44. Приложимо право към договорите при липса на избор /обективно приложимо право/.

Решение по дело С- 133/ 2008 г. По него: Съдът на ЕО има възможността да тълкува по преюдициални запитвания РК относно приложимото право по договорни отношения едва след 2004 г. Преди това не може да тълкува въз основа на преюдициално запитване конвенционални разпоредби, каквато е Римската конвенция. (РК). Сезираният съд, кохгато ПО е по-тясно свързано с друга държава, а не с държавите, чиито право следва да се приложи по повод на обективните привръзки, да се преодолеят правилата на чл. 4.
Съдът на ЕО тълкува в това решение кога е налице договор за превоз. Т.к. в чл. 4 РК се съдържа една специална оборима презумпция (специална, защото се отнася само за определен вид д-р – д-ри за превоз). Съгласно ал. 4 на чл. 4 РК по отношение на д-рите за превоз се прилага правото на държавата,  в която се намира основнот място на дейнсот на превозвача. Едновременно с това са предвидени отще три условия, едно от които задължително да е изпъление:
-         Място на дейност на товародателя
-         Мястото на разтоварване и товарене.
Чартърният д-р се използва основно в морското право. Но няма пречка да бъде наето превозно средство (кораб, самолет, вагон) за извършване на определен превоз не по определен маршрут – линеен, а по определен маршрут, определен от наемателя. Наема се и самото превозно средство или само определено място от него.
            Другото х-но за Р Р1 и РК ,е че регламент Рим ! – чл. 4; РК – чл. 4, пара 1, се различават не само по привръзките, но и по обстоятелството, че РК допуска депасажа при обективно приложимото право – т.е. допуска съдът да приложи различни ПС към едно и също договорно ПО. Докато Рим 1 не допуска тази възможност. Това е така, защото Рим 1 се старае по принцип към по-голяма сигурност и по-голяма твърдост на привръзките.
На второ място, за пръв път тук се прави автономно тълкуване на понятието депасаж. Отделните части, на които може да се раздели ПО трябва да бъдат достатъчно самостоятелно обособени. Само тогава могат да се разделят правата и задълженията на страните и да се регулират от различни ПС.

Съществено е значението на това решение във връзка с т.нар. коригираща клауза – чл. 4, пара 5 РК, респ. чл. 4, пара 4 Рим 1: изрично съдът подчертава, че сезираният съд може да се позове на тази коригираща клауза само и единствено след като приложи вече било то общата презумпция на чл. 4 РК, или твърдите привръзки на чл. Р Рим 1, и след като определи приложимото право съгласно тях, следва да стигне до извода, че По не е тясно свързано с тази държава, чието право следва да бъде приложено. Т.е. не може съдът да прибегне директно към коригиращото право. Трябва да се обоснове по делото, че ПО е по-тясно свързано с друга държава, за да може да се обоснове тази привръзка.