51. Международна компетентност на българските съдилища по делата за права от непозволено увреждане. Приложимо право към задълженията, произтичащи от непозволено увреждане.

Определяне на съда, който е компетентен да гледа дела с основание деликтна отговорност, тогава когато в ПО има международен елемент.
Международният елемент в деликтното ПО може да се прояви както в субектите на ПО, така и в местонастъпване на вредоносния факт, така и в местонастъпване на вредата. Ако не е необходимо всички те да са свързани с различни държави. Възможно е само един елемент от ПО да е свързан с д-ва, различна от държавите, с които са свързани останалите, тогава имаме ПО с международен елемент. 
Субектите на ПО са деликвент и пострадал.
Когато деликтното ПО е чисто българско, не се поставя въпроса за компетентността на съда. Този въпрос е решен от ГПК. Когато обаче имаме  международен елемент, компетентността на съда, който е овластен да реши спора, се определя по Р 44/ 2001. Компетентност на съда се определя:
1.      По общата компетентност по чл. Р 44/ 2001
2.      Съгласно чл. 23 Р  страните могат да изберат компетентен съд за решаване на спорното ПО.
За разлика от уредбата в българския КМЧП, чл. 23 Р 44/ 2001 не предвижда момент, в който да бъде избран компетентен съд за решаване на спора. Това означава, че страните могат да изберат компетентен съд и преди настъпване на вредоносното събитие. Това е така, защото съгласно разпоредбите на регламент на Ес относно приложимото право към непозволеното увреждане (НУ), определени институти се квалифицират като НУ с много по-широк обхват, отколкото българското гражданско право. Там влизат НУ във връзка с преддоговорната отговорност; НУ във връзка с околната среда; увреждането на потребителите. Следователно се има предвид, че и в определени търговски отношения може да възникне фс на НУ или на определени категории. Затова чл. 23 Р 44/ 2001 не ограничава възможността на страните да изберат компетентен съд за решаване на спора в случай на деликт. И това може да стане преди и след деликта.
По нашето право, избор на съд може да стане при имуществени отношения в определен момент, най-късно до приключването на устните състезания по делото.
Третият случай, при който се определя компетентността на съда в случаи на НУ – чл. 5, т. 3 Р 44/ 2001. Текстът гласи, че по дела относно гражданска отговорност, деликт или квазиделикт, компетентен е съдът по мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие. Поставя се въпросът на първо място дали един фс може да се квалифицира като деликт или квазиделикт. Защото чл. 5, т. 3 се намира в общностен акт, то квалификацията следва да е автономна. Ако се намира в национален НА – квалификацията се извършва по закона на сезирания съд. Т.е. тук квалификацията е автономна и съгласно решение на ЕС С-189/ 1987 по делото Кауфелис; С-26/ 1991; С-334/2001 г. деликт е налице във всички случаи, когато няма договорно ПО между страните. Т.е.  определението е твърде широко. Дава се по отрицателен път и така се дава възможност за разширяване на компетентността на съда по местоизвършвне на вредоносното действие. Тук попадат и т.нар превантивни искове – те имат за цел да предотвратят вредоносното действие – те са с цел да предотвратят да се въздържи едно лице от осъществяването на определени действия. Тук спада и преддоговорната отговорност.
Вторият момент, който заслужава тълкуване в текста на чл. 5, т. 3 е понятието „мястото, където е настъпило и е можело да настъпи вредоносното събитие”. И това понятие има автономно тълкуване още 1986 г. дадена е възможност ищецът да избира между съдилищата на две държави – там, където е осъществен вредоносният факт и там, където е настъпила вредата, ако тези две места се различават. И двата фактора на привързване са достатъчно ясни и силни, казва съдът, и не може да се даде предпочитание на никой от тях. Необходимо е обаче да се определи наличие на причинна връзка между вредата и събитие.
Непряко пострадалите не могат да се позовават на чл. 5, т. 3 относно компетентността на съда. т.е., когато имаме непряко пострадали от един деликт (пр. наследниците на починалия  следствие на деликта), не могат да се ползват от тази компетентност. Те могат да се ползват само от общата компетентност, предвидена в чл. 2 Р 44/ 2001.
Следователно чл. 5, 3. Се тълкува ограничително и основанието за тов а е тясхната връзка между вредоносното събитие , респ. вредата и сезираният съд. А не токова пострадалия. Когато вредите са се осъществили на територията на няколко държави. Пр. деликти, свързани с увреждане на личността. Тогава компетентен е съдът на държавата, в което е извършено деянието или местожителството на ответника.
