45. Приложимо право към формата на договорите; суброгация; прехвърляне на вземане; доказателства.

Компетентност на българските съдилища.
Тук важи общата компетентност, посочена в чл. 4 от КМЧП и специалната компетентност в чл. 16 КМЧП.
Активно легитимиран /ищец/ в тези спорове е всеки потребител.
Българският съд е компетентен по общите правила на чл.4:
Обща компетентност
Чл. 4. (1) Международната компетентност на българските съдилища и други органи е налице, когато:
1. ответникът има обичайно местопребиваване, седалище според устройствения си акт или местонахождение на действителното си управление в Република България;
2. ищецът или молителят е български гражданин или е юридическо лице, регистрирано в Република България.
(2) Искове срещу юридическо лице, когато спорът е възникнал от преки отношения с негов клон, могат да се предявят пред българските съдилища, ако клонът е регистриран в Република България.
Както и когато потребителят има обичайно местопребиваване в България и са налице условията на чл.95 КМЧП.

Според чл. 95 от Кодекса на МЧП договорът, сключен с потребител, се урежда от избраното от страните право, т.е. допусната е автономия на волята. Този принцип обаче е комбиниран с изискването потребителят да не бъде лишен от специфичната защита, която му осигуряват повелителните норми на държавата, в която се намира неговото обичайно местопребиваване, когато договорът е сключен при определени в Кодекса обстоятелства. Въпросните повелителни норми са предел на автономията на волята в тази материя.
Наличието на споменатите обстоятелства обуславя приложимостта на правото на държавата, в която потребителят има обичайно местопребиваване, и в случаите, когато страните не са избрали приложимо право.
Съгласно чл. 16, ал. 1 КМЧП – българските съдилища са компетентни по искове на потребител освен в случаите по чл. 4 и когато той има обичайно местопребиваване в РБ и са налице условията по чл. 95, ал. 2 /от закона, като за т. 3 важи, че поръчката трябва да е направена в магазина на продавача/.
Ал. 2 – споразумение за избор на съда е допустимо само ако се сключва след възникването на спора. Този текст цели закрила на потребителите.

Приложимо право.
Чл. 95, ал. 1 КМЧП – по смисъла на този кодекс договор, сключен с потребител, е договорът, по който едната от страните е лица, което придобива стоки, ползва услуги или получава кредит за свои нужди или за нуждите на сови близки, а не за продажба, производство или упражняване на занаят. Това е легалното определение за договор, сключен с потребител, като целта, за която се придобиват стоките или услугите са определящи договорът да бъде определен като потребителски.
Разпоредбата на чл. 95 е съобразена с Римската конвенция. Критерий за определяне на приложимото право е автономията на волята, а ако такава липсва – обичайното местопребиваване на потребителя.
Ал. 2 – от закона. Уредбата на самата автономия на волята на споразумението, с което се определя приложимото право от страните, е тази, определена в чл. 93 КМЧП. Принципът при тези договори е, че трябва да се закриля потребителят като социално по-слама страна. Другият субект обикновено е по-силен и предлага предварителни общи условия, а потребителите ги приемат и затова потребителските договори се определят като адхезионни /присъединителни/. Затова уредбата въвежда закрила на потребителите. Съгласно изречение второ на ал. 2 стандартът на закрила, осигурен от особените повелителни норми на държавата, в която потребителят местопребивава, не трябва да се игнорира. В хипотезите, посочени в т. 1, т. 2, т. 3 на ал. 2 касаят държавата, става дума за държавата, където е обичайното местопребиваване на потребителя, като за т. 3 може да се каже още, че става дума за трансгранично пътуване в държава, където търговецът има магазин.
Ал. 3 – когато страните не са избрали приложимото право, договорите ,сключени при обстоятелствата по ал. 2, се уреждат от правото на държавата, в която потребителят има обичайно местопребиваване. /това е отпращаща стълкновителна норма с повелителен характер/ Този текст определя приложимото обективно право, т.е. когато няма избор на приложимо право, ще се прилага правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на потребителя. В този случай съдът не може да установява и да съобразява наличието на най-тясна връзка с друга държава.
Ал. 4 – разпоредбите на ал. 2 и 3 не се прилагат, когато характерната за договора престация не може да бъде определена. Т.е. в този случай имаме изключване на обективното приложимо право /договори за превоз/.
Ал. 5 – когато предмет на договора е вещно право върху недвижима вещ, предполага се, че договорът е в най-тясна връзка с държавата, в която се намира недвижимата вещ.
Относно формата на договорите с потребители имаме специална уредба в чл. 98, ал. 4 – за действителността на договорите, сключвани с потребител при обстоятелствата на чл. 95, ал. 2, е необходимо да бъдат спазени изискванията за форма, установени от правото на държавата, в която се намира обичайното местопребиваване на потребителя. В този текст има два режима, единият от които препраща към общия режим на чл. 98, ал. 1, 2, 3, 5 КМЧП /това са случаите, при които договорът с потребител е сключен извън обстоятелствата, посочени в чл. 95, ал. 2/.

