38. Международна компетентност на българските съдилища и други органи по дела за лични и имуществени отношения между родители и деца. Приложимо право към лични и имуществени отношения между родители и деца.

М/ународни семейни ПО
Р 2201/2003г в сила от 01.05.2005г, т.нар. Брюксел 2 БИС, не урежда въпроса за приложимото право, а само за компетентността по брачни и семейни дела – развод, семейна раздяла и унищожаване на брака. Не се вкл. въпроси относно формата на брака, освен ако те не са съединени с искове за раздяла.
Родителска отговорност – определено е в чл. 2, т.7 – всички права и задължения, свързани с личността и имуществото на детето, които да придадени на Фл по силата на закона, съдебно решение или споразумение. По нашето право е вкл. упражняването на родителските права. Р 2201/2003 се отнася само за граждански дела, поради което не покрива делата с поставяне на дете в институтиця и определяне защитните мерки на детето. От обхвата на Р са икзлючени осиновяването, името на детето, наследяването, мерки в случай на незаконосъобразни прояви, извършени от деца и издръжка. Издръжката, вкл. и по отношение на компетентността по дела за издръжка до месец юни 2011 се прилага Р 44/01, след 17.06.2011 се прилага Р 4/2009. Р не се занимава с делата във връзка с произход. Компетентността по брачни дела – чл. 3 Р – опр само комп на държавата – членка, но не и местната подсъдност. Комп. по брачни дела по чл. 3, 4, 5 Р е изключителна, т.е. не се прилагат нац. норми на държави-членки по отношение комп. по брачни дела, когато тя попада в обхвата на чл. 3 , 4, 5. В чл.3 са предвидени възможности, широка гама алтернативни привръзки, което дава възможноста на страните по брачното ПО да търсящ защита в съдилища на различни държави-членки.
Компетентен е съдът по общото ОМ, последното такова. Тя може да бъде основана и на гражданството на лицата, ако двамата имат общо гражданство + ОМ в държавата.
Чл.4 дава възможност за т.нар. производна комп. при предяваване на насрещен иск, ако съдът пред който той се предявява не е първонач. Комп. АКо съдът се е произнесъл по съдебната раздяла, той има комп. да се произнесе и по развода. Р не ограничава приложението си по отношение на гражданите на държавите-членки, които имат ОМ в рамките на ЕС, предвижда се възможност за комп. на държавата-членка и когато самата факт. ситуация е свързана с територията на тази държава (съпрузите са граждани на държавата или детето има там ОМ). Правилата по Р, основани на ОМ, използват тълкуването на това понятие по чл. 39 от Р44/01, квалификацията на ОМ е автомомната квалификация, която дава съда на ЕС. В случай, че иск за унищожаване на брака или др брачен иск се предяви пред съд на друга държава, а не на тази, която е посочена по чл. 5 от Р, делото следва да бъде прекратено като недопустимо, тъй като искът е недопустим. В Р не се предвижда възможност за избор на съд по брачни и сем. дела!!! Такава комп. може да се уговори по повод само на имуществените въпроси относно брачните ПО.
По делата за родителска отг. основният принцип на Р е комп. на съда по ОМ на детето, без значение на неговото гражданство.  Ако детето законосъобразно се премести от една държавата в друга, комп. на съдилищата на първата държава се запазват за срок от 3 месеца при условие, че лицето, имащо родителски права, остава да живее с него.
Упражняването на род. права може да бъде предоставено на единия от съпрузите, но това не значи, че другият е лишен от тях.
Така, родителят с род. права може да получи решение, което съобразява тези права с последното ОМ на детето и да се избегне комп. на юрисдикцията по новото ОМ, ако искът е предявен в рамките на 3 месеца.
В случай на развод и съд. раздяла, искът за упражняване на род. права може да бъде предявен и пред съда, сезиран с брачния иск, в случай, че е налице съществена връзка м/у детето и сезирания съд. Предвижда се възможност за т.нар. „пренасяне“ на спора що се отнася до упражняване на род. права от съда на една държава-членка в съда на друга, ако последната има по-голяма възможност да разгледа спора, тъй като детето е в по-тясна връзка. По искане на еднаот страните по спора и док., че детето има по-голяма връзка с територията на др държава, съдът, който е сезиран може да спре делото, като определя срок, в който следва да бъде сезиран съдът на другата държава. Пренася се делото с оглед защита интересит ена детето
В чл. 10 и 11 се предвиждат спец. разпоредби във вр с Хагската конвенция за гражданскоправните аспекти за отвличане на деца. Рб е страна по нея. Тя предвижда мерки с незаконосъобразното преместване на детето от една държава  в друга. „Незаконосъобразно“, т.е. детето е преместено без съгласието на лицата, които имат род. права.