Само това кой съд ще гледа делото се решава от този регламент. След това съдът следва да приложи съотв. МЧП норма относно По с международен елемент, което няма договорен х0р. ако компетентен е българският съд, кой акт ше приложи той. Ако деянието е извършено преди 19.01.2009, се прилага КМЧП чл. 105 и сл. Относно НУ. Ако деянието е извършено след тази дата, прилага се стълкновителната уредба или МЧП норми, съдържащи се в Р 864/ 2007 г (т. нар. регламент Рим II(две).
РР2 се сблъсква с проблемите относно влизането му в сила в самия него се съдържа чл. 31, който казва, че регламентът се прилага за вредоносни факти, настъпили след влизането му в сила. това е 20 дни след публикуването му в ДВ. А това е на 1.август 2007. В същото време чл. 32 казва, че Р се прилага от 11.01. 2009 г. следователно, би могъл да настъпи следния момент: да се приложи за вредоносни факти, настъпили след 2007 г, но по дела, заведени след 2009 г. в теорията е прието единодушно засега само , ч1е ако наистина тези вредоносни факти са настъпили в този период от  година и половина, то много малко ще са тези дела. Приема се чрез тълкуване, че това е една грешка, и се приема, че Р се прилага за всички вредоносни факти, настъпили след 2007 г.
Във всички държави членки се прилага този Р считано от тази дата. Следователно всички държави членки ще имат едни и същи стълкновителни норми => по един и същ начин ще се определя приложимото право, независимо кой е компетентния съд. Т.е. то ще е едно и също при един и същ ФС.
На трето място, за пръв път е създадена единна уредба на стълкновитлените норми на извъндоговорните задължения за всички държави членки. За договорните задължения положението е друго.
Регламентът не изключва прилагането на специалните норми по отношение на определени видове деликти. Такива норми се съдържат например в Кодексът за търговското корабоплаване (сблъскване на кораби и пр), различно конвенции, по част от които Б-я не е страна.
Регламентът изключва изцяло, с изключение само на една норма, нормите, съдържащи се в чл. 105 и сл. КМЧП. Изключението е чл. 108 КМЧП, който урежда един специфичен деликт – нарушение правата на личността, който видове деликти са изключени от приложното поле на Регламента.
Обхват на Регламента
-         Той обхваща извъндогорни ПО по граждански и търговски въпроиси;
-         Деликти, които съдържат международен елемент – т.е. засегнато са две или повече държави, което налага правото на една или друга д-ва, като международният елемент следва д асе проявява в структурата на самото По.
Международният елемент може да има и чисто субективен х-р – тогава, когато с всички свои елементи По е свързано с дадена д-ва, но спорът се гледа от съд на друга д-ва. От гледна точка на този компетентен съд По е международно, макар всички елементи да са свързани с територията на една д-ва.
Чл. 1 Р посочва изключените материи от обхвата си;
-         Извъндоговорните задължения, произтичащи от семейни По, вкл. за издръжка
-         Извъндоговорни задължения, произтичащи от менителници, чекове и записи на заповед и др. фин. инструменти
-         Такива, свързани с общностното право, вкл. ...
-         Извъндоговорни задължения, произтичащи от нарушения правото на личността (то се покрива у нас от чл. 108 КМЧП).
В обхвата на регламента са вкл. всички извъндоговорни ПО – НУ, неоснователно обогатяване, водене на чужда работа без пълномощие. Вкл. са и превантивните действия.
Понятието вреда е определено в чл. 2, т. 1 Р и обхваща всички последици, свързани с вредоносното събитие.
Друго характерно за регламента е неговото универсално действие. Това означава, че:
1)     Съгласно стълкновителните норми на Р, приложимо може да се окаже правото на трета д-ва, която не е член на ЕС. Т.е. не се ограничава приложимото право само до това на държавите-членки;
2)     Не е необходимо международния елемент на деликта да бъде свързано с държава членка. Той може да се прояви в коя да е държава, достатъчно е да е сезиран съда на държавата членка, за да може да прилага той регламента, независимо къде са международните елементи на ПО.
Относно понятието НУ, в чл. 11 Р е предвидено, че може да се ползва автономната квалификация, която дава Ес във връзка с прилагането на Р 44/ 2001.
Общото правило, което е установено в чл. 4 Р предвижда, че приложимото право към деликта и към всички извъндоговорни задължения, произтичащи от НУ, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо къде е настъпил вредоносният факт, както и непреките вреди.