Приложимо право при липса на избор
Чл. 94. (1) Когато страните не са избрали приложимото право, прилага се правото на държавата, с която договорът е в най-тясна връзка. Ако една част от договора може да бъде обособена от останалите му клаузи и ако тази част има по-тясна връзка с друга държава, по изключение към нея може да се приложи правото на тази друга държава.
(2) Предполага се, че договорът е в най-тясна връзка с държавата, в която страната, която трябва да изпълни характерната престация, е имала своето обичайно местопребиваване или главно управление към момента на сключване на договора.
(3) Ако договорът е сключен в изпълнение на занятието или професионалната дейност на страната по ал. 2, предполага се, че той е в най-тясна връзка с държавата, на чиято територия се намира нейното основно място на дейност. Ако местоизпълнението е различно от основното място на дейност на страната, предполага се, че договорът е в най-тясна връзка с държавата, на чиято територия в момента на сключване на договора се намира мястото на дейност, в което се осъществява изпълнението.
(4) Разпоредбите на ал. 2 и 3 не се прилагат, когато характерната за договора престация не може да бъде определена.
(5) Когато предмет на договора е вещно право върху недвижима вещ, предполага се, че договорът е в най-тясна връзка с държавата, в която се намира недвижимата вещ.
(6) Разпоредбите на ал. 2 и 3 не се прилагат към договора за превоз на товари. Предполага се, че договорът за превоз на товари е в най-тясна връзка с държавата, на чиято територия се намира основното място на дейност на превозвача към момента на сключване на договора, при условие че в същата държава се намира:
1. мястото на натоварване, или
2. мястото на разтоварване, или
3. основното място на дейност на товародателя.
(7) Разпоредбата на ал. 6 се прилага и към чартърни договори за еднократен превоз или други договори, които преимуществено обслужват превоза на товари.
(8) Разпоредбите на ал. 2, 3, 5, 6 и 7 не се прилагат, ако от обстоятелствата като цяло следва, че договорът е в по-тясна връзка с друга държава. В този случай се прилага правото на тази друга държава.

Приложимо право към договори с потребители
Чл. 95. (1) По смисъла на този кодекс договор, сключен с потребител, е договорът, по който едната от страните е лице, което придобива стоки, ползва услуги или получава кредит за свои нужди или за нуждите на свои близки, а не за продажба, производство или упражняване на занаят.
(2) Договорът, сключен с потребител, се урежда от избраното от страните право. Изборът на приложимо право не трябва да лишава потребителя от защитата, която му осигуряват повелителните норми на държавата, в която се намира неговото обичайно местопребиваване, когато:
1. сключването на договора в тази държава е предшествано от конкретна покана към потребителя или от реклама и потребителят е предприел в същата държава всички необходими за сключване на договора действия, или
2. другата страна по договора или неин представител са получили поръчка от потребителя в тази държава, или
3. договорът се отнася до продажба на стоки и продавачът с цел да убеди потребителя да направи покупка на стоки е организирал пътуване на потребителя в друга държава, в която потребителят е направил поръчката.
(3) Когато страните не са избрали приложимо право, договорите, сключени при обстоятелствата по ал. 2, се уреждат от правото на държавата, в която потребителят има обичайно местопребиваване.
(4) Разпоредбите на ал. 2 и 3 не се прилагат към договори за превоз и договори за услуги, когато услугите се предоставят на потребителя изцяло в държава, различна от тази, в която потребителят има своето обичайно местопребиваване. Тези договори се уреждат съгласно чл. 93 и 94.
(5) Договорите, в чиято обща цена е включена комплексна услуга, свързана с превоз и настаняване, се уреждат от правото, определено като приложимо в ал. 2 и 3.