4. Принципи на данъчното облагане. Данъчна система.

1.Всеобщност на данъка – съществуването на този принцип се свежда до това, че всички които отговарят на изискванията на данъчния закон подлежат на облагане с данък.
2.Законоустановеност на данъка – всички данъци тр. да бъдат приети със закон – чл. 60
3.Съразмерност на данъчното облагане – този принцип означава , че данъчното облагане трябва да бъде съобразено с платежоспособността на данъкоплатеца. Знае се , че когато данъците са прекомерно високи, те влияят негативно върху поведението на данъкоплатците и могат да доведат до разрушаване на икономиката.
4.Определеност на данъка – всички елементи и условия на данъчното облагане трябва предварително ясно да бадат определени в съответствие със законови и подзаконови актове, за да не остава място за грешно търгуване както от страна на органите по данъците така и на данъкоплатците. В закона за устройство на държавния бюджет има забрана да се променят данъчните закони по време на годината.
5.Удобство на данъка – това означава данъците да се събират и плащат в срокове и по начини удобни за платците по данъка.
6.Рентабилност на данъка – установяването и събирането на данъци е свързано с определени разходи за издръжка на данъчните органи. Реализирането на този принцип изисква да се изгради такъв данъчен апарат , който да има минимални разходи.
7.Неутралност на данъка – означава, че всички данъкоплатци трябва да бъдат поставени пред равни условия и да няма преференции за някои от тях.
Съвкупността от прилаганите данъци, тяхната организация и акумулиране, осъществявани от съотв.- органи, формира дан. с-ма. Следователно дан.- с-ма е съвкупност от части, свързани с обща функция – акумулиране на данъците в бюджета. Дан.- с-ма, която обхваща по-голям или по-малък брой прилагани данъци, по съдърж-е и форма е плуралистична, а не монистична, обхващаща само един данък. Може да се приеме, че дан.-с-ма на д-вата е била винаги плуралистична. Тя е продукт на многовековно историч. развитие – като такава е възникнала и се е оформила на историческа или на рационална основа. От тази гл.точка дан.система се разграничава на историческа и рационална. Историческа – съвкупност от отделни видове данъци, които са възникнали и са въвеждани в резултат на конкретни обстоятелства и потребности от финанс. ср/ва. от натрупване, т.е. наследяване и наслагване на данъците във времето. Тя е конгломерат от данъци, които не образуват единна с-ма, защото отделните данъци не са съгласувани и подчинени на обща цел. Рационална с-ма - действието на отделните данъци и на всички заедно е съгласувано и подчинено на реализирането на предварително поставени цели и задачи. Налице е тенденция към развитието на дан.с-ми към рационализирането им, намаляването на различията и сближаване – пример Европейския съюз. Дан.- система може да се класифицира още на субективна и обективна, като за критерий се приема доминиращото полож-е на обект.- или субективното дан.облагане. Тенденцията е към разширяване на субект.- основа – лично подоходно облагане, данък в/у наследствата и др. Дан. с-ма е един от динамичните елементи на фин.- с-ма.