Какво е същественото за тази норма:
По този начин ясно и точно е определено понятието местнастъпване на вредата. До влизане в сила на Р в различните ПС се е приемало различно значение на това обстоятелство. У нас се е приемало, че приложимо е правото на д-вата, където е настъпил вредоносният факт, а не последиците му. В други държави тълкуването е било друго. С това пояснение, което е дадено в чл. 3 (независимо от това, в коя държава е настъпил вредоносния факт). Следва, че ако вредата е настъпила в няколко държави, се приема т.нар. дистрибутивен принцип. Т.е. възможно е прилагането на правото на коя да е държава, в която е настъпила вредата. Мястото на увреждането и на настъпването на вредата са твърде свързани. Освен това законодателят говори за преки, а не за косвени вреди.
- Т.к вредата е основен елемент от фс,
- отдава се определено значение на преките вреди като увредено имущество, претърпени болки и страдания.
В съображение 15 и 16 на Р изрично е посочено, че това допринася за постигане на правна сигурност в европейското пространство и правосъдие като обща цел на Регламента.
Чл. 4, т. 2 предвижда една особена норма: когато лицето, чиято отговорност се търси, и увреденото лице, имат обичайно местопребиваване в една държавата към момента на настъпването на вредата, то прилага се правото на тази държавата.
Как се определя общото обичайно местопребиваване?
 Съдържа с еопределение в чл. 23 от регламента.
-         По отношение на юл е прието една единствена привръзка – мястото на централното им управление.
-         Относно фл обичайното местопребиваване съдържа автономно определение само за фл, които осъществяват стопанска дейност. За останалите ще се приложи вътрешното МЧП на всяка държава, респ по аналогия чл. 59 РР1: ако се твърди, че едно лице има обичайно местопребиваване в друга държава, то прилага се правото на тази държава.
Обикновено общоот обичайно местопребиваване на деликвента и на увредения съвпада със закона на сезирания. Т.е.  lex comunis personalis SYWPAD SLED SPORA. Тази норма н ачл. 4, т. 2 е неприложима в случай на множество пострадали, т.к. ще има различни стандартии различно приложимо право. Т.е. ще се стигне до прилагане на общото правило н ачл. 4, т. 1.

При отговорност за чужди действия (квазиделикт) (у нас чл. 49 и сл. ЗЗД) е възможно прилагането на чл. 4, т. 2, като от значение е местопребиваването на лицето, чиято отговорност се търси.това е смисълът на този текст – да бъде приложим както по отношение на деликвента, така и при отговорност за чужди действия. Защото говорим за „лицето, чиято отговорност се търси”, което обхваща и двете. Не е така в КМЧП. Там е казано изрично деликвентът  - чл. 105.
Чл. 4, ал. 3 Р въвежда т.нар.  изключваща  клауза, която е х-на за всички НА във връзка с определяне на приложимото право – когато от общия фс е ясно, че ПО е по-тясно свързано с правото на друга държава, то прилага се именно това право. Кога може да стане това?
-         Когато вредата е от значително по-малко значение – пр. морални вреди
-         Може да се окаже, че ПО е по свързано с държавата на местонастъпване на вредоносното събитие. Тогава също може да се приложи др. право
-         При наличие на предходно ПО – превозно, продажбено, при което продадената вещ е причинила вреда. Т.е. самото ПО като цяло е свързано с причинената вреда.

Едновременно с общите норми на регламента, са предвидени специални видове деликти, за които са предвидени специални привръзки:
1.      Отговорността за вреди от стоки – чл. 5 Р.
Понятието стока, с оглед регламента, се квалифицира от вътрешното право на всяка отделна д-ва. У нас квалификацията на това понятие се съдържа в ЗЗакрПотр. Този вид привръзки се наричат каскадни форми (защото второто условие се прилага в случай, че първото не е изпълнено). Тук особеното е  въвеждането на стоката на пазара. Това означава поставяне на стоката или услугата на разположение на потребителите на даден пазар срещу заплащане или безплатно. Това понятие се съдържа в пара 13 ДР ЗЗакрПотр. Т.е. от значение е въвеждане стоката на пазара. Без значение е къде е придобита стоката. Не е необходимо стоките от същия вид, които са въведени в д-ва по обич.местопребиваване на увредения да разкриват недостатъци. Лицето, чиято отговорност се търси, следва да докаже липсата на предпоставки за прилагането на правото по местонахождението на увреденото лице. Т.е. разместена е тежестта на доказване. Презумира се, че стоката е въведена на пазара и презумпцията следва да се обори
2.     Нелоялна конкуренция
Чл. 6, респ. КМЧП преди това, имат предвид деликти в резултат на нелоялна конкуренция. Т.е. да има увредено лице в случай на нелоялната конкуренция или нелоялното участие на друго лице. Т.е. тук трябва да има  намалено имущество. Характерни случаи тук са тези с търговските марки. Всички искове, които са предвидени в Закона за марките и географските означения са деликтни искове. А по ЗЗК имаме публичноправно задължени на КЗК да следи развитието на пазара. И глобите, които се налагат от КЗК са административни.
