36. Международна компетентност на българските съдилища и други органи по дела за произход. Приложимо право към произхода.

Конвеция на ООН за правата на детето чл. 7 всяко дете е нужно до колкото е възможно произход...
Международна компетентност – чл. 9 КМЧП специална компетентност:

Компетентност по дела за произход

Чл. 9. (1) Българските съдилища и други органи са компетентни по производствата за установяване и оспорване на произход освен въз основа на чл. 4 и когато детето или родителят, който е страна, е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България.
(2) При условията на ал. 1 тази компетентност важи и по делата за лични и имуществени отношения между родители и деца.
Обща компетентност – чл. 4 КМЧП:
Обща компетентност
Чл. 4. (1) Международната компетентност на българските съдилища и други органи е налице, когато:
1. ответникът има обичайно местопребиваване, седалище според устройствения си акт или местонахождение на действителното си управление в Република България;
2. ищецът или молителят е български гражданин......
Приложимо право:
Приложимо право.

Чл. 83, ал. 1  КМЧП – произходът се урежда от правото на държавата, чието гражданство детето е придобило към момента на раждането. /това е първото гражданство, придобито от детето, като се е преценило, че по него може най-добре да се установи кой е бащата/.
-ал. 2 – въпреки разпоредбата на ал. 1 може да се приложи, ако това е по-благоприятно за детето: /favor minoris – няма да се приложи отечественото право, а:/
1.правото на държавата, на която детето е гражданин или в която има обичайно местопребиваване към момента на установяване на произхода, или
2.правото, което е приложимо към личните отношения между родителите към момента на раждането.

В ал. 2 се прокламира принципа на чл. 7 от конвенцията на ООН за защита правата на детето – принципът на по-благоприятния закон.

-ал. 3 – препращането към правото на трета държава се приема, когато това право допуска установяването на произхода на детето. В семейните и брачните отношения механизмът на препращането много се използва. Но ако чрез този елегантен механизъм се стигне до правото на държава, в която не се допуска търсене на извънбрачно бащинство, тогава се прилагат разпоредбите на ал. 3, т.е. чуждото право няма да се приеме.
Схема:
Това препращане ще се приеме само ако държавата „В” допуска търсенето на извънбрачно бащинство. Ако не – ще се приложи правото на втората държава, която има връзка с правоотношението.
-ал. 4 – припознаването е действително, ако отговаря на отечественото право на лицето, което го е извършило, или на отечественото право на детето към момента напи познаването, или на правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на детето към момента на припознаването. Припознаването е едностранна правна сделка. В текста на ал. 4 има алтернативно привързване към правото на няколко държави.
-ал. 5 – формата на припознаването се урежда от правото на държавата, в която то е извършено, или от приложимото право съгласно ал. 4. Тук също има алтернативно привързване.