Съдът на държавата по предишното ОМ може да постанови решение за връщане на детето, което подлежи на изпълнение от органа, който е определен по тази Хагска конвенция за централен орган, осъществяващ кореспонденцията – у нас това е Мин. на правосъдието. Тези спорове се разглеждат от СГС съгласно Закона за закрила на детето. Производството е исково и в него не се решават въпросите ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, КОИТО ПОДЛЕЖАТ НА РАЗГЛЕЖДАНЕ В ДРУГО ИСКОВО ПРОИЗВОДСТВО. Производството по Хагската конвенция има единствено за цел наличието на изискванията по нея, че е налице отвличане, т..е незаконсоъобразно преместване от една държава в друга и че не са налице условията по чл. 13, детето да се е приспособило към новата среда и да има опасност за неговата личност и спокойствие при връщането му в държавата по произход. Ответник е родителят, осъществил отвличането, а ищци са родителят с род. права + Мин. на правосъдието.
Решението на СГС подлежи на обжалване пред САС, което не подлежи на обжалване (това производство е двуинстанционно). Ако той постанови връщането на детето, тогава това решение на САС се изпълнява чрез съдия изпълнител и специално исково производство по ГПК.
Когато бъде отказано връщането, съдът, отказал връщането уведомява съдът на другата държава или страната съответно за  отказ за връщане на детето и в 6-мес. срок тази страна трябва да предяви иск за упражняване на род. права пред съда, първоначално постановил, че е налице отвличане.
... Признават се непосредствено чуждестранните решения, декларация за изпълняемост е необходима, когато е нужно изпълнение на решението. Решенията за развод се признават през признаване и екзекватура, освен ако няма оспорване, тъй като са конститутивни решения и подлежат на непосредствено признаване пред  и от органа, от който се иска те да бъдат признати.
Приложимото право към м/унар. семейни отношения
Определя се от МЧП на всяка отделна държава. По отн. на приложимото право спрямо семейните ПО Регламенти и директиви няма, общностно право няма. Предвиден е принципно в Лисабонския договор специален ред -> да се определеи с общностен акт приложимото право към развода и към личните отношения в съпрузите, но все още..
У нас, приложимото право към семейните ПО се уреждат, освен от КМЧП, и от дог. за правна помощ. Тази част от тях, която предвижда приложимо право към семейните ПО и формата на брака, продължават да действат, а тази част, която урежда комп. на съда по брачни и семейни дела не се прилага.
Определена роля в брачните и семейните ПО имат консулските конвенции, по силата на които консулът има възможността да осъществява консулски функции, прилагайки правото на изпращащата го държавата в съответната чужда държава. Той може да скл. консулски бракове в изрично предвидените случаи. Той има опр. функции в областта на настойничеството и попечителството, а също по отношение на опр. нотариални действия, но не изповядва сделки за недв. имоти. Обикновено те се свеждат до заверка на подпис, установяване автентичността на даден документ, съдържанието на документа и т.н. Консулите могат да предприемат опр. мерки за опазване и управление на наследство, когато е на гражданин на изпращащата държава. Условия за встъпване – чл. 76 КМЧП, като нормата се прилага само от бг длъжностно лице по гражданското съсътояние. Условията за встъпване в брак се опр. от отечественото право на всяко от лицата, встъпващи в брак – правото на държавата, чийто гражданин е лицето към момента на скл. на брака. Това е нормата на бг право.
Х-рно е, че КМЧП предвижда възможност, когато съдът е заместен от консула за даване разрешение за скл. на брак на непълнолетни. Тогава консулът може да санкционира съгласието на родителите – чл. 76, изр. 2 КМЧП. (т.е. консулът да замести районния съдия, но условията са същите). Възможно е при опр. на условията за встъпване в брак препращане.