на съвременния капитализъм – появяват се първите школи по МЧП – в Италия, Германия и Америка. Техни представители са: Паскуале Манчини /Италия/, Фридрих фон Савини /Германия/, Джоузеф Стори САЩ/.
Според Манчини МЧП трябва да бъде изградено на принципа на отечествения закон /когато едно лице е гражданин на една държава, то се подчинява на нейните закони, независимо къде се намира/
Фридрих фон Савини – разработва концепцията за международната общност на държавите. “Ако едно отношение засяга повече от една държава с оглед справедливото му решаване, би трябвало да се прилага чуждестранното право. Местното право трябва да отстъпи в името на тази международна справедливост и сътрудничество”.
Джоузеф Стори – всяко лице, което живее на територията на една държава и там е центърът на неговите икономически, лични, политически интереси, то се подчинява на нейното право без значение от каква националност е – принцип на местожителството.
Чл.3 от Наполеоновия кодекс – принципа за статута на френските граждани в чужбина – където и да са, се подчиняват на Френския кодекс.
Конвенции в края на 19 век
Хагските конвенции, тези в областта на интелектуалната собственост.
В света има няколко центъра за развитие на МЧП. Хагската конференция по МЧП – провежда се всяка година в Хагската академия по МЧП.
Рим – юнидроа – разработват проекти за многостранни международни конвенции в областта на МЧП, които след това се предлагат на държавите за ратифициране и присъединяване.
САЩ – конференция по МЧП.
Съвременни тенденции за развитие на МЧП
Кодификация на вътрешните източници, особено в континенталната правна система и страните, повлияни от нея. Вече си пробива път и в англосаксонската правна система.
Международноправни източници – унифициране на нормите на МЧП посредством многостранни международни конвенции.
Определение за МЧП. Има две теории:
1.                      МЧП е правен отрасъл, който урежда определена група обществени отношения, които са частни отношения и които се пораждат между ФЛ, между ФЛ и ЮЛ, между ЮЛ и ЮЛ, между ЮЛ и чужда за тях държава или междуправителствена организация.
2.                      МЧП е съвкупност и норми, които се прилаат от ЮЛ и ФЛ в международните отношения.

Когато говорим за международен чуждестранен елемент в дадено правоотношение ние нямаме предвид отделен елемент от правоотношението, а връзката на даденото правоотношение с повее от една държава.
Систематично място на МЧП в праната система.
По този въпрос се спори и има няколко теории.
1.Теории отнасящи МЧП към международното право:
а/ теория на интегралния интернационализъм, според която международното право се дели на международно публично и международно частно право, като МЧП се явява дял на международното право;
б/ теория на делегацията, според която между международното публично право и МЧП съществува тясна и неразривна връзка, но основните въпроси на МЧП могат да се решават само въз основа на правните норми на международното публично право;
в/ монистична теория, според която международното право е единно и обхваща международното публично право /МПП/ и МЧП. Привържениците на тази теория са против рязкото разграничение на МПП и МЧП;
г/ двойствена теория на МЧП, според която МЧП се състои от две категории норми – наддържавни и вътрешнодържавни. Наддържавните норми на МЧП имат за задача да определят компетентността на отделните държави в материята на частните отношения с международен елемент. Вътрешнодържавните норми представляват конкретната уредба на частни отношения с международен елемент.
Теорията, че МЧП е международно право се споделя от руския професор Крилов. Според него зад всяко ФЛ и ЮЛ стои неговата държава и обикновен гражданско-правен спор може да се превърне в междудържавен спор, като основен източник на МЧП е международният договор. Привърженик на тази теория е и професор Геновски.
Това мнение, обаче, не отчита:
-                       различието в предмета на уреждане на МПП и МЧП.
-                       различието в субектите на МПП /държавите, международните публични организации и т.н./ и на  МЧП /ФЛ и ЮЛ/
-                       това, че МЧП черпи своите норми и от вътрешното право на отделните държави

2.                      Теории на националистите, според които МЧП е част от правната система на отделната държава:
а/ теория, според която МЧП е неразделна част от вътрешното частно право на държавата;
б/ МЧП е част от вътрешното публично право на държавата;
в/ МЧП е самостоятелен отрасъл от правната система на държавата

Българското МЧП
Първият исторически договор е дооговорът между Б-ия на хан Кубрат с източната римска империя. От него има запазени обаче само отделни фрагменти. Друг запазен договор е този на хан Тервел с император Теодосии III, с уредба на търговските отношения. Той също е само частично запазен.
По време на Втората бълг.държава има запазени и вътрешноправни източници на МЧП. Това са т.нар. “дарствени грамоти” или “златопечатници”. Такава грамота е тази на цар Иван Александър за венецианците, на Иван Асен II за дубровнишките търговци.
Друга група договори са международните. Такъв е напр. договорът на княз Иванко с Генуа.
По време на османското владичество съществува уредба с главно вътрешноправен произход и се нарича “режим на капитулациите”. Тя създава правила относно режима на чуждите търговци, на вещите, подсъдността. Появява се 15-16 век и действа до освобождаването на Б-ия от османска власт.
След освобождението се сключват и първите междунар. договори по отношение на закрилата на интелектуалната собственост.
В Търновската конституция  от 1936 г. се прави опит за кодификация, но без успех.
Следва СИВ. Създава се междунар.договорна уредба. Има и закони с миникодификации. Първата е уредбата в СК, след това – в Кодекса на търговското мореплаване. /сега се нарича КТМ/.
След 1989 г. МЧП попада под действието на принципите на ЕС – към хармонизация и се стига до КМЧП.