52. Международна компетентност на българските съдилища по дела за права от неоснователно обогатяване. Приложимо право към неоснователното обогатяване.

Извъндоговорните отношения поизтичат от непозволеното увреждане, водене на чужда работа без пълномощно и неоснователно обогатяване.

Няма изрична уредба относно компетентността, поради което се прилага общата компетентност по чл. 4 КМЧП.

Обща компетентност
Чл. 4. (1) Международната компетентност на българските съдилища и други органи е налице, когато:
1. ответникът има обичайно местопребиваване, седалище според устройствения си акт или местонахождение на действителното си управление в Република България;
2. ищецът или молителят е български гражданин или е юридическо лице, регистрирано в Република България.
(2) Искове срещу юридическо лице, когато спорът е възникнал от преки отношения с негов клон, могат да се предявят пред българските съдилища, ако клонът е регистриран в Република България.
Приложимо право. Неоснователно обогатяване
За изясняване на квалификацията на българския съд ще послужи чл. 55 ЗЗД – който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Ал. 2 - Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил едни свой нравствен дълг.
Съгласно чл. 47, ал. 2 от договора за правна помощ с Полша /преди/ като критерий за определяне на приложимото право служи местонастъпването на неоснователното обогатяване – lex loci condictionis
Критерий за определяне на приложимото право е местонастъпването на неоснователното обогатяване, което изразява принципа на най-тясната връзка, а не местоизвършването на действието. Този принцип отстъпва на две хипотези:
1.Неоснователното обогатяване е настъпило във връзка с друго отношение между страните /например: договор между тях/, което е в тясна връзка с неоснователното обогатяване. Чл.111 Задълженията, произтичащи от неоснователно обогатяване, се уреждат от правото на държавата, в която то е настъпило. – LEX LOCI CONDICTIONIS /където е настъпил вредоносния резултат/
В такъв случай се прилага нормата на чл. 111, ал. 2 КМЧП – когато неоснователното обогатяване е настъпило във връзка с друго отношение между страните,като например договор, който е  тясна връзка с неоснователното обогатяване, прилага се правото ,което урежда това друго отношение. Следователно се прилага правото, което урежда договора..  Тази норма се прилага както с един действителен, така и  при един нищожен договор. В МЧП се приема, че и нищожния договор също поражда последици. В този случай се прилага правото, което е приложимо към нищожния договор.
Ал. 2 на чл.111 се прилага и при плащане на чужда дълг.
-ал. 3 – когато към момента на настъпване на неоснователното обогатяване страните са имали обичайно местопребиваване или място на дейност в една и съща държава, прилага се правото на тази държава. В този случай страните са свързани чрез териториална връзка с една и съща държава, като имат обичайно местопребиваване или място на дейност в една и съща държава. Тогава задължението по неоснователното обогатяване ще се урежда по правото на държавата, където е обичайното местопребиваване.
Ал.4 – когато от обстоятелствата като цяло следва,  че неоснователното обогатяване е в значително по-тясна връзка с друга държава, прилага се правото на тази друга държава. Това е дерогираща норма.

Чужда работа без пълномощие
Компетентността също не е уредена изрично, поради което се прилага общата компетентност по чл. 4 КМЧП.Българският съд ще се ръководи от нормите на чл. 60-62 ЗЗД.
Приложимо право – чл. 112 КМЧП.
Ако съгласно чл. 39 КМЧП квалификацията на отношенията трябва да се извърши по българското право, съдът ще се ръководи от характеризирането в чл. 60-62 ЗЗД.
Чл. 112, ал. 1 – задълженията, произтичащи от водене на чужда работа без пълномощие, се уреждат от правото на държавата, в който е обичайното местопребиваване или място на дейност на заинтересуваното лице към момента на предприемане на работата. Критерий за определяне на приложимото право е обичайното местопребиваване и мястото на дейност на лицето, чиято работа е водена без пълномощно.
-ал. 2 – когато работата е предприета във връзка с друго отношение между страните, като например договор, който е в тясна връзка с воденето на чуждата работа без пълномощие, прилага се правото, което урежда това друго отношение.
-ал.3 – когато задължението, произтичащо от водене на чужда работа без пълномощие, е свързано със закрила на физическо лице или на конкретно имущество, прилага се правото на държавата, в която лицето или имуществото са се намирали към момента на воденето на работата без пълномощие. Това е особена хипотеза, защото работата без пълномощие е предприета по особен повод.
-ал.4 – когато от обстоятелствата като цяло следва, че воденето на чужда работа без пълномощие е в значително по-тясна връзка с друга държава, прилага се правото на тази друга държава. Това е дерогираща норма. До извода, че отношенията се намират в по-тясна връзка с друга държава, трябва да стигне съдът, който разглежда спора.