4. Източници на българското международно частно право. Значение на Конституцията в уредбата на частноправните отношения с международен елемент. Кодексът на международното частно право на Република България. Съгласуване с правото на Европейския Съюз. Международноправни източници на българското международно частно право.


1.                      За уредбата на частните правоотношения с международен елемент българското МЧП черпи източници от източниците на вътрешното право и от външното право. І. Източници от вътрешното право:
1.Конституцията на РБ.
Значението на КРБ се проявява в следните насоки:
а/с оглед установените в нея основни принципи и начала на българското право, които имат основополагащ характер и за частните правоотношения с международен елемент. Тези принципи и начала определят и съдържанието на понятието обществен ред от гледна точка на МЧП, когато правим преценка за съвместимост на прилагане на чуждото право в РБ.
б/фактът, че в нея се съдържат норми, които имат непосредствено отношение за уредбата на частните правоотношения с международен елемент – чл. 5, ал.4 КРБ; чл. 17, ал. 2 КРБ – за стопанското действие на чуждестранните ЮЛ и закрила на инвестициите; чл. 22, ал. 1 КЛБ – за собствеността на чужденците в РБ /това е текст, изменен през 2005 година, който ще  влезе в сила от 01.01.2007 г./; чл. 26, ал. 2 КРБ – предоставяне на национален режим на чужденците в РБ и за  закрила на българските граждани, които са в чужбина; чл. 25, ал. 2 КРБ – също за закрила на българските граждани в чужбина.
в/КМЧП
г/ Закони. КМЧП не обхвана всички въпроси и всички категории отношения и те се уреждат и в други нормативни актове: Закон за българското гражданство, Закон за гражданската регистрация, Закон за чужденците, Закон за бежанците, Закон за закрила на детето, Закон за българите, живеещи в чужбина, Закон за собствеността – чл. 29, Закон за държавната собственост, Закон за общинската собственост, Закон за собствеността и ползването на земеделските земи – чл. 3, Закон за приватизационен и следприватизационен контрол, Закон за насърчаване на инвестициите, закон за концесиите, ЗЗД, ТЗ – Глава 52 и 53 + несъстоятелност, Закон за защита на конкуренцията, Закон за публичното предлагане на ценни книжа, Валутен закон, Закон за електронния документи и електронния подпис, Закон за патентите, Закон за авторското право и сродните права, Закон за маркетинг и географските означения, Закон за промишления дизайн /имат изменение от 2006 година, с което е въведена уредбата на марка на общността и дизайн на общността/, Закон за топологията на интегралните схеми, СК – чл. 136 относно международното осиновяване, Закон за наследството, Кодекс на труда – чл. 10, Кодекс на общественото осигуряване, Кодекс на търговското корабоплаване, Закон за морските пространства,вътрешните морски пътища и пристанищата, Закон за гражданското въздухоплаване, Закон за автомобилния превоз, Закон за ЖП-транспорта;
Международният граждански процес е уреден освен в КМЧП и в: Закон за международния търговски арбитраж, Закон за нотариусите и нотариалната дейност – чл. 84, в който се предоставят функциите на нотариус на българските дипломатически представители в чужбина, Закон за правната помощ.Съгласно чл. 3 КМЧП – разпоредбите на този кодекс не засягат уредбата на частноправните отношения с международен елемент, установена в международен договор, в друг международен акт в сила за РБ или в друг закон.
д/Подзаконови нормативни актове.
Това са преди всичко правилниците за прилагане на законите и наредбите: Наредба № 3 на МП за даване на съгласие за осиновяване на дете от чужденци, което съгласие се дава от министъра на правосъдието; Наредба за условията и реда, при който чуждите граждани могат да упражняват труд в РБ;
е/Вътрешния обичай и обичаите в практиката.
Вътрешният обичай е субсидиарен източник на правото, но той се превръща в правен обичай на международното право само ако е санкциониран от държавата. Правният обичай не се прилага служебно от органите, а се издирва със съдействието на страните чрез свидетелски показания, сведения от държавни и други органи, становища на специалисти и т.н.
Правният обичай и обичаят в практиката са две различни неща. Обичаите в практиката са факти и те се допускат за улесняване на страните по договора. Те нямат задължителен характер, а се прилагат само доколкото законът допуска това и имат значение при тълкуване волята на страните по договора.
Съгласно чл. 154 КТК - Ако договорът или разпоредби и обичаи, действуващи в пристанището, не предвиждат друго, разноските по снемането на товара от кораба върху кея или мястото по протежение на борда са за сметка на превозвача, а всички други разходи за вдигане на товара и за предаването му на получателя или на съхранение са за сметка на получателя.