Т. 1 има предвид случаите, когато деликвентът се стреми да привлече потребители. Приложимо е правото на държавата, в която са засегнати или е вероятно да бъдат засегнати конкурентните отношения или колективните права на потребителите.
Т.2 има предвид засягане интересите на конкретен конкурент. Това са случаите на узнаване, разгласяване на търговска или производствена тайна, противоречие с добросъвестната търговска практика, нарушаване на сключени договори или осъществяване на такива с конкуренти. В този случай се прилага правото на държавата – членка, на територията на която непосредствено и значително са засегнати и ограничени правата на конкуренцията.
Въпросът е тълкуван в съображение 23 на Р, в който е казано какво представлява ограничаване на конкуренцията : забрана за споразумения на предприятия, ... всичко онова, което се е вкл. в чл. 81 ДФЕС.

3.     Увреждане на околната среда
Чл. 7 Р дава възможност  на увреденото лице да избере между правото на държавата, където е настъпила вредата, и правота на държавата, където е настъпил вредоносния факт. Този иск може да се комулира с иск за преустановяване на вредите. Не е  предвиден краен момент, в който може да бъде осъществен избора => той може да бъде осъществен и след предявяване на иска. Това значи, че ако имаме няколко увредени лица и местонастъпването на вредоносния факт е едно място, те могат да обединят своите искове и да изберат това право, където е настъпил вредоносният факт, ако то е по-благоприятно за тях. Ако те обаче предявяват исковете по местонастъпването на вредата, то тогава правото на всяка държава по местонастъпването на вредата ще бъде приложимо.
Характерното за НУ е, че е дадена възможност на страните да изберат приложимо право. Правото наизбор принадлежи и на двете страни, с изключение на случаите на увреждане на конкуренцият аи околкната страна, при които това право принадлежи само на увредената страна. Автотномията на волята е регламентиварана в чл. 14 Р – „Свобода н аизбор”. Изборът на приложимо право в опреелните от чл. 14 случаи може да се извърши след настъпван ен авредоносния факт. Предвидена е една конкретна възможност за предварително избиране на приложимо право – когато всички страни уражняват търговска дейност.
Избраното право следва да бъде държавно право. Когато се избират определени принципи и недържавни обичаи, норми, те се инкорпорират в ПО, но не представляват приложимо право.  
Чл. 14б поставя въпросът дали е възможно комулиране на договорна и деликтна отговорност, или това е въпрос на избор от увредения. По нашето право договорната отг-ст изключва деликтната. Възможно е, по други ПС те да се комилират. Тук няма да се намеси съображението за обществен ред, защото този въпрос не се поставя тук.
Изборът може да бъде изричен и мълчалив . той може да бъде направен в един по-къден ммент или да бъде променен в по-къден момнт. В този случй обаче не следва да се засягат правата на третите лица (обикн.застрахователите).
Изборът на съд не е избор на приложимо пра. Той може да бъде индиция за приложимото право, но трябва д асе съберат и допълнителни аргументи за това. Самото споразуемние за избор на приложимо право представлява договорно ПО и то се подчинява на нормите на РР1. Спорезуемнието за избор на приложимо право по форма и действителност ще се подчинява на общите разпоредби за договорните ПО.
Р не разрешава негативен избор. Валидно е обаче споразуемнието, според което изборът на приложимо право е предсоатвен на едната страна.
Мълчаливият избор трябва да следва ясно от обстоятелствата по делото. Той не може да бъде хипотетичен. Както и при договорните ПО, трябва да са използвани определени термини, използвани само от определена ПС и пр.
Чл. 14, ал. 2 и ал. 3 предвиждат прилагане на повелителните норми на ДЪРЖАВАТА, с която всички елементи на ПО са свързани към момента на осъществяване на вредоносния факт заедно или вместо избраното приложимо право. Тези повелителни норми на държавата, с която ПО е по-тясно свързано, ще заместят съответните норми от избраното приложимо право. Другите норми, които не са в противоречие, ще продължат да се прилагат.
Чл. 14, ал.3 има предвид общностни ситуации – когато елементите на ПО се намират в една или повече държави членки, не се засягат разпоредбите на правото на общността, които не могат да бъдат отклонение със споразумение (пр.разпоредбите на правото на околната страна).
Обхватът на приложимото право
 Определено е в чл. 15 Р. (...). деликтоспособността не е включена в това приложимо право. Следователно ще се определя спрямо приложимото право към правия статут на фл.