35. Международна компетентност на българските съдилища по искове за развод. Приложимо право към развода.

Брачните искове са  исковете за развод и исковете за унищожаване на брака. Българските съдилища  са компетентни при тези искове /няма друг компетентен орган/.
Развод. Чл. 82, ал. 1 КМЧП – разводът между съпрузи с еднакво чуждо гражданство се урежда от правото на държавата, чиито граждани са те при подаване на молбата за развод. Запазва се хипотезата при общо чуждо гражданство разводът да се урежда по правото на държавата, чиито граждани са съпрузите при подаване на молбата за развод /темпоралната връзка/. Няма значение какви граждани са били преди това двамата съпрузи.
-Ал. 2 – разводът между съпрузи с различно гражданство /двама чужди граждани или единия чужд гражданин, а другият българин/ се урежда от правото на държавата, в която се намира тяхното общо обичайно местопребиваване към момента на подаване на молбата за развод. Когато съпрузите нямат общо обичайно местопребиваване, прилага се българското право. Изречение първо е двустранна отпращаща норма, а изречение второ е едностранна отпращаща норма.
-Ал. 3 – ако приложимото чуждо право не допуска развода и към момента на подаване на молбата за развод единият от съпрузите е български гражданин или има обичайно местопребиваване в РБ, прилага се българското право. Т.е ако е приложимо чуждо право, което не допуска развод и единият от съпрузите е български гражданин или чужд гражданин с обичайно местопребиваване в РБ, ще се приложи българското право, което допуска развода. Законодателят изхожда от позицията,че бракът е доброволен съюз, поради което той трябва да има възможност и да се развали. Не може да се осъдят двама съпрузи на един вечен брак, ако не се разбират, но трябва да има тясна връзка на единия от тях с РБ, а именно – българско гражданство или обичайно местопребиваване в РБ.
Гражданството на лицата е възприето като първостепенен фактор на привързване при развод между съпрузи с еднакво чуждо гражданство. Той се урежда по правото на държавата, чиито граждани са те при подаване на молбата за развод. Разводът между съпрузи с различно гражданство се урежда по правото на държавата, в която се намира тяхното общо обичайно местопребиваване към момента на подаване на молбата за развод. Когато нямат общо обичайно местопребиваване, се прилага българското право.
Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 и урежда правилата за компетентността, признаването и изпълнението на решенията по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност за децата на двамата съпрузи, издадени в хода на брачното производство. Съдържанието на този регламент е основно изведено от Конвенцията от 28 май 1998 г., която има същия предмет
1. Настоящият регламент се прилага, независимо от характера на съда или правораздавателния орган, по граждански дела, отнасящи се до:
а) развод, законна раздяла или обявяването на нищожността на брака;
б) определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителската отговорност и по-специално, да се разглежда:
а) правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения;
б) настойничество, попечителство и други сходни институти;
в) определянето и действието на всяко лице или орган, който отговаря за личността на детето или неговото имущество, представляващо или подпомагащо детето;
г) поставянето на детето в семейство за отглеждане или по институционална грижа;
д) мерки за закрила на детето, свързани с управлението, запазването и разпореждането с неговото имуществото.
Обща компетентност
1. Компетентни да разглеждат дела, свързани с развод, законна раздяла на съпрузите и унищожаване на брака, са съдилищата на държавата-членка, на чиято територия:
- съпрузите имат обичайно местопребиваване, или
- съпрузите са имали последното обичайно местопребиваване, ако един от тях все още живее там, или ответникът има обичайно местопребиваване, или в случай на обща искова молба и единият от съпрузите има обичайно местопребиваване, или
- ищецът има обичайно местопребиваване, ако той е живял там поне една година непосредствено преди предявяването на иска, или
- ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял там поне шест месеца непосредствено преди предявяването на иска и е гражданин на въпросната държава-членка
Субсидиарна компетентност
1. Когато никой съд на държава-членка не е компетентен съгласно членове 3, 4 и 5, компетентността се определя във всяка държава-членка, съобразно нейното законодателство.