47. Международна компетентност на българските съдилища по дела за права на потребители. Приложимо право към договори с потребители.

Характерно за приложимото право към тези д-ри е:
1) Както в КМЧП, така и в РК и РР1, се съдържат определения на това какво е потребителски д-р. чл. 5, ал. 1 РК посочва, че потребителски д-р е този, при който предоставянето на стоки и услуги става на лице, което няма да ги ползва за професионални и занаятчийски цел, а за свои лични. В този смисъл е и чл. 6, пара 1 РР1. Следователно понятието потребителски д-р следва да се квалифицира автономно по силата на тези два общностни акта, а не съгласно ЗЗакрПотр, когато има международен елемент в д-ра.
Какво предвиждат РК, РР1 и КМЧП:
Потребител може да бъде само фл. Върху потребителя пада тежестта да докаже, че конкретната сделка е сключена за негови лични нужди, а не с оглед упражняване на занятие. Характерното за това ПО е ситуацията, в която се намира лицето. Т.е. като потребителски д-р може да се квалифицира както едно продажбено ПО, така и едно ПО за представяне на услуги или за изработка. Тази х-ка на ПО се дава от страната по ПО. Тя доказва, че именно тя е потребител, за да се ползва от защитата в съответните НА. Това е т.нар. уредба за защита на слабата страна.
Характерно за приложимото право е, че РК РР1 и КМЧП дават възможност за избор на приложимо право – т.е. за упражняване автономията на волята. Този избор обаче е ограничен. Той не може да лишава потребителя от правата, които са му предоставени от разпоредбите на обективно приложимото право. Това означава, че обективно приложимо право е това, където е обичайното местопребиваване на страните. Ако сътате са избрали друго приложимо право и по такъв начин потребителя се лишава от някои от привилегиите и защити, ще се прилагат две ПС. Т.е. налице ще е депасаж. Въпрос се поставя, ако избраното от страните право предоставя по-голяма степен на защита отколкото правото по обичайното местопребивавнае, ще се приложи ли нормата на регламента. Отговорът е отрицателен. Ако избраното от страните право придава на потребителя по-голяма защита, то тя ще се приложи.
Вторият съществен елемент е, че се имат предвид всички норми за защита на потребителя от обективно приложимото право, които са императивни, но не са свръхповелително. Т.е. императивните норми тук са въздигнати в свръхповелителни.
Чл. 6, ал. 1 предвижда някои условия за действие на обективната привръзка – прилагане правото на държавата по обичайното местопребиваване на потребителя. Има се предвид, че:
1) Необходимо е търговецът да извършва търговската или професионалната си дейност в държавата, в което е обичайното местопребиваване на потребителя.
2) Този вид защита не се отнася за потребителските кредити, когато те не се използват за покупка на вещ.
3) За да може да действа обективната привръзка търговецът трябва по някакъв начин да насочва дейността си към съответната държава, или към няколко държави, вкл.и тази, където е обичайното местопребиваване на потребителя. В този случай пътуващият потребител не се оказва обект на защита. Договорът трябва да попада в обхвата на тази дейност.
Пара 4, чл. 6 предвижда определени изключения от защитата, а именно:
- Когато стоките и услугите се предоставят д-ра, различна от тази в която е обичайното местопребиваване на потребителя
- Когато става дума за д-ри за превоз
- Тайм шеринг – пакетни туристически пътувания
- Правата и задълженията във връзка с финансовите инструменти
- Договорите за вещни права.