49. Международен транспорт в българското международно частно право – видове, особености на правната уредба. Договори за международен превоз на пътници, багажи и товари при отделните видове транспорт. Приложимо право към договора за превоз на пътници, багажи и товари.

1.       Превозен д-р – чл. 4, ал. 4 РК, респ чл. 5 Р Р1. 
Тези норми се прилагат само тогава, когато не съществуват преки норми за уреждане на отделни видове превозни ПО. Това означава че в МЧП международният транспорт е уреден обикновено с преки норми. Какви са нормите за международният , транспорт. На първо място те са отделени за отделни видове международен транспорт който е свързан преди всичко с превоз на пътници, багаж и транспорт.
Кои са страните по превозното ПО:
1.      Превозвач, който се задължава да превози с превозно средство повереният му това от местоизпращането до местоназначението. Последните две трябва да са в различни държави, за да говорим за международен превоз. Тук не говорим, че е необходимо пътникът или товара да са преминали държавната граница. Без значение е националността на субектите по ПО. Независимо от обстоятелството, че те могат да са с една и съща националност като фл или юл – превозът пак ще е международен. Достатъчно е в превозният документ да е посочено различно местоназначение
Кои са приложимите норми към отделните видове транспорт.
·        Железопътните прелези са уредени от норми, съдържащи се в международната конвенция КОТИФ. Тази международна конвенция съдържа две притурки:
-         За превоз на пътници и багажи
-         За превоз на стоки
Конвенцията се прилага за всички международни жп превози, които се осъществяват по определени линии. Тези линии се заявяват пред бюрото, което администрира конвенцията в Берн и означава, че всички превози по тези линии, са под регулацията на конвенцията. Повечето от разпоредбите на КОТИФ са преки норми. Отпращащите й норми отпращат към правото на държавата, където е седалището на изпращача, или това на държавата, през което преминава товара.
Товарителницата е документът, който удостоверява приемането на стоката от съответната железница. Това се удостоверява с печатът, който поставя железницата върху товарителницата (тя обикновено е бланка). За да може една товарителница да има доказателствена тежест, тя следва да има печат. Тя е доказателство за сключването на превозният д-р. тя придружава товара до получаването му. На изпращача се издава дубликат от товарителницата.
В товарителницата се посочват, освен данните за товара, и дали превозната цена е платена.
Предаването на стоката се извършва съгласно действащите разпоредби на получаващата гара. Получаващият може да откаже приемането на стоката, ако е констатирана вреда. Х-но за всички превозни ПО е т.нар. горна граница на отговорността на превозвача. Т.е. във всички конвенции е предвидено , че при липси и повреди отговорността на превозвача не може да надвишава определена сума. За да може да се ползва едно лице от пълна отговорност, трябва да се обяви цената в товарителницата. Тогава и размера на превозната цена става различна. Затова тя обикновено не се обявява.
В областта на международният жп превоз е позната кратката погасителна давност . тук тя е 1 година. Друга важна предпоставка е, че рекламационното производство не е задължителна предпоставка за упражняването на правото на иск. Компетентен е съдът на държавата, която има юрисдикция върху железницата ответник – т.е. по седалището на железницата ответник
При искове за обезщетение за пълна или частична загуба на товара, отговорността се носи от железницата, приела товара, като тя е винаги пасивно легитимирана.
·        В областта на морския превоз у нас основният НА е Кодексът за търговско корабоплаване. Тук не съществува единна конвенция. Действат предимно обичаите. Тези обичаи са писани по правило. Те обикновено са разработени от асоциациите на корабособствениците или на превозвачите или съвместно. Такива ЮЛНЦ са например Балтийският морски флот. Той изработва специални правила – писани и се прилагат при морският превоз; Английската асоциация; Хамбургска конвенция, свързана с морската застраховка.
Характерно за морския превоз:
 Коносаментът.  Той е доказателство за сключване на д-ра за морски превоз. Той обаче не се подписва от превозвача и получателя, а се подписва от капитана на кораба. Особеното на коносамента е, че той представлява ценна книга. Той може да бъде издаван както поименно, така и на заповед. Освен това коносаментът може да бъде и бланков – т.е. на преносител – този , който последен държи коносамента, той може да получи стоката.
Превозната цена в морското корабоплаване се нарича навло.   То се плаща на превозвача, а не на корабособственика. В коносамента се вписва името на превозвача, името на товародателя. Това е формуляр по образец, изработен от съответната асоциация. На обратната страна на коносамента са написани условията на превозния д-р. това не са общи условия, към който следва да се присъединим. 
В коносамента е посочен и размера на навлото, рутата (пътя), товарното пристанище и разтоварното пристанище.
·        Чартърните превози  - когато се наема определен кораб или място на кораб, когато не се ползва линейно корабоплаване. Чартърният д-р също се сключва по определен формуляр, изготвен от такава асоциация. В нея се определя времето, за което се наема кораба, товароусловията на товара, цената за която се наема, времето на разтоварване и натоварване в товарното и разтоварното пристанище – т.нар. сталийно време. Предвижда се неустойка за забава. На гърба на чартъра се записват условията на превоза. Чартърният д-р не изключва коносамента.

