37. Международна компетентност на българските съдилища и други органи по дела при осиновяване. Приложимо право към условията за осиновяване, действието и прекратяването на осиновяването. Специална процедура при осиновяване на български граждани от чужденци.

Упражняване на родителските права и осиновяването.

Упражняването на родителските права се урежда от няколко НА.:
1.      Хагската конвенция (ХК) относно компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на детето. В областта на правото на закрила на децата има 3 основни хагски конвенции (ХК по гражданскоправните аспекти на международното отвличане – 1980; ХК по международното осиновяване – 1993 г. и ХК относно МК във връзка с признаване и ...). Тя съдържа норми както по отношение на компетентността на съдилищата по упражняване на родителските права, така и по отношение на приложимото право.
2.       Р 2201/03 се прилага, когато става дума за пребиваване на дете в терит.на д-ва членка, и на второ място само при ... Приложимото право ще се урежда от ХК; компетентността на съда ще се урежда от ХК, когато не се прилага Р 2201/03; а КМЧП ще се прилага едва най-последен.
3.      Т.е. разпоредбите на чл. 85 и 86 КМЧП ще се прилагат само в краен случай. Какво предвижда ХК:
a.      Основната привръзка, предвидена в нея е тази по държавата на обичайното местопребиваване на детето. Без значение е неговото гражданство. Теоретично е и без значение обичайното местопребиваване на детето. Но практически детето следва обичайното местопребиваване на родителят, който упражнява род.права. кой родител упражнява род.права се определя от правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на детето.
b.      Какво озн.обич.местопребиваване. Квалификацията е автономна по отношение на обич.местопребиваване в рамките на ЕС: има решение от 1995 по този въпрос.  Обичайното местопребиваване по отношение на детето означава адаптиране към социалната среда, лингвистичните му познания, връзката му с новата семейна среда, психологическата настройка на детето, определени участия в социалния живот като ходене на детска градина и пр.
В ХК се съдържа правилото, че действителността на един акт (пр. д-р), който е извършен на територията на една държава между лицето, което осъществява родителски права и третото лице, и според правото на тази д-ва актът е действителен т.к. това лице действа като законен представител. Ако по правото на държавата, където действително се упражняват родителските права, родителят, който упр.род права не е законен представител и той няма такива права, то актът ако е действителен по правото на държавата на местосъставянето и по отношение на представителните права. Т.е. ХК прехвърля важимостта на закона на местоизвършването на сделката и спрямо предствителните права, но само ако тези права се упражняват от лице, упражняващо родителски права. ХК урежда възможностите и приложимото право и при случаите на споразумение или едностранен акт между родителите, като действителността на този акт се преценява пак по правото на държавата, където е обич.местопребиваване на детето.
По ХК по принцип препращането е изключено.


