3. Източници на международното частно право – обща характеристика. Видове, съотношение. Ролята на международните организации за развитието на източниците на международното частно право. Международното частно право на Европейския Съюз.

Два основни типа източници:
–        източници с вътрешноправен произход – създадени от националния законодател (Конституция, КМЧП);
–        източници с международноправен произход – създадени по международен договорен път;

*    Международните договори (чл.5 КРБ) имат примат пред нормите на КМЧП. Когато по силата на нормативен акт е било задължително обнародване и актът не е обнародван, то актът няма да има примат. Когато не е било необходимо обнародване –> м/ународният акт ще се ползва с предимство пред националното законодателство.
*    Конституцията – съдържат се редица норми, свързани с частните правоотношения с международен елемент.
Правен режим на чужденците според КРБ – всички чужденци имат в България същите права с българските граждани, с изключение на правата, които са запазени само за българските граждани (например,практикуване на адвокатска професия, права върху земеделска земя).
*    КМЧП – приет и влязъл в сила 2005г. и урежда в цялост приложимото право към различните типове правоотноошения. По отношение на тези юридически факти, които са се осъществили преди неговото влизане – прилагат се съответните нормативни актове, които са действали до влизането му в сила. КМЧП съдържа общите принципи, на които е изградено МЧП у нас (чл.1-3). Тези общи принципи не са само постулати и лозунги, а задават параметрите, за които следва да бъдат тълкувани. Тези норми са общи принципи и във връзка с прилагането на нормите.
От чл.4 до чл.38 – основните норми на международния граждански процес, които определят само компетентността на българския съд и тези норми са субсидиарно приложими когато не се прилага Регламент 44/01г. – обичайно местопребиваване на ответник (ако е в държава-членка на ЕС, тези норми от чл.4-38 не се прилагат, а ако няма обичайно пребиваване – то чл.4-38 определя компетентността на българския съд).
От чл.39-47 КМЧП се съдържат норми относно институти, които са общи за прилагане на всички типове частни правоотношения (квалификация, препращане, обществен ред). Тези институти и норми се прилагат и при семейни, трудови, търговски правоотношения с международен елемент.
От чл.48-116 КМЧП са уредени отделните типове правоотношения, т.е. приложимо право към правният статут на физическите и юридическите лица, вещните, семейните правоотношения, непозволено увреждане, т.н.
От чл.117 до края са уредени въпросите за признаване и допускане на решението и се прилагат само тогава, когато решението не е постановено от съд на държава-членка, а ако то е постановено от такава – прилага се Регламент 44 от 2001г.
*    Специални закони, които уреждат отделни типове такива правоотношения – ТЗ (менителници), Кодекс за търговско корабоплаване (знаме на кораба, морски международни правоотношения), Закон за гражданско въздухоплаване, др. Почти всички държави в Европа имат собствени специални закони за МЧП (Белгия, Румъния, Турция, Италия, Австрия, Германия, Унгария, Франция). Едно от най-развитото МЧП законодателство е в латиноамериканските държави.

Основни международни източници в областта на МЧП:

1.   Международни договори, които имат непосредствено действие – Например, Конвенция за международна продажба на стоки (Виенска конвенция) и със самото й ратифициране влиза в действие без да е необходим какъвто и да било друг акт, т.е. тя е самоизпълняваща се и се прилага.
Тълкуването на международни договори –> по силата на самия акт, чрез автономно тълкуване, т.е. тълкуване на термините така, както са заложени в нормативния акт и се осъществява съгласно Виенската конвенция за международни договори – спазва се волята на страните, добросъвестно, т.н.