·        Автомобилният превоз.  Основен източник е конвенцията за международен автомобилен превоз – CMR. Определно знчение в международният автомобилен превози имат и двустранните конвенции, които регламентират превоза и преминаването на автомобили на превозвачи, като им предоставят национален режим. Едновремно с това имат определени разрешителни разпоредби.

·        Конвенцията ЧМР разпростира действието си за всички видове автомобилен транспорт, в случай, че една от страните – тази на товарене или тази на разтоварване, е страна-членка на конвенцията.

·        Основните норми на конвенцията са преки с императивен х-р. Страните не могат да се отклоняват от разпоредбите на конвенцията. Изборът на приложимо право е недействителен. Всяка клауза, която се съдържа в превозният д-р и противоречи на конвенцията е нищожна. Три основни момента х-рат конвенцията:

1)     товарителницата, която до доказване на противното доказват д-ра и неговите условия – има съдържание, определено от конвенцията. Издава се в три екземпляр а- един за изпращача, един за превозвача, един придружаващ стоката. Чрез товарителницата изпращачът упражнява правото си да се разпорежда със стоката. Товарителницата, за разлика от коносамента, не може да бъде на заповед. В нея получателят е конкретно посочен. Правото на държавата, в която се изготвя товарителницата, е еродавно за начина на подписването й. договорът е неформален. Т.е. загубването на документа не е основание за недействителност на д-ра.
2.      Ограничената отговорност на превозвача за цялостна или частична липса на товара
3.      Кратката погасителна давност.
Всички искове по превозни ПО, подчинени на конвенцията, се погасяват с 1 годишен давностен срок. Характерно за автомобилните превози е, че рекламационното производство е необходима предпоставка за упражняване на иска. Необходимо е изпращачът, респ.получателят да е направил рекламация по реда на конвенцията. Когато се предявява иска се доказва и че са упражнени правата по рекламационното производство. Това е абсолютна процесуална предпоставка.
Конвенцията съдържа специална стълкновителна норма за начина на продажба, когато са възникнали пречи за доставката на стоката, или получателят е отказал да получи стоката. Конвенцията не урежда само превоза на вещи при промяна на местожителството. Т.е. отнася се преди всичко за превоз на товар и стоки.

