43. Избор на приложимо право /автономия на волята/. Автономия на волята и свобода на договарянето.

Автономията на волята представлява призната от закона възможност на страните да изберат приложимо право към своите задължения. Следователно:
1.      В самият НА следва д асе съдържа разпоредба, която оправомощава страните по договорни или др. ПО да изберат приложимо право към задълженията.
2.      Страните могат да упражнят тази воля в границите, предвидени от съответния закон и във формата, предвидена от него.
При автономията на волята, разпоредителната власт на страните има за задача да отговори на въпроса правопорядъка на коя държава да бъде приложен.т.е това е отново избор на приложимо право. Това институт, характерен само за МЧП. Във вътрешното от право свободата на договаряне е нещо различно. Свободата на договаряне се упражнява от правните субекти само и единствено в рамките на избраното приложимо право. Ако те да избрали за приложимо българското право, свободата на договаряне ще бъ де регламентирана от чл. 9 ЗЗД. Следователно свободата на договаряне е видовото понятие в рамките на типовото понятие автономия на волята.
Автономията ма волята се регламентира със стълкновителна норма. Тя се нарича още субективна привръзка.  При обективните привръзки няма изразена воля на страните.
Избраното от страните право не се инкорпорира в д-ра и не става част от него. Д-рът се подчинява на него. Нарича се още  lex contractus. Договорните задължения имат за източник именно този избран от страните закон.
Автономията на волята има няколко основни преимущества:
1.      Тя осигурява на страните предвидимост при уреждането на ПО.
2.      Страните могат да изберат едно неутрално право, без да бъде фаворизирана коя да е от тях.
3.      Страните могат да изберат най-подходящото за този вид ПО право.
Автономията на волята е възможност, а не задължение за страните. Чрез упражняване автономията на волята, страните отклоняват обективно приложимото право, вкл.неговите императивни разпоредби. В същото време, избирайки приложимото право, те се подчиняват на императивните разпоредби на това избрано приложимо право. Те не могат да изключат част от разпоредбите на това приложимо право. Едновременно с това, по силата на вътрешното МЧП ще действат и особените повелителни норми на сезирания съд, така като у на се предвидено в чл. 46 КМЧП.
Предмета на избор.
На първо място, избира се държавно право. Въпросът дали може д се избере недържавно право, т.е. определени принципи, писани обичаи, това избор на приложимо право ли е? Съгласно всички НА, не е възможно страните да изберат към д-ра недържавно право. 
На второ място, приложимо от право се избира в неговата цялост и в неговото динамично състояние. Т.е. недействителна е т.нар. стабилизационна клауза. Т.е. не може да се каже: избирам австрийското право към момента на сключване на д-ра. Избира се винаги правото така, както то предполага, че ще се прилага във времето и в пространството.
В случай, че са настъпили последващи изменения в избраното право, самото право ще каже кои норми ще се прилагат.
Приложимото право урежда и въпроса за действителността на д-ра. Не е необходимо избраното от страните право да има каквато и да е било връзка с ПО, страните могат да изберат приложимо право, което няма никаква връзка с ПО. Освен това, приложимото право може да бъде конкретно посочено, а може да бъде и определяемо. Например: прилага се правото на държавата, която е по обичайното местопребиваване на купувача или продавача. А не: прилага се австрийското право.
Възможно е да бъде определено приложимо право за част от д-ра. Другата част от д-ра да бъде регулирана от обективно приложимото право – т.нар.  depasage (разделяне на статута). Това разделяне на статута обаче може да бъде само за определени и в значителна степен самостоятелни части на договора. Обикновено различно приложимо право се договаря тогава, когато има значителни части от д-ра, които са самостоятелни. Т. при д-ри за комплектен обект.
По принцип автономията на волята предполага международен елемент. КМЧП и в последствие Римската конвенция дават възможност за избор на приложимо право и спрямо чисто вътрешни д-ри. Това е така, защото спрямо тези НА е казано, че дори всички елементи на д-ра да са свързани с дадена д-ва, възможно е страните да изберат приложимо право. 
Споразумението за избор на приложимо право е самостоятелна сделка, която зависи от МЧП на сезирания съд. То следва да се отнася до конкретното ПО. Възможно е последваща промяна на избора на приложимо право. Т.е. може да бъде направен във всеки един момент, вкл.и след предявяване на иска. Но НА съдържат едно условие: промяната на приложимото право не може да се отразява в/ у действителността на сделката придобитите от третите лица права. Т.е.  действа  ex tunc, регламентира го от самото начало.