Основни типове международни договори – договори за правна помощ, консулски конвенции (консулът на всяка държава получава правомощия да изпълнява дадени права на неговата държава), Хагски конвенции – тези конвенции се предоставят за ратификация на държавите и след получаване на определен брой ратификации влизат в сила. Никоя държава-членка на ЕС не може да е самостоятелен член на Хагската конференция, тъй като ЕС е неин член.
2.   UNIDROIT – институт по МЧП в Мадрид, който изработва принципи, които се прилагат обикновено в международната търговия. Техните принципи относно международните търговски договори не са принципи на правото, но могат да се позоват на тях, т.е. това са сбор от норми, които могат да се използват при сключването на съответните търговски договори;
3.   Международна търговска камара в Париж – издава акредитиви (форма на плащане между банките);
4.   UNCITRALКомисия по правото на международна търговия е организация към ООН и изработва международни конвенции и модели-закони (т.е. проект на закон, който може да бъде възприет от държавите и да бъде уеднаквена уредбата на дадена институция - например, моделът на търговския арбитраж);
5.   Вашингтонска конвенция за уреждане на спорове между държавите и гражданите на други държави – функционира специален арбитраж за разрешаване на такива спорове;
В рамките на ЕС начинът, по който се осъществява взаимната информация относно правната система  -> посредством www. eurlex.com.
В рамките на ЕС съществува и обща референтна рамка – сборник/ набор от термини и понятия, които се използват в практиката, в нормативната база на европейското правно пространство, както и в учебните курсове. Целта е в рамките на ЕС да се изработи единна терминология. В рамките на ЕС е невъзможно страните да сключват самостоятелни двустранни договори в областта на приложимото право (Регламен 664 и 662 от 2004г.) и това става единствено с разрешение на Комисията.

4. Ролята на международните организации за развитието на източниците на МЧП. МЧП на ЕС – източници, тълкователни решения на съда на ЕО