Осиновяването.
Международното осиновяване се урежда от ХК’ 93 г, която не съдържа норми относно приложимото право и относно компетентност на съдилищата. Тя съдържа административни разпоредби., които уреждат взаимоотношенията между органите на различните д-ви във вр.с международното осиновяване. Компетентността на съдилищата се определя по международното частно право на всяка държава.
ХК предвижда:
-         Едно осиновяване е международно само, когато ще има преместване на детето или на осиновявания от една държава в друга. Т.е. обич.местопребиваване на осиновяващите и на осиновявания са в др. държави. Тогава с еприлага ХК.
-         Що се отнася до приложимото право, което ще се прилага от бълг. съд, той ще се съобразява със своето вътрешно право –т.е. КМЧП относно приложимото право относно осиновяването. Ако и осиновяващият и осиновяваният имат обичайно местопребиваване у нас няма да се прилага ХК. Ако обаче осиновяващият е англичанин, а осиновяваният е бълг.гражданин и двамата имат местоживеене у нас, тогава ще има международен елемент, но ще се гледа чл. 84 относно приложимото право.
-         ХК предвижда механизъм за сътрудничество между държавите. Въведени са термините:
o   Държава по произхода – тази държава, от която изхожда осиновявания и
o   приемаща държава – там , където отива осиновявания
-         Предвиден е спец.ред за осиновяване на дете от друга държава, по който това се преценява от специални органи – т.нар. акредитирани организации. Те се създават както в държавата по произход, така и в приемащата държава. ХК не се прилага, когато се осиновява детето на другия съпруг – тогава се прилага вътрешното право. Както в държавата п произход, така и в приемащата се създават съотв.регистри на лицата – осиновители и лицата, които могат да бъдат осиновявани. Преди да се впишат в тези регистри, те подлежат на преценка от страна на компетентният орган чрез самата акредитирана организация. Желаещите осиновители се вписват и в регистъра на държавата по произход.
По този ред като международно осиновяване става и осиновяването от български граждани, които имат обичайно местопребиваване в друга държава. Т.е. ако има българи, които живеят в Германия, те не могат да ползват режима по СК, а те могат да ползват режима само на ХК – т.е. чрез международното осиновяване.
            ХК урежда както пълното, така и непълното осиновяване. Обстоятелството дали е пълно или непълно осиновяването, се урежда от държавата по произхода. Ако приемащата държава не познава непълното осиновяване, то се приравнява на пълно.т..е пълното осиновяване има примат.
            Кое е приложимото право (т.е. вече са установени кои ще са осиновителите и кой ще е осиновявания). Установяването на решението по осиновяването е охранително производство.
То се извършва съгласно ГПК, респ. СК. При международно осиновяване компетентен е единствено СГС. Кое е приложимото право – то се определя в чл. 84 КМЧП, който казва: условията за осиновяване се уреждат от правото на държавата, чийто граждани са осиновяваният,осиновяващите към момента на подаване на молбата за осиновяване. Т.е. имаме комулативно прилагане на правните с-ми на няколко държави. За да се допусне осиновяването се доказват условията, които следва да се спазят по правото на д-вата, чийто граждани са осиновяващите и по правото на държавата, чийто гражданин е осиновявания. Не само това. Ако, съгласно ал. 4, осиновяването лице е български гражданин, аосиновяващият им аобичайно местопребиваване в друга държава, взема се предвид и нейното право. (т.е. правото на д-ва, чийто граждани са осиновяваните +  правото на тяхното обичайно местопребиваване + правото на обичайното местопребиваване на детето) Тази преценка се прави от акредитираните организации. Съгласно чл. 84, ал. 3 когато осиновяваното лице им обичайно местопребиваване в Б-я, то необходимо за осиновяването е и разрешение от Министъра на правосъдието. Разрешението се дава, независимо от това, дали лицето (осиновяван) е български гражданин.
Чл. 110,ал. 2 СК казва, че осиновяването на дете, бълг.гражданин с обич.местопребиваване в чужда държава, се осъществява при спазване на изискванията на законодателството на тази д-ва. Т.е. ако осиновяването се извършва в чужда държава няма как да се иска разрешение на М-ра на правосъдието. Има се предвид, че макар и български гражданин, ако лицето е с обичайно местопребиваване в чужбина, осиновяването се прави по тамошния ред и не се прилага чл. 84 за искането за разрешение на м-ра.
Осиновяването, което се прави в Б-я следва да бъде признато непосредствено в чужбина. Същото е и у нас. Т.е. не се води производство по екзекватура. Ако чуждият орган, респ.напият орган откаже да признае осиновяването, то тогава се води исково производство за доказване на осиновяването.
Съдът постановява решението. То подлежи на обжалване (обикновено се обжалва, когато не се допуска осиновяването) – охранително производство по ГПК. Въз основа на това решение на съда се издава нов акт за раждане.
            При пълното осиновяване детето ще си остане български гражданин, а по правото на държавата на осиновителите ще се разбере дали лицето ще придобие и това гражданство или не. Това е въпрос на конституционното право на съответната държава. Затова придобиването на гражданството не се определя от съда, а с президентски указ.
Действието на осиновяването се урежда от общото отечествено право на осиновявания и осиновителя, а ако те нямат такова общо – от обичайното им местопребиваване.

Регламент 4 / 2009 г по отношение на издръжката