41. Международна компетентност на българските съдилища и други органи по дела при наследяване. Наследяване по закон и по завещание – приложимо право, обхват на приложимото право. Незаето наследство.

В областта на наследствените ПО засега действащата уредба е тази по КМЧП. В момента се подготвя проект за регламент спрямо наследствените ПО.
Едно ПО е наследствено по силата на поне едно национално право. Т.е. то следва да притежава необх.белези на наследственото По от гледна точка на вътрешното наследствено право. Международният елемент на наследственото ПО може да се прояви в най-различни форми:
-          Разл.националност на наследодателя и наследниците
-          Различна по отношение на наследодателя гражданство и обичайно местопребиваване.
-          Когато и наследодателят и наследниците имат една и съща националност, но поне един само елемент от наследствената маса се намира в чужбина.
Наследственоправният статут на ПО представлява с-ма от стълкновителнии преки норми, които една държава създава за регулиране на международните наследствени ПО. В МЧП с-ми на различните д-ви съществуват две основни теории (принципа) в международното наследствено право:
            Теорията на разделния статут – отчита се х-ра на наследственото имущество според това дали е движими или недвижимо.т .е. има изразяване на два основни фактора в МЧП: териториалното действие на законите и вещноправният статут, като се изхожда от териториалният суверенитет. Т.е. по един начин се наследяват вещите, а по др – недв.имущество. в този ред на мисли са възможни различен кръг от наследници, различни дялове в зависимост от приложимото право по отн-е на дв. И недв. вещи. Разделният статут се прилага в 3 основни разновидност:
-          По отношение на недвижимите имоти наследяването се определя от закона по местонахождението на недв. имот
-          Движимите вещи – наследяването може да бъде определено съгласно правото на държавата, където е последното местожителство на наследодателя
-          Или съгласно неговото отечествено право.
Теорията на единния статут – при нея наследственото имущество се третира като единна маса универсално и законът не се интересува от това до колко правата в нея се отнасят за движими или недв. вещи. Следователно определя се едно приложимо право спрямо цялата наследствена маса. Общият принцип за определяне на приложимото право тук може да бъде отечественото право на наследодателя или правото на д-вата, където  неговото обичайно местопребиваване в момента на неговата смърт.
У нас приложимото право към наследяването се урежда от чл. 89 КМЧП и е възприет разделният статут. Това означава, че по отношение на движимите вещи приложимото право към наследството е правото на държавата, където се намира недвижимият имот. По отношение на движимите вещи – приложимо е правото на държавата, в която има обичайно местопребиваване наследодателят към момента на неговата смърт. Привръзката е темпорална и това е обективно приложимо право.
Следователно във всички случаи, когато компетентен е българският съд да гледа дела за наследство, или наследството трябва да бъде разпределено от др. компетентен орган, той ще прилага чл. 87.

По отношение на наследяването няма уеднаквена международна компетентност.
Следователно, когато имаме дела по наследява ще се прилага едностранната стълкновителна норма на чл. 14 КМЧП, който определя компетентността само и ! на българският съд по отношение на дела при наследяване – а именно той е компетентен когато наследодателят към момента а неговата смърт е имал обичайно местопребиваване в Б-я или е бил български гражданин, или имуществото се намира у нас. Обичайното местопребиваване ще се определя по чл. 48, ал. 7 КМЧП.
Характерно и новост в КМЧП е възможността за упражняван автономия на волята при наследяването. Това означава, че съгласно чл. 89, ал. 3 наследодателят може да избере наследяването на неговото имущество в цялост да се урежда от неговото отечествено право. Автономията на волята е ограничена – той не може да избере друго право, освен отечественото . така се дава възможност да бъдат преодолени някои императивни норми по отношение на наследяването. Изборът може да бъде направен по всяко време преди смъртта. Формата следва винаги да е писмена – тя е за действителност. Изборът на приложимо право може да бъде изменян или отменян. Всеки последващ избор заменя предишните. Обстоятелството, че отечественото право на наследодателя не допуска автономия на правото в наследствените ПО е без значение. Достатъчно е, че го допуска законът на сезирания съд.
 Препращането  е недопустимо, т.к. по принцип препращане не се допуска при избор на приложимо право. Действителността на избора се определя съгласно материално право, избрано от наследодателят. В същото време законодателят ограничава този из бор, като казва, че когато с наследственото ПО е сезиран българският съд, независимо от направеният избор на наследодателят, не могат да бъдат нарушени запазените части, така като са предвидени по обективно приложимото право.
Режимът на наследяването при завещание и по закон е един и същ. Това означава, че ако става дума за завещателно разпореждане по отношение на недв.имот у нас, приложимо ще е българското право, доколкото той може да се разпоредба с този имот. Приложимото право към наследяването определя и завещателната дееспособност към наследяването. Това изрично е предвидено в чл. 91 КМЧП. Т.е. предвиденото в чл. 89 за наследяване по закон, се отнася и за наследяването на завещание. А нормата на чл. 90 е норма само формата на завещанието. Тя предвижда 4 възможности за формата на завещанието:
1)      Форма, предвидена в закона на държавата, чийто гражданин е завещателят
2)      По правото на държавата по местоизготвянето на завещанието
3)      Правото на държавата, където завещателят има обичайно местопребиваване към момента на съставянето на завещанието
4)      По правото на държавата, където се намира недв.имот към момента на завещанието.
5)      др
Всичко това е направено в полза на действителността на завещанието. Т.е. завещанието да може да се направи в различна форма и пак да е действително.
Чл. 91 определя обхватът на приложимото право – кръга и реда на наследниците; сроковете за приемането на наследството; дяловете на наследниците и пр.