·         Международните въздушни превози.
Те се регламентират от Конвенцията за уеднаквяване на някои права по тези превози – т.нар. монреалска конвенция – влиза в сила за Б-я 2004 г. тази конвенция се отнася за всички видове въздушни превози.т.е както за превози на пътници и багажи, така и за превоз на стоки. По тази конвенция се издават електронните билети. Тази конвенция се прилага в цяла Европа, Америка и др. държави.
В рамките на ЕС съществуват и редица регламенти и директиви за въздушните превози. Те касаят взаимоотношенията между превозвачите – начина, по който те следва да осъществяват експлоатацията на превозните средства, обслужването на клиентите и пр. Но превозното ПО е подчиенено на монреалската конвенция.
В рамките на въздушните превози съществува и междунаробната организация ИКАО. Тя именно е изготвила Монреалската конвенция. Всички разрешения, които се издават на пилотите, на самолетният състав, механиците, за това, че могат да обслужват определени тип самолет се издават въз основа на изискванията на тази организация ИКАО.
Монреалската конвенция е нов акт, който замени действащата преди това Вършавска конвенция за международните въздушни превози от 1928г. Съществували са и други конвенция, отново заместени от нея. Нейният подход:
-         Унификация на междуанрдните въздушни превози
-         Рискова (безвиносва) отговорност наавиопревозвача
-         Възможността за авансови плащания при обезщетения.
Монреалнста конвенция консолидира всички международни разпоредби, приложими към международните превози. Тя се прилага и тогава, когато превозът се осъществява от лице, различно от превозвача по д-ра за въздушния превоз. Уредбата е материалноправна. Стълкновителните норми се свеждат до следното:
1)     Приложимост на правото на съда по отношение само на разноските и разходите по делото, понесени от ищеца
2)     Възможността за държавите, които не са членки на МВФ и не прилагат специалните правила за тираж, да използват монетарни единици за целите на обезщетението в случай, че в резултат на злополука довела до смърт на лицето, могат да се извършват авансови плащания, ако това е предвидено в законодателството по местоседалището на превозвача. Процедурните правила са тези на сезирания съд.
Нормите на монреалската конвенция за императивни. Чл. 55 Монреалската конвенция предвижда предимството й пред всички останали актове в областта на въздушните превози. Тя има предимство и по отношение на националното законодателство, което действа на територията на държавите съдоговорителки.
Характерно за отговорността на превозвача при монреалската конвенция е, че:
-         Тя е неограничена, разлика от другите видове транспорт, при причиняване на смърт или телесна повреда
-         Тя е обективна (безвиновна) до определен размер. А ако се търси вина над този размер – вината се доказва. Обективната отговорност в международният транспорт се нарича още рискова отговорност.
-         Безвиновна е и отговорността на превозвача за вреди на регистриран багаж под формата на унищожаване, повреда, изгубване.
Предвидено е задължението за авансови плащания да се изври незабавно с оглед удовлетворяване на неотложни икономически нужди. Държавите съдоговорителки са длъжни да изискват от превозвачите специална застраховка, която покрива отговорността им. Превозвачи с националност на държавата съдоговорителка – регистрирани в Б-я съгласно чл. 56 КМЧП; национален превозвач – има публичноправни функции и се определя от съответните държавни органи – той не е свързан с частните ПО.
Компетентността при искове за обезщетение – ищецът може да избира между съдилищата на държавите членки на конвенцията по:
-         Постоянно седалище на превозвача
-         Мястото на дейност на превозвача, чрез който е сключен д-ра
-         Основното място на дейност на превозваща
-         По местоназначението на превоза.
Този избор не зависи от приложимото право. Защото към всички тези искове ще се прилага Монреалската конвенция като приложимо материално право. Аргумент за избора на едно или друго право е приложимото процесуално право.
            Документацията при въздушният превоз – намален е формализма. Издава се един общ документ за превоз на пътници и багажи. При превоза на товари основен документ е авиотоварителницата. Запазен е принципът на вината само при закъснение на превоза, като се измества тежестта на доказване. Вината на превозвача се предполага. Давностният срок за упражняване на правото на обезщетение е две години, считано от пристигане на местонахождението.
Когато не се прилагат съответните конвенции, в сила влизат разпоредбите н аРР1 и РК, ако д-рът е сключен преди 17 дек.2009 г. обективната привръзка на чл. 5 Регламента е твърда и предвижда прилагане на правото на държавата по обичайното местопребиваване на превозвача, ако същата е мястото на предаване или доставяне, или обичайното местопребиваване на товародателя. В чл. 5, пара 1 е предвидена допълнителна възможност, ако не бъдат изпълнени условията по-горе : възможността да се приложи правото на държавата, където е уговореното място на доставяне. Пара 2 предвижда сходна разпоредба, но тя е различна при превоз на пътници, като е предвидено като приложимо право това по обичайното местопребиваване на пътника + допълнителни комулативни условия. Тези норми се прилагат само тогава, когато не се прилагат международните конвенции, и когато страните не са избрали приложимо право. Това е последователността на определянето на приложимото право.