Ролята на международните организации за унифициране /уеднаквяване/ на МЧП.Тази роля се осъществява чрез създаването на уеднаквено МЧП под формата на международни договори и конвенции.
1.ООН. Ролята на ООН има значение в две насоки:
-въздействие чрез МПП, т.е. чрез неговите основни принципи и източници в материята на правата на човека и тяхната закрила; праното положение на държавите и на международните организации като субекти на правоотношенията с международен елемент.
-изработването и приемането на специални конвенции в областта на МЧП.
През 1966 година е създадена Комисия на ООН по правото на международната търговия УНСИТРАЛ. Идеята е била създаването на комисията с цел развитие на МЧП.
На дипломатически конференции са приети следните конвенции:
1.Конвенция за погасителната давност при международната продажба на стоки – 1974г.
2.Виенска Конвенция за международната продажба на стоки – 1980 г.
3.конвенция за международен комбиниран превоз на стоки.
4.Конвенция за международните менителници, ЗЗ /Запис на заповед/ и чек – 1988 г.
5.Конвенция за статута на бежанците  - 1951 г.
6.Конвенция за чуждите граждани – 1954 г. /несъм сигурна за името/
7.Конвенция за съгласието за брак – 1961 г.
8.Конвенция за международни арбитраж – 1961 г. и други.
Най-голяма роля има хагската Конференция за МЧП, чийто инициатор е проф. Манчини. Тя е поета от правителството на Холандия. първата сесия се е състояла през 1893 г. Поканени са правителствата на всички европейски държави, с изключение на балканските. Великобритания е отклонила поканата и 1925 г. се включва в работата на конференцията. През 1955 година тази конференция вече има статут на международна организация. В чл. 5 от Статута се казва, че нейната цел е да работи за уеднаквяване на нормите на МЧП. Над 50 държави са членове на тази организация. България ратифицира Статута през 1999 година и става неин член.
Материята, предмет на разглеждане на Хагската Конференция е следната:
-определяне на международната компетентност и признаване на съдебните актове и тяхното изпълнение;
-семейни  и наследствени отношения /сключване на брак, развод, издръжка, международно осиновяване, международно отвличане на деца и т.н./;
-международна продажба на движими телесни вещи.
РБ е ратифицирала /това се отнася и за въпроса за източниците на българското МЧП/:
1.Конвенцията за събиране на доказателства в чужбина по гражданките и търговските дела – 1970 г.;
2.Конвенцията за международен достъп до правосъдие – 1980 г. /ДВ бр.13/00 г./
3.конвенция за връчване в чужбина на съдебни  и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела – 1965 г. /ДВ бр.65/00 г./
4.Конвенцията за закрила на децата и сътрудничество в материята на международното осиновяване /ДВ бр.78/02 г./
5.Конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца – 1980 г. /ДВ бр.82/03 г./
6.Конвенция относно компетентността, приложимия закон, признаването и изпълнението на съдебните актове и сътрудничеството в материята на родителските отношения и на мерките за закрила на децата – 1996 г.
Международна конференция по МЧП, в която участват държавите на Централна и Южна Америка. В периода от 1975 г. до днес са приети над 20 конвенции, свързани с МЧП /например: Междуамериканска конвенция за местожителството на ФЛ – 1979 г.; Междуамериканска конвенция относно стълкновението на закони в материята за осиновяването на непълнолетни – 1984 г.; Междуамериканска конвенция за приложимия закон към международните договори – 1994 г.; Междуамериканска конвенция за връщането на деца – 1989 г./. През 1979 г. тази конференция приема Конвенция за общите разпоредби на МЧП.
2.Съвета на Европа /СЕ/.
Конвенциите на СЕ са свързани с конвенцията за основните права и свободи на човека:
-Европейска конвенция за осиновяването на деца – 1967 г.
-Европейска конвенция за гражданската отговорност в случай на щети, причинени от МПС – 1973 Г.
-Европейска конвенция за правното положение на извънбрачните деца – 1975 г.
-Европейска конвенция за признаване и изпълнение на решенията в материята на отглеждането на деца и родителските права – /ратифицирана от РБ 2003 г./
-Европейска конвенция за размяна на информация относно чуждестранното право – 1968 г.
3.Европейски съюз /ЕС/.
Актовете на ЕС имат значение не само за държавите, негови членки. За РБ например съществува задължение да приведем нашето законодателство към изискванията на правото на ЕС, което вече е извършено с оглед промените в ТЗ, ЗЗД и създаването на КМЧП.Актовете на ЕС имат непосредствено отношение към МЧП. В международния граждански процес:
-конвенция относно компетентността на съдилищата и изпълнение на решенията по граждански и търговски дела – 1968 г., известна като Брюкселска конвенция, която сега е заменена с Регламент 44 от 2001 г., който е акт с по-висок ранг.
-конвенция за приложимия закон към договорните задължения от 1980 г. това е така наречената Римска конвенция. Цялата наша част в КМЧП относно облигационното частно право е възприета от тази конвенция. В момента съществува проект на нов регламент, който ще замени тази конвенция.
-регламент 1347/2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения в материята на брака и отношения между родители и деца.
ЕС остава решаването на въпросите на МЧП да се уреждат в отношенията между самите държави – членки чрез приемането на конвенции помежду им, но Съвета на Европа започва да урежда отношенията чрез регламенти.  В момента съществуват следните проекти на регламенти:
-Регламент относно приложимото право към извъндоговорните отношения;
-Регламент относно компетентността и приложимото право към развода;
-Регламент относно компетентността и приложимото право към наследствените отношения;
-Регламент относно компетентността и приложимото право към издръжката
В Съвета на Европа има група от специалисти, която подготвя тези проекти.
4.UNIDROIT – международна организация, създадена 1926 г. РБ от 1940 г. участва в нея. Тази организация е приела:
-Конвенция относно еднообразни закони за международната продажба на движими телесни вещи;
-Конвенция относно представителството в материята на международната продажба на стоки;
-Конвенция относно откраднатите или незаконно изнесените културни ценности – 1925 г.
-Принципи относно международните търговски договори, който има нова редакция 2004 г.
5.Значение за МЧП и за международните източници имат две научни неправителствени организации: Институт по международно право и Асоциация по международното право, създадени през 1873 г. те на периодични сесии приемат резолюции и проекти, които се публикуват в годишник на Института и и в доклади и рипорт на Асоциацията.