Ролята на практиката на българските съдилища.
Тя няма значение в българското законодателство. Има и становища, обаче, които подчертават значението на някои актове на съдилищата /например: постановленията на Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и други/.
Списания “Съвременно право”, книжка 6 от 1997 г. статия на Живко Сталев, озаглавена “Практиката” /ако искаме, да я прочетем/.
Независимо, че съдебната практика няма характер на правен източник, ролята на правоприлагащите органи в МЧП е голяма.
Това е така, тъй като крайният орган, който определя приложимото право е съдът. Ако едно отношение е уредено с няколко закона, съдът определя по кой закон ще се решат тази правоотношения, като в правото с приоритет се ползват: детето, потребителят и работникът, т.е. при взимане на решение относно това кой закон да се приложи, съдът ще има предвид защитата на интересите на детето, респективно на потребителя или работника.
Практиката на съдилищата се отчита много в правото на Европейския съюз.

КМЧП е първи по рода си акт на българското законодателство, който кодифицира основните стълкновителни и процесуални разпоредби на нашето МЧП, въвеждайки заедно с това и отделни материално-правни норми.
Работата по проекта започва през 2003 г. Подкрепа оказват специалисти от Германия. Използвани са и примерите на още 15-16 кодификации. Специално внимание е отделено на някои вторични източници на правото на ЕС в материята на МЧП – напр. регламент на Съвета № 44/01 относно юрисдикцията, признаването и изпълнението на съд.решения по граждански и търговси въпроси.
Кодексът влиза в НС през януари 2005 г. и е приет на 04.05.05 г., обнародван е на 17.05.05 г. Има 11 глави в 4 части и тристепенна структура.
Кодексът допринесе за ясното отграничаване на МЧП от другите права, т.е. постави го в междунар.сектор на националното право. Без него не могат да се осъществят свободите на вътрешния пазар.
Кодифицирането на МЧП беше безусловно необходимо и във връзка с подписването на договора за присъединяване на РБ към ЕС и интегриране в общностното правно пространство. Българската национална правна система не би била равностойна на европейските, ако не съществува кодификация на МЧП. Освен това четирите свободи на движение, върху които се изгражда вътрешният пазар на ЕС – свободата на движение на стоки, хора, капитал и свободата за установяване и предоставяне на услуги, не биха могли да обхванат страната ни безпрепятствено и да се осъществят в нашия пазар, ако липсва ясна и непротиворечива уредба на частноправните отношения с междунар.елемент, които ще възникнат по повод функционирането на тези 4 свободи.
Въведените в кодекса стълкновителни разпоредби са формулирани по начин, който отразява модерните и отговарящи на европейските интеграционни процеси принципи на регламентация, както и присъщите на МЧП идеи за международно-частноправна справедливост и международна хармонияа на решенията.
КМЧП е в подчинено положение спрямо специалните закони на вътрешното ни законодателство.
Международно-правни източници на българското МЧП – видове, съотношение с вътрешно правните източници

Българското МЧП черпи своите норми освен от вътрешното право и от международните източници, като тяхната роля нараства.Чл. 5, ал. 4 КРБ урежда съотношението между нормите на вътрешното и международното право.Решение № 7 на Конституционния съд, по конст. Дело № 6/92 г., ДВ бр. 56/92 г. в него е прието, че ратифицираните и влезли в сила, но необнародвани в ДВ международни договори, не са част от вътрешното право на страната освен ако са приети и ратифицирани преди действащата уредба на КРБ и обнародването им не е било задължително. Тези международни договори нямат предимство пред нормите на вътрешното право, ако е налице противоречие между тях, освен ако се обнародват в ДВ.Важно значение с оглед международните договори има уредбата на чл. 3 КМЧП, който в ал. 1 постановява - Разпоредбите на този кодекс не засягат уредбата на частноправните отношения с международен елемент, установена в международен договор, в друг международен акт в сила за РБ или  друг закон. Т.е. разпоредбите на КМЧП отстъпват на международните договори.
Съгласно ал. 2 на чл. 3 КМЧП - При прилагането на международен договор или на друг международен акт се съобразяват международният характер на неговите разпоредби, установената в тях квалификация и необходимостта да се постигне еднообразие в тяхното тълкуване и прилагане.
От гледна точка на държавите, които са го подписали, международните договори биват: двустранни и многостранни.
1. От двустранните договори непосредствено значение имат:
-Договорите за правна помощ по гражданските, семейните и наказателните дела. РБ има няколко такива международни договори.
-Отделяме договорите за правна помощ, сключени между РБ и бившите европейски социалистически страни: ССР, Куба, Монголия, Виетнам, Корея, тъй като те имат по-широк обхват от другите договори и уреждат наред с въпросите относно правната помощ на съдилищата и компетентността на отделните държави, те съдържат норми за уреждане на отделни институти с международен елемент, т.е. на двустранна основа са уредени отделните отношения с международен елемент /семейни, наследствени и т.н./.
Двустранните договори за правна помощ уреждат отношенията между съдилищата на държавите – страни по тези договори, признаването и изпълнението на чуждестранни съдебни актове, но не уреждат конкретни институти.
-Консулски конвенции, които уреждат функциите на консулските длъжностни лица. По силата на тези конвенции това са длъжностни лица по гражданското състояние. Те имат право да: сключват брак, приемат декларации относно семейните отношения, имат нотариални функции да съхраняват и отварят завещания, да представляват гражданите на изпращащата държава пред органите на приемащата държава, имат функции на попечители и настойници, могат да предприемат мерки за запазване наследството на починали лица, когато това наследство се намира на територията на приемащата държава и други.
-Търговски договори /спогодби/ в областта на международната търговия и превозите, договори за взаимно насърчаване и закрила на инвестициите, конвенции за избягване на двойното данъчно облагане.
С включването на РБ в ЕС още повече ще се увеличи ролята на международните източници на МЧП.
2.Многостранни международни договори.
-в областта на правата и основните свободи на човека – всички атове, приети от ООН и Съвета на Европа;
-в областта на правната помощ – конвенцията на Европейския съюз за правна информация относно чуждото право;
-в областта на дипломатическите привилегии и имунитети - всички актове на ООН;
-Конвенция на ООН за привилегиите и имунитетите;
-Виенска конвенция за дипломатическите и консулските отношения;
-в областта на гражданските и семейните отношения – Конвенцията за гражданството на омъжената жена; Конвенция за правата на детето; Хагските конвенции в материята на международното осиновяване и гражданските аспекти на международното отвличане а деца; Хагска конвенция от 1996 г., за сътрудничество, компетентност и приложимо право в материята на родителската отговорност;Европейска конвенция за признаване и упражняване на родителските права /ДВ бр. 104/03 г. /Люксенбурска конвенция/;
-в областта на културните ценности, науката  индустрията: Бернската конвенция за закрила на литературните и ……произведения – 1886 г., Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост – 1883 г. Участващите в парижката конвенция държави образуват Съюз за закрила на индустриалната собственост, а тези държави, които участват в тази конвенция и в Бернската конвенция, образува Съюз за закрила на интелектуалната собственост. Женевска конвенция от 1955 г. – това е универсална конвенция в областта на авторското право, Мадридска спогодба за международната регистрация на марките, Лисабонско споразумение относно защитата на наименованията и произхода от 1958 г, Договор за патентен произход от 1970 г., Спогодба относно международната патентна регистрация – Стразбург /ДВ бр. 64 и 65 от 2001 г./, Конвенция относно международната класификация на образците ……на марките, Спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки /Ница, ДВ, бр. 61/2001 г./, Спогодба относно международната класификация на промишления дизайн, Виенска конвенция на ООН относно договорите за международна продажба на стоки, Европейска конвенция з международния търговски арбитраж, Конвенция за признаване и ……….на международния ………. /ДВ бр. 2/65 г./
-в областта на инвестициите: Конвенция за агенция за многостранност на инвестициите и на учредителните договори на ….. /ДВ. Бр. 1/99 г./, Конвенция за уреждане на инвестиционните спорове между държавите и гражданите на други държави /ДВ бр. 110/01 г./,
-в областта на транспорта и превозите: Конвенция за международния ЖП-превоз от 1980 г. /COTIF/, Конвенция за международния превоз по шосе /CMR/, Конвенция за международните правила за предотвратяване сключването по море от 1972 г., Варшавска Конвенция за гражданското въздухоплаване /ДВ бр.6/2004 г./. Тази конвенция беше заместена от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила при международния въздушен превоз, приета в Монреал 1999 година и по която РБ е страна.
-в областта на трудовите правоотношения: това са всички актове, приети от МОТ + Европейската социална харта, приета от Съвета на Европа /ДВ бр. 30/03 г./
-в областта на международния граждански процес: това са всички записани от нас Хагски конвенции в областта на международното право;
3.Ролята на международния обичай. Тя произтича от Виенската конвенция в областта на международната продажба на стоки + чл. 93, ал. 2 от КМЧП – ако не е уговорено друго, смята се, че страните са пиели за приложим обичая, който им е известен или би трябвало да им бъде известен и който е широко известен в международната търговия и постоянно спазван от страните по договори от същия вид в съответната област на търговия.